М О Т И В И от 27.06.2018 г.
към Присъда № 143/12.06.2018 г.,
постановена по НОХД № 461/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Районна
Прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.С.К. за това, че: на неустановена дата в
периода 06.10.2013 г. - 07.10.2013 г., в с. Б., обл. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство, чрез другиго - М. Б. П., с ЕГН **********, чрез
използване на техническо средство – ключ, е отнел чужда движима вещ, а именно – лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Епика“ с № на рамата ..., без регистрационни табели, на стойност
13 000 лева от
владението на „Тимотей 2008“ ЕООД гр. Асеновград, ЕИК
*********, без
съгласието на ръководството,
с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194,
ал. 1 НК.
По
делото не участва частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия К. обвинение, като предлага на същия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на две години и шест
месеца - три години, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитниците,
адв. П., адв. П. и адв. К., от своя
страна, оспорват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като
изразяват становище за недоказаност на така повдигнатото обвинение, поради
което пледират за оправдаване на техния подзащитен.
От
своя страна подсъдимият, Р.С.К., поддържа тезата на защитниците си, оспорва
вмененото му във вина деяние, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.С.К. e
роден на *** ***, ..., български
гражданин, неженен, търговец - ... на „Ауто Инвест груп“ ЕООД, с висше
образование, неосъждан, в момента изтърпяващ мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по друго водено срещу него НОХД, различно от настоящето, с адрес:
гр. П., ул. “...“ № , ет. , с ЕГН **********.
Свид.
М.К. се занимавал с търговия на таксиметрови автомобили от 2009 г. - насам. При
осъществяване на тази дейност същият участвал в управлението и собствеността на
няколко търговски дружества. В една от тях той бил ... и едноличен
собственик на капитала, а именно в „Тимотей 2008“ ЕООД.
За целите на своята дейност свид. К. закупувал автомобили, предимно от чужбина, които ремонтирал
в България, пребоядисвал ги и ги оборудвал като таксиметрови автомобили.
Вносът
на автомобили бил осъществяван посредством свид. А.П., който упражнявал
тази дейност по занятие. Работата му се състояла в това да отиде до съответната държава, да
закупи избрания автомобил в полза на лицето-възложител, след което да достави
същия в България. Практиката била такава, че съответният автомобил трябвало
предварително да се капарира, след което остатъкът от сумата да се преведе по
банков път на продавача или да се заплати на ръка от самия свид. П. с пари, предоставени му от възложителя. За
автомобилните власти в чужбина било достатъчно автомобилите да се транспортират
само с голям и малък талон, но някои случаи можело да се сключи и договор за
покупко-продажба, макар такъв да не се изисквал за законността на
осъществявания превоз. В тези случаи свид. П. разполагал с пълномощно от възложителя, като той (свид. П.) подписвал договорът като пълномощник. Използвана
практика била и договорът за покупко-продажба да се подпише на място само от
продавача, а при доставянето на автомобила в България, договорът да се предяви
за подпис на съответния собственик. Най-често
автомобилите се закупували от Германия или от Холандия, респ. от представителства на германски фирми в Холандия или
холандски такива в Германия.
От
услугите на свид.
П. се ползвал и подс. К..
Последният също имал участие в няколко търговски дружества, сред които „К. Ауто
Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, ул. „...“ № , където се помещавал и офисът на фирмата.
Свидетелят
К. и подс. К.
развивали паралено бизнес със сходен предмет, като в известен период от време
си партнирали и поддържали добри, дори приятелски отношения, до лятото на 2013
г., когато настъпил разрив в отношенията им. Към онзи момент
свид. К. упражнявал своята търговска дейност,
освен с управляваните от него дружества, и посредством „Осур“ ЕООД, ... на
която бил свид. Г.Н.. Въпреки че
същият формално фигурирал като ... и собственик на капитала на дружеството,
свид. Н. не бил наясно с предмета на дейност на
фирмата в детайли, като макар същият да подписвал документооборота, на практика
с управляваната от него фирма за целите на бизнеса си (за пред митническите и
данъчните власти и за пред автомобилната администрация), си служили както свид.
К., така и подс. К.. Това
продължило до 2013 г., когато настъпил разрив в отношенията между свид. К. и подс. К.. Така първоначално с
фирмата на свид. Н. оперирал само свид. К., а в последствие само подс. К.,
който успял да убеди свид. Н. да отпише от лицензията
на фирмата си таксиметровите автомобили на свид. К.,
което нанесло голяма финансова вреда на свид. К..
Освен свид. Н., със същите цели от страна на подс. К. било използвано и лицето М.Д.. Последният
в различни периоди от време фигурирал като собственик на търговски дружества,
които на практика се ръководели от подс. К..
В
процесния период – 2013-2014 г. свид. М.П. работел във фирмата
на подс. К., като същият изпълнявал широк кръг
от дейности, свързани с поддръжката на автомобилите на подс. К.,
като едновременно с това извършвал дейност по лична охрана на подсъдимия и
други дейности, свързани с уреждане на лични взаимоотношения на подсъдимия с
други лица. Свид. П. изпълнявал безпрекословно всички заръки
на подсъдимия К. и не смеел да му противоречи, тъй като се страхувал от него.
През
м. април 2013 г. свид. К. харесал по интернет, намиращ се в Холандия, лек автомобил марка и
модел „Шевролет Епика“ и решил да го закупи, като действал в качеството си на
представител на фирма „Тимотей 2008“ ЕООД. На 16.04.2013 г. част от паричната
сума за покупката на автомобила, представляваща капаро в размер на 600 евро,
била преведена по банков път на продавача „Реной Ауто Б.В.“ чрез фирмената
сметка на „Тимотей 2008“ ЕООД в банка „Прокредит банк“ АД, а другата част свид.
К. предоставил на свид. А.П. за
доплащане. Цената за закупуване на л.а „Шевролет Епика“ била определена
в размер на 4650 евро, като към нея била начислена и цена около 1000 лева за
самия превоз с платформа. Свид. П. пристигнал в Холандия,
доплатил останалата сума в брой и автомобилът бил закупен. За сделката
бил съставен писмен договор за покупко-продажба, с посочена дата 20.04.2013 г., между продавача и „Тимотей 2008“ ЕООД.
На 26.04.2013 г.
превозното средство било взето с голям и малък талон за регистрация и в
края на месец април 2013 г. Свид. П. докарал от Холандия на платформа
поръчаното от свид. К. моторно превозно средство.
Автомобилът бил бял на цвят, марка и модел „Шевролет Епика“ с рама ...,
оборудван с бензинов двигател, произведен на 17.12.2007 г. и с първа
регистрация 10.03.2009 г. В България свид. П. доставил
вещта с договора, 2 бр. контактни ключове и другите
документи за регистрация на ... на „Тимотей 2008“ ЕООД – свид. К.. Последният получил автомобила и по негова поръчка
моторното превозно средство било разтоварено в с. Б., обл. Пловдив
в сервиза на свид. З.Т. – бояджия, с цел да бъде
пребоядисан в жълт цвят. Свид. Т. работил заедно с
негов колега – свид. Р.К., като към дома на свид.
К. бил и сервизът, а именно в с. Б., ул. “…“ № . Свид. К. предоставил на работниците и двата броя ключове към
закупеното превозно средство. В сервиза ключовете на автомобилите, които
пристигали за боядисване, както и ключовете за л.а „Шевролет Епика“, се държали
в шкаф в кутия за бъркане на боя и лак. Автомобилът останал в с. Б., за да се работи по него. През месец
септември 2013 г. свид. Т. се преместил в друг
сервиз на ул. “Преслав“ № 2 в с. Б., обл. Пловдив, където работата върху превозното средство продължила.
През това време свид. К. се
интересувал как вървят ремонтните дейности. На 02.10.2013 г.
К. се отбил до сервиза на свид. Т., като видял, че л.а „Шевролет Епика“ бил вече боядисан в перлено жълт цвят и оставало само да
се сглобят брони, фарове и дръжки. Разбрал се със собственика на сервиза да вземе
автомобила на 07.10.2013 г., след което да го
регистрира в сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив.
Междувременно,
взаимоотношенията между свид. К. и подс. К. се били влошили. През лятото на 2013 г.,
в периода м. юни - м. юли 2013г., подс. К. неколкократно
посещавал сервиза на свид. Т., както самостоятелно,
така и със свид. П., тъй като в този сервиз имало
оставени за ремонт и негови автомобили. При едно от тези
посещения, на неустановена дата и по неустановен начин, подс. К. се сдобил и с ключ от оставения от свид. К. за ремонт автомобилът „Шевролет Епика“ с рама .... Подс. К. знаел, че този автомобил е специален, знаел и че същият е
на свид. К..
В началото на месец
октомври 2013 г. подс. К. извикал свид. П. и му предал взетия по-рано от него ключ за л.а „Шевролет
Епика“, като му разпоредил да отиде до сервиза на свид. Т. *** и да вземе
превозното средство, след което да го прибере някъде за няколко дни. Уточнил, че този автомобил бил негова собственост и помолил да го
пази известно време преди да го регистрира. С ключовете подсъдимият му
предал за монтиране два броя различни по номер български регистрационни табели
- ...и .... Свид. П. се съгласил, тъй като изпълнявал
всичко каквото му нареждал К., а и изрично му било
обяснено, чие е превозното средство.
На неустановена дата
в периода от 06.10.2013 г. до 07.10.2013 г. свид. П. посетил
сервиза в с. Б., където открил въпросния л.а „Шевролет Епика“. Монтирал регистрационните табели върху купето и след това с
предостаения му от подс. К. ключ запалил
двигателя и закарал автомобила в с. Кадиево в двора на бабата на неговия
приятел – свид. С.С. на адрес ***. На
място свид. П. му споделил, че това превозно
средство било на неговия работодател – подс. К., както
и че същото трябвало да остане там за няколко дни.
На 07.10.2013 г.
свид. Т., отивайки на работа в сервиза си, установил, че автомобилът на
свид. К. е изчезнал. Веднага му се обадил и му
съобщил, че л.а „Шевролет Епика“ го няма, при което
свид. К. отишъл на място в сервиза и сам се уверил в
липсата на автомобила.
Междувременно, тъй
като както в медиите се разшумяло, така и сред познатите му, свид. П. разбрал, че л.а „Шевролет Епика“ не е собственост на подс. К., а на свид. К.. Същият осъзнал,
че е бил подведен относно собствеността на автомобила, но не съобщил за
случилото се в полицията, тъй като се страхувал от подс. К..
Освен това последният го заплашил, че така ще предаде себе си, защото той бил
извършителят на кражбата. Така свид. П. решил да не съобщава за извършената кражба в полицията, но
тъй като и приятелят му – свид. С. научил, че в дома
на баба му се съхранява краден автомобил, същият помолил свид. П. да преместят превозното средство. В тази
връзка свид. П. помолил подсъдимия превозното
средство да бъде преместено от двора на приятеля му. След няколко дни, в
средата на м. октомври 2013 г., подс. К. се свързал със
свид. П. и със свид Х.Х. *** - работещ при него като
таксиметров шофьор и ги помолил да закарат л.а „Шевролет Епика“ в гараж в гр. К.. Двамата отишли заедно в с. Кадиево, обл. Пловдив, като свид. Х. се придвижил
със своя лек автомобил, а свид. П. с друг автомобил, в
който возил приятелите си свид. С. и лицето В.Б.. В селото изкарали скрития в двора на свид. С. л.а „Шевролет Епика“ с рама ..., върху който били монтирани
по-рано български регистрационни номера. След това свид.
П. и лицето Б., както и свид. Х. *** лекият автомобил
бил вкаран в гараж в дома на свид. Х., където останал
няколко месеца.
През лятото на 2014 г. подсъдимият
К. закупил от чужбина същия марка и модел автомобил „Шевролет Епика“, като
този, който отнел от свид. К.. Моторното превозно
средство било регистрирано в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив с регистрационен номер .... В издаденото на 01.07.2014 г. свидетелство за
регистрация част I бил вписан като собственик „Аутоинвест груп“ ЕООД. Към този момент едноличен
собственик на капитала на търговското дружество и негов ... било подчиненото на
подсъдимия лице – свид.
М.П.. След това новозакупеният
автомобил стоял паркиран в двора на къщата на подсъдимия в гр. Пловдив,
ул.“...“№ .
През лятото на 2014
г. подс. К. разпоредил на друго доверено на
него лице - М.Д., който бил ... на фирма „К. Аутогруп“ ЕООД, да свали
регистрационните номера от превозното средство. Д. свалил
табелите с номера ... и по негови указания ги предал на свид. П.. В деня на сваляне на номерата подс. К. се обадил на свид. Х. и му казал,
че съхраняваният в неговия гараж в гр. К. л.а. „Шевролета Епика“ с рама ... трябва да бъде закаран в с. М., общ. Гоце Делчев. За да бъде управляван по пътищата без проблеми, на
превозното средство, по указания на подс. К., били свалени
регистрационните табели с номера ... и ... и на тяхно място били поставени
регистрационни табели на л.а „Шевролет Епика“ с № ....
Старите с различна номерация регистрационни табели останали в
дома на свид. Х.. Същият ден свид. Х., свид. П. и подс. К. ***. До там
л.а „Шевролет Епика“ бил управляван от свид. Х., а зад
него, следван плътно по пътя, заедно със свид. П., бил
подс. К. с неговия автомобил -„Порше Кайен“.
Достигайки до град Гоце Делчев, в началото на града, на хотелски комплекс
„Барото“ свид. Х. слязъл от
л.а „Шевролет Епика“ и в него се качил, за да го управлява свид. П., следван от подсъдимия, като свид. Х. останал
да ги чака в хотелския комплекс. Свид. П. и подс. К. отишли в гр. Гоце Делчев, ул. „…. -
продължение“ № …“, местността М., където посетили
познатия на подсъдимия К. - свид. И.П.. Последният имал пункт за разкомплектоване на превозни средства.
Свид. П. забелязъл, че монтираните регистрационни номера на автомобила
съответствали на номера, посочен в свидетелството за регистрация част 1 и част
2, а именно № .... Автомобилът бил приет за
разкомплектоване, като бил подписан предварително представен от К. фиктивен
договор за покупко-продажба, с изписана дата 02.07.2014 г.,
със страни свид. П. и фирма „Аутоинвест груп“ ЕООД.
Свид. П. направил копия на големия и малкия талон и издал удостоверение №
6/03.07.2014 г., че автомобилът е приет в център за
разкомплектоване /площадка за временно съхранение/. В удостоворението съобразно
предоставените документи били вписани регистрационния номер ..., номера на
рамата и номера на двигателя на л.а „Шевролет Епика“, собственост на
„Аутоинвест груп“ ЕООД. Свид. П. помолил подс. К. до няколко дни след бракуване на превозното средство да му
предостави копие от свидетелството за регистрация. Пояснил,
че на свидетелството за регистрация част 1 следва да е отразено, че автомобилът
е бракуван и да има печат. След като оставили
автомобила подс. К. и свид. П. си тръгнали, като взели регистрационните номера.
На следващия ден подсъдимият ги предал
на лицето М.Д., за да ги монтира на действителния автомобил „Шевролет Епика“,
за който са били предназначени и са били предоставени от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Пловдив. Въпреки че минали няколко дни подс.
К. не спазил уговорката със свид. П. и не му предоставил копие от документа, че превозното
средство е бракувано. Подсъдимият намирал всякакви причини,
за да обяснява защо не можел да предостави копие от исканите документи, като
никога не предоставил копие от свидетелството за регистрация с отразеното
бракуване на превозното средство.
Междувременно свид.
П. реално разглобил без да осъзнава автомобила
„Шевролет Епика“ с рамата ... и започнал да предлага за продажба отделни части
от него. След като минал един месец подс. К. позвънил на свид. П. и поискал от него да му изпрати
определени авточасти от лекия автомобил, като някои от тях били изпратени до
подсъдимия чрез куриерска служба „Еконт“, а други - като двигателят, му били
предоставени лично на място.
По случая
първоначално е било образувано досъдебно производство № 896/2013 г. по описа на
01 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив на 07.10.2013 г. по
реда на чл. 212, ал. 2 НПК със съставяне на
протокола за първото действие по разследване и водено срещу неизвестен извършител,
за това, че на 07.10.2013 г. в с. Б., обл. Пловдив,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
„Шевролет Епика“, без регистрационни номера с рама № ... от владението на
М.Т.К., без негово съгласие и с намерение да го ползва, както впоследствие и
срещу неизвестен извършител, за това, че на 24.09.2014 г. в гр. Пловдив е
запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Хюндай Траджет“ с рег. № К., собственост на Г.Д.
Р. - престъпление по чл. 330, ал. 1
НК. На 23.07.2015 г. от това досъдебно производство са отделени
материали и делото е разделено, като първоначалното производство /досъдебно
производство № 896/2013 г./ е продължило да се води
срещу Р.С.К. и М.П.Д. за престъпление по чл. 330 ал. 1 НК, а предмета на разследване по настоящото отделено дело е
останало за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1 НК - за извършената кражба на лекия автомобил лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Епика“ с № на рамата .... Разделеното дело
е било администрирано под № 6885/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр.
Пловдив и досъдебно производство № 617/2015 г. по описа на 01
РУ при ОД на МВР гр. Пловдив.
По делото в
качеството на обвиняем е привлечено лицето Р.С.К. с ЕГН ********** за
престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2, вр. чл.194, ал.1 НК, за което в последствие е бил предаден на съд.
В хода на проведеното
досъдебно производство са били назначени и изготвени заключения на
стоково-оценъчна, съдебно-почеркова, съдебно-химическа, съдебно-техническа и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Предмет на изследване
на стоково-оценъчната експертиза е
бил стойността на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“ с № на рамата
... към момента на извършване на деянието, като стойността на лек автомобил
марка „Шевролет“, модел „Епика“ към 07.10.2013 г. по цени на вторичния пазар е
била оценена на 13 000 /тринадесет хиляди/ лева.
Предмет на изследване
на съдебно-почерковата експертиза е
бил Договор за покупко-продажба от дата 02.07.2014 г., и по-конкретно
положените в него подписи, като според категоричното заключение на експерта,
подписът, положен под „Аутоинвест груп“ ЕООД не е изпълнен от лицето М.П.Д. и е
несравним с подписите на лицето Р.С.К..
Предмет
на изследване на съдебно-химическата
експертиза е бил има ли сходство между боята, иззета от различни
автомобилни части (принадлежащи на процесния автомобил, които свид. П. е
изпращал на подс. К.), като според категоричното заключение на експерта, има
сходство по морфологични признаци между боята на съответните части;
оригиналният цвят на боята е бил бял, като последният положен цвят е жълт цвят
боя от т. нар. тип „перла“.
Предмет на изследване
на съдебно-техническата експертиза са били двата броя регистрационни
табели, отнети от два случайни автомобила, чийто собственици са били разпитани
за тези обстоятелства. Според заключението на експерта двата броя
регистрационни табели с надпис „...“ и „...“ съдържат всички реквизити на
оригиналните регистрационни табели.
Предмет
на изследване на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза е било състоянието на подс. К. и
способността му да участва в наказателното производство и да пребивава в
условията на следствения арест. Вещото лице е дало
категорично заключение, че подс. К. не страда
от психично заболяване, може да участва пълноценно в наказателния процес и да
пребивава в условията на следствения арест.
Съдът
кредитира изцяло изводите на цитираните по-горе експертни заключения, доколкото
същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответните области, дали са
пълен и обоснован отговор на поставените им въпроси и не са създали основания
изложените в тях изводи да се подложат под съмнение. Отделно от това
тези заключения не са оспорени от страните и са приети по делото, без
необходимост от назначаване на допълнителни или повторни експертизи.
В
хода на проведеното досъдебно производство като свидетели са били разпитани
лица, за които се е установило, че имат преки или косвени възприятия от
процесните събития. Същите са били разпитани лично и непосредствено и в хода на
проведеното съдебно следствие: на първо място ...ят и законен представител на
ощетеното юридическо лице „Тимотей 2008“ ЕООД – свид. М.К., лицата, занимаващи се с ремонт и пребоядисване на
таксиметровите автомобили на свид. К. и
подс. К. – свид. З.Т., свид. А.Т. и свид. Р.К., лицето, посредством което е извършена процесната
кражба – свид. М.П., както и неговите приятели – свид. С.С. и свид. В.Б., лицето, което в известен
период от време е съхранявал процесния автомобил в гаража си и после го е
управлявал до мястото където е изкупен в пункт за авточасти – свид.
Х.Х., собственикът на този
пункт – свид. И.П., превозвачът, който е закупил и доставил автомобила от Холандия – свид.
А.П., счетоводителката на
дружествата, управлявани от свид. К. и
подс. К. – свид. И.У., собствениците на двата автомобила, от които са
били отнети регистрационните табели, които временно са били поставени на
процесния автомобил до преместването му от сервиза в с. Б. – свид.
Д.Р. и свид.
Р.И., законният представител на „Осур“ ЕООД към
процесната дата - свид. Г.Н. и неговият последовател и настоящ законен представител на това дружество
- свид. С.Ч., лице,
което е работело като таксиметров шофьор с таксиметров автомобил на подс.
К. и което понастоящем държи под наем таксиметрови
автомобили на подс. К. -
свид. П.Г., лица от обкръжението на подс. К., допуснати в качеството им на свидетели по инициатива на
защитата едва в хода на съдебното следствие – свид. М.Х., свид.
Ж.К. – и двамата
преразказващи обстоятелства, които чули в Затвора и свид. В.М. – който не внася каквито и да
е релевантни обстоятелства в процеса. Обяснения
е дал и подс. К., който с категоричност отрича
каквато и да е причастност към вмененото му във вина деяние.
Видно от показанията
на тези свидетели и от обясненията на подсъдимия, в случая се обособяват две
групи гласни доказателствени средства: в първата, която подкрепя изцяло
обвинителната теза, попадат показанията на свидетелите: К., П., С., Б., Х., П.,
Т., К., Т., П., У., Р. и И. и втора, очевидно целяща да опровергае обвинението,
в която наред с обясненията на подсъдимия К., попадат и показанията на
свидетелите Г., Ч., Х., К. и Н.. Показанията на свид.
М. не могат да бъдат причислени към нито една от тези групи, тъй като същите не
съдържат относима към предмета на доказване информация и макар за съда да
липсва основание да ги дискредитира, доколкото същите не допринасят за
изясняване на предмета на доказване, се явява безпредметно обсъждането им.
В
своите показания свид. М.К. е описал кога,
от къде и по какъв начин е придобил процесния автомобил, твърдейки с
категоричност, че именно той го е избрал и поръчал на свид. П.,
заплащайки първоначално капаро, а в последствие и остатъчната стойност за
автомобила. Той му заплатил колата и доставил същата в
България където му указал именно свид. К.. След
доставянето му в България по негови указания автомобилът бил доставен в
автосервиз в с. Б., където същият трябвало да се боядиса. Според
показанията на този свидетел, подс. К. е бил
наясно с това, че този автомобил е негов, както и с това къде се държат
ключовете за него – в бояджийното на свид. Т., до
което достъп имал и подсъдимият. Съмненията му, че К. е автор на кражбата се
затвърдили, когато намирайки се случайно в офис на „Еконт“ в град Пловдив, в
същия пристигнала доставка от град Гоце Делчев, адресирана до офиса на подс. К., на авточасти от автомобил, които части свидетелят
разпознал като такива от откраднатия му лек автомобил. За
обстоятелството, че именно подс. К. е автор на
кражбата свидетелят разбрал и от свид. Х., който знаел
с подробности как, от кого и кога е откраднат автомобилът. Обстоятелство,
заявено от свид. К. досежно придобиването на
процесния автомобил намира категорично потвърждение и в показанията на свид. П., който заявява, че именно свид.
К. му е поръчал доставянето на автомобил „Шевролет
Епика“ и му заплатил стойността на същия, заявявайки: „Този автомобил като го донесох с документите го предадох на М., като М.
предварително ми плати…“. Въпреки че свид. П. няма ясни спомени от къде точно и кога е закупил и доставил
този автомобил, е видно, че е абсолютно категоричен по отношение на основните
интересуващи делото въпроси, а именно: кой му е възложил доставянето на този автомобил,
кой му е платил и на кого е предал автомобила и съпровождащата го документация
след внасянето му в България – свид. К.. Показанията
на свид. К. намират потвърждение и в показанията на свид. Т., свид. К., свид. Т. досежно
обстоятелството кой е упражнявал фактическа власт, владение върху процесната
вещ. И тримата в показанията си са категорични за това, че
колата е била на свид. К. – той я е докарал в сервиза в с. Б. и по
негови указания извършили ремонт и боядисване. Показателни в
това отношение са показанията на свид. Т., който е заявил, че след като
колата е била готова, той се е обадил не на някого друг, а на свид. К.,
заявявайки: „Обадих се на М., че колата е готова и когато може да дойде да си я вземе…“.
Същото се установява и от показанията на свид. К. и свид. Т., които по еднопосочен
начин заявява, че колата е била докарана от свид. К..
Всъщност всеки един от свидетелите, разпитани по делото, които са имали пряк
досег с процесния автомобил преди изчезването му, заявяват, че работата им,
свързана с този автомобил, е била извършена съобразно указаното от свид. К., без по какъвто и да е начин да споменават имената на
други лица, в това число на подс. К.. Нещо повече – в
разпита си свид. Т. е заявил, че за конкретната кола
по никакъв начин не е контактувал с подс. К., а само и
единствено със свид. К.. Пълно потвърждение
обвинителната теза среща и в показанията на свид. П. – лицето, което фактически отнема процесната вещ, подведен
от подс. К. за обстоятелството чия собственост е тя. От показанията на този свидетел става ясно, че същият се е намирал
в икономическа зависимост от подс. К., който освен, че му бил
работодател, го принуждавал да изпълнява противни на волята му деяния, които
свидетелят изпълнявал безпрекословно, тъй като изпитвал страх от подсъдимия. Това се дължало на факта, че П. станал свидетел на няколко
ситуации, в които подс. К. упражнява принуда и
физическо насилие по отношение на други лица, в това число подхвърлял
наркотични вещества в колите на други хора, за което последните били осъждани. Всичко това мотивирало свидетеля да не противоречи на подс.
К. и да изпълнява заръките му, въпреки вътрешното му
несъгласие с това. Досежно процесния автомобил свид.
П. е заявил, че по указания на подсъдимия и след като
последния му казал къде и как и след като му дал ключ за автомобила, е следвало
да го вземе от сервиза в с. Б. процеи да го премести на друго място, което
свид. П. изпълнил, без да знае, че всъщност автомобила
не е собствен на подс. К.. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свид. С., който в
показанията си заявява, че когато свид. П. докарал
колата в дома на неговата баба, където колата трябвало да остане за няколко
дни, същият му казал, че колата на е на подс. К.. Пак
от показанията на свид. С. се установява, че в последствие
е разбрал лично от подс. К., че колата е на свид. К., тъй като подс. К. изразявал
пред него задоволство от факта, че свид. К. е останал
без колата си. Пак пред него подс. К. потвърдил и обстоятелството, че е изпратил свид. П. да вземе процесния автомобил без П. да знае, че колата
всъщност е на свид. К., както и че подс. К. е заплашвал свид. П., че ще го
вкара в затвора заради тази кола, ако не изпълнява възложените му задачи. От показанията на този свидетел се установява и обстоятелството, че
подс. К. е искал да внесе от чужбина същата
кола като тази, която накарл свид. П. да открадне, за
да може да си подменя частите на новата кола от откраднатата. Горното намира подкрепа и в показанията на свид. Б., приобщени по реда на чл. 281 НПК.
Въпреки че свидетелят е заявил, че няма спомен за прочетените му в протокола за
разпита му обстоятелства, съдът отдава същото на обстоятелството, че от разпита
му в хода на ДП до този в хода на съдебното следствие е изминал значителен
период от време, в който е възможно и нормално свидетелят да е загубил спомен
за част от процесните обстоятелства. Видно от разпита му в
хода на ДП, в показанията си същият е заявил, че е станал свидетел на
преместването на процесния лек автомобил от къщата на бабата на свид. С.
в с. Кадиево до дома на свид. Х. ***. От показанията на този свидетел се установява и упражнявания натиск
по отношение на свид. П. от страна на подс. К.. Обвинителната теза намира пълна подкрепа и в показанията
на свид. Х., който изцяло е
потвърдил обстоятелствата около преместването на колата в К.,
а в последствие и в Гоце Делчев, както и обстоятелството, че свид. П. не е знаел чия е колата и че едва след това се разшумяло и
се разбрало, че всъщност колата е била на свид. К..
Изцяло съответни на показанията на свид. К., П. и Х.
се явяват и показанията на свид. И.П., в чийто пункт за
разкомплектоване на автомобили в град Гоце Делчев е изкупен откраднатият
автомобил. От неговите показания се
установява, че автомобилът е докаран от познати на подс. К., като при
предаването на автомобила присъствал и самият подсъдим, който поел ангажимент
пред свидетеля до няколко дни да му изпрати копие от „надупчен талон“, което се
изисквало за удостоверяване, че автомобилът е бракуван, който ангажимент
подсъдимият така и не изпълнил. От показанията на този
свидетел се потвърждава заявеното от свид. К.,
че посредством куриерска фирма „Еконт“ е изпращал авточасти от предадения от
подс. К. автомобил именно на него в град Пловдив,
контактувайки за това и договаряйки за цената на съответните части именно с
подс. К.. Последното се установява и от наличното по
делото и прието като писмено доказателство Удостоверение за прието МПС в център
за разкомплектоване – л. 115 от ДП, том. III. От показанията пък на свид. У.
се установява, че свид. Н. „само
се е водел“ собственик на „Осур“ ЕООД и че реално същият не знаел с какво се
занимава фирмата, като всички документи е предавала на свид. К., с когото
единствено контактувала по повод дейността на формата, посочвайки: „…М. знаеше“. От
показанията на свид. У. се установява и фактът,
че използваният на Фактура № 675/22.07.2013 г. – л. 111, том I печат не е на „Осур“ ЕООД, тъй като
печатът на дружеството е бил кръгъл и никога елипсовиден. Според
показанията на свид. У. в предявената ѝ
фактура се съдържал подписа на свид. Н., но
използваният печат не бил този, който дружеството ползвало. Всъщност именно
тази фактура се претендира от страна на подсъдимия К. да удостоверява
собствеността му върху процесния автомобил, съмнение в което се поставя с още
по-голяма сила, освен предвид заявеното от свид. У., което няма причина да не се кредитира и
предвид наличието на друга фактура по делото под същия номер и дата, но с
различно съдържание – л. 35 от ДП, том IV.
Съдът
намира, че показанията на цитираните по-горе свидетели са последователни,
логични, изключително подробни и безпротиворечиви, поради което тези
показания се явяват достоверен източник на информация. Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, касаещи съставомерните признаци на процесното
деяние. По делото липсват доказателства, които да дават основания тези показания да
не се кредитират, напротив – налице са такива, които ги потвърждават –
наличните по кориците на делото писмени доказателства - Извлечение от движение от фирмена
сметка – л. 8., т II от ДП, Фактура от 26.04.2013 г. – л. 90 т. IV от ДП, Договор за покупко-продажба
от 20.04.2013 г. – л. 105, т II от ДП, фотокопия на талон за
автомобил част I и част II, изпратените от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
документи с надлежно извършен превод по отношение на същите в хода на ДП – л.
74-91 от ДП, том II, Удостоверение за прието МПС в център за разкомплектоване – л. 115 от ДП, том. III.
Въпреки
несъмнено установените влошени отношения между свид. К. и
подс. К., което се явява хипотетично основание за
дискредитиране на показанията на този свидетел, съдът не съзря проявление на
тези влошени отношения в показанията на свид.
К., доколкото същите намират категорична подкрепа в показанията на
свидетелите П., Т., К., Т., П., Х., С., Б., П., У., така и в събраните по
делото писмени доказателства. Съдът не констатира и основание
да не бъдат кредитирани показанията на свид. П., точно обратното – прие, че същите
са надежден доказателствен източник, защото свидетелят е дал подробни показания, въпреки упражнения натиск върху
него от страна на подсъдимия и въпреки обстоятелството, че с показанията си
свидетелят би могъл да компрометира себе си. Отделно от това
при съпоставката им с останалите кредитирани доказателства се обосновава извод
за пълно съответствие досежно основните обстоятелства от предмета на доказване.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът констатира
известни разминавания в показанията на този свидетел с тези на свид. Х.
(например по кой път са минали на път за Гоце Делчев),
но прецени, че същите са несъществени и по никакъв начин не се отразяват на
правилното решаване на делото. Съдът не сподели и наведените
от страна на подс. К. възражения досежно
кредитирането на показанията на свид. Х., доколкото
проверката на неговите показания с кредитирания доказателствен материал –
писмени и гласни доказателства, обосновава извод за еднопосочност и поради
което – за достоверност.
Съдът
не намери причина да подлага под съмнение и поради което кредира изцяло
показанията на свид. П., Т., К., Т., С., Б., П., У., доколкото по делото не се
установи същите да са се намирали във влошени отношения с подс. К. или в близки такива със свид. К.,
което да налага подлагането им на по-внимателен анализ и преценка дали и в
каква степен да бъдат кредитирани. Напротив – установи се, че
това са свидетели които не се намират в каквато и да е зависимост от подс.
К. или свид. К., поради което
и съдът не намери основание техните показания да не бъдат кредитирани. Отделно от това внимателният им прочит налага извода, че същите се
явяват логични, последователни, безпротиворечиви и съответни на кредитирания
целокупен доказателствен материал.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свид. Д.Р. и свид.
Р.И. -
собствениците на двата автомобила, от които са били отнети регистрационните
табели, които временно са били поставени на процесния автомобил до
преместването му от сервиза в с. Б., а също така и
показанията на свид. В.М., макар същите да не внасят каквито и да е
релевантни обстоятелства в процеса, но доколкото липсва основание същите да
бъдат изключени от доказателствената маса.
Не
със същия кредит, обаче съдът възприе изложеното от свид. Г.Н. и свид. С.Ч.. Извън групата на
кредитираните доказателствени източници попаднаха и показанията на свид. П.Г., както и свид.
М.Х. и свид. Ж.К. - лица от обкръжението на
подс. К., последните двама допуснати
в качеството им на свидетели по инициатива на защитата едва в хода на съдебното
следствие.
Видно
е, че тези свидетели не са преки очевидци на процесните събития, а внасят в процеса
информация, пресъздадена им от други лица – най-вече от подсъдимия. Убеждението на
съда в тази насока намери потвърждение в обстоятелството, че свид. К. е депозирал лично молба до съдията-докладчик, адресирана
поименно до председателя на състава с посочване на две имена, без да е ясно от
къде е наясно с имената на съдията, разглеждащ това дело, което в хода на
разпита му стана ясно, че му е подсказано от подсъдимия. Данни за
тенденциозност и необективност в показанията на свид. Г. пък съдът откри в обстоятелството,
че същият понастоящем стопанисва таксиметровите автомобили на подсъдимия. Данните за тези общи интереси са категорична индиция за
заинтересованост и са пречка съдът да погледне с доверие на съобщеното от
страна на този свидетел, още повече, че показанията му много приличат на
обясненията на подсъдимия. В разпита си същият директно е завил: „Колата я откраднаха Х.,
М.Д. и П.“. Доколкото, обаче, по делото не се установи
причина тези лица да имат интерес да навредят на собственика на процесната
кола, още по-малко да са се облагодетелствали от това, съдът не възприе
изложеното от свид. Г. и предвид установената
му заинтересованост, съдът не кредитира показанията на същия. Съдът не кредитира и показанията на свид. Х.. В голямата
си част същите се явяват неотносими към предмета на делото, лишени от
конкретика и пресъздаващи чужди възприятия за обстоятелства, по отношение на
които в хода на съдебното следствие се събра информация в друг смисъл. Съдът не кредитира и показанията на свид. Ч., за
когото се установи, че непосредствено преди съдебното заседание, в което бе
разпитан, е прекарал половин час с подсъдимия с буса, с който са конвоирани. Последното, наред с диаметрално противоположните показания, които
даде в съдебно заседание, даде основание съдът да не кредитира изложеното от
него в хода на съдебното следствие за сметка на показанията, дадени от него в
хода на досъдебното производство. Поради същата
причина извън групата на показанията, ползващи се с кредит останаха и тези,
депозирани от свид. Н. в хода на
съдебното следствие. Съдът категорично не възприе изложеното от този свидетел в
хода на съдебното следствие, тъй като същото противоречи освен на кредитирания
доказателствен материал и на нормалната житейска логика - че през управляваната
от него фирма – „Осур“ ЕООД и с фирмени пари са закупувани автомобили от други
лица, и то без да знае на каква цена. Видно е от показанията
на този свидетел, че същият не е наясно нито с това от къде и по какъв начин и
най-вече на каква цена е закупен процесният автомобил, нито къде е бил оставен
за ремонтиране. Ето защо съдът не възприе изложеното в
неговите показания, че процесният автомобил бил закупен с неговата фирма от
свид. К. за сметка на „Осур“ ЕООД. В противоположна насока са както показанията на самия свид.
К., който категорично е заявил, че автомобилът е закупил със средства на
управляваното от него дружество – „Тимотей 2008“ ЕООД,
така и показанията на свид. П., според когото именно
свид. К. му е платил за вносът на процесния автомобил,
а също така и показанията на свид. У., които са
най-показателни за същността на отношенията между свид. К. и
свид. Н.. Според същите свид. Н. „само
се е водел“ собственик на „Осур“ ЕООД и реално същият не знаел с какво се
занимава фирмата, като всички документи се предавали на свид. К.. Ето защо съдът не възприе показанията на свид. Н.,
дадени от същия в хода на съдебното следствие и прие, че следва да се
кредитират тези, дадени от същия в хода на досъдебното производство.
В
тази връзка съдът не възприе и изложените от защитата доводи за тенденциозност
във воденото производство от страна на разследващия полицай, доколкото по
делото липсват данни същият да се намира в близки отношения със свид. К.,
респ. във влошени такива с подсъдимия, което
евентуално да го е мотивирало към тенденциозно водене на ДП. Ето
защо и доколкото по презумпция държавните служители изпълняват добросъвестно
своите задължения и при липса на доказателства за противното, съдът не възприе
наведените в тази насока твърдения.
Що
се касае до обясненията на подс. К.,
видно е, че същият отрича вменената му престъпна деятелност, акцентирайки на
деятелността на част от свидетелите и омаловажавайки и свеждайки до пренебрежим
минимум своята деятелност. Въпреки че по правило обясненията на подсъдимия имат
двояка природа – те са едновременно средство за защита и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност следва да се цени след съпоставката им
с целокупния доказателствен материал, съдът намира, че в конкретния случай
същите следва да се оценят като недостоверен източник на информация, изразяващи
единствено неговата защитна позиция, която не обслужва установяването на
обективната истина в процеса. Ето защо и предвид пряката
заинтересованост на подсъдимия да отрича обстоятелствата, които пряко го
уличават в извършването на инкриминираната престъпна дейност и очерталата се
тяхна изолираност от кредитирания доказателствен материал, съдът оцени същите
като недостоверен източник на информация.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, обаче, допринасят приобщените по
делото веществени доказателства –
авточастите от процесния лек автомобил и двата броя регистрационни табели.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото.
При така
установената фактическа обстановка и с след анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Р.С.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по 195, ал. 1, т. 4, пр.
2-ро, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а именно: на неустановена дата в периода 06.10.2013 г. - 07.10.2013 г., в с. Б., обл. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство, чрез другиго - М. Б. П., с ЕГН **********, чрез
използване на техническо средство – ключ, е отнел
чужда движима вещ, а именно – лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“ с №
на рамата ..., без регистрационни табели, на стойност 13 000 лева от владението на „Тимотей
2008“ ЕООД гр. Асеновград, ЕИК *********, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно
да го присвои.
От обективна страна:
Всъщност в случая няма
спор относно датата и мястото на осъществяване на процесната
„кражба“, а и това се установява от доказателствата по делото – показанията на
свид. К., Т. и П., а именно, че в периода 06.10.2013 г. - 07.10.2013 г., в с. Б., обл. Пловдив, свид.
М. Б. П. фактически е отнел чужда движима вещ, представляваща лек
автомобил.
Няма спор и относно вида на тази вещ, а именно – лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“ с № на рамата ..., както и стойността ѝ – 13 000 лева
по цени на вторичния пазар, съгласно приетото и неоспорено заключение на
изготвената експертиза по делото.
Спорът се изразява в авторството на деянието, и по-конкретно
дали вещта е собственост на
ощетеното юридическо лице – „Тимотей 2008“ ЕООД, респ.
дали вещта е била чужда за подсъдимия. Съдът намира, че отговорът на тези въпроси е положителен.
На първо място следва
да се посочи, че съставът на
престъплението „кражба“ не държи сметка за това кой е собственик на вещта
при определянето на пострадалото лице, а за нейния владелец. Именно за това и нормата на чл. 194, ал. 1 НК защитава отнемането на чужда
движима вещ от владението на другиго. Това е така, тъй като и преди и
след кражбата собственикът си остава един и същ, променя се
само фактическото владение и именно за това релевантното
обстоятелство, което се изследва при престъплението „кражба“ е владението. Собствеността има значение само за преценката дали вещта е чужда за
лицето, което я отнема, защото в противен случай деянието не би било
съставомерно. Отделно от това владението в
наказателноправен смисъл следва да се отличава от държането. Релевантно за състава на кражбата е за кого се държи вещта, респ.
кой има валидно правно основание да получи вещта от
нейния фактически държател.
В
конкретния случай се установява, че свид. Т. е бил държател на вещта, тъй като същата се е
намирала в неговия сервиз (бояджийно). Установява се също така, че владението
върху тази вещ е било упражнявано от ощетеното юридическо лице „Тимотей 2008“
ЕООД, изразяващо по закон воля чрез своя законен представител – свид. К., тъй като именно свид. К. е
оставил процесния автомобил в сервиза на свид. Т., той
е дал указания как да се ремонтира и боядиса автомобилът, на него се е обадил
свид. Т., когато автомобилът е бил готов и той е
следвало да го получи, ако владението му не е било прекъснато на процесната
дата. Наред с това, в разпита си свид. Т. е заявил, че за конкретната кола по никакъв начин не е
контактувал с подс. К., а само и единствено със свид. К.. Всичко гореизложено дава основание съдът да приеме, че
владението върху процесната вещ е било упражнявано именно от свид. К. в качеството му на законен представител на „Тимотей 2008“
ЕООД. Нещо повече - от доказателствата по делото (показанията
на свид. К., свид. П.,
свид. П., свид. С. и свид. У.
и наличните по делото писмени доказателства - Извлечение от движение от фирмена
сметка – л. 8., т II от ДП, Фактура от 26.04.2013 г. – л. 90 т. IV от ДП, Договор за покупко-продажба
от 20.04.2013 г. – л. 105, т II от ДП, фотокопия на талон за автомобил част I и част II, изпратените от Дирекция „МОС“ документи) се установява не само, че ощетеното юридическо
лице е владелец на процесната вещ, но и неин собственик. За
да достигне до този извод съдът взе предвид показанията на свид. П., според които процесният автомобил му е бил поръчан
именно от свид. К. и той е заплатил покупната цена за
него. В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства се установи,
че на 16.04.2013 г. част от паричната сума за покупката на автомобила,
представляваща капаро в размер на 600 евро, е била преведена по банков път на
продавача чрез фирмената сметка на „Тимотей 2008“ ЕООД в банка „Прокредит банк“
АД. От показанията на свид. П. пък
се установи, че другата част от сумата е заплатена от свид. К..
От показанията на свид. К. се установи, че предаването на тази сума е извършено
от него в качеството му на законен представител на „Тимотей 2008“ ЕООД, с
когото именно в последствие е бил сключен и договорът за покупко-продажба, с
посочена дата 20.04.2013 г., между продавача и „Тимотей 2008“ ЕООД. В последствие автомобилът, заедно със съпровождащите го документи е
бил предаден именно на свид. К., който очевидно за всички, които са
имали непосредствен контакт с този автомобил, е бил считан за правоимащо да се
разпорежда с автомобила лице. Всичко гореизложено обосновава
извод, че към процесната дата владението върху процесната вещ е било
упражнявано именно от свид. К. в качеството му
на законен представител на „Тимотей 2008“ ЕООД, което се явява и собственик на
процесната вещ.
Горното
от своя страна обосновава и извода, че вещта
е била чужда за подс. К.. Този извод не се променя и от съществуващата по кориците на делото
фактура, видно от която „Осур“ ЕООД е превело сумата от 3600 евро за покупка на
л.а. „Шевролет Епика“ с № на рама ...,
доколкото по делото се установи (от показанията на свид. У.), че към процесния
период свид. К. е оперирал с „Осур“ ЕООД и той се е
грижил за делата на дружеството, използвайки същото за целите на бизнеса си, а
свид. Н. е бил поставено лице (т.нар в теорията
„сламен човек“ или „дървена глава“). Всъщност, дори и да се приеме
(хипотетично), че „Осур“ ЕООД е собственик на
процесния автомобил, то същото не променя извода, че същият е бил чужд за подс.
К., респ., че вещта се е намирала във владение на
„Тимотей 2008“, поради всичко изложено по-горе. Съдът не
кредитира и представените в хода на ДП от страна на подс. К. Договор за
покупко-продажба и фактура към него, с които претендира, че го легитимират като
собственик на процесния автомобил, тъй съществува съмнение за повода, по който
са изготвени. Съмнение в тази насока се създава предвид
начина на постъпването на тези документи по кориците на делото - същите са
приложени по ДП след забележка на съдията-докладчик в производство по чл.
65 НПК, в което, при аргументиране на обоснованото
предположение за извършено престъпление по чл. 195 НК,
изрично е посочено, че фактурата, такава, каквато е приложена, няма
разпоредително действие. Няколко дни след това по „Еконт”
към материалите по ДП са били изпратени с подател Р.К., с адрес *** въпросният
договор, като (навярно за по-голяма тежест) е направена нотариална заверка на
екземпляра, въпреки, че такава не се изисква за редовността на документа.
Последното е несъмнена индиция, че посочените документи са
създадени за целите на настоящето производство и доколкото същите не се ползват
с обвързваща доказателствена сила досежно датата на съставянето им, съдът не ги
кредитира. Що се касае до фактурата към този договор –
установи се от показанията на свид. У., че
печатът, който е използван не е на „Осур“ ЕООД. Предвид
всичко гореизложено съдът не възприе твърдението на подс. К., че той е собственик на вещта и че всъщност същата е била
открадната от него от лицата П. и Х.. Всъщност според
показанията на свид. П. самият подсъдим се е
явил в неговия пункт за разкомплектоване, където е предал процесния автомобил,
а в последствие закупувал части от този автомобил. Последното
поставя въпроса, ако свид. П. и свид. Х. са откраднали процесния автомобил, така както твърди подс. К., какво е правел с тях той в пункта на свид. П.. Отговорът на този въпрос е очевиден – подс. К. се е опитвал да прикрие следите от деянието си, използвайки
за тази цел съдействието на свид. П. и свид. Х., които към онзи момент работели за него. Предвид всичко
гореизложено съдът намира, че наличните по делото доказателства обосновават
извода, че процесната вещ е отнета от владението на „Тимотей-2008“ ЕООД от
подс. К., за когото тази вещ е била чужда.
Авторството на деянието се установява по
несъмнен начин от показанията на свид. П., който е заявил, че именно подс. К. го
е мотивирал да премести процесния автомобил от едно място на друго, уверявайки
го че автомобилът е негов и предоставяйки му ключ от автомобила, с което е
затвърдил погрешно формираните представи у свидетеля. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свид. С., който
в показанията си заявява, че когато свид. П. докарал
колата в дома на неговата баба, където колата трябвало да остане за няколко
дни, същият му казал, че колата на е на подс. К.. Пак
от показанията на свид. С. се установява, че в
последствие е разбрал лично от подс. К., че колата е
на свид. К., тъй като подс. К. изразявал
пред него задоволство от факта, че свид. К. е останал
без колата си. Пак пред него подс. К. потвърдил и обстоятелството, че е изпратил свид. П. да вземе процесния автомобил без П. да знае, че колата
всъщност е на свид. К., както и че подс. К. е заплашвал свид. П., че ще го
вкара в затвора заради тази кола, ако не изпълнява възложените му задачи. От показанията на този свидетел се установява и обстоятелството, че
подс. К. е искал да внесе от чужбина същата
кола като тази, която накарл свид. П. да открадне, за
да може да си подменя частите на новата кола от откраднатата. Горното намира подкрепа и в показанията на свид. Б., приобщени по реда на чл. 281 НПК,
както и в показанията на свид. Х., който изцяло е потвърдил
обстоятелствата около преместването на колата в К., а
в последствие и в Гоце Делчев, както и обстоятелството, че свид. П. не е знаел чия е колата и че едва след това се разшумяло и
се разбрало, че всъщност колата е била на свид. К.. От
показанията на свид. И.П., в чийто пункт за разкомплектоване
на автомобили в град Гоце Делчев е изкупен откраднатият автомобил пък се
установява, че автомобилът е докаран от познати на подс. К., като при
предаването на автомобила присъствал и самият подсъдим, който поел ангажимент
пред свидетеля до няколко дни да му изпрати копие от „надупчен талон“, което се
изисквало за удостоверяване, че автомобилът е бракуван, който ангажимент
подсъдимият така и не изпълнил. От показанията на този
свидетел се потвърждава заявеното от свид. К.,
че посредством куриерска фирма „Еконт“ е изпращал авточасти от предадения от
подс. К. автомобил именно на него в град Пловдив,
контактувайки за това и договаряйки за цената на съответните части именно с
подс. К.. Последното се установява и от наличното по
делото и прието като писмено доказателство Удостоверение за прието МПС в център
за разкомплектоване – л. 115 от ДП, том. III. Горното обосновава несъмнен извод, че именно подс. К. е автор на процесната кражба.
По категоричен и несъмнен начин е
установен и механизмът на отнемането
на процената вещ –
свид. П. посетил сервиза на свид. Т. ***, открил процесния автомобил
в двора на сервиза и с предоставения му от подс. К. ключ,
привел автомобила в движение.
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита
същото за безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на самия подсъдим,
който е положил усилия да укрие откраднатия автомобил на място неизвестно за
свид. К., но известно на него-самия,
ангажирайки за това първо свид. П., а той от своя
страна и свид. С., а в последствие и свид. Х.. Недвусмислен израз на присвоителното му намерение е
предаването на отнетия автомобил за разкомплектоване в пункта на свид. П., от където в последствие подсъдимият закупувал
авточастите от същия този автомобил.
За да отнеме процесният лек
автомобил, свид. П. е използвал техническо средство – ключ, предоставен му от подс. К., с
помощта на който свидетелят е привел в движение автомобила и е променил
неговото местоположение. Това предопределя и квалификацията
на престъплението по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – чрез използване на техническо средство.
Деянието е извършено при условията на посредствено извършителство. Това е така, защото подс. К. е осъществил процесното противоправно отнемане посредством
другиго – свид. П., в чиито субективни представи е
липсвало знание досежно факта на истинския собственик на вещта, тъй като подс.
К. го е уверил, че това е той, като му предоставил и
ключ от автомобила, с което затвърдил погрешните му субективни представи. Поради това, макар и фактически да е отнел вещта, прекъсвайки
досегашното владение върху нея в полза на владение на подс. К., доколкото свид. П. е действал
невиновно, същият не може да носи наказателна отговорност за извършеното от
него, поради липсата на знание за съставомерен елемент от състава на
престъплението „кражба“. В тази връзка и Решение
№ 160 от 29.02.1996 г. по н.д.№ 929/95 г., II н.о., докладчик съдията Румен
Ненков, според което кражба при
посредствено извършителство е налице, когато деецът причинява виновно и
противоправно престъпния резултат като си служи с друго лице, което е действало
без умишлена вина.
От субективна страна:
Деянието
е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К.
е съзнавал общественоопасните последици, които деянието му ще причини в
обективната действителност, но въпреки това пряко е целял и се е стремил към
противоправното отнемане на чуждата вещ, искайки и насочвайки всичките си
усилия за настъпването на този престъпен резултат. Подсъдимият
е съзнавал, че това е чужда за него вещ, но въпреки това е целял и преследвал
осъществяването на противоправното й отнемане. Същият
е съзнавал, че в субективните представи на свид. П. липсва
знание за това кой упражнява владение върху вещта, респ. кой
е нейният собственик, тъй като самият подсъдим го е уверил, че именно той е
собственик на процесната вещ, възлагайки му да премести същата от едно място на
друго – неизвестно за нейния действителен собственик и владелец. Подсъдимият е осъзнавал и че за отнемането ѝ ще се използва
техническо средство – ключът, който именно той е предоставил на свид. П., с което е затвърдил вече създадената погрешна представа
у свидетеля, че именно той е собственик на тази вещ. Последното
от своя страна изключва виновното поведение на свид. П.,
предвид липсата на субективни представи в съзнанието му за това кое е
правоимащото лице върху вещта и обосновава наличието на такова, и то при
проявна форма на вината пряк такъв умисъл за подс. К., тъй като същият е
нарушил съответната наказателноправна норма, причинявайки виновно и
противоправно престъпния резултат, служейки си с друго лице, което е действало
без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
По изложените съображения
съдът прие за доказано, че подс. К. е осъществил обективна, така и от субективна страна, състав на престъплението по 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради което
го призна за виновен в извършването на това престъпление.
По
въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване
от свобода от една до десет години.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подс. К. престъпление, като
съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът прие, че на
подсъдимият следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
При индивидуализация на размера на наказанието Съдът
отчете наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство и това е стойността
на отнетата вещ към процесната дата, а именно 13 000 лева, която се явява
значителна като размер. От друга страна, обаче, съдът отчете
и наличето на смекчаващи отговорността на обстоятелства и това са чистото
съдебно минало на подсъдимия, както и безупречното му процесуално поведение.
Отделно от това, като смекчаващо обстоятелство бе отчетено и това, че от
извършване на процесното деяние до настоящия момент е изминал период от почти
пет години, който значително препятства реализирането на целите, визирани в чл.
36 НК, предвид отдалечеността на деянието от
налагането на санкция за извършването му. Ето защо и като прецени тежестта на
посочените обстоятелства и тяхното значение, съдът определи наказание в
законоустановения минимум, като прецени, че съответно на обществената опасност на
деянието и дееца е именно наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.
По
въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:
Предвид размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, настоящият състав намира, че
за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално.
Според съда постановяването на реално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се
достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да
се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен
гражданин и член на обществото. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наложеното наказание една година лишаване от свобода, съдът
отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в
законна сила. Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния
потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще
бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът на наложеното
наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното
престъпление, справедливи и в същото време годни да изпълнят и превантивната
функция на наказателноправната репресия.
По въпроса за
веществените доказателства:
В хода на досъдебното
производство като веществени доказателства по делото са били приобщени: 1 бр. преден капак на двигателен отсек, перлено жълт на цвят от
външната си страна и бял на цвят от вътрешната страна; 2 бр. задни
врати за лек автомобил, перлено жълти на цвят от външната си страна и бял на
цвят от вътрешната страна; 2 бр. предни врати за лек автомобил - перлено жълти от външната си
страна и бели от вътрешната страна; 1 бр. задна броня
за лек автомобил - перлено жълна на цвят; подова настилка на вътрешността на
купето, черна на цвят, състояща се от четири съединени елементи; 1 бр. въздуховодна система за парно отопление и климатик с
означение V250 S
V271CASELOWERC15961 PP-TD-20; част от арматурно табло и жабка; 1 бр. пластмасов,
декоративен капак за двигател с надпис „DOHC 29 VALVE“; 1 бр. „кора“
между багажника и купето с 3 бр. предпазни колани и 1
бр. допълнителна „стоп“ светлина; 2 бр. задни стоп светлини със светлинни пътепоказатели; 1 бр. десен фар; 2 бр. предни седалки –
лява и дясна, с черна кожена тапицерия; комплект задна седалка и облекалка с
подлакътник в средата с черна кожена тапицерия; 2бр. странични
огледала за обратно виждане; 2 бр. климатични тръби;
общо 25 бр. различни по вид и размер пластмасови
детайла от облицовката на купето, от които 8бр. сиви
на цвят и 17бр. черни на цвят; комплект от пластмасови
детайли черни и сиви на цвят,
съставляващи облицовка на мини- бар с подлакътник от черна кожа и дръжка за
ръчна спирачка между предните две седалки; 1бр. черен
пластмасов детайл – маска в основата на предното обзорно стъкло и
стъклочистачките; 4бр. гумени уплътнения за врати на
МПС; 1 бр. пластмасов, сив на цвят, плафон за
осветяване на купето на МПС; 3 бр.черни пластмасови въздуховода; 1бр. черен на цвят мокет за пода на багажника; 2бр. черни на цвят странични облицовки за багажника; 1 бр. черен на цвят, кръгъл, стиропорен държач на инструменти и
резервна гума; 2бр. предни амортисьори за МПС; 1 бр. кормилна конзола с контактен блок за запалване на двигателя;
2 бр. контактен ключ с вградено дистанционно управление на алармената система
на автомобила с изображение на пластмасовата част емблема на автомобилната
марка „Шевролет“, по отношение на които съдът постанови да се върнат на
правоимащото лице - „ТИМОТЕЙ 2008“ ЕООД. Що се касае до
вествените доказателства 1 бр. регистрационна
табела за МПС „...“ и 1 бр. регистрационна табела за
МПС „...“ съдът постанови същите да се върнат на ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“
гр. Пловдив, тъй като собственик на тези табели е Държавата.
По въпроса за
разноските:
В хода на ДП за
изготвяне на назначената по делото експертизи са били направени разноски в
размер на 836.30 лева,
които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест на
подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК