№ 1025
гр. Перник, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КР. Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720101873 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от "Профи Кредит България" ЕООД срещу Д. Г.
М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 1654,71 лева - представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № **** от 12.12.2013 г., сумата 1860,75 лева –
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.02.2016 г. до 15.03.2018 г. и
сумата 1521,84 лева - законна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 28.09.2023 г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 2774 от 18.10.2023 г. по ч. гр. д. №
4678/2023 г. по описа на РС Перник.
Ищецът твърди, че на 12.12.2013 г. между ищеца, като кредитор, и Д. Г. М.,
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****. Сочи се,
че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 2000 лева, като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и договорно възнаграждение,
възлизало на сумата от 5 037.30 лева.
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
в т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности” от ДПК №**** Д. Г. М. е
пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължения, а именно в размер на 785.52 лева към „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
12.12.2013г. е превел парична сума в размер на 1 214.48 лева по посочена от длъжника
Д. Г. М. банкова сметка. Длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем
на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част от
договора. Били уговорени 48 погасителни вноски в размер на 135.21 лева всяка от тях,
1
с падежна дата – всяко 15-то число на месеца.
Ищецът излага още, че на 10.03.2015 г. Д. Г. М. е подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № ****, за отлагане на 3 /три/ броя погасителни вноски,
като на 19.03.2015 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Д. Г. М. е сключен
Анекс № 1 към ДПК № ****, с който страните са се договорили да бъдат отложени
погасителни вноски № 15, 16 и 17, които да бъдат заплатени в края на погасителния
план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като
погасителните вноски са променени от 48 на 51 броя, а ГПР по кредита след
сключването на анекса се променя на 82.43 % и ГЛП се променя на 77.03 %, а
останалите клаузи непроменени.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като е
преустановил плащанията и изпаднал в забава. Излага, че по заема са заплатени 22
пълни погасителни вноски, след което са преустановени плащанията и към момента на
подаване на исковата молба размерът на погасеното от М. задължение по договора
възлиза в общ размер на 2 987.83 лева. С плащанията длъжникът погасил част от
номинала по Договора в размер на 2 974.62 лв., както и лихви за забава в размер на
13.21 лв., начислени на основание чл. 12.1. ОУ.
Твърди, че всички вноски по кредита са падежирали на 15.03.2018 г. и размерът
на кредита е изискуем в пълен размер, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви
за забава и такси. Поради изложените съображения моли съдът да уважи предявените
установителни искове за посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът навежда твърдения за недопусимост.
Оспорва предявените искове по основани и размер. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения за сключен между страните Договор за потребителски кредит,
заявява че не е потвърждавала запознаването си с договора за потребителски кредит,
не се е запознавала с ОУ, нито със стандартен европейски формуляр. Оспорва да е
подписвала договор и посредством електронно техническо средство. Твърди, че
процесният договор е недействителен. Намира, че на налице неравноправни клаузи.
Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С определението за насрочване съдът е открил производство по оспорване по
реда на чл.193 ГПК, относно автентичността на положените от ответника подписи и
изписване на имената на ответника в Договор за потребителски кредит № ****, ведно
с декларация и приложените към договора документи, като е разпределил
доказателствената тежест.
С молба вх.№ 23594/23.10.2024г. ответникът М. е заявила, че не поддържа
оспорванията на подписа под процесния договор във връзка с откритото по реда на
чл.193 ГПК производство по оспорване.
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д. Г. М., като за
сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задържение по чл.410 ГПК на
18.10.2023 в производството по ч.гр.д.№ 4678/2023г. по описа на РС Перник.
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, като след указание до заявителя,
последният е предявил установителни искове за сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
2
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ****/12.12.2013
г., сключен между страните, по силата на който ищецът се задължил да предостави
на ответника сумата в размер на 2000 лева за срок от 48 месеца, при уговорен ГПР в
размер на 110.98 % и годишен лихвен процент в размер на 77.03%.
В исковата молба е направено признание за заплатени суми по договора за
кредит в размер на 2 987,83 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени установителни искове са с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на всеки от предявени обективно кумулативно съединени
искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание -
договор за потребителски кредит № ****/12.12.2013 г., обвързващо страните в
производството, при условията посочени в договора, въз основа на който ответникът
дължи претендираните суми, както и сключването на Анекс №1 към договора. При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е докаже погасяване на
претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните
са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и
на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
3
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора.
От дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК следва, че "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на
2000 лева, а видно от приетия по делото договор за кредит, сумите формиращи ГПР са
в размер на 110.98 %. Ето защо може да се направи извод, че размера на ГПР
надхвърля допустимите от закона 50 %. Клаузите в процесния договор за
възнаградителна лихва са нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
добрите нрави. Така уговорените възнаграждения водят до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. Посочените в договора размери на
възнаградителната лихва и на ГПР същевременно не съответстват на действително
уговорените такива, обуславящи значително неравновесие на правата и задълженията
на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в
гражданските и търговски отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от
потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на
чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита.Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит,
посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Поради
изложеното се налага извод, че ответникът дължи само главницата по договора за
кредит, която е в размер на 2000 лева. При отчитане погасяване по кредита в размер на
2 987,83 лева, то не е налице дължим непогасен остатък.
Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва и
лихва за забава, са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради недействителност на
договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя,
без лихви или други разходи. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до
извод за нищожност на посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на
непогасени задължения по тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед неоснователността на предявените искове съдът не следва да разглежда
4
своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност, но за
пълнота намира, че следва да бъде посочено, че задължението е било с падеж на
15.03.2018 г., от която дата е започнал да тече 5 годишния давностен срок по чл. 110 от
ЗЗД, който към датата на депозиране на заявлението в съда / 29.09.2023г., с п.к.
28.09.2023г./ е изтекъл.
По изложените съображения, неоснователни се явяват и предявените от ищеца,
по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове, с
правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на
ответника, но тъй като такива не са поискани своевременно, както и няма данни да са
реализирани, то съдът не присъжда.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл.
53 Е, вх. В, срещу Д. Г. М. с ЕГН: **********, с адрес в гр. *****, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1654,71 лева - представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № **** от 12.12.2013 г., сумата 1860,75
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.02.2016 г. до 15.03.2018
г. и сумата 1521,84 лева - законна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 28.09.2023 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2774 от 18.10.2023 г. по
ч. гр. д. № 4678/2023 г. по описа на РС Перник, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5