Решение по дело №20/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 21
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20203500900020
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           10.06.2020 година         гр.Търговище                            

 

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                       X  състав

На девети юни                                                                           2020 година    

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                    

Секретар Станка Желева

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

търговско дело № 20 по описа за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е първоинстанционно, по реда на гл. 32 „Производство по търговски спорове” от ГПК.     

    Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 578 от 06.02.2020 година, депозирана от Драгомир Сяров – зам. Окръжен прокурор в О.п.Т. срещу „Римски път - 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** по чл. 155, т. 3 във вр. с чл. 157 от Търговския закон.

  В исковата молба се излагат съображения, че  „Римски път — 2018“ ЕООД - гр.Попово е било учредено на 02.02.2012 г. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружество е бил СЖГс ЕГН **********. Сашо Грозев е починал на 17.10.2014 г. След датата на смъртта му не са подадени заявления от наследниците му до Агенция по вписванията за вписване на промени в представителството и повече от три месеца „Римски път - 2018“ ЕООД - гр.Попово с ЕИК ********* е без управител. Поради това е налице основание по чл.155 т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството. Прилагат се писмени доказателства.

   В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество, уведомено съобразно правилата на чл.47, ал.6 от ГПК във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК по неговото седалище.

   По предварителните въпроси и допустимостта на претенцията съдът се е произнесъл в закрито заседание с определение №124 от 26.05.2020 година и понастоящем не намира основание за преразглеждането им.

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Търговище поддържа предявения иск.

    Представител на ответното търговско дружество няма.

    По съществото на спора:

          След проверка на представените по делото доказателства, и въз основа на доводите на ищеца, съдът приема следното:

          От извършената служебна справка в електронното досие на ответното дружество, водещо се Търговския регистър към АВ, и съдържащия се там учредителен акт – устав на „Римски път - 2018“ ЕООД - гр.Попово, се установява, че дружеството е учредено на 02.02.2012 година като е вписано в търговския регистър на 03.02.2012 година от СЖГато негов едноличен собственик.

          В приложените по делото писмени документи се установява, че едноличният собственик е починал на 17.10.2014 година в Германия. В учредителния акт на процесното дружество е предвидено прекратяване на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала, освен ако наследниците не поискат да продължат неговата дейност. Представени са декларации от наследниците на починалия едноличен собственик, че не желаят да продължат дейността на дружеството.

          Според чл. 157, ал. 1 ТЗ „дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго, или наследниците не поискат да продължат дейността“. Според чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ при евентуалната смърт на съдружник (в ООД), респективно - едноличен собственик на капитала (на ЕООД), участието на съдружника в дружеството се прекратява. Това прекратяване настъпва ipso facto (по силата на самия факт) на смъртта, без да е необходимо предприемането на други правни действия. В този смисъл смъртта има перемпторни (правопрекратителни) правни последици. В качеството и на юридическо събитие смъртта прекратява окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството, чийто единствен член е същият. Към момента на смъртта на едноличния собственик, който едновременно с това е и управител на дружеството, императивно установените дружествени органи, които ЕООД е длъжно да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155, т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав. Дружеството остава без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица. В този период продължава да съществува търговското предприятие на ЕООД като комплекс от права, задължения и фактически отношения (вж. чл. 15 ТЗ). В сила остава и учредителният акт на ЕООД, който може да урежда по различен начин правните последици от смъртта на едноличния собственик на капитала. Може да предвижда, че със смъртта на едноличния собственик дружеството се прекратява и респективно следва да бъде открито производството по ликвидация. Може да дава възможност на всички или на част от наследниците да продължат дейността на дружеството, какъвто е настоящият случай. Към момента на смъртта на едноличния собственик, респ. към момента на откриването на наследството, учредителният акт няма задължителна сила по отношение на когото и да е от наследниците на едноличния собственик. Същите все още не са членове на ЕООД. Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на едностранно волеизявление. Наследникът следва да бъде приет на „собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в резултат на наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се състои от две съставни части:

          - че наследникът приема условията на учредителния акт на дружеството (вж. чл. 122 ТЗ);

          - че наследникът желае да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 in fine.

          Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ. Според чл. 155, т. 3 ТЗ, в случай че в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, то може да бъде прекратено по иск на прокурора. Смисълът на разглежданата разпоредба налага извода, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата на чл. 157, ал. 1 infine ТЗ, следва да се реализира в период от три месеца.

         При неосъществяване на този фактически състав дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си (продуктивна и придобивна). В този случай наследниците биха могли да реализират имуществените си права в хода на евентуалното производство за ликвидация на прекратеното дружество. Придобитите по наследство права върху дружествен дял се трансформират в права върху ликвидационен дял.

         В конкретния случай е видно, че наследниците не са предприели действия за продължаване дейността на дружеството. Същото няма повече от три месеца управител. Продължаването на дейността на търговското дружество противоречи на законовата разпоредба на чл.157 ал.1 ТЗ.

          По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен. Дейността на дружеството следва да бъде прекратена на осн. чл.155, т.2 ТЗ. Настоящото исково производство се разглежда по общия ред и с влизане в сила на решението неговият конститутивен ефект ще се прояви, като дружеството ще се счита за прекратено.

          В разпоредбата на чл. 156 ТЗ се уреждат последиците от вече настъпилото прекратяване на дружеството - открива се производство за ликвидация. Производство е охранително. С него се регистрира вече настъпилият факт на прекратяване на дружеството и се постановява вписването на обстоятелството в регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези действия е органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на дружеството следва да се изпрати служебно за отразяване в търговския регистър.

          На основание чл.78 ал.11 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 30 лв., определена в минималния размер по т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р Е Ш И :

 

 

          ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на „Римски път - 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител и едноличен собственик съобразно Търговския регистър СЖГс ЕГН **********, на основание чл. 155, т.2, във връзка с чл. 157, ал.1 от ТЗ.

          ОСЪЖДА „Римски път - 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител и едноличен собственик съобразно Търговския регистър СЖГс ЕГН **********, да заплати по сметка на Търговищкия окръжен съд държавна такса в размер на 30 лева.

          Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните. Ответникът да се счита уведомен на основание чл. 50, ал.4, изр. второ от ГПК, считано от днес.

          Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ служебно на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, Търговски регистър, с оглед последващо служебно провеждане на процедура по чл.156 от ТЗ.

          Препис от решението да се връчи на ищеца.

 

 

                                                                          Председател: