№ 22860
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110117141 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 266, ал.1, във връзка с чл.258, във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Ф........... ...........“ ЕООД твърди, че с ответника през м.май 2019 г. е сключен
неформален/устен Договор за извозване на контейнер със строителни отпадъци. Заявява, че
като изпълнител по Договора е приел от ответника-възложител да осъществи услугата-
транспортиране на строителните отпадъци. Поддържа, че за извършената дейност по
транспортирането на строителните отпадъци са издадени пет броя Товарителници: от
07.05.2019 г.; от 09.05.2019 г; от 13.05.2019 г.; от 17.05.2019 г. и от 23.05.2019 г., въз основа
на които е издал Фактура № **********/31.05.2019 г. на стойност 840 лева. Твърди, че през
м.юни 2021 г., между същите страни е сключен неформален/устен Договор за извозване на
контейнер със строителни отпадъци, както депониране и третиране на отпадъци с код 17 09
04, според който ответникът е възложил, а ищеца е приел да осъществи услугата по
третиране и генериране на отпадъците. Заявява, че за извършените дейности е издал
детайлен отчет, въз основа на който е издал Фактура № **********/10.06.2019 г. на стойност
341.45 лева с ДДС, както и Товарителници от 03.06.2019 г. и от 07.06.2019 г., въз основа на
който е издал Фактура № **********/10.06.2019 г. на стойност 336 лева. Поддържа, че е
изпълнил услугите качествено и в срок и същите са приети от ответника без възражения.
Претендира сумата от 840 лева, представляваща главница, обективирана във Фактура №
**********/31.05.2019 г.; сумата от 341.75 лева, представляваща главница, обективирана във
Фактура № **********/10.06.2019 г. и сумата от 336 лева, представляваща главница,
обективирана във Фактура № **********/10.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба- 13.01.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските.
1
Ответникът „Д.“ АД му е връчен препис на исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е възлагал и приемал услугата, извършена от
ищеца за процесния период и в претендирания вид и обем. Твърди, че процесните фактури
не са осчетоводени в счетоводството на ответника. Оспорва съдържанието и подписите на
товарителниците, както и подписването на фактурите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
По така предявените искове, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение по договор за изработка, както и
надлежно изпълнение в количествено, качествено и времево отношение по същия, в
качеството на изпълнител, както и че ответника-възложител е приел изработеното по
договора. Ответникът следва да докаже, че в качеството на възложител е изпълнил
задължението за изплащане на възнаграждение.
Първият спорен по делото въпрос е дали е възникнало облигационно правоотношение
между страните, доколкото същото се оспорва от ответната страна. По делото са
представени Товарителници от 07.05.2019 г.; от 09.05.2019 г; от 13.05.2019 г.; от 17.05.2019 г.
и от 23.05.2019 г., както и Товарителници от 03.06.2019 г. и от 07.06.2019 г., като под
изпращач е положен подпис, който се оспорва от ответника. Във връзка с факта, че подписа е
положен от неустановено лице се приема по делото, че ответника е представляван по делото
от лице без представителна власт(мним представител). Съобразно правилото на чл.301 ТЗ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговеца потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Съгласно трайната практика на ВКС- Решение №109/07.09.2011 г. по търговско дело
№465/2010 г. на II ТО при ВКС; Решение № 89/12.06.2013 г. по търговско дело №431/2012 г.,
на II ТО при ВКС; Решение № 60027/06.08.2021 г. по търговско дело № 2609/2019 г., на II ТО
при ВКС е прието, че приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ намира
предназначение да гарантира сигурността на гражданския оборот, в случаите на извършени
без представителна власт действия. Налице е законова презумпция, че търговеца, който не е
надлежно представляван е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след
узнаването не се е противопоставил. Правните действия пораждат правни последици, ако
търговецът чрез надлежния си представител не се е противопоставил, веднага след
узнаването им. При търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на
изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в
хипотезата на мним представител. Посочено е, че при търговските сделки също е налице
висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на
търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й
2
потвърждаване. Прието е, че за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговеца е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при
узнаване на конкретното действие и неговото неоспорване е налице потвърждаване на
действие без представителна власт. Приложението на чл. 301 ТЗ предполага изследване на
конкретни факти от които може да се обоснове безспорен извод, че търговеца е узнал за
сключването на сделката или действията извършени от негово име, без представителна власт
и не се е противопоставил веднага след узнаването. Предмет на доказването е сключването,
респ. извършването на съответно действие. Според настоящият съдебен състав сключването,
респ. изпълнението на договора може да стане и с конклудентни действия. В тази насока е
константната съдебна практика- Решение № 57/11.09.2017 г. по търговско дело № 3444/2015
г., на I ТО при ВКС; Решение № 166/17.01.2013 г. по търговско дело № 636/2011 на I ТО при
ВКС; Решение № 156/12.01.2015 г. по търговско дело № 2989/2013 г. на I ТО при ВКС. По
делото от представените фактури и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че Фактура № **********/31.05.2019 г. не фигурира в дневниците и
следователно не е осчетоводена от ответника; Фактура № **********/10.06.2019 г. е
въведена в дневника (ред 69 от Дневника за покупки за м.юни 2019 г.), но е с нулева
стойност и Фактура № **********/10.06.2019 г. за сумата от 336 лева с ДДС съществува и е
отбелязана в ред 70 от Дневника за покупки за м.юни 2019 г., като същата е следвало да е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Още повече, че по делото с Разпореждане №
17839/01.02.2024 г. е указано на ответника да съдейства на вещото лице, като отговори в
едноседмичен срок на въпросите на вещото лице (за процесните фактури) и е предупреден,
че при неизпълнение на указанията, ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 ГПК.
В тази връзка презумпцията, регламентирана в чл.301 от ТЗ не бе оборена и действията
извършени от мнимия представител (лице без представителна власт), съставляващи
подписването на съответните Товарителници, инкорпориращи процесния договор за
изработка обвързват ответната страна.
По този начин се доказа първата предпоставка, че е налице облигационно отношение по
договор за изработка, който е породил действие.
По втората предпоставка-изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено
и времево отношение. От събраните по делото писмени доказателства: Товарителници: от
07.05.2019 г.; от 09.05.2019 г; от 13.05.2019 г.; от 17.05.2019 г. и от 23.05.2019 г.;
Товарителници от 03.06.2019 г. и от 07.06.2019 г.; Фактура № **********/31.05.2019 г.;
Фактура № **********/10.06.2019 г. и Фактура № **********/10.06.2019 г. се установи, че
ищеца е изпълнил задълженията по процесния договор. В тази връзка се доказа, че ищеца
точно (в качествено, количествено и времево отношение) е изпълнил задълженията по
договора.
По третата предпоставка- ответникът да е приел изработеното по процесния договор.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им
3
в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях (Решение № 42/19.04.2010
г. по търговско дело № 593/2009 г. на II ТО при ВКС; Решение № 166/26.10.2010 г. по
търговско дело № 991/2009 г. на II ТО при ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по търговско
дело № 588/2010 г., на II ТО при ВКС). Още повече, дори неподписаната фактура от
възложителя по договор за изработка може да послужи като доказателства за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван
данъчен кредит по нея. В тази връзка процесните Фактури: № **********/31.05.2019 г.; №
**********/10.06.2019 г. и № **********/10.06.2019 г. са съставени съобразно изискванията
на чл. 7, ал. 2, ЗСч. и съдържат наименованието на услугите- извозване на контейнер с
отпадъци и услуга по депониране и третиране на отпадъци с код 17 09 04, т.е. съдържат
елементите от конкретната сделка. Ответникът не е оспорил констатациите на съдебно-
счетоводната експертиза, че част от фактурите са осчетоводени при него и са вписани в
дневниците по ЗДДС за съответните периоди (май 2019 г. и юни 2019 г.). От съвкупната
преценка на данните във фактурите, във връзка с експертното заключение следва извода за
наличие на признание на задължението от страна на възложителя-ответник. За пълнота на
изложението (посочено и в предходната част) с Разпореждане № 17839/01.02.2024 г. е
указано на ответника да съдейства на вещото лице, като отговори в едноседмичен срок на
въпросите на вещото лице( във връзка с процесните фактури) и е предупреден, че при
неизпълнение на указанията, ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 ГПК.
След като ответникът-възложител е приел изработеното, то следва да изпълни и своето
задължение по договора за изработка, а именно- да плати възнаграждението на изпълнителя-
ищец.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени за цялостния
размер от общо 1 517.75 лева, представляваща главници и съставляваща сумата от 840 лева,
обективирана във Фактура № **********/31.05.2019 г.; сумата от 341.75 лева, обективирана
във Фактура № **********/10.06.2019 г. и сумата от 336 лева, обективирана във Фактура №
**********/10.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 13.01.2022
г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 860.80 лева, представляваща съдебни
разноски- за държавна такса от 60.80 лева; за възнаграждение на вещо лице от 400 лева и за
адвокатско възнаграждение от 400 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Дякон Игнатий“ №19, ет.3, ап.11, да заплати на „Ф........... ...........“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ №14, на основание чл.
266, ал. 1, във връзка с чл.258, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от общо 1 517.75 лева,
представляваща главници и съставляваща сумата от 840 лева, обективирана във Фактура №
**********/31.05.2019 г.; сумата от 341.75 лева, обективирана във Фактура №
**********/10.06.2019 г. и сумата от 336 лева, обективирана във Фактура №
**********/10.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 13.01.2022
г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 860.80 лева,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5