Р
Е Ш Е Н И Е
№ 928/15.12.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1227 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на Р.Ш.П., срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-1818-000036 от 27.09.2021 г., издадена
от Началник Сектор към ОДМВР - Пазарджик, РУ Пазарджик. В жалбата се изнасят
факти случили се според жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема
същата за незаконосъобразна –
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Иска се отмяната и, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. И., който
излага аргументи за отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ и
претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, не взема становище по делото.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник,
към ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, съгласно приложена заповед от директора на ОД
на МВР гр. Пазарджик. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2А,б.А от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 25.09.2021 г. в гр.Пазарджик е съставен АУАН
с бл. № 155386 спрямо И. Г. И., който
управлявал МПС – л.а. „Мерцедес С 180“ с рег. №РА3976КС, като не представил
валидно СУМПС към което спада управлението на МПС категория „В“, като след
направена справка било установено, че е неправоспособен водач. Тези факти били приети за административни нарушения от
компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, което съставило
сочения по-горе АУАН поради извършени административни нарушения по чл.150.
Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства
на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на
база съставения при проверката АУАН № 21-818-00356/25.09.2021г. и бл. №080677, като възпроизвежда направените
в него констатации.
По делото са приобщени като
доказателства АУАН АУАН № 21-818-00356/25.09.2021г. и бл. №080677,
оправомощителни заповеди и са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелите И. Г. И. и В.К.Х..
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Сектор към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пазарджик, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 312з-1602/10.06.2021г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от неправоспособно лице
– И. Г. И., като са изложени и установените обстоятелства. Съдът
намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на
фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се
издава на основание чл.171, т. 2а., б. „А“ от ЗДвП,
поради това, че МПС се управлява от водач, който без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи наличието на издадено свидетелство за управление на МПС от И. Г. И.. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима.
От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен
начин за доказано, че е осъществено административно нарушение от И. Г. И.,
поради което и се доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по
отношение на МПС – собственост на жалбоподателят Ш. П.. Спорът по делото е дали
жалбоподателят е предоставил на И. И. автомобилът за управление или не, като се
навеждат твърдения за това, че последният е трябвало единствено да извърши
ремонт на автомобила, но не е имал правото да го управлява. Ангажирани са
свидетелски показания в тази насока на самия И. И. и на св.В.Х.. Показанията им
обаче не се кредитират с доверие от съдебния състав. По отношение показанията
на св.И. следва да се посочи, че същият твърди, че е управлявал автомобила, за
да вземе материали за ремонта му, но се установява от писмените доказателства
по делото, че управлението на автомобила е било в 00.30 часа на 25.09.2021 г.
Това от своя страна оборва твърденията на св.И. за причината за управление. От
друга страна същият не можа адекватно да посочи и какви точно са били
уговорките му с жалбоподателят, както и не ангажира доказателства, че
осъществява дейност по ремонт на автомобили. Ето защо неговите показания не
следва да се кредитират с доверие по отношение на тези обстоятелства. Що се
касае до показанията на св.Х., същият поддържа версията, че автомобилът е бил
оставен за ремонт от жалбоподателят, но по делото липсват убедителни доказателства,
че св.И. осъществява подобна дейност. Отделно от това св.Х. сочи, че И. му
обяснил, че е отивал да купи боя, когато е бил спрян за проверка, което
обстоятелство е оборено от други доказателства по делото. Ето защо и
показанията на св.Х. не се кредитират с доверие от съдебния състав. С оглед на
посоченото дотук, съдът счита че липсва основание да се приеме, че по делото е
доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна
административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата
за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. От друга страна е безспорно, че именно
жалбоподателят е предоставил на св.И. своето МПС, като не е доказано по
категоричен и безспорен начин, че му е забранил да го управлява. Следователно
процесната ПАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена.
Предвид изхода на делото неоснователно
е направеното искане от жалбоподателят, чрез процесуалния и представител за заплащане
на разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1818-000036 от
27.09.2021 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР - Пазарджик, РУ Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/