Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА Т.
КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр.
дело № 3162 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите Т.Д.Ф., Д.К.Ф. и Л.К.Ф., срещу
решение № 176973/14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16328/2020 г. на СРС, ІІІ
ГО, 149 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за
защита срещу К.Л.Ф., за извършено от него по отношение на молителите домашно
насилие. Въззивниците въвеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като са изложили съображенията си. Молят атакуваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за защита да бъде
уважена. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К.Л.Ф., с възражението срещу въззивната жалба, намира
последната за голословна, с формално посочени основания за обжалване.
В съдебното заседание въззивниците
молят първоинстанционното решение да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение-потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Жалбите са допустими. Подадени са в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното
производство, които страни имат правен интерес от обжалването, и са срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 30.04.2020 г. Т.Д.Ф., Д.К.Ф. и Л.К.Ф. са поискали да се издаде
заповед за защита в тяхна полза, срещу К.Л.Ф., който е съпруг на молителката и
баща на молителите, с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН, описвайки в
какво се изразяват актовете на насилие, извършени на 07.04.2020 г. по отношение
на всяко от пострадалите лица.
С решение № 176973/14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16328/2020 г.,
СРС, ІІІ ГО, 149 състав е оставил без уважение молбата им за издаване на
заповед за защита, осъдил е молителката Т.Д.Ф. и молителя Л.К.Ф. да заплатят на
ответника направените от последния деловодни разноски в размер на 600 лв.,
както и Т.Д.Ф. да заплати държавна такса
в размер на 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице Т.Д.Ф., не следва да бъде придадена
силата на доказателствено средство, тъй като същата не е подписана от
декларатора. Актове на домашно насилие, извършени спрямо молителката не се
доказват и с декларациите на Д.К.Ф. и Л.К.Ф., които са страни по делото, а и
свидетелски показания, дадени в писмена форма са недопустими, съгласно ГПК.
Разпитаната в качеството й на свидетел майка на молителката Р. Д. не е очевидец
на обстоятелствата, които установява, а пресъздава казаното й от дъщеря й. Други
относими доказателства по делото не са ангажирани- протоколът от 11.06.2020 г.
по н.о.х.д. №7090/2020 г. на СРС, НО, 9 състав, съдържащ споразумение за
решаване на делото в досъдебно производство на осн. чл. 381 и сл. НПК касае престъпление,
извършено от ответника на 07.04.2020 г., изразяващо се в неизпълнение на
заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Поради изложеното, молбата за защита на
молителката е неоснователна, като недоказана.
Ето защо първоинстанционното решение в частта му, в която е оставена без
уважение молбата на Т.Д.Ф. за защита по ЗЗДН, следва да бъде оставено в сила.
По делото са представени декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождащи от
пострадалите лица Д.К.Ф. и Л.К.Ф.. На декларациите следва да бъде придадена
силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН-
декларациите индивидуализират актовете на насилие по начина, по който същите са
описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4
от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и
начин на извършване на съответния акт и т. н. В случая молителите Д.К.Ф. и Л.К.Ф.
в декларациите си са посочили всяко едно от тези обстоятелства. С тях се
установява извършването на домашно насилие от ответника спрямо Д.К.Ф. и Л.К.Ф.
на 07.04.2020 г.- психическо и емоционално насилие, изразяващо се в обиди
„боклуци“, „травестити“ и крясъци „мрете“ , тъй като не е имало свидетели-
очевидци на извършеното насилие (с изключение на Т.Д.Ф. и всеки от молителите
за извършено насилие спрямо другия молител, които са страни по делото и не
могат да съвместяват и качеството на свидетели).
Поради гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че се доказа по
делото извършването от ответника спрямо Д.К.Ф. и Л.К.Ф. на психическо и
емоционално домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение по отношение на Д.К.Ф. и Л.К.Ф. е неправилно и в тази му част следва
да се отмени, а молбите за защита на Д.К.Ф. и Л.К.Ф. – да се уважат. Мерките за
защита, които следва да бъдат определени според настоящия състав, са
задължаване на К.Л.Ф. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д.К.Ф. и Л.К.Ф., като на ответника следва да бъде наложена и глоба
на основание чл. 4, ал. 5 от ЗЗДН в размер на 600 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззивницата Т.Д.Ф. да заплати държавна такса в размер на 12,50
лв. по сметка на СГС. Въззиваемата страна К.Л.Ф. следва да заплати държавна
такса в размер на 75 лв. по сметка на СГС (по 25 лв. за производството пред СРС
срещу Д.К.Ф. и Л.К.Ф. и по 12,50 лв.
държавна такса за въззивните им жалби). При този изход на делото, основателно
се явява искането на въззивниците Д.К.Ф. и Л.К.Ф. за присъждане на деловодни
разноски и съдът им присъжда такива в размер на 466,67 лв.- платено
възнаграждение на адвоката им в първоинстанционното производство 200 лв. и
266,67 лв.-за въззивното производство, тъй като молителите са трима и молбата и
въззивната жалба са уважени по отношение на двама от тях). Въззиваемата страна
също има право на разноски (първоинстанционното решение е оставено в сила по
отношение на молителката и съдът присъжда такива в размер на 200 лв., дължими
от Т.Д.Ф..
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
176973/14.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16328/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 149
състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д.К.Ф., ЕГН**********
и Л.К.Ф.,
ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита
срещу К.Л.Ф., с ЕГН**********, в частта му, в която Т.Д.Ф. и Л.К.Ф. са осъдени
да заплатят на К.Л.Ф. разноски в размер на 600 лв., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА
ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА в полза на Д.К.Ф., ЕГН********** и Л.К.Ф., ЕГН**********, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу К.Л.Ф., с ЕГН**********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН К.Л.Ф., с ЕГН********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.К.Ф., ЕГН********** и Л.К.Ф., ЕГН**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН К.Л.Ф., с ЕГН**********, че при констатиране от полицейски орган на
неизпълнение от негова страна на заповедта за защита, полицейският орган е длъжен
да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К.Л.Ф., с ЕГН********** да заплати глоба в
размер на 600 лв. по сметката на СГС.
Препис от
заповедта за защита да се изпрати до компетентното районно управление- СДВР по
постоянния и настоящия адрес на К.Л.Ф., с ЕГН**********.
Препис от заповедта за защита да се връчи на
Д.К.Ф., ЕГН**********, Л.К.Ф., ЕГН********** и на К.Л.Ф., с ЕГН**********. На последния
заповедта за защита да се връчи със съдействието на полицейските органи.
В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176973/14.08.2020
г., постановено по гр. д. № 16328/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА К.Л.Ф.,
с ЕГН********** да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в
размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Т.Д.Ф.,
с ЕГН********** да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА К.Л.Ф.,
с ЕГН********** да заплати на Д.К.Ф., ЕГН********** и Л.К.Ф., ЕГН********** сума
в размер на 466,67 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Д.Ф., с ЕГН********** да заплати на К.Л.Ф., с ЕГН********** сума в
размер на 200 лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Т.Д.Ф., с ЕГН********** за присъждане на разноски, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.