Решение по дело №683/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 14 юли……...………………….…………………… през две хиляди и двадесета година…………..……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 683 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглежданите искове е по чл.124 ГПК и   чл. 54, ал.2 ЗКИР.

 

Предявен е иск от Ц.Л.Н., В.И.Н. и М.Л.Г., по който е конституиран като ответник Община Берковица.

 

Ищицте Ц. и В. Ничеви твърдят, че на основание покупко – продажба, а алтернативно на основание даностно владение с начален момент 04.10.1991 година, придобили в режим на СИО 1/2 идеална част от дворно място, разположено извън регулационния план на с.Бързия с площ от 1 200 кв.метра, както и същата идеална част от построената в имота жилищна сграда. Другата 1/2 идеална част била придобита на същото основание от ищцата М.Г.. Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор 07510.301.81 по КК на с.Бързия. При извършена справка в СГКК Монтана, установили, че имотът е заснет, респ.записан в КР като частна общинска собственост. Този факт обусловил правния им интерес да предявят настоящия иск, с който да установят по отношение на ответната община правото си на собственост върху описания по – горе имот, както и да бъде установена непълнота в КК на с.Бързия, изразяваща се в това, че построената в имота жилищна сграда не е отразена.

Претендират и направените в производството разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответната Община Берковица взема становище за основателност на предявения иск. Заявява, че никога не е оспорвала правата на ищците, за имота не е съставян АЧОС, а допуснатата от СГКК непълнота не е резултат от действия на Общината. По тези съображения претендира разноските в производството да бъдат възложени В тежест на ищците.

 

В  хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от страните свидетели за относими към спорното право факти. Прието е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено, неоспорено от страните. От анализа на доказателствата  установи следната фактическа обстановка :

        

         При така установените факти по делото от правна страна съдът приема за установено следното:

 

         Поземлен имот с идентификатор 07510.301.81 по КК и КР на с.Бързия с площ от 1258 кв.метра е разположен извън регулационния план на селото. Според заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели, имотът е бил собственост на Никола Сумерски, който притежавал жилищна сграда в имота и живеел постоянно в него до смъртта си през 1964 година. След неговата смърт имотът е владян непрекъснато единствено от внучката му Надка Г.. Имотът не е включван в ТКЗС, не е коопериран и не е одържавяван на друго основание. Ограден е. Наоколо има множество други жилищни имоти. Разположен е на улица. Водоснабден с открита партида за водоснабдяване за питейни нужди. През 1991 година Надка Г. се снабдила с нотариален акт за имота и прехвърлила възмездно на дъщеря си Ц.Л. 1/2 идеална част от имота, ведно с построената в него жилищна сграда. По това време Ц.Л. била в брак с ищеца В.И., поради което по правилата на СК имуществото било придобито в режим на СИО. През същата година Надка Г. дарила останалата 1/2 част от имота на другата си дъщеря – ищцата М.Л.. При справка в КК и КР на с.Бързия установили, че имотът е записан като собственост на ответната Община, а сградата не е отразена. Установи се противно на твърденията на ответника, че за имота е съставен АЧОС 1262/10.10.2018 година като за придобиване на собствеността в него е вписана разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.

         При така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен. Въпреки признанието на иска, следва да се приеме, че за ищците е налице правен интерес от водене на делото поради извънсъдебното оспорване на правата им. Съставеният АЧОС безспорно е повод за съдебно установяване правото на собственост.

         Съдебната практика приема, че не подлежат на реституиране по реда на ЗСПЗЗ земеделски имотите, които макар и разположени извън строителните граници на населеното място, не са включвани в ТКЗС, не са обобществявани или одържавявани на друго основание и са ползвани от собствениците си.  Доколкото такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то те не биха могли да бъдат и обект на процедура по чл.19 ЗСПЗЗ, т.е. не биха могли да станат общинска собственост по причина, че не са заявени за възстановяване. Именно такъв е и настоящият случай. Праводателката на ищците е придобила собствеността върху имота по наследство и давностно владение, за което е съставен редовен констативен нотариален акт. Отразените в него обстоятелства не са оспорени от ответника. Ищците са придобили правото си на собственост в претендирания обем на основание редовни прехвърлителни сделки. Ето защо и предявеният установителен иск се явява основателен.

 

 В производството са наведени твърдения за наличие на непълнота в КК, изразяваща се в липса на заснемане на построената в имота жилищна сграда, чийто собственици се установи да са първите двама ищци. При констатирана грешка или непълнота на КК и вписването в КР по иск за собственост, когато са наведени такива твърдения, съдът е длъжен да отрази в решението си и този факт. Ето защо установената непълнота следва да бъде отразена и в диспозитива на решението.

 

При този изход на делото ответниците дължат на ищците заплащане на направените в производството разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Берковица, ЕИК *********, пл. Йордан Радичков №4, представлявано от кмета Д.К. правото на собственост на Ц.Л. Нинчева с ЕГН **********,***, В.  И. Нинчев с ЕГН **********,*** и М.Л.Г. с ЕГН **********,*** по отношение на ПИ с идентификатор 07510.301.81 по КК на с.Бързия.

 

ОСЪЖДА Община Берковица, ЕИК *********, пл. Йордан Радичков №4, представлявано от кмета Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.Л. Нинчева с ЕГН ********** ***, В.  И. Нинчев с ЕГН **********,*** и М.Л.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1160.80 лева направени в производството разноски в размер на 1160,00  лева.

 

УСТАНОВЯВА по отношение на СГКК - Монтана, че при изготвяне на  КК и КР за с.Бързия е допусната непълнота, изразяваща се в липса на заснемане на жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор 07510.301.81 по КК на с.Бързия .

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: