О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
13.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и
шестнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7045 по
описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
В ПлРС е
постъпила искова молба от Т.И.Н. *** против Топлофикация –Плевен ЕАД за
установяване , че не се дължи сумата 2366,31лв. , във връзка с водено от
ответника дело по предявен иск по чл.422 от ГПК. Направено е искане за
освобождаване от д.т. по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ
по чл.21 и сл. от ЗПП.
В уточняваща молба от 10.10.2016г. е посочено изрично, че
това е сумата принудително събрана от съдия- изпълнител, във вр.с с образувано
ч.гр.д.3841/13г. на ПлРС, гр.д.5434/13г. на ПлРС/ гр.д.623/14г. на ЛРС/.
Приложени са копия от молби, покани изложения, снимки на съпруга на ищцата,
които нямат с предмета на делото.
Отделно е приложена декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и доказателства за
трудовото възнаграждение на ищцата и регистрацията на съпруга ѝ в бюрото
по труда. Представени са и изисканите
служебно доказателства от Служба по вписванията, Община –Плевен – МДТ и
НАП-Плевен.
При така изложеното, съдът намира следното:
Исковата молба се
явява недопустима.Видно от приложените: дело и доказателства по делото, е че е
било образувано ч. гр.д.№3841/13г. за издаване на заповед по чл.410 от ГПК от
ТЕЦ-Плевен срещу Т.Н.. Издадена е била Заповед №2303/18.07.2013г. , като е разпоредено :Длъжникът Т.И.Н., ЕГН********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК114005624 с адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от
законния си представител В.Т., чрез пълномощника си адв. Г.Ц.Ц., сумата от
1775,72лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2010г. до 30.06.2013г., лихва върху главницата в размер на 211,36лв. за
периода от 03.02.2011г. до 15.07.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 18.07.2013г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 39,74лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на
120.00лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: Т.И.Н. е ползвал
доставената от дружеството топлинна
енергия в посочения недвижим имот за периода 01.12.2010г. до 30.06.2013г., без
да заплати горепосочената сума.
Във връзка с постъпило възражение по чл.414 от ГПК са
били предявени установителни искове по чл422
от ГПК от ТЕЦ-Плевен и образувано
г.д.№5434/13г. по описа на ПлРС, за установяване на сумите по издадената
заповед.Поради направени отводи на съдиите при ПлРС, претенциите са били
разгледани от ЛРС по гр.д.623/13г.С
решение №362/28.07.2014г. , влязло в сила на 10.09.2014г., е признато за
установено, че се дължат следните суми:
1484,57лв. главница , 16,52лв. лихва за забава, като за разликата до
претендираните суми са отхвърлени исковете, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.Присъдени са и разноски в размер на 308,84лв. , направени в исковото
производството и разноски по заповедното производство -159,74лв. Издаден е ИЛ в
полза на ТЕЦ –Плевен за установите суми.С настоящата ИМ се иска установяване,
че тези суми , за които има влязло в сила решение , ползващо се със сила на
присъдено нещо, не се дължат, без да се сочат конкретни обстоятелства и факти
за недължимост.Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице условията на разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, и производството по
настоящето дело, следва да се прекрати на осн. чл.299, ал.2 от ГПК.
Същевременно съдът преценява и че не следва да уважава
молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ, с оглед горните изводи за
недопустимост на иска,както и във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Закона за
правната помощ, сочещ, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Не следва да се
предоставя такава също и защото съдът констатира, че не са налице и другите
условия за това – лицето да няма средства за заплащане на адвокат – от
представените доказателства е видно, че ищцата получава пенсия от 714лв. и
заплата, която варира, но е около 1000лв. /без значение са удръжките, които са
последица от нейни предишни правоотношения/, притежава два апартамента в гр.
Плевен - от 101кв.м. и от 134 кв.м., извършила е дарение, с което безвъзмездно
се е лишила от собственост през 2015г. Това е и причината, поради която не
следва да се уважава искането за освобождаване от ДТ по делото, която в случая
е в размер на 94.65лв. и ищцата не би изпитала затруднение да заплати, ако
искът би бил допустим.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.И.Н., ЕГН ********** ***, за освобождаване от
държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна
помощ по чл.21 и сл. от ЗПП, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 299, ал.2 от ГПК, производството по гр.д.
№7045/16г. по описа на ПлРС, по предявен иск за установяване недължимост на сумата от 2366.31лв. против Топлофикация
Плевен- ЕАД, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред ПлОС
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: