№ 19499
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110132142 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.чл.372, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от K WEST
TRANSPORT LIMITED (КЕЙ УЕСТ ТРАНСПОРТ ЛИМИТИД) срещу
„СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14469/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.09.2023 г. между трето за спора
дружество „К Уест Транспорт“ ЕООД и ответното дружество бил сключен Договор №
23-382 /Реф 53910/, по силата на който на горепосоченото дружество бил възложен
превоз на стоки чрез комплектен хладилен транспорт. Ищецът поддържа, че с
извършването на превоза на посочените в договора стоки в уговорения срок и условия,
ищцовото дружество /изпълнител на „К Уест Транспорт“ ЕООД/ е изпълнило поетото
задължение, а за възложителя – настоящ ответник, възникнало задължение да заплати
уговореното възнаграждение в размер на 3850,00 евро, без ДДС или сумата от 7 530
лева, за което била издадена и фактура № 53910/24.10.2023 г. Ищецът поддържа, че в
условията на вътрешно възлагане „К Уест Транспорт“ ЕООД му е възложило
фактическото изпълнение на сделката за превоз, като на 29.09.2023 г. служител на
ищеца, със собствено на последния транспортно средство, натоварил стоката от
посочения от ответника адрес. Поддържа още, че с предаването на стоката и съставяне
1
на товарителницата ЧМР ответникът знаел и приел, че реалния изпълнител, съответно
контрагент по договора за превоз, било именно ищцовото дружество. Твърди още, че
на 07.10.2023 г. стоката била доставена на посочения адрес, за което били съставени
съответните документи, които след това били предадени на товародателя. С оглед
предходното, ищецът поддържа, че се ответника е възникнало задължение да заплати
сумата от 7530,00 лева, в 45-дневен срок от издадената на 24.10.2023 г. фактура. Тъй
като това не било сторено, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК в съда. Поради
оспорване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 7
530,00 лева, представляваща главница за неплатено задължение по договор за превоз
на стоки № 23-382 /реф. 53910/ от 28.09.2023 г., обективирано във фактура №
53910/24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 292,75 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 01.12.2023 г. до 12.03.2024 г. Претендира и сторените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор, в който изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените
искове. Поддържа се становище, че заповедта за изпълнение е издадена в полза на
несъществуващо търговско дружество, съответно такова с неизяснена
правосубектност, поради което липса активна процесуална легитимация на кредитора.
Поддържа се също, че не било налице противоречие и относно длъжника, тъй като
било посочено физическо лице, което „няма касателство“ към дружеството. По
същество на спора се поддържа, че по делото липсват доказателства, а и твърдения за
наличие на трайна или инцидентна обвързаност между българския и британския
превозвач, която да обоснове право на вземане по процесното навло в полза на
ищцовото дружество. Поддържа се, че на 28.09.2024 г. дружеството-ответник
публикувало в борса „Спедитор“ предложение за превозване на товар от България до
Англия, по повод което постъпило запитване от „К Уест Транспорт“ ЕООД. На
28.09.2023 г. транспорта бил възложен на последното дружество чрез заявка-договор
№ 23-382 /реф. 53910/, за което дружество преди това била извършена проверка
относно наличие на лиценз за извършване на превози. Ответникът поддържа, че за да
плати за превоза на стоките следвало да са представени съответните документи – 2 бр.
ЧМР, термолента, документи за товара и фактура, в която да е посочен номер на
заявка и референтен номер, под който е възложен превоза. Твърди, че в последствие по
пощата получили фактура № 53910, издадена от К WEST Transport Limited, със
седалище във Великобритания, с некоректно посочени IBAN и SWIFT код. Отделно от
горното, в нарушение на договора, към фактурата не били представени
задължителните съпътстващи документи. По електронен път било поискано от
2
издателя на фактурата да уточни връзката си с българското дружество К Уест
Транспорт ЕООД, но отговор не последвал. Ето защо, поради липса на документи, от
които да се установява, че британския превозвач се легитимира като изпълнител по
превозната сделка, плащане по изпратената от него фактура, не било извършено. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 14469/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на K WEST TRANSPORT LIMITED (КЕЙ УЕСТ
ТРАНСПОРТ ЛИМИТИД) е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, поправена с разпореждане № 126765/09.09.2024 г. в частта относно
наименованието на заявителя, с която е разпоредено „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД да
заплати на кредитора сумата от 7 530,00 лева, представляваща главница за неплатено
задължение по договор за превоз на стоки № 23-382 /реф. 53910/ от 28.09.2023 г.,
обективирано във фактура № 53910/24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 292,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.12.2023 г. до
12.03.2024 г.
С разпореждане от 09.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 14469/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
По делото е приложена в превод на български език справка от регистър на
дружествата, в която е посочено, че дружеството КЕЙ УЕСТ ТРАНСПОРТ ЛИМИТЕД
(К WEST TRANSPORT LIMITED) e учредено на 3.12.2018 г., с адрес на управление:
Манчестър, Англия, с предмет на дейност – автомобилен превоз на товари.
По делото е приложен документ със заверка „апостил“, в който е отразено, че К
WEST TRANSPORT LIMITED /КЕЙ УЕСТ ТРАНСПОРТ ЛИМИТЕД/ с ЕИК 11709127
e учредено на 3.12.2018 г. с адрес в Англия и директори Мартин Хараламбов и Крум
Испорски.
По делото е приложена заявка – договор 23-382/Реф 53910/28.09.2023 г. за
автомобилен превоз на товари, по силата на която дружеството-ответник е възложило
на „К Уест Транспорт“ ЕООД извършване на комплексен хладилен транспорт от
България до Обединеното кралство. В т.9 „Условия на плащане“ е посочено – по банка
45 дни след представяне на 2 броя товарителници, подписани и подпечатани от
3
получателя на стоката, термолента и документи за товара и фактура. В т.12 от заявката
са посочени специални изисквания – автомобилът да има валидна ЧМР застраховка и
всички необходими документи.
По делото е приложена справка от ТР относно актуално състояние към
23.10.2024 г. на „К Уест Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Надежда, кв.Требич, ул.Латин Колев № 8-10, с вписан
управител и едноличен собственик на капитала Иван Георгиев Толев.
По делото е приложена извадка от портал за транспорт и спедиция Speditor.NET
по отношение на „К Уест Транспорт“ ЕООД, ЕИК BG207218217, от която е видно, че
седалището и адреса на управление, и управителя на дружеството, са идентични с тези
от описаната по-горе справка от ТР.
По делото е приложена в превод на български език фактура, издадена на
24.10.2023 г. от K WEST TRANSPORT LIMITED, GB335162127, с получател ответното
дружество, на стойност 3850,00 британски лири и посочено основание „услуги 53910
съгласно приложената поръчка“.
Към исковата молба са представени документи на английски език /л.13-16/,
които не съответстват на изискванията на чл.185 ГПК. С оглед предходното, с
постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е дал указания на ищеца да
приведе тези документи в съответствие с горепосочената правна норма, но до
приключване на устните състезания по делото е приложен в превод на български език
единствено фактура № 53910/24.10.2023 г. Съгласно чл.4, ал.1 ГПК съдебният език е
българският. Разпоредбата на чл.185 ГПК изисква документ, представен на чужд език,
да се придружава с точен превод на български, заверен от страна. В случай на
неизпълнение на това задължение, е налице ненадлежно извършено от страната
процесуално действие /в този смисъл е решение № 185/10.05.2016 г. по т.д.№
2028/2014 г., II т.о. на ВКС/. С оглед предходното, доколкото съдът е дал указания и
възможност на ищеца да представи точен превод на документите, като го е
предупредил, че при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на същите
към доказателствата по делото, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са
приети като доказателства по делото.
Към фактурата е приложен документ /л.12 от делото/ в нечетлив вид, поради
което съдът не е в състояние да се запознае със съдържанието му и да извърши анализ
относно неговата допустимост и относимост към предмета на спора. С постановеното
по реда на чл.140 ГПК определение съдът е указал на ищеца, че следва да представи
документа в четлив вид, но вместо изпълнение на дадените указания, с молба от
24.09.2024 г. ищцовото дружество е заявило, че не разполага с по-четливо копие на
ЧМР, тъй като този документ се намира в патримониума на ответника. Това твърдение
е отречено от процесуалния представител на ответното дружество в проведеното на
01.07.2025 г. открито съдебно заседание, като се излагат доводи, че ответното
4
дружество не разполага с ЧМР, тъй като не е нито превозвач, нито изпращач, нито
получател на стоката.
По делото е приложена водена между страните електронна кореспонденция във
връзка с плащане по гореописаната фактура от 24.10.2023 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на
необходимите проверки е посочило, че в информационната система на НАП няма
данни в дневниците за покупки и съответно в справка-декларация по ЗДДС на
задълженото лице „Стройкомплект“ ЕООД през периода от 23.10.2023 г. до 23.10.2024
г., за включена фактура № 53910/24.10.2023 г., с контрагент „К Уест Транспорт
Лимитид“ ЕООД, VAT номер GB335162127, същата не е отразена в дневниците-
продажби, дневниците-покупки и справка-декларация по ДДС, подадена от ответника
в ТД на НАП на 07.11.2023 г., и няма издаден протокол по чл.117 ЗДДС. С оглед
предходното вещото лице е направило извод, че процесната фактура не е осчетоводена
от ответното дружество и по същата не е ползвано правото на данъчен кредит.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.372,
ал.1 ТЗ.
Предвид изпълнението на дадените от въззивната съдебна инстанция с
определение от 26.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 1423/2025 г. по описа на СГС указания,
настоящият съд не намира за необходимо да обсъжда отново наведените в писмения
отговор възражения относно активната процесуална легитимация на ищцовото
дружество.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че
между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
превоз, по силата на което ищецът е престирал, а за ответника е възникнало
задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. В първото по
делото открито съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото, като е указал
на ищеца, че в негова тежест е да докаже и изпълнението на заявка-договор от
28.09.2023 г. в съответствие с предвидената в т. 9 условия за плащане.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Досежно спорния между страните договор за международен автомобилен
превоз на стоки намира приложение Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), която се прилага за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на
приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в
5
две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така,
независимо от седалището и националността на страните.
Договорът за превоз е двустранен и възмезден, поради което със сключването
му и за двете страни възникват задължения. Ищецът, като превозвач е следвало да
осъществи договорения с ответника международен автомобилен превоз на товар, а
ответникът да му плати уговореното между тях превозно възнаграждение (навло).
Следователно основание за плащане може да бъде единствено извършената услуга.
Настоящият съд приема, че в хода на производството ищецът не представи
доказателства за извършената услуга. От събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин, че между страните е съществувало търговско
правоотношение, възникнало по повод сключен между тях неформален договор за
превоз от 28.09.2023 г., обективиран в заявка за превоз на товари № 23-382/Реф 53910
от същата дата. На първо място в заявката е посочено трето за делото дружество - „К
Уест Транспорт“ ЕООД, със седалище в гр.София, кв.Требич, което от представените
по делото удостоверения за регистрация и актуално състояние безспорно се
установява, че е различно от ищцовото дружество К WEST TRANSPORT LIMITED
/КЕЙ УЕСТ ТРАНСПОРТ ЛИМИТЕД/, 11709127, учредено на 3.12.2018 г. с адрес в
Англия. На следващо място, по делото не са представени каквито и да било
доказателства, че ищцовото дружество е изпълнило автомобилен превоз на процесния
товар. По делото не са представени товарителници или други документи,
удостоверяващи получаването на стоката от получателя. Както бе посочено и по-горе,
представената от ищеца международна товарителница /СМR/ е в нечетлив вид, който
не позволява запознаване със съдържанието на документа, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК съдът преценява, че същият няма доказателствена
стойност. Следва да се отбележи, че международната товарителница се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на вписаните в същата обстоятелства
и удостоверява до доказване на противното, че стоката е получена от превозвача и
предадена на получателя без забележки. В конкретния случай горепосоченият нечетлив
документ не удостоверява тези обстоятелства. Представените към исковата молба
документи без превод на български език съдът не приема като писмени доказателства,
тъй като не съответстват на изискванията на чл.185 ГПК. Отделно от предходното, от
същите е видно, че касаят трети за спора дружества и стоки.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че CMR се намира при
ответника, поради което не е в състояние да го представи в четлив вид по делото.
Следва да се има предвид, че този документ придружава стоката по време на
транспортирането й, при преминаване през граници, проверка от митници и др., като
екземпляр от него се задължа от превозвача след извършване на превоза. Ето защо,
след като твърди, че е извършил превоз на стока по заявка от дружеството - ответник,
доводите на ищеца, че не разполага с екземпляр от CMR са несъстоятелни и целят
6
недопустимо прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника.
На последно място следва да се отбележи, че издадената от ищеца фактура,
представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подпис на ответника,
поради което не представлява годно доказателства за възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните. Нещо повече, видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което при преценката му съгласно чл.202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено е, че процесната фактура не е
осчетоводена от ответното дружество и по същата не е ползвано правото на данъчен
кредит.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че не са налице
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати на
ищеца претендираната сума, представляваща възнаграждение за извършен превоз на
товар, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, 86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването на акцесорния иск е обусловено от наличието на главен дълг. С
оглед изводите на съда за неоснователност на главната искова претенция, то
неоснователна се явява и обусловената от нейното уважаване акцесорна такава за
обезщетение за забава. Ето защо този иск също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
дружеството-ответник. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80
ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът претендира и е направил разноски
единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 2520,00 лева с ДДС, която сума
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство не са
представени доказателства за направени разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от K WEST TRANSPORT LIMITED (КЕЙ УЕСТ
ТРАНСПОРТ ЛИМИТИД), номер на дружество 11709127, с адрес на управление:
Манчестър, Англия срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул.А.П.Чехов № 58А, ет.3,
7
ап.13 обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.79, ал.1,
пр.1-во ЗЗД, вр.чл.372, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 530,00 лева, представляваща
главница за неплатено задължение по договор за превоз на стоки № 23-382 /реф.
53910/ от 28.09.2023 г., обективирано във фактура № 53910/24.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
292,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
01.12.2023 г. до 12.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14469/2024 г. по описа на СРС, 43-ти
състав, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с разпореждане №
126765/09.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 14469/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК K WEST TRANSPORT LIMITED (КЕЙ
УЕСТ ТРАНСПОРТ ЛИМИТИД), номер на дружество 11709127, с адрес на
управление: Манчестър, Англия да заплати на „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
бул.А.П.Чехов № 58А, ет.3, ап.13 сумата от 2 520,00 лева с ДДС, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8