№ 981
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000503341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 5.09.2024г на СГС, I-28 с-в, постановено по гр.д.№ 3758/2021г по
описа на СГС, е прогласен по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, предявен
от Р. И. Г. с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН **********, срещу М. В. Б. с ЕГН **********
за нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба, сключен между
продавача М. В. Б. и купувачите Р. И. Г. и С. Г. Г., и обективиран в нотариален акт № 110,
том IV, рег. № 14426, дело № 617/18.10.2018 г. на нотариус с рег. № *** на НК, вписан в Сл.
вписванията - гр. София, с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт №28, том CLVIII, дело
№49740/2018 г., на следните недвижими имоти: нежилищна площ, ниско тяло с обща
застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг
с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. София, попадащ
геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град София, адрес ***, местността
„*** - 3 (трета) част”, с планоснимачен №2986, при граници, съгласно доказателствен акт за
собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ,
север - тревна площ и юг - път и тревна площ и е осъден М. В. Б. да заплати на Р. И. Г. и С. Г.
Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторени в производството пред СГС разноски в общ
размер на 12 600 лв.
Решението е обжалвано от М. В. Б., чрез адв.К.И. от САК, с доводи, че е постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че съдът не е обсъдил
доводите и възраженията му. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че до
издаването на Акт № 11930/2.06.2023г не е бил съставен друг акт за държавна собственост,
което се потвърждава и от писма на Областния управител на Област София с рег. № 21/8/10
от 23.02.2011г и № 21/8/10 от 21.08.2014г. до Ректора на СУ „Св.Кл.Охридски”. Поддържа,
че АДС е издаден в полза на СУ „Св.Кл.Охридски” като държавна собственост, а
университетът не е държавна институция. Описаните имоти са от „Студентски столове и
1
общежития” ЕАД, което е търговско дружество. АДС № 11930 не представлява акт за
държавна собственост по смисъла на чл.5 ЗДС. Съдът не се е произнесъл по въпроса дали са
включени процесните имоти в капитала на дружеството, при което и да са били държавна
собственост са изгубили този си статут.
Поддържа, че в приетия от съда заверен препис от АДС № 945/9.04.1971г на РНС
„Ленински” не е посочено законовото основание и документите, послужили за съставянето
му, не съществува в актовите книги, което се удостоверява и от новосъставения АДС №
11930/2.06.2023г. Същият не е бил представен в оригинал, поради което е следвало да бъде
изключен от доказателствата по делото.
Сочи, че съдът не се е произнесъл дали липсва пълна или частична идентичност на
процесните имоти по нотариалния акт с тези по АДС № 11930/2.06.2023г., като излага
доводи, че не е налице такава идентичност, тъй като границите и съседите не съвпадат.
Приетото заключение по съдебна експертиза не е установило пълна или частична
идентичност на процесните имоти, като съдът е приел, че е налице частична идентичност за
сградата с идентификатор 68134.1606.986.1 и описаната в АДС от 2.06.2023г, а относно
прилежащата площадка и градина с площ от 300кв.м., както и паркинг с площ от 180кв.м,
вещото лице не е установило еднозначно къде попадат.
По отношение на предмета на договора за покупко-продажба поддържа, че
нищожност поради невъзможен предмет е налице тогава, когато предметът на договора
липсва, не съществува към момента на сключване на договора и не би могъл да възникне в
бъдеще.
Сочи, че Държава се представлява от министъра на финансите, като няма данни да е
упълномощила ищците да предявяват исковата претенция.
Възразява срещу приетото от съда, че титулът за собственост на М. Б.-издаденото в
негова полза арбитражно решение от 11.06.2016г на инцидентен арбитражен съд не
опровергава доказателствената сила на АДС. Същото е издадено на 11.06.2016г въз основа
на обстоятелствената проверка и Конституционно решение № 6/10.06.2014г по к.д. 7/2014г
на КС на РБ.Издаденият АДС № 11930/2.06.2023г противоречи на влязлото в сила
арбитражно решение и на конституционното решение.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция.
Ответниците-Р. И. Г. и С. Г. Г. са оспорили въззивната жалба. Сочат, че съдът е
обсъдил възраженията на ответника за недопустимост на иска, като се е позовал на
определение от ВКС, че производството по делото е допустимо. Поддържат, че съдът е
обсъдил АДС № 11930/2.06.2023г и представеното арбитражно решение, че е ирелевантно за
правото на собственост наличието на строителни книжа акт № 14, акт № 15 и акт №16,
идентичността на процесните имоти, въз основа на приетата СТЕ. Относно възражението, че
преди Акт № 11930 /2.06.2023г не е имало съставен друг АДС са ирелевантни, тъй като
същият не поражда права, а само ги констатира. В АДС Софийски университет
„Св.Кл.Охридски” е посочен не като собственик, а като лице, на което е предоставено
управлението на имота.
По отношение на възражението за липса на идентичност на недвижимите имоти,
предмет на прехвърлителната сделка и посочените в АДС № 11 930/2.06.2023г., се позовава
на заключението на вещото лице, съгласно което процесната сделка е извършена на
18.10.2018г, преди одобряването на КККР и по тази причина описанието на границите е
различно, че площта на ниското тяло от 260кв.м. изцяло попада в площта от 1133кв.м. на
сграда с идентификатор 68134.16060.986.1.
Претендират да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение.
Третото лице помагач на ответника „Н. Груп 83” ЕООД, представлявано от адв.В.В.
2
от САК, е възразило срещу допустимостта на производството с доводи, че в гр.д.№
7598/2020, I-9 с-в на СГС, е постъпил отговор на искова молба от Р. И. Г., в който не е
направила своевременно възражение за нищожност на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018г на нотариус Р.Р., рег. №
***, че е заявила, че договорът е действителен и имуществените отношения между нея и Б.
били уредени чрез споразумение за прихващане от 30.10.2018г и запис на заповед от
30.12.2018г, в което е предвидено, че евентуални спорове се решават изключително чрез
арбитраж. Поддържа, че настоящето производство е образувано от Р. Г. поради подаден
сигнал до прокуратурата за евентуални данни за престъпление от общ характер, целящи да
се присвои недвижим имот –държавна собственост, което е използвала като основание за
спиране на производството по гр.д.№ 7598/2020г, I-9 с-в на СГС. Поддържа, че съдът не е
обвързан от определение № 50409/11.11.2022г по ч.гр.д.№ 3334/2022г, III ГО на ВКС за
допустимост на производството.
Излага доводи, че ищцата е знаела, че придобива от несобственик имот, не е
направила възражение да се разкрие симулацията по предявения срещу нея иск по чл.452
ГПК, а използва настоящия процес, за да не заплати сумата от 66 000лв.
Претендира да се обезсили като недопустимо постановеното решение.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото-Р. И. Г. и С. Г. Г. са посочили в исковата молба, че на 18.10.2018г
между Р. И. Г. и ответника М. В. Б. е сключен договор за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти, отразен в НА № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018г на нотариус
с рег. № *** на НК - нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м.,
прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с
площ от 740 кв. м., находяща се в гр. София, геодезически заснет и нанесен в кадастралния
план на град София, адрес *** местността „*** - 3 (трета) част”, с планоснимачен №2986,
при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ,
запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ за
сумата от 400 000лв. Изложили са доводи, че договорът е нищожен, тъй като е сключен в
нарушение на чл.7, ал.1, от Закона за държавната собственост, съгласно който имотите и
вешите-публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се
придобиват по давност. Посочили са, че във връзка с подадено заявление от М. Б. до
Областна администрация на Област София е образувана преписка с вх. № 94ММ/32 от
21.03.2015г., като е издадено удостоверение, че съгласно Разпореждане № 80/7.08.1997г. и
Разпореждане №3/9.05.2000г, че имот- ниско тяло със застроена площ от 450кв.м. е публична
държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на СУ „Св.Кл.Охридски“
и е в процедура по съставяне на АДС по ЗДС. Прилежащият терен е част от имот, за който е
съставен АДС № 945/9.04.1971г на „Ленински“ РНС и за който няма данни да е отписан от
актовите книги за държавна собственост по надлежния ред. След постъпила нова молба с вх.
№ ОА23-05823/27.05.2020г с искане за издаване на удостоверение, с писмо от Областния
управител на Област София е потвърдено, че няма промяна в обстоятелствата, отразени в
предходното удостоверение. Отразеното кореспондира с доказателствата, които са
представени при съставянето на нотариалния акт-скица № РСТ18-ГР9401291/3/ от
29.09.2018г на СО –район „Студентски“, в която е отразено, че с разпореждане № 80 на
Министерски съвет от 7.08.1997г. и Заповед №РД-15-099/2.04.1999г на областен управител
на Област София и Разпореждане № 3 от 9.05.2000г на МС, студентско общежитие бл.41,
вх.Б, ниско тяло е с предоставени права за управление на СУ „Св.Кл.Охридски“.
Изложени са доводи, че договорът за покупко-продажба е с невъзможен предмет, тъй
като недвижимите имоти са изключени от гражданския оборот и с тях не могат да се
3
извършват разпоредителни сделки.
Като титул за собственост на ответника е посочено Решение от 11.06.2018г на
Арбитражен съд-гр.София, вписано в АВ-София на 8.09.2018г, акт № 24, том IX, дело №
37306, имотна партида № 569741, което е извън неговата компетентност, като съгласно
чл.19, ал.1 ГПК, че страните по имуществен спор могат да уговорят да бъде решен от
арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижими имоти.
Претендирали са да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба на
процесните имоти е нищожен поради противоречие със закона и поради невъзможен
предмет.
Ответникът М. В. Б. е оспорил исковата претенция като недопустима, евентуално
неоснователна, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, че имотите не
са държавна собственост, тъй като за тях нямало съставен акт за публична държавна
собственост и същите били част от ТКЗС без да е било извършвано отчуждаване,
национализиране или конфискуване. С влизане в сила на ЗВСОНИ се реституирали всички
имоти, независимо от начина на отчуждаване. Изложил е доводи, че е налице правна
възможност въз основа на арбитражно решение да се придобие правото на собственост по
обстоятелствена проверка, доколкото това решение преминавало през контрола на
нотариуса и служба по вписванията, а разпоредбата на чл. 19 от ГПК не била императивна
норма и не можело да се противопостави на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България и посочените в отговора международни актове.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Н. груп 83“ ЕООД, чрез адв.В.В. от
САК, e ангажирало становище, че предявеният иск е недопустим, а при условията на
евентуалност е неоснователен. Посочил е, че се явява кредитор на ответника за сумата от 66
210,63 лв., поради което е наложил запор на вземането на продавача М. В. Б. от купувача Р.
И. Г. по процесния договор за покупко-продажба и е предявил иск за осъждането на
настоящата ищца да заплати на М. В. Б. сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от
66 210,63 лв., а в условията на евентуалност предявил и иск по чл. 452, ал. 3 ГПК да бъде
осъдена Р. И. Г. да заплати на „Н. груп 83“ ЕООД сумата от 2000 лева, предявен като
частичен иск от 66 210,63 лв. По тези искове било образувано гр.д. № 4702/2019 по описа на
Софийски районен съд като след увеличаване на исковете до размер от 66 210,63 лева,
делото е изпратено по подсъдност в Софийски градски съд и е образувано под № 7598/2020,
I-9 с-в на СГС.
Изложил е доводи, че в образуваното от него съдебно производство пред СРС Р. И. Г.
е подала отговор на исковата молба, в който не е направила възражение за нищожност на
процесния договор за покупко-продажба, а била твърдяла, че договорът е действителен и
имуществените отношения между нея и Бъчваров били уредени чрез споразумение за
прихващане от 30.10.2018 г. и запис на заповед от 30.12.2018 г. В самото споразумение било
предвидено, че евентуални спорове по повод него, респ. по повод действителността на
договора за покупко- продажба щели да се „разрешават изключително чрез Арбитраж",
поради което исковата претенция по настоящото дело, е недопустима поради
несвоевременно релевирано възражение по гр.д. № 4702/2019 г. на СРС (понастоящем
висящо пред в СГС под № 7598/2020, I-9 с-в ГО, спряно до разрешаване на настоящия спор).
Освен това настоящият спор бил неподведомствен на съда и следвало да се отнесе за
разглеждане пред „арбитраж“.
Изложил е доводи, че процесът е симулативен и е образуван от ищците срещу
ответника единствено с цел осуетяване последиците от бъдещото решение по гр.д. №
7598/2020 на СГС, по което Р. Г. щяла да бъде осъдена да заплати над 66 000 лева. От
представените към исковата молба доказателства било видно, че ищците от самото начало са
знаели, че имотът, който „придобиват“ е държавна собственост, тъй като са имали
4
документи още от 2015 г., които го установяват и са знаели, че арбитражното решение и
вписването му в Имотния регистър били нищожни.
При условията на евентуалност е изложил доводи, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като по делото не било установено, че имотите са публична държавна
собственост, а напротив, дори е представено удостоверение за данъчна оценка на правото на
собственост на името на Р. И. Г., което косвено свидетелства за факта, че имотът не е
публична собственост.
С допълнителна молба вх. №338101/16.07.2021 г. е оспорил и активната
материалноправна легитимация на ищеца С. Г. Г., като за него липсвал правен интерес от
водене на делото, тъй като ищците твърдели, че правото на собственост върху имота не им е
прехвърлено и следователно не е възникнала и съпружеска имуществена общност. Липсвали
и доказателства за съпруга да са възникнали задължения за плащане по процесния договор
за покупко-продажба спрямо продавача М. Б..
Заявил е, че ако се приеме, че искът е допустим, следва да се отхвърли, тъй като
имотът не е публична държавна собственост.
С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция и е приел, че процесният
договор е нищожен, поради това, че процесните имоти са публична държавна собственост.
Не се спори между страните по делото, че Р. И. Г. по време на брака си с С. Г. Г. е
сключила с ответника М. В. Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018 г. на нотариус с
рег. № *** на НК, вписан в Сл.вписванията – гр. София с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт
№28, том CLVIII, дело №49740/2018 г., за следните недвижими имоти: нежилищна площ,
ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от
300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр.
София, попадащ геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град София, адрес
*** местността „*** - 3 (трета) част”, с планоснимачен №2986, при граници, съгласно
доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на
общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ за сумата от 400
000лв.
В нотариалния акт е посочено като документ за собственост решение от 11.06.2018 г.
на Арбитражен съд - гр. София, както и скица РСТ18-ГР94-1291/3/ от 29.09.2018 г. на сграда
с пл. №986 – бл. 41 в кв. 132, местност „Студентски град“, по плана на гр. София,
приложени като доказателство към исковата молба.
В удостоверение изх. №ОА23-8656/15.05.2023 г. на Областния управител на гр.
София (л. 223) е отразено, че поземлени имоти с идентификатори №68134.1606.986 (с площ
10 507 кв. м., номер по предходен план 986, кв. 132, парцел I) и №68134.1606.987 (с площ
8760 кв. м., номер по предходен план 987, кв. 131, парцел I) са част от имотите, предмет на
АДС №945/09.04.1971 г. на РНС Ленински, като няма данни да са отписвани от актовите
книги.
В Акт №945 от 09.04.1971 г. на РНС Ленински като държавна собственост е актувано
празно място от 240 050 кв.м. при граници: от ул. „62“ ОК 18 по същата до „Дървенишко
шосе“, по същото и по шосето на с. Бистрица до пресечката с плавателния канал, по
новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256, и от ОК 256 по западните
граници на парцел II и I от кв. 27 до ОК 102 по проектираната улица през блока на ТКЗС от
запад до ОК 111, от ОК 111 по западната граница по кт 1, от кт 1 до „Плавателния канал“ по
същия.
По делото е представен Акт №11930 от 02.06.2023 г. за публична държавна
собственост (л. 243) и преписка за съставянето му, според който е актувана сграда с
идентификатор №68134.1606.986.1 със застроена площ от 1133 кв.м., на осем етажа,
5
предназначение: общежитие, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
№68134.1606.986. Посочено е, че са предоставени права за управление на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ на основание разпореждане №80 от 07.08.1997 г и
№3/09.05.2000 г. на Министерски съвет.
От заключението по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.С. К., се установява, че същото е посочило, че в процесния нотариален акт сграда
(ниско тяло), предмет на продажбата, попада в имот пл.№986, кад.лист 598 и 621, а по
действащата кад.карта, това е сграда с идентификатор 68134.1606.986.1. Налице е частична
идентичност между сградата, описана като ниско тяло с площ 260 M2. В документа за
собственост и сградата, отразена в действащата кадастрална карта с идентификатор
68134.1606.986.1 и описана в АДС от 02.06.2023 г. На скицата към експертизата със сив цвят
е отбелязана сградата по документ, а с щриховка частта от сграда с идентификатор
68134.1606.986.1 с площ от 260 кв.м. Сградата, описана в документа за покупко-продажба, е
включена в обхвата на цялото общежитие на бл. 41, вх. Б, а в действителност, ниското тяло
заема източната едноетажна част до входа на общежитието. Относно описаните в
нотариалния акт за покупко-продажба от 2018 г. прилежаща площадка и градина с площ 300
кв.м., както и паркинг с площ от 180 кв.м., вещото лице е посочило, че не може еднозначно
да установи къде точно попадат, тъй като те не са описани като самостоятелно обособени
имоти, нямат отделен планоснимачен номер, както и приложена към документа скица -
проект за ползване с посочени координати и дължини. По тези съображения в съдебно
заседание при приемане на експертизата вещото лице е посочило, че не може да потвърди
верността на приложеното към исковата молба геодезическо заснемане от инж. Св.Филев.
Въз основа на обсъдените доказателства, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор поради невъзможен предмет-продажба на имоти, които
са публична държавна собственост.
По отношение на възражението за недопустимост на исковата претенция е
постановено определение № 50409/11.11.2022г. по ч.гр.д.№ 3334/2022г по описа на ВКС, с
което е прието, че същата е допустима, което произнасяне е задължително за съдилищата,
поради което доводите са неоснователни. Възражението за липса на активна процесуална
легитимация на ищците е неоснователно, тъй като същите са страна по договора, като не е
необходимо да се разглежда въпросът дали собственикът на имота ги е упълномощил да
водят настоящото производство. Ирелевантно за настоящия процес е знанието на същите
относно собствеността на имота при сключването на договора, а същото следва да се
разгледа в другото производство между страните, което е спряно до приключване на
настоящето.
Основният спор по делото е дали процесните имоти са публична държавна
собственост, дали същите са идентични с посочените в АДС.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗДС имотите и вещите публична държавна собственост, не могат
да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. В ТР №4/07.07.2010 г., по
тълк. дело №4/2009 г., на ОСГК на ВКС, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, се приема, че когато
вещта, предмет на облигационното отношение, към момента на постигане на съгласие за
сключване на договора, по волята на законодателя е извадена от гражданския оборот,
договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Изключването на една вещ от
гражданския оборот се изразява в установяване на забрана за извършване на разпоредителни
действия от страна на притежаващото правото на собственост върху тази вещ лице, както и
на забрана правото на собственост да бъде придобивано и притежавано от друг правен
субект, различен от този, по отношение на когото с императивна правна норма е установено,
че следва да бъде единственият носител на това право. Тази забрана не лишава собственика
6
от притежаваното от него право, но ограничава възможността му да извършва действия на
разпореждане, установявайки по този начин ограничение по отношение на лицата, които
могат да притежават правото на собственост върху вещта. Именно последното ограничение,
касаещо субектите, които могат да бъдат носители на правото на собственост върху
определена вещ, е определящото при извършването на преценка дали една вещ може да
бъде предмет на гражданския оборот или не, т.е. възможно ли е преминаване на
собствеността върху друг правен субект да се извърши по волята на участващите в оборота
правни субекти. Изключването на вещта от гражданския оборот не се изразява и не включва
в себе си само и единствено забрана за носителя на правото на собственост да извършва
разпореждания с тази вещ, но преди всичко установява ограничение по отношение на
субектите, които могат да притежават такава вещ. Забраната касае преди всичко
възможността всеки правен субект да притежава тази вещ, като посредством императивна
правна норма се определя кой може да бъде носител на правото на собственост,
изключвайки възможността вещта да бъде придобита и притежавана от друг правен субект.
В тълкувателния акт е прието, че договорът за замяна на недвижим имот по чл. 222 – чл. 223
от ЗЗД, сключен между общината и физическо лице, имащ за предмет на една от насрещните
престации недвижим имот, който е публична общинска собственост, когато разпореждането
е извършено не от общината, а от физическото лице, т.е. от лице, което не е собственик на
този имот, е нищожен поради невъзможен предмет.
Относно спорния въпрос дали процесните имоти са публична държавна собственост
въззивният съд съобразява изводите на вещото лице по СТЕ, че описаното в НА ниско тяло с
обща застроена площ от 260кв.м. попада в контурите на сграда с идентификатор №
68134.1606.986.1, а същата е актувана като публична държавна собственост с Акт №№
11930/2.06.2023г, чиято доказателствена сила не е опровергана съгл. чл.5, ал.2 ЗДС.
Относно прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от
180 кв. м., описани като находящи се в гр. София, попадащи геодезически и заснети и
нанесен и в кадастралния план на град София, в к.л. № 598 и № 621, местността „*** - 3
(трета) част”, с планоснимачен №986, са прилежащи към имот-ниско тяло, което е държавна
собственост. По делото е представени кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор
№68134.1606.986 (л. 23), в която е посочено, че имотът е с пл. №986, кв. 132, парцел I, както
и кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор №68134.1606.987 (л. 24), в която е
посочено, че имотът е с пл. №987, кв. 131, парцел I. В удостоверение с изх. №ОА23-
8656/15.05.2023 г. на Областния управител на гр. София (л. 223), е отразено, че поземлени
имоти с идентификатори №68134.1606.986 (с площ 10 507 кв. м., номер по предходен план
986, кв. 132, парцел I) и №68134.1606.987 (с площ 8760 кв. м., номер по предходен план 987,
кв. 131, парцел I) са част от имотите, предмет на АДС №945/09.04.1971 г. на РНС Ленински,
като няма данни да са отписвани от актовите книги.
Въз основа на това следва, че поземленият имот № 986 е публична държавна
собственост, от което следва извод и че попадащите в него паркинг и градина, прилежащи
към ниското тяло, предмет на процесния нотариален акт, също са публична държавна
собственост.
Доводите, че съставеният АДС не създава права, тъй като противоречи на
представеното по делото арбитражно решение за собственост на имотите, са неоснователни,
тъй като арбитражът няма компетентност по разгледания спор за вещни права, поради което
не може да се противопостави неговото решение на АДС. Представеният препис от същия е
достатъчен, за да не бъде изключван от доказателствата по делото поради непредставен
оригинал. Приложена е и преписката по съставянето му.
Възраженията във въззивната жалба, че АДС е издаден в полза на СУ
„Св.Кл.Охридски“ като държавна собственост са неоснователни, тъй като университетът е
посочен само като ползвател на имотите и не следва да се обсъжда неговият статут.
7
Въз основа на изложените съображения, въззивният съд приема, че се установява, че
процесните имоти са публична държавна собственост, същите са изключени от гражданския
оборот, поради което договорът е с невъзможен предмет и следва да се прогласи неговата
нищожност на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден М. В.
Б. с ЕГН ********** да заплати на Р. И. Г. с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно с оглед на
фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия пред въззивната
инстанция. Съгласно решение С-483/2022г на СЕС българският съд не е обвързан от
минималните размери на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на изложеното следва да бъде осъден М. В. Б. с ЕГН ********** да
заплати на Р. И. Г. с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на по 500лв. на всяка от страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260475/5.09.2024г по гр.д.№ 3758/2021г по описа на СГС.
ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Г. с ЕГН ********** и
С. Г. Г. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
в размер на по 500лв. на всяка от страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8