Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 420/16.09.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 408 по описа на
Административен съд - Монтана за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на
разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №272 от 26.06.2019 г. по АНД № 742 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0996-000685 от 21.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на Министъра
на вътрешните работи, с което на П.И.К. с ЕГН
* ***, за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100.00лева /сто/, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както
и е постановено да се отнемат общо 8 контролни точки на основание Наредба №
Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от МВР.
Касационният жалбоподател П.И.К.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В жалбата навежда доводи, че решението на въззивния съд е
неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие
с материалния закон. Излага доводи, че административно наказващия орган не е
установил правилно фактическата обстановка и не е описал посоката на движение
на управлявания от него автомобил, с което е ограничил правото му на защита. Моли
за отмяна решението на въззивния съд и потвърденото с него НП.
Ответника по
касационната жалба
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр.Монтана, редовно
призован чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Катя Димитрова, оспорва жалбата счита решението на въззивния съд за
правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните основания за
неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока. Моли за
потвърждаване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана
е приел от фактическа страна, че на 14.02.2019год. в 17,51часа в гр.Монтана на
кръстовището на бул. „Ал. Стамболийски” и ул.”Д*** П*** ”, като водач на лек
автомобил марка „Ф*** ”, модел „Д*** ” с рег. №ВР 09-38 ВВ с посока на движение
от ул.”Н. Й. В*** ” към гр.В*** , управлявал, като при наличие на светофарна
пътна уредба работеща в нормален режим на работа, водача приближава, навлиза и
преминава на забранителен сигнал. За
да потвърди НП в тази му част районният съд е приел, че при издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото
доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП фактическа обстановка, т. е. установен е фактът на
нарушението на правилото за движение по пътищата, формулирано в чл. 6, т. 1
от ЗДвП и извършването му виновно от страна на К.. Посочено е в Решението на въззивния съд,
че правилно е приложена разпоредбата на чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, както и е постановено да се отнемат общо 8 контролни
точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от МВР, предвид
конкретно установената от събраните по делото доказателства /гласни и писмени/
фактическа обстановка, съответстващата на описаната такава в АУАН и издаденото
въз основа на същия НП, а по отношение на размера на наложеното наказание – че
същото е във фиксирания от законодателя размер.
Районният съд е спазил принципите на служебно
начало и дирене на обективната истина, като е допуснал до разпит и е провел
такъв на актосъставителя и на свидетеля очевидец, съобразил се е с приложените
и предходно приети писмени доказателства, и въз основа на така събраните
доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора
факти и обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от
повдигнатите от оспорващия възражения, формулирани в жалбата с която е бил
сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препрещане към мотивите на
районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал.
2 предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. второ от ЗАНН.
Що се касае до конкретните възражения в
касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните
изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушения от състава на съда, за
което са налични подборни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото
писмени доказателства и след обсъждане на събраните гласни такива. Не се
споделят доводите на касатора, че не е описано мястото на извършеното
административно нарушение, тъй като същото конкретно е описано, както в АУАН,
така и в НП „.....на кръстовището на бул. „Ал. Стамболийски” и ул.”Д*** П*** ”,
............ с посока на движение от ул.”Н. Й. В*** ” към гр.В*** ”. Всъщност
доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установената
фактическа обстановка и не съществуват каквито и да било такива, вкл. липсват
възражения в АУАН, липсват ангажирани доказателства в хода на процеса за
противно от страна на оспорващия. Изложената защитна теза не може да промени
фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното производство
доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства, които сочат
на извършено административно нарушение. Административно наказаният едва след
съставения АУАН е направил възражение, но същото има изцяло защитна теза и е в
противоречие с останалите доказателства. В хода на съдебното следствие пред
районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН, като свидетелските
показания на свидетеля В*** – актосъставител и свидетеля Д*** - свидетеля по
АУАН са установили по безспорен и категоричен начин, че касатора, като водач на
МПС, в нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е навлязъл в кръстовище, което е регулирано със светофар, при
забранителен сигнал.
Касационната инстанция напълно споделя и
изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено соченото изискване на правната
норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и
посредством нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна
такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и
констатираното нарушение и в самото НП.
Не се споделят доводите на касатора за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до
отмяна на НП, тъй като не посочването на ЕГН * свидетеля – очевидец К*** Г***
Д*** не може да доведе до извод за липса на участието на свидетел при
съставянето на АУАН. Напротив такъв свидетел е присъствал и същия е разпитан
пред въззивния съд т.е. липсата на ЕГН * е довело до невъзможност лицето да
бъде индивидуализирано. При съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42
и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на касатора, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Отнемането
на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно
наказание, тъй като същото е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните
работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
е извършено на основание чл.6, ал.1, т.13 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. Съгласно този текст, за преминаване при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването, следва да се отнемат 8 контролни точки, което е
сторил и административно наказващия орган.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№272 от 26.06.2019 г. по АНД № 742 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0996-000685 от
21.03.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: