Присъда по дело №1292/2016 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А 

 

№ 8

 

Гр. Пловдив, 04.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение в публично съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ВАЛЯ КИСЬОВА

ЦВЕТОЗАРА ПЕНКОВА

 

при участието на секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА и в присъствието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1292 по описа за 2016 година  и след съвещание

П    Р    И    С    Ъ    Д    И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Р.П.Р. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, управител на фирма „****“, разведен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за периода 13.07.2000 г. - 24.03.2006 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като с двадесет и три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр. Пловдив, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност и корпоративен данък общо в размер на 354 450.79 лв. като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени пред орган на власт - ТДД – Пловдив справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм./) и ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, свързани с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения, а именно:

         1. На 13.07.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-0978/13.07.2000 г. за данъчен период 01.06.2000 г. – 30.06.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17,74 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 00 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17,74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 0 лв.

          2. На 10.08.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2860 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-449/10.08.2000 г. за данъчен период 01.07.2000 г. – 31.07.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3253,70 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 393,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2872,18 лв.

         3. На 13.11.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41,20 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-587/13.11.2000 г. за данъчен период 01.10.2000 г. – 31.10.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 622,07 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 580,87 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 580.87 лв.

         4. На 14.04.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424,58 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1394/14.04.2001 г. за данъчен период 01.03.2001 г. – 31.03.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив като в раздел „А” от декларацията е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 5050 лв. при действително установен ДДС в размер на 5474,58 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 147,99 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 572,57 лв.

         5. На 13.11.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 51724,21 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. – 31.10.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 50922,32 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10122,32 лв. и в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 53147,53 лв. при действително установен ДДС в размер на 64071,74 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне е в размер на 2225,21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 53949,42 лв.

         6. На 12.12.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. – 30.11.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2373,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 1673,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2373,99 лв., а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 1673,99  лв.

         7. На 29.03.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 57537.76 лв. като в ГДД №1609221/29.03.2002 г. за финансовата 2001 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354038 лева при действително установен 508038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356045 лв., при действително установен 302545 лв. и е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният е печалба в размер на 205 492 лв.

         8. На 13.03.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 124 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003 г. – 28.02.2003 г., подадена пред орган на власт - ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 353,68 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 229,68 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.50 ДДС за внасяне е в размер на 6.32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 130,32 лв.

         9. На 13.06.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426,60 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10 206,60 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426,60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206,60 лв.

         10. На 12.08.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2530 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9915,77 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 7385,77 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262,31 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2267,69 лв.

         11. На 12.11.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11900 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г. за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15073,62 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 3173,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75,79 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11824,21 лв.

         12. На 12.12.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600  лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г. за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 208 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 692 лв.

         13. На 14.01.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г. за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466,23 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 941,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41,23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 483,77 лв.

14. На 29.03.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. като в ГДД № 1609-2252/29.03.2004 г. за финансовата 2003 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лв. при действително установен 318 781 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – положителен в размер на 215 лв., а действително установеният е печалба в размер на 94 710 лв.

15. На 13.09.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649,10 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 669,10 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на  990,90 лв.

16. На 13.10.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46,32 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4300/13.10.2004 г. подадена пред ТДД –Пловдив за данъчен период 01.09.2004 г. - 30.09.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 274,49 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 228,17 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48,07 лв., а действително установеният е ДДС в размер на  1, лв.

17. На 13.01.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55,38 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-5161/13.01.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.12.2004 г. - 31.12.2004 г, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66,05 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10,67 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,95 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 88.33 лв.;

18. На 13.04.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 7 160 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. – 31.03.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 7 160 лв. при действително установен ДДС в размер на 14 320 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на  раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване е в размер на 75,01 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 7 084,99 лв.

19. На 11.05.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-900800/11.05.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 240,22 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 187,60 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208,97 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 156,35 лв.;

20. На 11.08.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 953,17 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.05 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925,44 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 131 972,28 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103,05 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 33 056,21 лв.;

21. На 14.09.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 69013,98 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен – 1 579,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 772,64 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 69 786,62 лв.;

             22. На 13.10.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 21 200 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502,47 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 39 302,47 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127,52 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 927,52 лева за възстановяване;

 23. На 24.03.2006 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 70 527.98 лв. като в ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. за финансовата 2005 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 16 925,44 лв., при действително установен 1 049 941,45 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55 лв., поради което и на основание чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2  във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.П.Р., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че за периода м.юли 2000 г. - 24.03.2006 г.в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, като със петнадесет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр.Пловдив, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 346 529 лв.: данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв. е водил счетоводна отчетност - дневници за покупки за периода м.юли 2000 г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на “****” ЕООД гр.Пловдив с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери, а именно:

1. В периода м.юли 2000 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 2 860 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.07.2000 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-449/10.08.2000 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури № №:

         -1801/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

         -1800/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

         -1803/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и

        -1802/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., издадени от ЕТ”****”-Пловдив  дан. №**********;

2. В периода м.октомври 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 51 724,21 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.10.2001 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-849/13.11.2001 г. пред ТДД – Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури № №: 274/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 276/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 278/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 286/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 288/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ООД ”****” Дан № ****;

2753/27.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2756/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 2759/08.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2762/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ЕООД “****.“ Булстат ****;

563/01.10.2001 г с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 566/05.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 568/12.01.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от “Прогрес консулт 2000” Булстат *********;

1872/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 1886/30.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600лв., издадени от  “****” Булстат ****;

         1/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2/02.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 3/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 4/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 5/05.10.2001 г  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 7/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 8/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 9/10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 11/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 12/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 13/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 14/16.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 15/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 16/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв., издадени от ЕТ ”****.“ Булстат **** и

         1101/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв. с издател ЕТ ”-*****” Булстат ****.

3. В периода м. ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 700 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01– 30.11.2001 г., подаден заедно със Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание – данъчна фактура №1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700 лв. с издател ЕТ ”****” Булстат ****

4. През 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 57 537.76 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2001 г., подаден с ГДД № 1609221/29.03.2002 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил като разход фактури № №:

274/11.10.01 г. на стойност 3 600 лв.; 276/12.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 278/13.1020.01 г. на стойност 3 600 лв.; 286/15.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 288/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ООД ”****”;

         2753/27.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2756/04.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2759/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2762/12.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ЕООД “****.“;

         563/01.10.01 г на стойност 4800лв.; 566/05.10.01г на стойност 4800лв.; 566/12.01.2001 г. на стойност 3600лв., издадени от “****”;

1872/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1886/30.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от  ООД “****”;

         1/01.10.2001 г на стойност 4 800 лв.; 2/02.10.2001 г; 3/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 4/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 5/05.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 6/06.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 7/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 8/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 9/10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 11/12.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 12/13.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 13/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 14/16.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 15/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 16/18.10.2001 г. на стойност 3 000 лв., издадени от ЕТ ”****.“ и

         1101/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. и № 1125/31.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. с издател ЕТ ”****”

5. През периода  м.май 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 220 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. пред  ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 90/20.05.2003 г., издадена от ЕООД“Ей би ти“ с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС за 240 лв. и 545/30.05.2003 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., издадена от ЕТ ”****.”.

6. През периода м.юли 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 530 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период  01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 104/04.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лв.; 107/07.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840 лв. и 114/07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 830 лв., издадени от ЕТ ”****.“    

7. През периода м.октомври 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 11 900 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. към СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 147/18.08.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв. и № 647/30.10.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 900 лв., издадени от ЕТ ”****.“.

8. През периода м.ноември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 600 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г.  СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание- данъчна фактура с №№ 718/10.11.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

9. През периода м.декември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 525 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 525 лв., издадена от ЕТ ”****

10. През 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2003 г., подаден с ГДД №1609-2252/29.03.2004 г. е отразил като разход фактури № № 545/30.05.2003 г., издадена от ЕТ ”****.”; 104/04.07.2003 г; 107/07.07.2003 г; 114/07.2003 г; 147/18.08.2003 г; № 647/30.10.2003 г.; 718/10.11.2003 г. и  927/23.12.2003 г., издадени от ЕТ ”****.“;

11. През периода м.август 2004 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 980 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД –Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

12. През периода м.юли 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 30 953,17 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 118/27.07.2005 год. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10360 лева с издател “ ****“ ЕООД-София и № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 037.04 лв.; 4599/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 016.13 лв.; 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 560 лв.; 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 980 лв., издадени от “****” ООД-София .

13. През периода м.август 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 69 013,98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 360 лв.; 304/17.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.; 305/18.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.; 306/19.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.;  310/24.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв.; 315/29.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 200 лв.; 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 400 лв. с издател “****“ ЕООД – София.

14. През периода м.септември 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 21200 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 328/07.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв.; 329/08.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв. с издател “****“ ЕООД – София;

15. През 2005г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 70527.98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2005 г., подаден с ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. е отразил като разход фактури 118/27.07.2005 год. на стойност 62 160 лв.; 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.; 304/17.08.2005 г. на стойност 59 640 лв.; 305/18.08.2005 г. на стойност 60 000 лв.; 306/19.08.05 г. на стойност 60 000 лв.;  310/24.08.2005 г. на стойност 36 000 лв.; 315/29.08.2005 г. на стойност 73 200 лв.; 321/31.08.2005 г. на стойност 62 800 лв.; 328/07.09.2005 г. на стойност 63 600 лв.; 329/08.09.2005 г. на стойност 63 600 лв. с издател “****“ ЕООД – София и № 4598/11.06.2005 г. на стойност 30 222,24 лв.; 4 599/11.06.2005 г. на стойност 36 096,78 лв.; 4600/11.06.2005 г. на стойност 27 360 лв.; 4602/11.06.2005 г. на стойност 29 880 лв., издадени от “****” ООД-София, поради което и на основание чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 256, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2  във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

         На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Р.П.Р. едно общо, най-тежко от така наложените му наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединява към така определеното общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.        

 

На основание  чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. чл.58, т.3 от ЗИНЗС така  определеното общо, най-тежко наказание, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Подсъдимият Р.П.Р. да  ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. 

 

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  ПРИСПАДА от така определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Р.П.Р. времето, през което спрямо същия се е реализирала  мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от  18.02.2018 год. до 27.07.2018 год. , като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Р.П.Р., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Държавата представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършеното от него престъпление по чл. 257 ал.1 предл.1 /отменен/, във вр. с чл. 255, ал.1 предл.2 и предл.3 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.2 НК в размер на 354 450.79/триста петдесет и четири хиляди четиристотин и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършените от него престъпления по чл. 257 ал.1 предл.1/отменен/ във вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2 НК в размер на 346 529 /триста четиридесет и шест хиляди  петстотин двадесет и девет/лева,  ведно със законната лихва, считано от 15.07.2000г.  до окончателното изплащане на сумите.

 

         ОСЪЖДА подсъдимия Р.П.Р., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 28 039.19 /двадесет и осем хиляди тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева държавна така, съобразно размера на уважените граждански искове, 500 /петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавата – ТД на НАП – Пловдив,  направени от него разноски по делото, по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 536 /петстотин тридесет и шест/лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на Окръжен съд –Пловдив сумата от 3 160.42 /три хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/.

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ ПО НОХД №1292/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив

          Подсъдимият Р.П.Р. *** е обвинен в извършване на престъпления по:

чл.257 ал.1. предл.1 вр.чл.255, ал.1, предл.2 и предл.3, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2 от НК за това, че:

     I. За това, че за периода 13.07.2000 г. - 24.03.2006 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, като с двадесет и три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр.Пловдив, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност и корпоративен данък общо в размер на 354 450.79 лв. като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени пред орган на власт - ТДД - Пловдив справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм. и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм,/) и ГДЦ по чл.51 ал.1 от ЗКПО, свързани с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения, а именно:

1. На 13.07.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-0978/13.07.2000 г. за данъчен период 01.06.2000 г. - 30.06.2000 г., подадена пред ТДД - Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17,74 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 00 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17,74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 0 лв.

              2. На 10.08.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2860 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-449/10.08.2000 г. за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г., подадена пред ТДД - Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3253,70 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 393,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2872,18 лв.

               3.На 13.11.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41,20 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-587/13.11.2000 г. за данъчен период 01.10.2000 г. - 31.10.2000 г., подадена пред ТДД - Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 622,07 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 580,87 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 580.87 лв.

              4.На 14.04.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424,58 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1394/14.04.2001 г. за данъчен период 01.03.2001 г. - 31.03.2001 г., подадена пред ТДД - Пловдив като в раздел „А” от декларацията е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 5050 лв. при действително установен ДДС в размер на 5474,58 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 147,99 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 572,57 лв.

              5.На 13.11.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 51724,21 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609- 849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. - 31.10.2001 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 50922,32 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10122,32 лв. и в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 53147,53 лв. при действително установен ДДС в размер на 64071,74 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне е в размер на 2225,21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 53949,42 лв.

              6.На 12.12.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

2373.99   лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен

1673.99   лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2373,99 лв., а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 1673,99 лв.

              7.На 29.03.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 57537.76 лв. като в ГДД №1609221/29.03.2002 г. за финансовата 2001 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел 1-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т. 1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354038 лева при действително установен 508038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356045 лв., при действително установен 302545 лв. и е променил резултата за периода, като под т.З от декларацията е декларирал

счетоводен финансов резултат - загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният е печалба в размер на 205 492 лв.

               8.На 13.03.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 124 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003 г. - 28.02.2003 г., подадена пред орган на власт - ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 353,68 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 229,68 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.50 ДДС за внасяне е в размер на 6.32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 130,32 лв.

               9.На 13.06.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. - 30.05.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426,60 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10 206,60 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426,60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206,60 лв.

                10.На 12.08.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2530 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. - 31.07.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9915,77 лв.  в раздел „Б” от декларацията при действително установен 7385,77 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262,31 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2267,69 лв.

                11.На 12.11.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11900 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г. за данъчен период 01.10.2003 г. - 31.10.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

15073.62 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен

3173.62                 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75,79 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11824,21 лв.

                12.На 12.12.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г. за данъчен период 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 208 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 692 лв.

                13.На 14.01.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г. за данъчен период 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466,23 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 941,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41,23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 483,77 лв.

                14.На 29.03.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 22 256.85 лв. като в ТДД № 1609- 2252/29.03.2004 г. за финансовата 2003 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел 1-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лв. при действително установен 318 781 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.З от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат - положителен в размер на 215 лв., а действително установеният е печалба в размер на 94 710 лв.

                15.На 13.09.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600- 4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период

01.08.2004  г. - 31.08.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649,10 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 669,10 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 990,90 лв.

                16.На 13.10.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46,32 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600- 4300/13.10.2004 г. подадена пред ТДД -Пловдив за данъчен период

01.09.2004  г. - 30.09.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 274,49 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 228,17 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48,07 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 1, лв.

                17.На 13.01.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55,38 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600- 5161/13.01.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период

01.12.2004  г. - 31.12.2004 г, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66,05 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10,67 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,95 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 88.33 лв.;

                18.На 13.04.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 160 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600- 2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. - 31.03.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 7 160 лв. при действително установен ДДС в размер на 14 320 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване е в размер на 75,01 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 7 084,99 лв.

                19.На 11.05.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600- 900800/11.05.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период

01.04.2005  г. - 30.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 240,22 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 187,60 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208,97 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 156,35 лв.;

                20.На 11.08.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 30 953,17 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.05 г., подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925,44 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 131 972,28 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103,05 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 33 056,21 лв.;

                21.На 14.09.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 69013,98 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.0920.05 г., подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен - 1 579,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 772,64 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 69 786,62 лв.;

                   22.На 13.10.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 21 200 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502,47 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 39 302,47 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127,52 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 927,52 лева за възстановяване;

23.На 24.03.2006 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 70 527.98 лв. като в ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. за финансовата 2005 г. подадена на основание чл чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел 1-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 16 925,44 лв., при действително установен 1 049 941,45 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат - загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55 лв.

по чл.257 ал.1 пр.1, вр.чл.256, пр.1-во, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.2 от НК

II.За това, че за периода м.юли 2000 г. - 24.03.2006 г.в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, като със петнадесет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр.Пловдив, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 346 529 лв.: данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв. е водил счетоводна отчетност -дневници за покупки за периода м.юли 2000 г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на “****” ЕООД гр.Пловдив с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери, а именно:

1.       В периода м.юли 2000 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 860 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 - 31.07,2000 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-449/10.08.2000 г. пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури № №:

-1801/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

-1800/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

-1803/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и

-1802/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., издадени от ЕТ”****”- Пловдив дан. №**********;

2.        В периода м.октомври 2001 г. с цел да осуети установяването на

данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 51 724,21 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 - 31.10.2001 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-849/13.11.2001 г. пред ТДД - Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури № №: 274/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 276/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 278/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 286/15.10.2001 г.  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 288/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ООД ”****” Дан № **********; 2753/27.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2756/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 2759/08.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2762/12.10.2001 г.  с начислен данък при доставки   с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ЕООД “****.“ Булстат; 563/01.10.2001 г с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 566/05.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 568/12.01.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от “****” Булстат ****; 1872/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит     в размер на 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. с начислен данък при доставки                              с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 1886/30.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600лв., издадени от “****” Булстат ****;

1/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2/02.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 3/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 4/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 5/05.10.2001 г с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 7/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 8/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 9/10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 11/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 12/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 13/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 14/16.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 15/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 16/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв., издадени от ЕТ ”****Булстат **** и

1101/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв. с издател ЕТ ”****” Булстат ****

3.        В периода м. ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 700 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01- 30.11.2001 г., подаден заедно със Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание - данъчна фактура №1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700 лв. с издател ЕТ ”****” Булстат****.

4.        През 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери — 57 537.76 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2001 г., подаден с ГДД № 1609221/29.03.2002 г. пред ТДД - Пловдив, е отразил като разход фактури № №: 274/11.10.01 г. на стойност 3 600 лв.; 276/12.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 278/13.1020.01 г. на стойност 3 600 лв.; 286/15.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 288/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ООД ”****”; 2753/27.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2756/04.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2759/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2762/12.10.01 г на стойност 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ЕООД “****.“; 563/01.10.01 г на стойност 4800лв.; 566/05.10.01г на стойност 4800лв.; 566/12.01.2001 г. на стойност 3600лв., издадени от “****”; 1872/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1886/30.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ООД “****”; 1/01.10.2001 г на стойност 4 800 лв.; 2/02.10.2001 г; 3/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 4/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 5/05.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 6/06.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 7/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 8/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 9/10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 11/12.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 12/13.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 13/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 14/16.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 15/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 16/18.10.2001 г. на стойност 3 000 лв., издадени от ЕТ ”****и 1101/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.;  1123/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. и № 1125/31.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. с издател ЕТ ”****”

5.             През периода м.май 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1 220 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.05.2003 г. - 30.05.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 90/20.05.2003 г., издадена от ЕООД“****“ с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС за 240 лв. и 545/30.05.2003 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., издадена от ЕТ ”****.”.

6.            През периода м.юли 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери — ДДС за внасяне в размер на 2 530 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.07.2003 г. — 31.07.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводен документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 104/04.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лв.; 107/07.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840 лв. и 114/07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 830 лв., издадени от ЕТ ”****.“

7.            През периода м.октомври 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 11 900 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.10.2003 г. - 31.10.2003 г. към СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г., подадена пред ТДД - Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 147/18.08.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв. и № 647/30.10.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 900 лв., издадени от ЕТ ”****.“.

8.През периода м.ноември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 600 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г. СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г., подадена пред ТДЦ - Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание- данъчна фактура с №№ 718/10.11.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

9. През периода м.декември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери — ДДС за внасяне в размер на 2 525 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г. в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 525 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

10.       През 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери — 22 256.85 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2003 г., подаден с Г7Т7Т №1609- 2252/29.03.2004 г. е отразил като разход фактури № № 545/30.05.2003 г., издадена от ЕТ ”****.”; 104/04.07.2003 г; 107/07.07.2003 г; 114/07.2003 г; 147/18.08.2003 г; № 647/30.10.2003 г.; 718/10.11.2003 г. и 927/23.12.2003 г., издадени от ЕТ ”****.“

11.       През периода м.август 2004 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 980 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. в справка- декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

12.       През периода м.юли 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС за внасяне в размер на 30 953,17 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 118/27.07.2005 год. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10360 лева с издател “ ****“ ЕООД-С. и № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 037.04 лв.; 4599/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 016.13 лв.; 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 560 лв.; 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 980 лв., издадени от “****” ООД-С. .

13.       През периода м.август 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери — ДДС за внасяне в размер на 69 013,98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 360 лв.; 304/17.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.; 305/18.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.; 306/19.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.; 310/24.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв.; 315/29.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 200 лв.; 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 400 лв. с издател “****“ ЕООД - С..

14.       През периода м.септември 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери — ДДС за внасяне в размер на 21200 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД - Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 328/07.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв.; 329/08.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв. с издател “****“ ЕООД – С.

15.       През 2005г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 70527.98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „**** ЕООД за финансовата 2005 г., подаден с ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. е отразил като разход фактури 118/27.07.2005 год. на стойност 62 160 лв.; 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.; 304/17.08.2005 г. на стойност 59 640 лв.; 305/18.08.2005 г. на стойност 60 000 лв.; 306/19.08.05 г. на стойност 60 000 лв.; 310/24.08.2005 г. на стойност 36 000 лв.; 315/29.08.2005 г. на стойност 73 200 лв.; 321/31.08.2005 г. на стойност 62 800 лв.; 328/07.09.2005 г. на стойност 63 600 лв.; 329/08.09.2005 г. на стойност 63 600 лв. с издател “****“ ЕООД - С. и № 4598/11.06.2005 г. на стойност 30 222,24 лв.; 4 599/11.06.2005 г. на стойност 36 096,78 лв.; 4600/11.06.2005 г. на стойност 27 360 лв.; 4602/11.06.2005 г. на стойност 29 880 лв., издадени от “****” ООД- С..

      Представителят на ОП –Пловдив поддържа внесеното обвинение.

      Подсъдимият не се признава за виновен.

      За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от ТД на НАП-Пловдив против подсъдимия Р.П.Р. граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат от извършените от него престъпления, както следва:

1.        354 450,79 лв. за престъплението по чл.257, ал.1, предл.1 вр.чл.55, ал.1 пр.2 и пр.3 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК

2.        346 529 лв. за престъплението по чл.257, ал.1 предл.1 вр.чл.256, пр.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното им изплащане.

В  последното по делото заседание ТД на НАП-Пловдив редовно призован, не изпраща процесуален представител, но с исковата си молба против  подсъдимия моли последният да бъде осъден да заплати горепосочените суми в полза на Държавата.

Пловдивския окръжен съд след като прецени събраните доказателства  по отделно и в тяхната съвкупност намира, че по делото се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Р.П.Р. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/, с виеше образование, учител по математика и информатика, управител на „****“ ЕГН: **********.

Търговско дружество „****“ ЕООД е регистрирано в Софийски Градски съд по фирмено дело № 6853/1997 г. с Решение № 1/23.05.1997 г. С Решение № 2 от 15.02.1999 г. е било вписано увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лева /неденоминирани/ на 5 000 000 лева /неденоминирани/. С Решение № 3 от 23.07.1999 г. е било вписано деноминиране на капитала на фирмата от 5 млн. лв. на 5 хил. лв.

На 13.04.1998 г. по реда на ДПК „****“ ЕООД е била регистрирана в ДП К.с.при ТДД С. с № от НДР **********, със седалище и адрес на управление ****.

С Решение № 4452 от 31.03.2000 г. на Окръжен съд гр.Пловдив е вписан нов адрес на управление и седалище на търговско дружество „****“ ЕООД, а именно в ****

Търговско дружество „****“ ЕООД е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност, съгласно писмо изх.№ 10394 от 20.04.2000 г. при ТДД гр.Пловдив.

От учредяване на дружеството „****“ ЕООД до 02.11.2006 г. едноличен собственик на капитала и управител на същото е подсъдимият Р.П.Р.. С Решение № 6851/02.11.2006 г. на ПОС подс.Р. е освободен като едноличен собственик на капитала и управител на фирмата, и е вписван нов собственик и управител - Ц.Г.К.. В периода, в който подсъдимият Р. бил собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД единствено той движел търговските дела на фирмата, издавал документи, държал и ползвал печата на дружеството и извършвал разплащания.

В периода 2000 г. - 2006 г. счетоводното обслужване на търговско дружество „****“ ЕООД се извършвало от счетоводните кантори на свидетелите И.Н., С.П.Н. и С.Н.. Свидетелят И.Н. имал открита счетоводна къща още преди 2000 г. в град Пловдив. В края на 90-те години свидетелят И.Н. се запознал с подс.Р.Р., чрез своя брат свидетеля С.Н., който по това време работел към приватизационен фонд в гр.С. и все още не бил отворил своя счетоводна кантора. За да може свидетелят И.Н. да обслужва счетоводно дружеството „****“ ЕООД, обв .Р. променил седалището и адреса на управление на фирмата в гр.Пловдив. Така първоначално свидетелят И.Н. поел счетоводното обслужване на „****“ ЕООД, за което извършвал съответните изчисления, счетоводни записвания и попълване на справки- декларации, дневници за покупки и дневници за продажби, годишни данъчни декларации, въз основа на предоставените му от подсъдимия Р.Р. първични счетоводни документи, без да му е известно дали отразеното във фактурите и другите документи отговаря на действителността. Когато обаче свидетелите С.Н.и С.Н. открили своя счетоводна кантора в гр.С., под фирма „****“ ООД гр.С., счетоводното обслужване се поело от тях в гр.С.. По същия начин и механизъм подсъдимият Р. предоставял лично първичните счетоводни документи на свидетелите С.Н. и С.Н., които само осчетоводявали тези документи и попълвали справките-декларации по ЗДДС и годишните данъчни декларации по ЗКПО. Последните после се изпращали по автобуса или по друг начин в гр.Пловдив на св.И.Н., който организирвал само подаването на тези декларации в данъчната служба в гр.Пловдив, за което се давали пълномощни на работещите при него оперативни счетоводители- свидетелите Д.И.В., Р.Т.К., Л.Л.Я., които не се занимавали с обслужването на клиентите и контактите с тях, а единствено извършвали техническата част по попълването на декларации и други счетоводни документи, както и представянето и внасянето на тези документи в данъчната служба. Случвало се, поради големия обем от работа и клиенти, декларации да се носят и подават в данъчната служба и от свидетелката С.Л., която през 2006 г. работела в счетоводната кантора на свидетеля И.Н. като „ТРЗ“. В повечето случаи подсъдимият Р. не подписвал съставените и изготвени справки- декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации, но винаги знаел за тяхното изготвяне и лично той ги подпечатвал с печата на „****“ ЕООД, тъй като правило било за свидетелите **** да не държат и да не боравят с печатите на фирмите, които обслужват и да не се занимават с получаване на суми и плащане на данъци и други задължения. Така изготвените и подпечатани справки- декларации и годишни данъчни декларации били подавани от подсъдимия Р. пред данъчните органи в ТД на НАП Пловдив посредством упълномощени за това служители от кантората на св.И.Н..

На търговско дружество „****“ ЕООД били извършени и издадени следните ревизии и ревизионни актове:

Със Заповед за възлагане на ревизия № 3620 от 17.10.2005 г.,

изменяна със Заповеди № 172/03.01.2006 г. № 905/16.01.2006 г. и № 1005/26.01.2006 г. било възложено на екип от ревизори - Д.П.Б. и Б. С.К. извършването на ревизия по Закона за данъка върху добавената стойност за периода 01.06.2000 г. до 31.12.2004 г. Издаден бил РА № 1005/06.03.2006 г. Констатациите на ревизиращият екип показали, че дружеството „****“ ЕООД осъществява двустранно счетоводно записване на стопанските операции- на компютър. Заведени били счетоводни регистри за синтетично и аналитично отчитане, които отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните документи също отговаряли на счетоводните стандарти. Установено било от данъчните инспектори, че „****“ ЕООД подава ежемесечни справки- декларации и информация за получените и издадени фактури на хартиен и магнитен носител, съгласно чл.100 от ЗДДС, като заведените дневници за покупки и за продажби съдържали задължителните реквизити, визирани в ЗДДС и ППЗДЦС.

След изискване на всички счетоводни документи на „****“ ЕООД и извършване на съответните насрещни проверки при декларираните от „****“ ЕООД доставчици и получатели ревизията установила следното:

Търговско дружество „****“ ЕООД упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 58.94 лева по данъчни фактури, издадени на фирмата от „****“ ООД преди датата на регистрация по ЗДДС, както следва

ДФ № 4362576 от 10.04.2000 г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец юни 2000 г. на ред Първи, съответно в Справка- декларация за този данъчен период.;

ДФ № 4367489 от ] 0.04.2000 г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец юни 2000 г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период;

ДФ № 3419432 от 10.02.2000 г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец октомври 2000 г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период;

ДФ № 3411546 от 10.02.2000 г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец октомври 2000 г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период

Предвид включването на фактури, издадени преди регистрирането на фирмата по ЗДДС в справките- декларации по ЗДДС за месец юни 2000 г. и за месец октомври 2000 г. данъчните органи отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на: за м.юни 2000 г. - 17.74 лева и за м.октомвш 2000 г. - 41.20 лева.

Във връзка с декларираните обстоятелства от дружеството за данъчен период - месец юли 2000 г. и упражненото право на приспадане на данъчен кредит по издадени от Едноличен търговец „****“ данъчни фактури;

ДФ № 1801/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575.00 лв. ДДС 715 лв., с предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1800/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715лв., с посочен предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1803/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв. в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1802/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор.

Данъчните органи изискали документи и обяснения от собственика на ЕТ “****“, но такива не били представени, поради което в хода на ревизията не били установени и доказани следните обстоятелства: издадени ли са били тези фактури от ЕТ “****“, включени ли са били в дневниците за продажби и в СД на едноличния търговец, начислен ли е бил данъкът, кой е предходния доставчик, какъв е предметът на доставките, какъв е начинът на плащане и разполагал ли е ЕТ “****“ с необходимия материал, технически, технологичен и кадрови ресурс за извършване на тези доставки. Ето защо ревизиращите приели, че са налице извършени действия съгласно чл.109, ал.11 от ДПК за избягване и осуетяване прилагането на данъчен закон, поради което ревизията отказала правото на приспадане на данъчен кредит на „****“ ЕООД в размер на 2 860 лв. по горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ “****“ за данъчен период - месец юли 2000 г.

През ревизирания период от 01.06.2000 г. до 31.12.2004 г. ревизиращият екип установил осчетоводени разходи от „****“ ЕООД за извършени строително-монтажни работи, за които фирмата упражнила право на приспадане на данъчен кредит. За изясняване и доказване на същите данъчните органи проверили всички представени от подсъдимия Р. документи, както и всички получени от насрещните проверки документи. След запознаване и анализ на същите ревизиращите установили, че подс.Р., като физическо лице е сключил договор за наем на 23.02.2001 г. с „****“ ЕООД, като вместо плащане на наем, наемателят /“****“ ЕООД/ за задължавало до края на наемния срок да извърши за своя сметка строително ремонтни работи по текущ ремонт на жилищната сграда, предмет на договора за наем. С анекс към този договор от 26.02.2001 г. страните уговорили, че след изтичане на наемния срок наемателят ще префактурира на наемодателя стойността на разходите за ремонт на наетата сграда. Установено е било от ревизиращите, че подс.Р. не е собственик на отдадената от него сграда, а единствено има предварителен договор за продажба. Съгласно чл.34, ал.1 от Ш13ДДС/ действащ към инкриминирания период/, когато при доставка плащането е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата, като данъчното събитие и при двете доставки възниква на датата на възникване на по- ранната от тях. В случая данъчните органи констатирали, че вместо заплащане на наемна цена, като насрещна престация е уговорено наемателя „****“ ЕООД да извърши СМР на наетия имот, без в договора да е бил уговорен срок за плащане на наема. Същевременно извършените строително-монтажни работи били документирани от „****“ ЕООД с данъчни фактури, с посочен издател ЕТ “****.“: ДФ № 1/01.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 3/03.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 5/05.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 7/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 8/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 9/10.10.2001 г. с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ №10/10.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 12/13.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 2 750 лева и ДДС 550 лв.; ДФ № 14/16.10.2001 г. с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 2 750 лева и ДДС 550 лв. Наред с фактурите, с посочен издател ЕТ “****.“, „****“ ЕООД осчетоводила данъчни фактури, с посочен издател ЕТ “****.“, с които фактури дружеството също документирало извършени СМР за посочения имот: ДФ 1101/01.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева.; ДФ 1105/03.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева; ДФ 1107/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева; ДФ 1110/11.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева и ДФ 1102/18.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева. Осчетоводени били от „****“ ЕООД и фактури от други доставчици по счетоводна сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“, всичките издадени през месец март 2001 г. и включени в справката декларация за месец март 2001 г. Според констатациите на данъчните органи така твърдените и документирани от „****“ ЕООД строително. Монтажни работи по отношение на наетия под наем недвижим имот с договор за наем, представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл.10, т.6 от ЗДДС в полза на собственика на сградата. За същата следва да бъде начислен ДДС от „****“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно издадените фактури и с размера на данъчната основа на същите. Наред с това според ревизиращите анексът към договора за наем, с който било предвидено, че фактурите за СМР ще бъдат издадени от наемателя след изтичане срока на наемния договор е в пълно противоречие с императивната норма на чл.34 от ППЗДДС }Чл. 34. (1) Когато при доставка плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата. (2) Данъчното събитие и за двете доставки по ст. 1 възниква на датата на възникване на по- ранната от тях./, както и на чл.55, ал.1, и ал.6, вр.чл.25, ал.1, т.1 от ЗДДС/ Чл. 25. (1) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по- ранната от двете дати:1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. (6) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

По тази причина данъчните органи приели, че предвидената в анекса клауза е нищожна по смисъла на чл.26, ал.4, вр.ал.1 от Закона за задълженията и договорите и не поражда правни последици. На това основание ревизията отказала да признае приспадане на данъчен кредит и начислила ДДС, както следва: за декларираните фактури, издадени месец октомври- ДДС в размер 10 924.21 лева и за месец март 2001 г. - ДДС в размер на 424.58 лева.

За данъчен период - месец октомври 2001 г. данъчните органи изискали и извършили насрещни проверки у следните декларирани от „****“ ЕООД доставчици: фирма „****“ ЕООД, ЕТ “****.“, „****“ ООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и ЕТ “****“. След анализ и проверка на представените от подсъдимия Р. и получените от насрещните проверки документи данъчните органи установили, че при всички изброени доставчици и декларирани от „****“ ЕООД доставки с искане за приспадане на данъчен кредит не са налице изпълнени всички кумулативни изисквания на действащия ЗДДС за приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката, а именно: получателят на доставката да е регистриран по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на фактурата; данъкът по облагаемата доставка да е начислен и от регистрирания по ЗДДС доставчик; доставката да е облагаема; получената стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура. С оглед на това данъчните органи отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер както следва:

в размер на 4 800 лева по данъчни фактури № № 310/02.10.2001 г., 313/09.10.2001 г., 315/15.10.2001 г., 319/23.10.2001 г., 323/25.10.2001 г., 327/29.10.2001 г., 330/30.10.2001 г., 331/31.10.2001 г., издадени от „****“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 12 000 лева по данъчни фактури № № 1/01.10.2001 г., 2/02.10.2001 г., 3/03.10.2001 г., 4/04.10.2001 г. 5/05.10.2001 г., 6/06.10.2001 г. 7/08.10.2001 г, 8/08.10.2001 г, 9/10.10.2001 г, 10/10.10.2001 г., 11/12.10.2001 г., 12/13.10.2001 г., 13/15.10.2001 г, 14/16.10.2001 г., 15/17.10.2001 г., 16/18.10.2001 г., издадени от ЕТ “****за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 3 000 лева по данъчни фактури № № 274/11.10.2001 г., 276/12.10.2001 г, 278/13.10.2001 г., 286/15.10.2001 г, 288/17.10.2001 г, издадени от „****“ ООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 3 800 лева по данъчни фактури № № 2753/02.10.2001 г., 2756/04.10.2001 г„ 2759/08.10.2001 г., 2762/12.10.2001 г,. 2764/17.10.2001 г., издадени от „****“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 2 200 лева по данъчни фактури № № 563/01.10.2001 г., 566/05.10.2001 г., 568/12.10.2001 г., издадени от „****“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 10 200 лева по данъчни фактури № № 1872/15.10.2001 г., 1873/17.10.2001 г., 1875/19.10.2001 г., 1876/20.10.2001г., 1878/22.10.2001 г., 1879/22.10.2001 г., 1880/23.10.2001 г., 1881/24.10.2001г., 1882/25.10.2001 г., 1883/26.10.2001 г., 1884/29.10.2001        г., 1885/29.10.2001 г., 1886/30.10.2001 г., издадени от „****“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 5 500 лева по данъчни фактури № № 1101/01.10.2001 г., 1105/03.10.2001 г., 1107/08.03.2001 г., 1110/11.10.2001 г., 1112/18.10.2001 г., 1123/29.10.2001 г., 1125/31.10.2001 г., издадени от ЕТ “****“ за данъчен период месец октомври 2001 г.

За данъчен период месец ноември 2001 г. ревизиращите данъчни органи установили, че „****“ ЕООД е декларирала правото на данъчен кредит в размер на 2 373 лв., но данъчните намалили размера със 700 лева, тъй като констатирали, че в този данъчен период е била отчетена и фактура № 1125/31.10.2001 г., издадена от ЕТ “****“, която обаче вече е била декларирана и респективно непризната за реално осъществена сделка в предходния период за месец октомври 2001 г.

При извършена проверка от данъчните органи на доставчика „****“ ЕООД по декларираните от „****“ ЕООД данъчни фактури № № 78/28.02.2003 г. с обща стойност 744 лв., в това число данъчна основа 620 лв. и ДДС 124 лева и № 90/22.05.2003 г. с обща стойност 1 440 лева, в това число данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лева, последните установили, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приспадане на данъчен кредит, поради което отказали правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период - февруари 2003 г. в размер на 124 лева и за данъчен период - месец май 2003 г. в размер на 240 лева по описаните данъчни фактури.

При извършена насрещна проверка на доставчика „****.“ по декларирани от „****“ ЕООД данъчни фактури № № 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лева, в това число данъчна основа 4 300 лева и ДДС 860 лева, № 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв., в това число данъчна основа 4 200 лева и ДДС 840 лв., №114/15.07.2003 г., с обща стойност 4 980 лв., в това число данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830 лв., № 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лева, в това число данъчна основа 30 000 лева и ДДС 6 000 лв., № 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лева, в това число данъчна основа в размер на 29 500 лева и ДДС 5 900 лева, № 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лева, в това число данъчна основа 3 000 лева и ДДС 600 лева и № 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв., в това число данъчна основа 12 625 лв. и ДДС 2 525 лв. данъчните органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не били налице всички кумулативни предпоставки, удостоверяващи реалност на сключени сделки по тези фактури. Ревизиращите не признали данъчен кредит по данъчни периоди както следва:

За данъчен период месец юли 2003 г. в размер на 2 530 лева;

За данъчен период месец октомври 2003 г. в размер на 11 900 лева;

За данъчен период месец ноември 2003 г. в размер на 600 лева;

За данъчен период месец декември 2003 г. в размер на 2 525 лева.

Ревизията установила, че за данъчен период месец август 2004 г. „****“ ЕООД е включила в дневника си за покупки данъчна фактура № 367/07.08.2004 г., с посочен издател ЕТ “****“ и НДР № **********, с данъчна основа 4 900 лева и ДДС 980 лева, като е бил деклариран в справката - декларация за този период данъчен кредит в размер на 980 лева. При извършените проверки от данъчните органи за този период било установено, че с посочения НДР няма регистриран Едноличен търговец „****“, а фирма „Евро груп“ ЕООД, която фирма не е издавала такава данъчна фактура. А що се касае до едноличния търговец данъчните установили, че има такава фирма, но с друг номер, за който няма декларирана такава фактура. Ето защо ревизиращите отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 980лева за месец август 2004 г. по посочената данъчна фактура.

За данъчен период месец септември 2004 г. и месец декември 2004 г. данъчните органи също отказали правото на приспадане на данъчен кредит по декларирани от „****“ ЕООД данъчни фактури № 32607455/22.08.2004 г. и № *********/21.11.2004 г., с посочен издател „Мобилтел“ АД, тъй като установили, че въпросните фактури липсват и не са представени от ревизираното дружество. Ето защо данъчните отказали правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец септември 2004 г. в размер на 46.32 лева, и за данъчен период месец декември 2004 г. в размер на 55.38 лева.

На 17.08.2006 г. бил издаден РА № 1602090 за установяване на данъчни задължения по ДДС на „****“ ЕООД за ревизиран период 01.01.2005 г. - 31.08.2005 г., ведно с РД № 2090/24.07.2006 г. от свидетелите Д.Б. и В.К. - инспектори по приходите при ТД на НАП Пловдив.

В хода на извършената ревизия били извършени проверки на счетоводните документи на „****“ ЕООД, както и насрещни проверки на декларираните от дружеството доставчици.

За данъчни периоди месец юли 2005 г. и месец август 2005 г. ревизиращите проверили декларирани от „****“ ЕООД данъчни фактури:

№ 118/27.07.2005 г. с обща стойност 62 160 лв., в това число данъчна основа 51800 лева и ДДС 10 360 лв.;

№ 300/04.08.2005 г. с обща стойност 62 160 лева, в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв.;

№ 304/17.08.2005 г., с обща стойност 59 640 лв., в това число данъчна основа 49 700 лв. и ДДС 9 940 лв.;

№ 305/18.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.;

№ 306/19.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.;

№ 310/24.08.2005 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.;

№ 315/29.08.2005 г., с обща стойност 73 200 лв., в това число данъчна основа 61 000 лв. и ДДС 12 200 лв.;

№ 321/31.08.2005 г. с обща стойност 62 400 лв., в това число данъчна основа 52 000 лв. и ДДС 10 400 лв.

Всичките с посочен издател „****“ ЕООД и с предмет на доставка „добавъчни такси, товаро-разтоварни дейности“. От събраните в хода на насрещните проверки документи били установени различия във вписаните във фактурите данни и тези отразени в приложените към фактурите кантарни бележки. Така също към представените кантарни бележки липсвали документи, от които да е ясно и видно мястото на извършване на действието, операцията, която е причина за съставянето на този вид документ. Така също липсвали доказателства чия е собствеността и на самата суровина, за която се фактурира товаро-разтоварната дейност. Установено е също така от ревизиращите, че липсват доказателства за договореност между „****“ ЕООД и БДЖ именно във връзка с транспорта, за който е посочено, че е извършен с вагони. Наред с това данъчните органи констатирали, че за „****“ ЕООД липсва и кадрова и базова обезпеченост да извърши декларираните доставки. От представените от „****“ ЕООД документи в хода на ревизията, касаещи декларираните сделки с „****“ ЕООД проверяващите установили различия и в номерата на касовите апарати, вписани в приложените финансови бонове, с оглед удостоверяване на плащане. Ето защо данъчните органи отказали право на данъчен кредит по отношение на посочените по- горе фактури за доставка от „****“ ЕООД, както следва: за периода месец юли 2005 г. в размер на 10 360 лева и за месец август 2005 г. в размер на 68 900 лв.

Насрещна проверка в хода на ревизията била извършена и по отношение на декларирания от „****“ ЕООД доставчик „****“ ООД по декларирани данъчни фактури:

№ 4598/11.06.2005 г. с обща стойност 30 222.24 лв., в това число данъчна основа 25 185.20 лв. и ДДС 5 037.04 лв.

№ 4599/11.06.2005 г., с обща стойност 36 096.78 лв., в това число данъчна основа 30 080.65 лв. и ДДС 6 016,13 лв.

№ 4600/11.06.2005 г. с обща стойност 27 360 лв., в това число данъчна основа 22 800 лв. и ДДС 4 560 лв.

№ 4602/11.06.2005 г. с обща стойност 29 880 лв., в това число данъчна основа 24 900 лв. и ДДС 4 980 лв.

Всичките с предмет „товаро-разтоварни дейности на 66 вагона“

За така декларираните от „****“ ЕООД данъчни фактури, ревизиращите органи установили, че фактурираните сделки не са реално извършени, поради което няма доказателства за настъпило данъчно събитие. Този извод данъчните органи извели от същите обстоятелства и факти, както и при доставчика „****“ ЕООД. Ето защо ревизията отказала правото на данъчен кредит за месец юли 2005 г. в размер на 20 593.12 лв. на „****“ ЕООД по издадени данъчни фактури от „****“ ООД.

В хода на ревизията, при проверка на представените счетоводни документи е било установено, че дружеството „****“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 166.60 лева - през данъчен период месец април 2005 г. 52.62 лв. и през месец

август 2005 г. в размер на 113.98 лв. за закупена техника - абсорбатор, душ кабина, пералня по данъчни фактури:

№  **********/09.04.2005       г.,              издадена    от         ЕАД  “****

“, с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с предмет на доставката - абсорбатор;

№ 50027188/09.04.2005 г., издадена от АД “****“, с данъчна основа 138.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет на доставката - душ кабина;

№  **********/10.08.2005       г.,              издадена    от         ЕАД  “****“, с данъчна основа 569.92 лв. и ДДС 113.98 лв., с предмет на доставката - пералня.

Посочените вещи били осчетоводени по дебита на счетоводна сметка „разходи за материали“, но към момента на ревизията същите не били предмет на продажба и не са отчетени приходи. В този смисъл за ревизиращите тези вещи не са предмет на извършваната дейност от дружеството- разработването на софтуерни и хардуерни продукти, т.е. същите не били използвани за облагаеми доставки и в този смисъл „****“ ЕООД неправомерно е ползвало данъчен кредит в общ размер на 166.60 лв. Ето защо данъчните органи не признали право на данъчен кредит на „****“ ЕООД за данъчен период месец април 2005 г. в размер на 52.62 лв. и за месец август 2005 г. в размер на 113.98 лв.

За проверявания период ревизията установила, че „****“ ЕООД е осчетоводила по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, разходи за извършени строително-ремонтни разходи, за които фирмата е упражнила право на приспадане на данъчен кредит по данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „***“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. В хода на ревизията били представени договор от 19.08.2004 г. между „****“ ЕООД, като възложител и „****“ ООД - изпълнител, с предмет - срещу възнаграждение и при условията на договора, да организира и извърши СРР по извършване на текущ ремонт на втория етаж от жилищна сграда, представляваща двуетажна къща, намираща се в гр.С., ул.“****, споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения между „****“ ЕООД и „****“ ООД от 05.04.2005 г. и договор за наем между подс.Р. и „****“ ЕООД, както и анекса към него, описани по-горе. Ревизиращите не признали правото на данъчен кредит, по декларираната от „****“ ЕООД фактура, с издател „****“ ООД по съображения и мотиви, изложени в Ревизионен акт РА № 1005/06.03.2006 г. и описани по-горе, досежно осчетоводени разходи. Ето защо данъчните органи начислили ДДС в размер на 7 160 лв. за данъчен период- месец март 2005 г.

На 07.12.2006 г. бил издаден РА № 1603233 за установяване на данъчни задължения на „****“ ЕООД по ДСС за ревизиран период 01.09.2005 г.- 31.05.2005 г., Корпоративен данък за ревизиран период 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г., данък върху печалбата за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2002 г., данък за общини за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2002 г., данък по чл.34, 35, 36 от ЗКПО за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2005 г. и данък по чл.36, 38, 40 от ЗОДФЛ за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2005 г. Ревизионният акт бил издаден от свидетелката Ф.К.Т. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

 

В хода на ревизията при проверка на разчета на „****“ ЕООД по ЗДДС било установено, че за данъчен период септември 2005 г. дружеството е включило в дневника си за покупки и респ. декларирало доставки по фактури № 328/07.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лева и ДДС 10 600 лв. и № 329/08.09.2005 г. с облагаема стойност 53 000 лева и ДДС 10 600 лева и двете с посочен издател „****“ ЕООД. Предмет и на двете доставки било вписано „добавъчни такси“. След изискване на документи и извършване на насрещна проверка данъчните органи отказали право на данъчен кредит, тъй като нямало реално осъществени доставки и по двете фактури. Ето защо бил отказан данъчен кредит в размер на 21 200 лева за данъчен период месец септември 2005 г. по издадени фактури от „****“ ЕООД.

Ревизиращите извършили проверка и на декларираните от „****“ ЕООД приходи и разходи за отчетните календарни години - 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. След запознаване и анализ на всички счетоводни документи и подадени годишни данъчни декларации, данъчните органи установили, че в подадена ГДД вх.№ 16092211 от  29.03.2002 г. за финансовата 2001 година „****“ ЕООД е декларирало приходи в размер на 354 037 лв. и разходи - 356 045лв. и Отрицателен финансов резултат в размер на 2 008 лв. Но след констатациите на ревизиращите и непризнаване на декларираните доставки и разходи финансовият резултат е преобразуван в положителен в размер на 205 492 лв., като са определени данъчни задължения в размер на 57 537.76 лв. по ЗКПО.

Различия в декларираните приходи и разходи данъчните органи установили и в ГДД вх.№ 1609-2252/29.03.2004 г., подадена до органите на НАП гр.Пловдив, в която „****“ ЕООД е било декларирало приходи в размер на 224 286 лв. и разходи в размер на 224 070 лв., с положителен финансов резултат в размер на 215 лв., който финансов резултат е увеличен от ревизиращите на 94 710 лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 22 256.85 лв. по ЗКПО.

Различия в декларираните приходи и разходи ревизиращите констатирали и в ГДД вх.№ 16006978/27.03.2006 г., подадена до данъчните органи, в която „****“ ЕООД е декларирало за 2005 г. отрицателен финансов резултат в размер на 172 416 лв., а действително установеният

при ревизията е в размер на 470 186.55 лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 70 527.98 лв. По ЗКПО.

Всеки от издадените и описани по- горе ревизионни акта бил влязъл в законна сила.

За да постигне по-добър финансов резултат в търговската си дейност, през периода 2000-2006 г. подсъдимият решил да избегне заплащане на част от дължимия данък върху добавената стойност, както и част от корпоративния данък, като отрази неверни обстоятелства в дневниците за покупки, че е получил доставки на стоки или услуги по фактури, за които знае, че в действителност не са осъществени, и после да декларира тези неверни обстоятелства в справките декларации, включително и като отрази неверни обстоятелства досежно направени разходи, респ. получени приходи в отчетите за приходи и разходи към годишните данъчни декларации. Така в инкриминирания период пред Териториална дирекция на НАП Пловдив били представяни от подс.Р., посредством упълномощени лица справки- декларации, които се изисквали по силата на чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./ “ Чл. 100. (1) Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.(2) (Изм. - ДВ, бр. 117 от 2002 г.) Справката-деклараиия се съставя по образец, определен с правилника за прилагане на този закон и чл.89, ал.1 от ППЗДДС/отм./“ Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.) Справка-декларацията за всеки данъчен период по чл. 100 от закона се изготвя по образец (приложение № 8) и ГДЦ по чл.51 от ЗКПО, в някои от които, подсъдимият потвърждавал неистина и затаявал истина относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, респ.относно размера на получените през годината приходи и направените разходи, с цел именно да избегне плащането на данъчни задължения и така да увеличи финансовата печалба в търговската си дейност. В следствие на престъпната си дейност за периода 13.07.2000 г. до 24.03.2006 г. подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в общ размер 354 450.79 лв. по Закона за данъка върху добавената стойност и по Закона за корпоративното подоходно облагане.

За постигането на горепосочената цел подсъдимият извършил следното:

- Данъчен период месец юни 2000 г.:

На неустановена дата, в данъчен период месец юни 2000 г. подсъдимият Р.Р. представил в счетоводната къща на свидетеля

И.Н. данъчни фактури № 4362576 от 10.04.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 41.59 лв. и ДДС 8,32 лв. и № 4367489 от 10.04.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 47.12 лв. и ДДС - 9,42 лв., които наредил на св.Н. да включи в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец юни 2000 г., въпреки, че знаел, че фирма „****“ ЕООД е регистрирана по ЗДДС на 20.04.2000 г., т.е. след като са били издадени въпросните фактури. В изпълнение на функциите си и предвид заявеното от подсъдимия, свидетелят И.Н. включил в дневника за покупки на „****“ ЕООД въпросните данъчни фактури № 4362576 от 10.04.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 41.59 лв. и ДДС 8,32 лв. и № 4367489 от 10.04.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 47.12 лв. и ДДС - 9,42 лв. Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителя са издадени, преди регистрирането на „****“ ЕООД по ЗДДС, последният подал справка-декларация с вх.№ 1609- 0978/13.07.2000 г. за данъчен период месец юни 2000 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 17.74 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 00лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17.74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 00 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза данъчен кредит по двете фактури № 4362576 от 10.04.2000 г. и № 4367489 от 10.04.2000 г. не следва да бъде признат, тъй като същият е с произход преди дружеството да е регистрирано по ЗДДС.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 16.09.-0978/13.07.2000 г. за данъчен период 01.06.2000 г. - 30.06.2000 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец юли 2000г.

Едноличен търговец „****- С.Д.“ бил регистриран през 1990 г., със собственик св.С.Д.. В периода 1996 г.- 2001 г. свидетелят Д. стопанисвал база в гр.Г. Д., където извършвал обработка на дървен материал и продажбата на дъски и греди, като наред с това свидетелят осъществявал и транспортни услуги, като за това разполагал с камиони. В периода, в който свидетелят Д. осъществявал търговска дейност с едноличния търговец нямал назначени на трудов договор работници и служители и сам движел търговските си дела.

На неустановена дата през месец юли 2000 г. и от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури: ДФ № 1801/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575.00 лв. ДДС 715 лв., с предмет на доставката - по договор; ДФ № 1800/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор; ДФ № 1803/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв. в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор.; ДФ № 1802/31.07.2000 г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор, ВСИЧКИТЕ с посочен издател ЕТ “**** - С.Д.“ и получател „****“ ЕООД, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец юли 2000 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец юли 2000 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ “**** - С.Д.“ на счетоводителя си св.И.Н., който в изпълнение на функциите си, без да съзнава неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразил последните в дневника за покупки за месец юли 2000 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец юли 2000г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 2 860 лв., ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание: ДФ № 1800/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.; ДФ № 1800/31.07.2000 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.; ДФ № 1803/31.07.2000 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и ДФ № 1802/31.07.2000 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., отразяващи невярното обстоятелство

за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и ЕТ “**** - С.Д.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 2 860 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителя отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка- декларация с вх.№ 1609-449/10.08.2000 г. за данъчен период месец юли 2000 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 253.70 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 393.70 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 872.18 лв., видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 860 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-449/10.08.2000 г. за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец октомври 2000 г.

На неустановена дата, в данъчен период месец октомври 2000 г.,

подсъдимият Р.Р. представил в счетоводната къща на свидетеля И.Н. данъчни фактури ДФ № 3419432 от 10.02.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа - 63.93 лв. и ДДС 12.79 лв. и ДФ № 3411546 от 10.02.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 142.03 лв. и ДДС 28.41 лв., които наредил на св.Н. да включи в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец октомври 2000 г., въпреки, че знаел, че фирма „****“ ЕООД е регистрирана по ЗДДС на 20.04.2000 г., т.е. след като са били издадени въпросните фактури. В изпълнение на функциите си и предвид заявеното от подсъдимия, свидетелят И.Н. включил в дневника за покупки на „****“ ЕООД въпросните данъчни фактури № 3419432 от 10.02.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа- 63.93 лв. и ДДС 12.79 лв. и ДФ № 3411546 от 10.02.2000 г., издадена от „****“ ООД, с данъчна основа 142.03 лв. и ДДС 28.41 лв. Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него данъчни фактури на счетоводителя са издадени, преди регистрирането на „****“ ЕООД по ЗДДС, подсъдимият подал справка- декларация с вх.№ 1609-587/13.11.2000 г. за данъчен период месец октомври 2000 г. на фирма „****“ ЕООД гр.Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен Д ДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 622.07 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 580.87лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният, видно от извършената ССЕ е ДДС за внасяне в размер на 580.87 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41.20 лв.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно- счетоводна експертиза данъчен кредит по двете фактури № 3419432 от 10.02.2000 г. и № 3411546 от 10.02.2000 г. не следва да бъде признат, тъй като същият е с произход преди дружеството да е регистрирано по ЗДДС.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-587/13.11.2000 г. за данъчен период

01.10.2000 г. - 31.10.2000 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец март 2001 г.

Свидетелите Р.Я., П.Я. и лицето С.Я.били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., на улица ****, представляващ двуетажна жилищна сграда, ведно с идеални части от дворното място, върху което била построена сградата. На 27.01.2001г. между свидетелите Я. и подсъдимият Р.Р., в качеството му на физическо лице бил сключен предварителен договор за продажба на посочения недвижим имот. Съгласно клаузите на договора продавачите поели задължението да прехвърлят имота с нотариален акт на купувача в срок от пет месеца от подписване на предварителния договор, срещу задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена. Още с подписването на описания предварителен договор владението върху имота било предоставено на купувача- подсъдимия Р.Р.. В уговореният срок окончателния договор за продажба не бил сключен, тъй като подс.Р.Р. намирал различни причини да отлага плащането и реализирането на сделката. По тази причина на 11.07.2001 г. свидетелите Я. изпратили нотариална покана на подс.Р., с покана на 19.07.2001 г. да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор и плащане на уговорената цена, в противен случай продавачите приемали, че договорът се счита развален по вина на купувача. Окончателен договор за покупко-продажба не бил сключен. През това време подс.Р. продължил да владее процесния имот и да не го освобождава. Това довело до завеждане на граждански дела, продължили до 2003 г., когато чак собствениците Я. успели да си върнат имота. При влизане в къщата свидетелите Я. установили, че имотът е в напълно разрушено състояние- без врати, без дограма, свалени лампи, мивки, батерии.

Междувременно след сключване на предварителния договор за покупко-продажба през януари 2001 г., подсъдимият Р.Р. отдал под наем имота на фирмата си „****“ ЕООД, за което бил подписан договор за наем на 23.02.2001 г. В раздел „наемна цена“ вместо заплащане на наемна цена подсъдимият Р. вписал, че наемателят се задължава до края на наемния срок да извърши за своя сметка строително- монтажни работи по текущ ремонт на жилищната сграда, като в случай, че ремонтните работи надхвърлят 24 000 лева, то договорът за наем да се счита продължен с по една година за всеки 10 000 лева надвишение на сумата над тези 24 000 лева. С анекс към този договор от 26.02.2001 г. подсъдимият Р. включил нова клауза, в която отразил, че след изтичане на наемния срок, наемателят щял да префактурира на наемодателя стойността на разходите за ремонт на наетата сграда.

С цел да увеличи разходите на „****“ ЕООД за месец март 2001 г. и да декларира по-малък размер на данъка за същия период, на неустановена дата през месец март 2001 г. подсъдимият Р. предал в счетоводството на фирмата на свидетелите С.Н. и С.Н. данъчни фактури:

№ **********/18.03.2001 г., с издател ЕТ “****.“, с данъчна основа 16,20 лв. и ДДС 3,24 лева, с предмет - РУС дъга;

№ 12374/17.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 3,17 лв., ДДС - 0.63 лв., с предмет - пирони;

№ 12380/20.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 6,67 лв., ДДС * 1.33 лв., с предмет - вар гА.а;

№ 12389/22.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 21.88 лв., ДДС - 4,38 лв., с предмет - цимент, вар гА.а;

№ 12394/23.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 5,00 лв., ДДС - 1 лв., с предмет - вар гА.а;

№ 124/22.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 35.44 лв., ДДС - 7,09 лв., с предмет - В и К;

№ 20002799/25.03.2001 г., с издател „****“ АД, с данъчна основа 41.63 лв., ДДС - 8,33 лв., с предмет - автоматична сифон вана;

№ 20002916/28.03.2001 г., с издател „****“ АД , с данъчна основа 66,58 лв., ДДС - 13,32 лв., с предмет - профил 9 мм.;

№ 376/12.10.2001 г., с издател „****“ ООД, с данъчна основа 1 121.05 лв., ДДС - 224,21 лв., с предмет - окачен таван;

№ 50000209/25.03.2001 г., с издател „****“ АД, с данъчна основа 354.96 лв., ДДС - 70.99 лв., с предмет - вана амазонка;

№ 631165/26.03.2001 г., с издател „****“ АД, с данъчна основа 18.80 лв., ДДС - 3,76 лв., с предмет - керемиди;

№ 9448/28.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 643.83 лв., ДДС - 128.77 лв., с предмет - пясък, филц, вар гА.а, цимент, тухли, арматура, строително лепило;

№ 9449/28.03.2001 г., с издател „****“ ЕООД, с данъчна основа 137.56 лв., ДДС - 27.51 лв., с предмет - иглолистен дървен материал, подпори, кнауф, транспорт;

№ 95/10.03.2001 г., с издател „****“, с данъчна основа 497.93 лв. ДДС - 99,59 лв., предмет - Ви К части по спецификация;

№ 10002430/24.03.2001 г., с издател „****“ АД, с данъчна основа 216.14 лв. и ДДС - 43.23 лв., като им указал да бъдат осчетоводени като разходи от „****“ ЕООД за извършени СМР и да бъдат включени в дневниците за покупки и отразени в справката-декларация по ЗДДС за месец март 2001 г., въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително- монтажни работи от „****“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „****“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите, макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че във връзка с дадените от него данъчни фактури на счетоводителите следва да бъде начислен ДДС, подсъдимият подал справка- декларация с вх.№ 1609-1394/14.04.2001 г. за данъчен период месец март 2001 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като в раздел „А“ от декларацията затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „****“ ЕООД е изпълнител в размер на 5 050 лв., при действително установен ДДС в размер на 5 474.58 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 147.99 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза е в размер на 572.57 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424.58 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл/ при печата/ на СД № 1609-1394/14.04.2000 г. за данъчен период 01.03.2000 г. - 31.03.2000 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец октомври 2001 г.

Свидетелката К.Д.И. била собственик на Едноличен търговец „****.“, който бил регистриран преди 1990 г. Единствената търговска дейност, който св.К.И. развивала като едноличния търговец била стопанисването на бензиностанция, в района на гр.К. През 2000 г. и в началото на 2001 г. едноличният търговец „****вече бил преустановил търговската си дейност и реално не се извършвали никакви търговски сделки. По тази причина през 2001 г. свидетелката И. продала фирмата на трето лице. В периода, в който свидетелката К.И. притежавала едноличен търговец „****освен с бензиностанцията, друга търговска дейност не била осъществявала, включително и такава, свързана с извършване на строително-монтажни работи и полагане на кабел. Докато св.И. била собственик на едноличния търговец нямала сключвани договори, издавани фактури и търговски отношения с фирма „****“ ЕООД Пловдив и с подсъдимия Р.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 1/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2/02.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 3/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 4/04.10.2001 г. с данъчна основа 4 000 лв. и Д ДС 800 лв.

№ 5/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 6/06.10.2001 г. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 7/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 8/08.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 9/10.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 10/10.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 11/12.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 12/13.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

№ 13/15.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 14/16.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв.и ДДС 550 лв.

№ 15/17.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.и ДДС 800 лв.

№ 16/18.10.2001 г., с данъчна основа 2 500 лв. и ДДС 500 лв.

Всичките с посочен издател ЕТ “****.“, и получател „****“ ЕООД и с предмет - СМР по договор авансово плащане полагане на оптичен кабел, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ “****на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 1/01.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2/02.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 3/03.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 4/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 5/05.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 7/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 8/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 9/10.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 10/10.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 11/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 12/13.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.;

данъчна фактура № 13/15,10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 14/16.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.;

данъчна фактура № 15/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 16/18.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв, отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между ..****“ ЕООД и ЕТ “****.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

През 2001 г. свидетелят П.И.Т. бил управител и съдружник в търговско дружество „****“ ООД, което се е занимавало единствено с търговия на домакински принадлежности и никога не развивало търговска дейност с компютърни услуги или проектиране на електронни табла, В периода, в който св.Т./ до 2004г/ бил управител на „****“ООД нямал търговски отношения с „****“ЕООД и подс.Р.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 274/11.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 276/12.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 278/13.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 286/15.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 288/17.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв. Всичките с посочен издател „****“ ООД, и получател „****“ ЕООД и с предмет- проектиране на електронни табла по договор- авансово плащане, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък върху добавената стойност ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 274/11.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 276/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 278/13.10.2001 г„ с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 286/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 288/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и „****“ ООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност.

Търговско дружество „****“ ЕООД е регистрирано през 1997 г., със седалище и адрес на управление в гр.С.. С Решение на съда от 25.05.2000 г. адресът и седалището на управление е преместен в гр.К., а с Решение от 18.06.2001 г. на съда дружеството е със собственик на капитала и управител св.А.В.А.. Свидетелят А. закупил дяловете на фирмата по молба на негов познат, неустановен в хода на разследването, срещу обещанието всеки месец свидетелят да получава сума от 300 лева, като заплата. След като станал собственик на капитала и управител на дружеството, свидетелят А. не извършвал никаква търговска дейност с юридическото лице и нямал търговски отношения с фирма „****“ ЕООД и подс.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 2753/02.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2756/04.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2759/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2762/12.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2764/17.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

Всичките с посочен издател „****“ ЕООД, и получател „****“ ЕООД и с предмет - договор за опроводяване и оразмеряване на дънни платки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката - декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****.“ ООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 2753/02.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2756/04.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2759/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура №     2762/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2764/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между ..****“ ЕООД и ..**** ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

Свидетелят Б.Д. бил собственик на капитала и управител на търговско дружество „****“ ЕООД, което регистрирал с цел да извършва търговска дейност, в сферата на строителството, като заедно с брат си осъществявали дребни СМР. Фирмата била регистрирана по ЗДДС на 19.07.2001 г., но нямала офис, търговски обекти, сгради, инвентар и назначен персонал. Дружеството не извършвало консултанска дейност, като свидетелят Д. осъществявал само няколко месеца търговска дейност, но тъй като се разболял преустановил работа. Свидетелят Д. предоставил пълномощно на своя позната /неустановена в хода на делото/, но само да подава документи в данъчната служба, като представителството и търговската дейност се извършвала единствено от него. За времето, в което свидетелят Д. извършвал търговска дейност, като управляващ „****“ ЕООД нямал търговски отношения с подс.Р.Р. и „****“ ЕООД, нито бил издавал фактури на посоченото търговско дружество.

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 563/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 566/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 568/12.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв. Всичките с посочен издател „****“ ЕООД, и получател „****“ ЕООД и с предмет - по договор за консултантски услуги по изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 563/01.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 566/05.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 568/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност.

През 1996 г. свидетелят С.Т.Ц. регистрирал търговско дружество „****“ ЕООД, с което развивал първите четири-пет години търговска дейност, свързана с производството на строителна керамика - тухли и керемиди. За целта св.Ц. стопанисвал търговска база в с.Л. Към 2000 г. - 2001 г. бизнесът на св.Ц. се сринал и търговско дружество „****“ ЕООД спряло търговската си дейност, поради което през месец декември 2001 г. свидетелят Ц. прехвърлил фирмата на свидетеля Д.Ц.Д.. В периода, в който свидетелят управлявал и представлявал дружеството никога не бил извършил сделки с предмет- изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла или производство на ел.табла. Свидетелят Ц. нямал търговски отношения с никоя пловдивска фирма, освен с „****“ и не познавал подсъдимият Р.Р. и фирма „****“ ЕООД.

На неустановена дата през месец октомври 2001г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№1872/15.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№1873/17.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1875/19.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1876/20.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1878/22.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1879/22.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1880/23.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1881/24.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.  и ДДС 800 лв.

№ 1882/25.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.  и ДДС 800 лв.

№ 1883/26.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.  и ДДС 800 лв.

№ 1884/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.  и ДДС 800 лв.

№ 1885/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.  и ДДС 800 лв.

№ 1886/30.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв.  и ДДС 600 лв.

Всичките с посочен издател „****“ЕООД, и получател „****“ ЕООД и с предмет- по договор за консултантски услуги по изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане/ възстановяване/в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 1872/15.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1873/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1875/19.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1876/20.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1878/22.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1879/22.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1880/23.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1881/24.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1882/25.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1883/26.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1884/29.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1885/29.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1886/30.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност

Едноличен търговец „****“ е била първоначално регистрирана на името на лицето Ж.В.Н.. С Решение от 25.09.2001 г. фирмата е била прехвърлено на М. П. П., последната вече покойник, със седалище и адрес на управление гр.Л. Към месец октомври 2001 г. едноличният търговец не осъществявал търговска дейност, свързана с предлагане на строително- монтажни дейности и нямало необходимия за това технически и кадрови ресурс.

На неустановена дата през месец октомври 2001г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 1101/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1123/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и Д ДС 800 лв.

Всичките с посочен издател ЕТ “****, и получател „****“ ЕООД и с предмет - СМР по договор и консултантски услуги, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане/ възстановяване/в справката- декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 1101/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1123/29.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и ЕТ “****“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

В същия данъчен период - месец октомври 2001 г. по отношение на доставките, по които „****“ ЕООД била изпълнител, подсъдимият Р. с цел да увеличи разходите на дружеството за този период и да декларира по- малък размер на данъка за месец октомври 2001г, осчетоводил, посредством свидетелите **** данъчни фактури:

№ 1101/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

Всичките, издадени от ЕТ “****“ с получател „****“ ЕООД и предмет СМР по договор И данъчни фактури № 1/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№3/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№5/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№7/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№8/08.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№9/10.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№10/10.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№12/13.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

№14/16.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

Всичките издадени от ЕТ “****с получател „****“ ЕООД и предмет - СМР по договор. Осчетоводяването било извършено във връзка с описания в данъчен период март 2001 г. недвижим имот в гр.С., ул. ****и сключения договор за наем между подс.Р. и „****“ ЕООД, въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително-монтажни работи от „****“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001 г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „****“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите.

Така през месец октомври 2001 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в обш размер на 51 724.21 лв. подсъдимият посредством счетоводителите, които технически се грижили за книжата на фирмата, водил с невярно съдържание счетоводството на „****“ ЕООД, като в дневника за покупките отразил

гореописаните данъчни фактури, за които знаел, че по тях няма реално извършени доставки.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели, ЕТ “****.“, „****“ ООД, „****“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и ЕТ“****“ отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№ 1609- 849/13.11.2001 г. за данъчен период месец октомври 2001 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 50 922.32 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10 122.32 лв. и в раздел „А“ от декларацията затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „****“ ЕООД е изпълнител в размер на 53 147.53 лв., при действително установен ДДС в размер на 64071.74 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 225.21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 53 949.42 лв., видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения за месец октомври 2001 г. в размер на 51 724.21 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. - 31.10.2001 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец ноември 2001 г.

На неустановена дата през месец ноември 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 1125/31.10.2001 г. с данъчна основа 3 500 лв. и ДДС 700 лв., с посочен издател ЕТ “****, и получател „****“ ЕООД и с предмет - СМР по договор и консултантски услуги, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец ноември 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец ноември 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна, с издател ЕТ “****“ на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили последната в дневника за покупки за месец ноември 2001 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък върху добавената стойност в размер на 700 лв. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документ, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 700 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „****“ ЕООД и ЕТ “****“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност в размер на 700 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “****“ отразява неверни обстоятелства, досежно реално извършена сделка, последният подал справка- декларация с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. за данъчен период месец ноември 2001 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 373.99 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 1 673.99лв.. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 373.99 лв., а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 1 673.99 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609- 461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на  „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец февруари 2003 г.

Търговско дружество „**** 1“ ЕООД било регистрирано през 1998 г. от свидетеля Б.Ф.Т., със седалище и адрес на управление гр.С.. Основен предмет на дейност на фирмата била производството и търговията с кожени изделия, дрехи и аксесоари. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на 10.07.2002 г. Свидетелят Т. нямал търговски отношения с „****“ ЕООД и не познавал подс.Р.Р..

На неустановена дата през месец февруари 2003 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 78 от 28.02.3003 г. с данъчна основа 620 лв. и ДДС 124 лв., с посочен издател „**** 1“ ЕООД, и получател „****“ ЕООД, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец февруари 2003 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана и че посоченият доставчик не е регистриран по ЗДДС.

На неустановена по делото дата през месец февруари 2003 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна, с издател „**** 1“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка и факта, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, отразили последната в дневника за покупки за месец февруари 2003 г. на „****“ ЕООД.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател „**** 1“ ЕООД отразява нереално извършена сделка, от дерегистриран контрагент, последният подал справка-декларация с вх.№ 1609-1306/13.03.2003 г. за данъчен период месец февруари 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 353.68 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 229.68 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.50 ДДС за внасяне в размер на 6,32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 130.32лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения на 124 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003г. - 28.02.2003 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец май 2003г.

Свидетелят О.С.И. *** бил собственик на Едноличен търговец „****.“. Фирмата била регистрирана по молба на роднина на св.И. срещу уговорката друго лице да работи с нея, а св.И. да получава месечни възнаграждения за това. След регистрацията на едноличния търговец св.О.И. не извършвал никаква търговска дейност и не издавал никакви счетоводни и други документи. Данните и документите на учредения едноличен търговец „****.“ свидетелят О.И. предоставил на неустановени в хода на разследването лица в гр.Пловдив, за които разбрал, че ще работят с фирмата и ще водят счетоводството. Свидетелят О.И., като търговец ЕТ “****.“ нямал търговски отношения с „****“ ЕООД и подс.Р. и не бил издавал фактури на търговското дружество.

На неустановена дата през месец май 2003 г. и от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с фактура номер 545, с вписана дата г., с посочен издател ЕТ “****.“ и получател „****“ ЕООД, съответно с вписана данъчна основа 4 900 лева и ДДС 980 лева, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец май 2003 г., съответно да се включи и в справката- декларация за същия месец и така да се декларира данъчен кредит за възстановяване /приспадане/, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец май 2003 г. подсъдимият Р.Р. предал фактурата № 545 от 30.05.2003 г. на счетоводителите си - свидетелите С.Н. и С.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили фактурата в дневника за покупки за месец май 2003 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият през месец май 2003 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност ползвал при водене на счетоводството на „****“ЕООД документ, с невярно съдържание: горепосочената фактура, отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „****“ ЕООД и ЕТ “****.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 1 220 лв.

През същия месец подсъдимият Р. предал на счетоводителите **** и данъчна фактура № 90/22.05.2003 г. с данъчна основа 1 200 лева и ДДС 240 лв., с посочен издател „**** 1“ ЕООД, за който както е посочено в данъчен период февруари 2003 г. дружеството-доставчик е бил дерегистриран по ЗДДС още на 10.07.2002 г.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели „**** 1“ ЕООД и ЕТ “****.“ отразяват нереално извършени сделки, едната и от дерегистриран контрагент, последният подал справка- декларация с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. за данъчен период месец май 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426.60 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10 206.60 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426.60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206.60 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. - 31.05.2003 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

-       Данъчен период месец юли 2003 г.

-       Данъчен период месец октомври 2003 г.

-       Данъчен период месец ноември 2003 г.

-       Данъчен период месец декември 2003 г.

Едноличен търговец „****.“ е регистриран на

11.02.2003             г. и е собственост на св.Л.И.И.. В началото на 2003 г. близък роднина на св.И. й предложил да бъде открита на нейно име фирма, за което всеки месец щяла да получава определена сума пари. Свидетелката се съгласила, като предоставила личната си карта на своя близък, който по-късно я завел пред нотариус, където последната подписала представените й документи. След регистрацията на едноличния търговец, св.И. не извършвала никаква търговска дейност, нито издавала и съставяла в това си качество документи. Последната нямала търговски отношения с фирма „****“ ЕООД и подс.Р..

През месеците юли, октомври, ноември и декември 2003 г. на неустановени дати от неустановени лица подс.Р. се снабдил със следните данъчни фактури:

№ 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лева, в това число данъчна основа 4 300 лв. и ДДС 860 лв.,

№ 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв., в това число данъчна основа 4 200 лв. и Д ДС 840 лв.,

№114/15.07.2003г., с обща стойност 4 980лв., в това число данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830лв.,

№ 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.,

№ 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лв., в това число данъчна основа в размер на 29 500 лв. и Д ДС 5 900 лв.,

№ 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лв., в това число данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв., в това число данъчна основа 12 625 лв. и ДДС 2 525 лв., с посочен издател ЕТ “****.“ и получател „****“ ЕООД, с цел да постигне по- високи финансови резултати за дружеството, като отрази фактурите в дневниците за покупки за месеците юли, октомври, ноември и декември 2003 г., включил същите в справките-декларации за съответните месеци и декларирал данъчен кредит за възстановяване /приспадане/, и по този начин целял да избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били извършвани.

На неустановена дата в периода месец юли 2003 г. подс. Р. предал на счетоводителите **** данъчни фактури № 104/04.07.2003 г., № 107/07.07.2003 г., №114/15.07.2003 г., с посочен издател ЕТ “****.“. На неустановена дата през месец октомври 2003г. подс.Р. предал на свидетелите С.Н. и С.Н. данъчни фактури № 147/18.08.2003 г. и № 647/30.10.2003 г. с посочен издател ЕТ “****.“. А данъчна фактура № 718/10.11.2003 г. и фактура № 927/23.12.2003 г., също с издател ЕТ “****.“ подсъдимият предал в счетоводството- едната през месец ноември 2003 г., а другата месец декември 2003 г. Свидетелите ****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили същите в дневниците за покупки, както следва: за месец юли 2003 г. фактури № 104/04.07.2003 г., № 107/07.07.2003 г., №114/15.07.2003 г., за месец октомври 2003 г. фактури № 147/18.08.2003 г. и № 647/30.10.2003 г., за месец ноември 2003 г. фактура № 718/10.11.2003 г. и за месец декември 2003 г. - фактура № 927/23.12.2003 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периодите месец юли 2003 г., месец октомври 2003 г., месец ноември 2003 г. и месец декември 2003 г.. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура № 104/04.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 860 лева.

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура № 107/07.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 840 лева.

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура №1 14/15.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 830 лева.

През месец октомври 2003 г. - данъчна фактура № 147/18.08.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 000 лева.

През месец октомври 2003 г. - данъчна фактура № 647/30.10.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 5 900 лева.

През месец ноември 2003 г. - данъчна фактура № 718/10.11.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 600 лева.

През месец декември 2003 г. - данъчна фактура № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 2 525 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и ЕТ “****.“, с пел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност: през месец юли 2003 г. в размер на 2 530 лв., през месец октомври 2003 г. в размер на 11 900 лв.. през месен ноември 2003 г. в размер на 600 лв. и през месец декември 2003 г. - в размер на 2 525 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “****.“ отразяват нереално извършени сделки, последният подал справки- декларации, както следва:

СД вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. за данъчен период месец юли 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 915.77 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 7 385.77 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262.31 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 267.69 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 530 лв.

СД вх.№ 1609-928/12.11.2003 г. за данъчен период месец октомври 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 073.62 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 3 173.62 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75.79 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 824.21 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 900 лв.

СД вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г. за данъчен период месец ноември 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 208 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 692 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600 лв.

СД вх.№ 1609-1310/14.01.2004 г. за данъчен период месец декември 2003 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466.23 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 941.23 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41.23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 483.77 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени в долния десен ъгъл /при печата/ на:

СД № 1609-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. -31.07.2003 г.

СД № 1609-928/12.11.2003г. за данъчен период 01.10.2003 г. - 31.10.2003 г.

СД № 1609-1518/12.12.2003г. за данъчен период 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г.

СД № 1609-1310/14.01.2004г. за данъчен период 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г.

не са изпълнени лично от подсъдимия Р.Р.. Същите са подписани от неустановени в хода на разследването лица, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като други декларации, освен посочените за съответните данъчни периоди от името на „****“ЕООД не били подавани и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ЕООД върху декларациите.

- Данъчен период месец август 2004 г.

Свидетелят А.Г. бил собственик на Едноличен търговец „****.“. За регистрирането на фирмата свидетелят А.Г. бил помолен от брат си - О. Б. срещу обещанието да получава по някой лев всеки месец. Свидетелят А.Г. не развивал никаква търговска дейност с фирмата, нито издавал някакви документи. Фирмата нямала търговска база, както и назначен персонал. Свидетелят А.Г. нямал извършени сделки с „****“ ЕООД и не познавал подс.Р..

На неустановена дата през месец август 2004 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 367/07.08.2004 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., с посочен издател ЕТ “****.“, и получател „****“ ЕООД, в която бил вписан номер НДР **********, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец август 2004 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец август 2004 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна фактура, с издател ЕТ “****.“ на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили последната в дневника за покупки за месец август 2004 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец август 2004 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документ, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 980 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „****“ЕООД и ЕТ “****.“, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност в размер на 980 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “****.“ отразява неверни обстоятелства, досежно реално извършена сделка, последният подал справка-декларация с вх.№ 1609- 4980/13.09.2004 г. за данъчен период месец август 2004 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649.10 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 669.10 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 990.90 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-4980/13.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец септември 2004 г.

На 13.10.2004 г. подсъдимият Р.Р. подал СД вх.№ 160- 4300/13.10.2004 г. за данъчен период месец септември 2004 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от

счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки, сред които доставка по данъчна фактура № 32607455/22.08.2004 г., с посочен издател „Мобилтел“АД и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 274.49 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 228.17 лв. и променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48.07лв., а действително установеният е ДДС в размер на 175 лева, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46.32 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД вх.№ 1600-4300/13.10.2004 г. за данъчен период 01.09.2004 г. - 30.09.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец декември 2004 г.

На 13.01.2005 г. чрез упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н., подсъдимият Р.Р. подал СД вх.№ 1600- 5161/13.01.2005 г. за данъчен период месец декември 2004 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице в ТД на НАП Пловдив, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки, сред които доставка по данъчна фактура № *********/21.11.2004 г., с посочен издател „Мобилтел“ АД, която фактура реално не съществувала и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 66.05 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10.67 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 32.95 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 88.33 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55.38 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД вх.№ 1600-5161/13.01.2005 г. за данъчен период

01.12.2004             г. - 31.12.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на

„****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец март 2005 г.

Търговско дружество „****“ ООД било регистрирано през 1994 г. от свидетелите Б.Г.К. и В.С.Е., като последният напуснал съдружието през 2012 г., в следствие на което св.К. останал едноличен собственик на капитала и управител на фирмата. До 2006 г. дружеството развивало търговска дейност в сферата на строителството. В определен период от време фирмата имала фабрика в Б. за тухли, във връзка с което част от търговската дейност била свързана и с извършването на транспортни услуги. Свидетелят Б.К. се познавал с подсъдимия Р.Р., на който според свидетелят К., му бил извършвал ремонт на офис в гр.С., находящ се в къща на улица ***.

Във връзка с гореописания недвижим имот в гр.С., ул.“***“, за който имало сключен договор за наем между подс.Р. - в качеството на наемодател и фирма „****“ ЕООД, като наемател, подсъдимият Р. решил, за да избегне внасянето на ДДС и за да си начисли и упражни данъчен кредит за месец март 2005 г., осчетоводил по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ на „****“ ЕООД, указвайки на свидетелите С.Н. и С.Н. да отразят в счетоводните книжа, разходи за извършени строително- ремонтни разходи по данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „***“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. Осчетоводяването било извършено във връзка с описания в данъчен период март 2001 г. недвижим имот в гр.С., ул. ****и сключения договор за наем между подс.Р. и „****“ ЕООД, въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително- монтажни работи от „****“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001 г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „****“ ЕООД на датата на издаване на фактурата от доставчика „****“ЕООД на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че във връзка с дадената от него данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „***“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. на счетоводителите следва да бъде начислен ДДС, подсъдимият подал справка-декларация с вх.№ 1600-2421/13.04.2005 г. за данъчен период месец март 2005 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А“ от декларацията, като затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „****“ ЕООД е изпълнител в размер на 7 160 лв., при действително установен ДДС в размер на 14 320лв и променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 75.01 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза е ДДС за внасяне в размер на 7 084.99 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 7 160 лв..

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1600-2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. - 31.03.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец април 2005 г.

На неустановена дата през месец април 2005 г„ подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „***“ с предмет - покупка на абсорбатор „Канди“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г„ с посочен издател АД “**** Брико“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец април 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката - декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че въпросните продажби по посочените фактури не са свързани с търговската дейност на фирмата.

На неустановена по делото дата през месец април 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „***“ с предмет - покупка на абсорбатор „Канди“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г., с посочен издател АД “****“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават, че същите не са свързани с търговската дейност на фирмата, отразили последните в дневника за покупки за месец април 2005г. на „****“ ЕООД.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „***“ с предмет - покупка на абсорбатор „Канди“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г., с посочен издател АД “****“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина нямат отношение към търговската дейност на „****“ ЕООД и не следва да бъде начисляван по тях данъчен кредит, последният подал справка-декларация с вх.№ 1600- 80800/11.05.2005 г. за данъчен период месец април 2005 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 240.22 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 187.60 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208.97 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 156.35 лв., видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1600- 900800/11.05.2005 г. за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец юли 2005 г.

Търговско дружество „****“ ООД било учредено през 1994 г. от свидетеля И.А.Г. и В. Т. Фирмата се занимавала основно с производство и монтаж на спировъздуховоди, както и с дребни ремонти в тази връзка. Наред с това дружеството развивало търговска дейност и в сферата на търговията с кафе. Дружеството никога не се занимавало с предлагането на спедиторски и транспортни услуги или със санитарна обработка на хранителни товари. През 2006 г. св.Г. станал едноличен собственик на капитала, а няколко години по- късно продал фирмата на трето лице. В началото на функциониране на „****“ООД, дружеството развивало активна търговска дейност и имало големи обороти, като в тази връзка било регистрирано и по ЗДДС. В хода на осъществяване на търговската дейност свидетелят Г. се запознал със свидетелката В.П. и подсъдимия Р., по повод извършени транспортни услуги от фирмата на св.П.. В процеса на създадените взаимоотношения между тримата, след като подс.Р. научил от съпругата си, че фирмата на св.Г. прави големи обороти, поискал от последния да им помогне да си „оправят данъчния кредит“, за да не се налага в конкретния месец да внасят ДДС. Тъй като „****“ ООД имало големи обороти, свидетелят Г. се съгласил да бъдат издадени фактури от неговата фирма, както и от фирма „****“ ЕООД, на фирма „****“ ЕООД, придавайки вид, че описаните във фактурите сделки са реално осъществени. Търговско дружество „****“ ЕООД първоначално било собственост на св.Е.Н.- майка на св.И.Г., но към месец юли 2005г. собствеността на капитала вече била прехвърлена на свидетеля Н.Ц.Н. ***, въпреки че реално свидетелят И.Г. продължил да използва „****“ ЕООД във връзка с издаване на документи, в това число фактури, с цел удостоверяване на сделки, които реално не са се осъществявали.

На неустановена дата през месец юли 2005 г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 118/27.07.2005 г. с обща стойност 62 160 лв., в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв., с посочен издател „****“ ЕООД;

№ 4598/11.06.2005 г. с обща стойност 30 222.24 лв., в това число данъчна основа 25 185.20 лв. и ДДС 5 037.04 лв., с посочен издател „****“ЕООД;

№ 4599/11.06.2005 г., с обща стойност 36 096.78 лв., в това число данъчна основа 30 080.65 лв. и ДДС 6 016,13 лв., с посочен издател „****“ЕООД;

№ 4600/11.06.2005 г. с обща стойност 27 360 лв., в това число данъчна основа 22 800 лв. и ДДС 4 560 лв., с посочен издател „****“ЕООД;

№ 4602/11.06.2005 г. с обща стойност 29 880 лв., в това число данъчна основа 24 900 лв. и ДДС 4 980 лв., с посочен издател „****“ЕООД

и получател „****“ ЕООД, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец юли 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец юли 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД и „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец юли 2005 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец юли 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 118/27.07.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 360 лв.,

Данъчна фактура № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 5 037.04 лв.,

Данъчна фактура № 4599/11.06.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 016,13лв.,

Данъчна фактура № 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 4 560 лв.,

Данъчна фактура № 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 4 980 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД И „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период в особено големи размери - 30 953.17 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели „****“ ЕООД и „****“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№ 1600-926343/11.08.2005 г. за данъчен период месец юли 2005 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925.44 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 131 972.28 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103.05 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 33 056.21 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 30 953.17 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-926343/11.08.2005 г. за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец август 2005 г.

На неустановена дата през месец август 2005г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 300/04.08.2005 г. с обща стойност 62 160 лева, в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв.

№ 304/17.08.2005 г., с обща стойност 59 640 лв., в това число данъчна основа 49 700 лв. и ДДС 9 940 лв.

№ 305/18.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.

№306/19.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лева, в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.

№ 310/24.08.2005 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.

№315/29.08.2005 г., с обща стойност 73 200 лв., в това число данъчна основа 61 000лв. и ДДС 12 200 лв.

№321/31.08.2005 г. с обща стойност 62 400 лв., в това число данъчна основа 52 000 лв. и ДДС 10 400 лв.

с издател „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД, без реално да били осъществени описаните във фактурите сделки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец август 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец август 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец август 2005 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец август 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 360 лв.,

Данъчна фактура № 304/17.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.

Данъчна фактура № 305/18.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 000 лв.

Данъчна фактура № 306/19.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 000 лв.

Данъчна фактура № 310/24.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 000 лв.

Данъчна фактура № 315/29.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 12 200 лв.

Данъчна фактура № 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 400 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между ..****“ ЕООД и „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период в особено големи размери - 69 013.98лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „****“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№ 1600- 935079/14.09.2005 г. за данъчен период месец август 2005 г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433.99 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 1 579.99 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 772.64 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 69 786.62 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 69 013.98лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1609-935079/14.09.2005. за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец септември 2005г.

На неустановена дата през месец септември 2005 г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 328/07.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лв. и ДДС 10 600 лв.

№ 329/08.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лв. и ДДС 10 600 лв.

с издател „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД, без реално да били осъществени описаните във фактурите сделки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД за месец август 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец септември 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец септември 2005 г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец септември 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 328/07.09.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 600 лв.,

Данъчна фактура № 329/08.09.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период, в размер на 21 200 лева.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „****“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№ 1600- 942367/13.10.2005 г. за данъчен период месец септември 2005г. на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502.47 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 39 302.47 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127.52 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 927.52 лв., видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подс.Р. избегнал плащането на данък в размер на 21 200 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД № 1600-942367/13.10.2005 г. за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

С корпоративен данък се облагат данъчно задължените лица. Корпоративният данък е в пряка зависимост от финансовия резултат на търговското дружество и се изчислява на база годишния финансов резултат на фирмата. За изчислението на този данък данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО

/Чл. 51. (1) Дължимите годишни данък върху печалбата, данък за общините и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството .

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., доп., бр. 109 от 2003 г.) Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството и корекциите по чл. 29 и 296./

-Данъчен период 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г. по ЗКПО

На неустановени дати през 2001г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с описаните по- горе данъчни фактури, с посочени издатели /доставчици/ „****“ ЕООД, ЕТ“****“, ЕТ “****.“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД.

На неустановени дати през 2001г. подс.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „****“ ЕООД, ЕТ“****“, ЕТ “****.“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД на счетоводителите си св.Я., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2001 г. Така подсъдимият в периода през 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2001 г., подаден с ГДД № 1609221/29.03.2002 г. пред ТД на НАП Пловдив, в който били отразени следните фактури:

1.       Данъчни фактури издадени от ЕТ“****.“:

№ 1/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2/02.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 3/03.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 4/04.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.

№ 5/05.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 6/06.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.

№ 7/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 8/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 9/10.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 10/10.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 11/12.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 12/13.10.2001 г., на стойност 3 300 лв.

№ 13/15.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 14/16.10.2001 г., на стойност 3 300 лв.

№ 15/17.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 16/18.10.2001 г., на стойност 3 000 лв.

2.        Данъчни фактури издадени от „****“ ООД:

№ 274/11.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 276/12.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 278/13.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 286/15.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 288/17.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

3.        Данъчни фактури издадени от „****“ ЕООД

№ 2753/02.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2756/04.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2759/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2762/12.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2764/17.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

4.  Данъчни фактури издадени от „****“ ЕООД

№ 563/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 566/05.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 568/12.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

5.  Данъчни фактури издадени от „****“ ЕООД № 1872/15.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1873/17.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1875/19.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1876/20.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1878/22.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1879/22.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1880/23.10.2001 г., настойност4 800 лв.

№ 1881/24.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1882/25.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1883/26.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1884/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1885/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1886/30.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

6.             Данъчни фактури издадени от ЕТ “****“:

№ 1101/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1123/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1125/31.10.2001 г., на стойност 4 800 лв. отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „****“ ЕООД от една страна и Фирмите „****“ ЕООД, ЕТ “****“, ЕТ “****.“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 57 537.76 лв. за посочения данъчен период,

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „****“ ЕООД, ЕТ “****“, ЕТ “****.“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№ 1609221 на 29.03.2002 г. за финансовата отчетна година 2001 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ т. 1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354 038 лева при действително установен 508 038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356 045 лв., при действително установен 302 545лв. и променил резултата за периода, като под т.З от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат- загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза е печалба в размер на 205 492лева.

Видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза финансовият резултат за 2001 г. на „****“ ЕООД следва да бъде преобразуван в увеличение със стойността по сделките на следните контрагенти: ****“ ЕООД, ЕТ “****“, ЕТ “****.“, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД. Така също финансовият резултат следва да бъде увеличен и със сумата от 53 500 лева, представляваща осчетоводени разходи на нает обект, коментиран по- горе в гр.С.. Така увеличеният финансов резултат, според вещото лице става от загуба в печалба в размер на 205 492 лв. и съответно дължимият данък е в размер на 57 537.76 лв, на който подсъдимият избегнал плащането.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу Управител /при печата/ на страници 5-11 в Годишна Данъчна декларация № 1609- 221/29.03.2002 г., подадена от името на **** ЕООД/ копие/ и в приложението към декларацията „отчет за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2001 г. /копие/ и „Баланс“ на „****“ ЕООД към 31.12.2001 г. /копие/ срещу „Ръководител“ /при печатите/ не са изпълнени от подс.Р.Р.. Декларацията с приложенията са подписани от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана

и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г.

На неустановени дати през 2003 г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с описаните по- горе данъчни фактури, с посочени издатели /доставчик/ ЕТ “****.“ и ЕТ “****.“.

На неустановени дати през 2003 г. подс.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ “****.“ и ЕТ “****.“ на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2003 г. Така подсъдимият в периода през 2003г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2003 г., подаден с ГДЦ № 1609-2252/29.03.2004 г. пред ТД на НАП Пловдив, в който били отразени следните фактури:

Данъчни фактури издадени от ЕТ “****.“

№ 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лв.

№ 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв.

№ 114/15.07.2003 г., с обща стойност 4 980 лв.

№ 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лв.

№ 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лв.

№ 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лв.

№ 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв.

Данъчна фактура издадена от ЕТ “****. № 545/30.05.2003 г. отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между ..****“ ЕООД от една страна и фирмите ЕТ “****.“ и ЕТ “****.“, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 22 256.85 лв. за посочения данъчен период.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “****.“ и ЕТ “****.“отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№ 1609-2252 на 29.03.2004 г. за финансовата отчетна година 2003 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***, като декларирал в нея неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ т. 1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лева при действително установен 318 781 лева и така променил резултата за периода, като под т.З от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат- положителен в размер на 215 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза е печалба в размер на 94 710 лева.

Видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза за финансовата 2003 г. „****“ ЕООД е трябвало да декларира суми по описаните по- горе фактури, което подсъдимият не е направил, поради което според вещото лице финансовият резултат от печалба в размер на 215 лева, така както е декларирана, се увеличава на печалба м размер на 94 710 лв. и дължимият данък ставал в размер на 22 256.85 лв., на който подсъдимият Р. избегнал плащането.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу управител /при печата/ на страници 5, 6, 8-11 в Годишна данъчна декларация № 1609- 2252/29.03 г. - 2004 г., подадена от името на „****“ ЕООД и в приложението към декларацията „Годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2003 г. срещу Ръководител /при печатите/ и в „справка за оповестяване на счетоводна политика“ не са положени от подс.Р.Р.. Декларацията с приложенията са подписани от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „****“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „****“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период 01.01.2005 г.- 31.12.2005 г.

На неустановени дати през 2005 г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с описаните по-горе данъчни фактури, с посочени издатели /доставчик/ „****“ ЕООД- С. и „****“ЕООД- С. и на неустановени дати през същата година подс.Р. предал същите данъчни фактури, на счетоводителите си св.****, които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2005 г. Така подсъдимият в периода през 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „****“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2005 г., подаден с ГДД № 6978/24.03.2006 г. пред ТД на НАП Пловдив, в който били отразени следните фактури:

Данъчни фактури издадени от „****“ ЕООД

№ 118/27.07.2005 г. на стойност 62 160 лв.

№ 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.

№ 304/17.08.2005 г., на стойност 59 640 лв.

№ 305/18.08.2005 г., на стойност 60 000 лв.

№ 306/19.08.2005 г., на стойност 60 000 лв.

№ 310/24.08.2005 г., на стойност 36 000 лв.

№ 315/29.08.2005 г., на стойност 73 200 лв.

№ 321/31.08.2005 г., на стойност 62 400 лв.

№ 328/07.09.2005 г., на стойност 63 600 лв.

№ 329/08.09.2005 г., на стойност 63 600 лв.

Данъчни фактури издадени от „****“ЕООД

№ 4598/11.06.2005 г., на стойност 30 222.24 лв.

№ 4599/11.06.2005 г., на стойност 36 096.78 лв.

№ 4600/11.06.2005 г., на стойност 27 360 лв.

№ 4602/11.06.2005 г., на стойност 29 880 лв. отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „***“ ЕООД от една страна и фирмите „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 70 527.98 лв. за посочения данъчен период.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “****.“ и ЕТ “****.“отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№ 6978 на 24.03.2006 г. за финансовата отчетна година 2005 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „****“ ЕООД Пловдив, представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. ***. В същата декларация подсъдимият декларирал и предадените от него фактури на счетоводителите, издадени от „****“ ЕООД във връзка с ремонта на описания по- горе недвижим имот в гр.С. и фактурите, издадени от „***“ и „****“ АД, във връзка със закупени душове. В Годишната данъчна декларация подсъдимият декларирал неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 1 692 544 лв., при действително установен 1 049 941.45 лв. и така променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат-загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55лв., видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза. Така дължимият данък ставал в размер на - 70 527.98 лв., на който подсъдимият Р. избегнал плащането.

Видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза финансовият резултат за 2005 г. се преобразува със суми по фактури за доставки на стоки, които не са свързани с дейността на дружеството, поради което не могат да се признаят разходи за данъчно облагане; със суми по сделки от минали събития, отчетени през този период и със суми по фактури издадени от „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, по които реални сделки не са извършвани, както и със суми по фактура, издадена от „***“ ЕООД за извършени СМР по къща в гр.С., на която дружеството не е собственик.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу „представляващ данъчно задълженото лице“ /при печата/ на страници 5, 6, 9, 11, 13, 14, 16, 18 и 19 в Годишна данъчна декларация № 6978/23.06.2006 г., подадена от името на „****“ ЕООД и в приложението към декларацията „Годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2005 г.“, срещу Ръководител /при печатите/ и срещу Управител в „счетоводна политика“ на „****“ ЕООД за 2005 г. са положени от подс.Р.Р..

Изложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, показанията на свидетелите, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, заключението на назначената ССЕ /л. 67-75, том 8 от ДП/ и показанията на вещото лице Г. в съдебно заседание, заключенията на назначените Съдебно-почеркови експертизи /том 9 СГЕ № 721,л. 3-8; СГЕ  № 317, л. 17-24 том 29 от ДП/ и показанията на вещото лице И.Ч. в съдебно заседание, писмените доказателства по делото. За да приеме, съдът кредитира изцяло тях, за сметка на твърдението на подс. Р., че не е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. При допуснати противоречия и непълноти показанията на свидетелите, дадени по време на ДП и в хода на съдебното следствие, съдът кредитира тези, дадени по време на ДП по изрично изявление на разпитаните лица, тъй като са били по-близо във времето към извършване на престъпленията и според тях, тогава са си спомняли по-добре всички обстоятелства.

В обясненията си в хода на съдебното следствие подс. Р. категорично отрича извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Твърди, че фирмата му „****“ ЕООД се е занимавала с разработка на продукти, свързани с електронни устройства – софтуер и хардуер. Според Р. за по-голямата част от инкриминирания период дружеството е разработвало продукти ползвани от българския спортен тотализатор, като отрича да е извършвало сделки по инкриминираните фактури. Вината относно осчетоводяването на инкриминираните фактури и въобще отношенията му с данъчната администрация прехвърля изцяло на лицата, обслужвали счетоводно фирма „****“ ЕООД – свидетелите ****. По отношение на част от сделките /транспорта на сол/, сочи  че с „****“ЕООД е работила съпругата му свидетелката В. Р., като е била надлежно упълномощена за това. Отрича да е наясно какви точно сделки са извършени от съпругата му, като се позовава на това, че не е специалист в областта на спедицията, но казва, че е получил уверение от нея, че извършените сделки са законни.

Свидетелката Б. към инкриминирания период е била на длъжност **** в  ТД на НАП – Пловдив. Показанията си пред съда подробно разказва за ревизията на дружеството „****“ ЕООД  в екип заедно със свидетелката В.К.. Б. дава сведения относно начина на извършване на ревизията, извършването на насрещни проверки, представяне на нужните документи на ревизията от подс. Р., като отбелязва оказаното от него пълно съдействие. Сочи, че ревизията на дружеството е приключила с РД, а в последствие и с РА, като изцяло поддържа всички констатации по РД и РА, предявени в съдебно заседание.

Свидетелката В.К. към инкриминирания период е работила като инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. В показанията си сочи, че ревизията на „****“ ЕООД е възложена на нея и на колежката й свидетелката Б. със Заповед на Началника на отдел „Ревзии“ при ТД на НАП – Пловдив. К. съобщава, че в хода на извършените насрещни проверки се е установило, че фирмите, посочени като  доставчици от подс. Р. не са били намерени на посочените седалище и адрес на управление, което е дало основание на данъчната администрация да откаже приспадането на данъчен кредит. В съдебно заседание поддържа изцяло констатациите по предявените й РД и РА, в които е участвала.

Свидетелката Ф.Т. към инкриминирания период е служител на ТД на НАП – Пловдив, като с колежката си Е. К. е извършвала  ревизия на „****“ ЕООД собственост на подсъдимия. В хода на извършените насрещни проверки е установила, че част от сделките не са реално извършени, било че част от фирмите доставчици не са открити на посочените от тях данъчни адреси, било че нямат техническа и материална обезпеченост да извършат тези сделки. Това е послужило и като основание за отказване на данъчен кредит. В показанията си в съдебно заседание поддържа изцяло констатациите по РД и РА.

Свидетелят И.Н. е собственик на счетоводна кантора и счетоводител в гр. Пловдив, като първоначално е поел счетоводното обслужване на „****“ ЕООД собственост на подсъдимия. Отношенията му с Р. били чисто служебни, като в показанията си пред съда го описва като „труден клиент“ – твърди, че подсъдимият имал несериозно отношение като данъчно задължено лице към законовите срокове за подаване на съответните документи пред данъчната администрация. Постоянно се налагало Н. да го търси и да му напомня, че изтичат едни или други срокове. Сочи също, че Р. рядко носел лично съответните документи в счетоводната кантора, а обикновено ги изпращал по пощата или по човек. Н. заявява категорично, че подписите под СД /справки –декларации/ са полагани лично от подсъдимия, понякога пред него, а по-често са идвали изпратени по друго лице, готови, подписани и подпечатани от Р.. Н. разполагал с пълномощно от Р. да го представлява пред данъчната администрация и да подава СД от негово име. В по-късен момент счетоводството на фирма „****“ ЕООД било поето от счетоводната кантора на брат му – свидетелят С.Н.. Свидетелят И.Н. не е ходил в ТД на НАП, нито има информация по повод извършвани данъчни ревизии на „****“ ЕООД.

Свидетелят С.Н. е счетоводител, собственик на счетоводна кантора и брат на свидетеля И.Н., която също е обслужвала „****“ ЕООД първоначално в гр. Пловдив, а по-късно и в гр. С.. От показанията му се установява, че документите в счетоводната кантора се носели или от Р. /рядко/, или от жена работела при него /в повечето случаи/. След обработката на документите, същите са предоставяни на подсъдимия за подпис и печат. Н. категорично отрича неговата счетоводна кантора да е работила пряко с финансови средства и да е извършвала каквито и да е разплащания, както и да са съхранява печати на фирми, които обслужва по какъвто и да е повод. Посещавал е офиса на фирма „****“ ЕООД в гр. С. на ул. „***“, като е виждал майстори и извършване на строително-ремонтни дейности, но няма спомен да е обработвал документи във връзка с тях. Известни са му извършваните от ТД на НАП ревизии на „****“ ЕООД, като във връзка с тях счетоводната кантора е предоставяла всички поискани й документи. След като подсъдимият преустановил отношенията си с тях, Н. предал с протокол цялата фирмена документация на „****“ ЕООД на жената, която работила при Р. и носела в счетоводната кантора различни документи.

 Свидетелката С.Н. е счетоводител и съпруга и на свидетеля С.Н.,  с който работят в една кантора. Познава подсъдимият от общи познати и периодът, в който кантората е обслужвала счетоводно „****“ ЕООД. В показанията си описва подсъдимият като лице, което не е стриктно по отношение на задълженията си към данъчната администрация. Необходимите СД и други документи рядко са се носели лично от Р.. Когато били подготвени дневниците за покупко-продажби и СД, съпругът й свидетелят С.Н. се виждал с Р. и след като последния ги подпишел и подпечатал се изпращали в ТД на НАП.  Няма спомен, докато са обслужвали счетоводно „****“ ЕООД да е правена ревизия на дружеството. Познава се със съпругата на подсъдимия Р., но заявява, че кантората не е обслужвала счетоводно нейни фирми. Относно офисът на Р. *** си спомня, че е искал да се консултира с адвокат относно извършваните ремонтни дейности, в частност да бъдат признати като разходи на фирмата, но не си спомня подробности.

Свидетелката Д.В. е работила като счетоводител в счетоводната кантора на свидетеля И.Н.. Като такава тя е осчетоводявала документи на клиенти на кантората, но заявява, че с представители на фирмите клиенти контактувал единствено свидетелят И.Н., поради което не познава подс. Р., както и не си спомня нищо за неговата фирма  „****“ ЕООД.

Свидетелката Р. К., също е работила като счетоводител в кантората на И.Н. от 2004г. до 2007г. В показанията си пред съда сочи, че единствено собственикът на кантората контактувал с представители на обслужваните фирми. Не познава подсъдимият Р. и не е обработвала документи на „****“ ЕООД, но е носела такива в ТД на НАП, дадени й от свидетелите И.Н. и С.Н., като си спомня, че най-често те идвали от гр. С. по пощата.

Свидетелката Л.Т. /Я./ работила в кантората на свидетеля И.Н. от 2000г., но не познава подсъдимият Р., нито фирма „****“ ЕООД й говори нещо.

Свидетелката С.Н., също е работила в кантората на свидетеля И.Н., като „ТРЗ“ и личен състав. Не познава подсъдимият Р., нито е чувала за „****“ ЕООД. Според показанията й собственикът на кантората свидетелят И.Н. контактувал с клиентите, а тя само е носела до ТД на НАП документи, дадени й от него.

Свидетелят С.Ц. е собственик на фирма /“****“ ЕООД/ с предмет на дейност производство на строителна керамика – тухли и керемиди. Нито познава, ни то е виждал подсъдимият Р. или да е чувал за „****“ ЕООД. От показанията му в съдебно заседание се установява, че не е имал друга дейност освен производството на керемиди и тухли. По предявените му в съдебно заседание ксерокопие на фактури /л. 228, л. 240, том 3 от ДП/, заявява категорично, че в неговата дейност не се е включвало продажби на ел табла.  Отрича почеркът на попълване на фактурите и печатът на фирмата да са негови, както и той да е издал тези фактури.

Свидетелят А.А. е собственик на няколко фирми, включително и фирма /“****“ ЕООД/, която му е прехвърлена, но той лично не е работил с нея. За управление на тази фирма е предоставил пълномощно на негов приятел с име А., като уговорката им била А. да работи с нея и да му плаща 200 лв. на месец. Не познава подсъдимият Р., като не е чувал за фирма „****“ ЕООД.

Свидетелят Б.Д. е собственик на фирма „****“ ЕООД, с която заедно с брат си около година извършвал дребни строителни дейности. След тежко боледуване упълномощил лице по име Димитринка да подписва от негово име при необходимост документи, свързани със счетоводството на фирмата, но не и да осъществява търговска дейност. По предявената му фактура в съдебно заседание на л. 266, том 3 от ДП категорично заяви,че не е издавал такава, като нито почеркът, нито печатът на фирмата са негови. Не е и чувал за фирма „****“ ЕООД и собственикът й подсъдимият Р., като твърди, че не би могъл да върши никаква консултантска дейност, тъй като с брат му са необразовани хора.

Свидетелят Д.Д. закупил фирма /“****“ ЕООД/ чрез пълномощник, като от 2002г. до 2004г. бил управител и собственик. Дал пълномощно за управление на фирмата на лицата Желязков и Д., а също и на адвокат К.  П., който впоследствие му казал, че е закрил фирмата. През 2004г. прехвърлил фирмата на лицето Л. И. Ч.. Докато е бил собственик фирмата не е имала други служители, магазини, складова база или транспортни средства. Подписвал е фактури, издадени от фирмата, както и пълномощниците на фирмата, като в показанията си е категоричен, че не познава подсъдимият Р., нито е чувал за „****“ ЕООД.

Свидетелят О.И. е собственик на ЕТ „****.“, регистрирана на негово име с помощта на чичо му О. от гр. В. И. му дал пълномощно за управление на фирмата срещу задължението да го води на работа и му дава 400 – 500 лв. на месец, което не се случило. Свидетелят И. никога не е разполагал с документи и печат на фирмата, нито е издавал фактури. Не познава подсъдимият Р., нито е чувал за „****“ ЕООД.

Свидетелят П.Т. е собственик на фирма „****“ ЕООД и фирма „****“ ООД. Предметът на дейност и на двете фирми бил търговия с битови домакински стоки, ел уреди и бяла техника, като никога не се е занимавал с компютърни програми и софтуер, не познава подсъдимият Р., нито е чувал за „****“ ЕООД. Категорично отрича да е издал предявените му в съдебно заседание фактури, като заявява, че никога не е работил с такива значителни суми, посочени във фактурите.

Свидетелят Б.К. е собственик на фирма „****“ ЕООД, като познава подсъдимият и е имал търговски взаимоотношения с него – правил е билборд в района до НДК гр. С., както и боядисване на офиса му на ул.“***“ в гр. С.. По предявените му в съдебно заседание договор и фактури заяви, че договорът е подписан от него и според същият е трябвало да извърши строително-ремотни работи на ул. „***“. По предявените му фактури свидетелят К. заяви, че не си спомня дали той ги е издал, но положения печат е на неговата фирма.

Свидетелят Р.Я. е собственик на къщата, находяща се на ул. „***“ гр. С. и дадена за ползване на подсъдимия. В съдебно заседание дава показания за извършен от подсъдимия, без негово знание ремонт, но заявява че когато подсъдимият Р. напуснал къщата, същата била буквално „изтърбушена“ – без врати и прозорци. По този повод свидетелят водил 10-12 г. с подсъдимия Р..

Свидетелката К.И. имала фирма ЕТ „****.“, която управлявала бензиностанция в селото. Тъй като не вървяла, свидетелката продала фирмата. Не познава подсъдимият, нито е чувала за „****“ ЕООД. По предявените й в съдебно заседание фактури категорично заявява, че не са издадени от нейната фирма, както и че печата положен върху тях не е на ЕТ „****.“.

Свидетелят Н.Г. през 2003г. заедно с брат си свидетелят И.Г. регистрирал фирма „****“ ООД с предмет на дейност изработка и монтаж на климатични системи. Не познава подсъдимият, нито е чувал за „****“ ЕООД. Заявява, че брат му свидетелят И.Г. е имал свое дружество /“ ****“ ЕООД/, но не знае нито кога е регистрирана, нито с какво се е занимавала.

Свидетелят И.Г. е брат на свидетеля Н.Г., като освен участие и собственост в дружествата, за които говори последния, е пълномощник и на „****“ ЕООД, с която фирма основно се занимавала майка му. Нито едно от гореспоменатите дружества не е имало за предмет на дейност превози, товарно-разтоварна дейност и спедиция, нито някога са се занимавали с такава дейност. Не познава подсъдимият Р., но познава съпругата му свидетелката В. П., на която услужил чисто счетоводно, като издал фактури, за да си „оправи“ за месеца ДДС-то. Сочи, че всъщност по фактурите реална сделка не е имало, макар че по предявените му в съдебно заседание фактури и касови бележки признава, че са издадени от неговото дружество и касов апарат. Свидетелят сочи също, че по предявените му фактури л. 200 -203, том 3 от ДП са на „****“ ООД, печатите също, но не са попълвани и подписвани от него. По предявените му в съдебно заседание фактури на л. 500 до л. 507, том 4 от ДП и договор, свидетелят заявява, че договорът е подписан от него, а също и фактурите, както и тези на л. 200 – 207, том 3 от ДП са във връзка с договора на л. 625, том 4 от ДП. Въпреки изложеното, И.Г. е категоричен в показанията си, че по този договор и фактурите, свързани с него, няма извършени доставки, нито сделките са реални. Макар да има издадени касови бележки, то нямаме трансфер на пари, тъй като сделките са фиктивни и са направени изцяло в услуга на бившата съпруга на подсъдимия Р. свидетелката П.. Последният въпросните фактури били сторнирани според свидетеля.

Свидетелят А.Г. е собственик на фирма „****“ за управлението на която изготвил пълномощно. За тази услуга получил от неустановено по делото лице *** сумата 500 лв., с която си закупил кон и каруца. Заявява, че не е осъществявал лично никаква търговска дейност или е изготвял фактури. Не познава подсъдимият Р., нито е чувал за фирма „****“ ЕООД.

Свидетелят Б. Т. е собственик на фирма „**** 1“ ЕООД, като фирмата имала няколко магазина в гр. С. и се занимавала единствено с търговия на дрехи. Според показанията му в съдебно заседание никога не се е занимавал с електроника или със строителство или строителни материали. Не познава подсъдимият Р. и не е чувал за „****“ ЕООД.

Свидетелката В. П. е бивша съпруга на подсъдимия Р.. В съдебно заседание заявява, че е била спедитор на морска сол, като няколко нейни фирми са имали договор с БДЖ за транспорт на морска сол. Отрича да е работила с фирмата на мъжа си „****“ ЕООД, както и да е издавала фактури от името на тази фирма.

Свидетелката А. К. работила като секретарка при подсъдимия Р.. От показанията й се установява, че е работила в офиса на ул. „***“, като когато започнала работа там кипяла усилена ремонтна дейност по смяна на дограми и подови настилки. Заявява пред съда, че е работила за подсъдимия първо във фирма „****“, а после в „****“. За фирма „****“ ЕООД не знае нищо, освен че е собственост на подсъдимия Р..  В служебните й задължения влизало  и носеното на счетоводни документи до канторите, обслужвали фирмите на подсъдимия. Документите винаги били поставени в найлонов „джоб“ и тя никога не е проверявала съдържанието му. Заявява, че е носела счетоводни документи в кантората на свидетеля И.Н..

Свидетелят С.И. е близък приятел и адвокат на подсъдимия Р., като ползвал за офис една от стаите на ул. „***“ в гр. С.. Заявява, че подсъдимият направил основен ремонт на тази сграда, като впечатленията му били до към 2007г.  – 2008г. Споменава в показанията си за постоянното присъствие там на две служителки на подсъдимия – свидетелката А.К. и М. В. Заявява пред съда, че счетоводната и техническата документация на фирмите, собственост на подсъдимия, са се намирали в тази сграда, както и че за известен период счетоводител му бил свидетелят С.Н.. Според свидетелят И. печата на „****“ ЕООД е бил общодостъпен, като първоначално са намирал в сградата на ул. „***“ на първия етаж, а по-късно в бюро на втория етаж.

В съдебно заседание на основание чл. 281 от НПК със съгласието на страните се прочетоха показанията на свидетелите, както следва:

Свидетелката Л.И. на л. 38  и л. 42 / пред съдия/, том 7 от ДП. В показанията си свидетелката посочва, че е собственик на ЕТ „****.“. Същата е регистрирана на нейно име срещу заплащане, като свидетелката е направила пълномощно на друго лице и не знае дали фирмата е вършила някаква дейност. Самата тя не е издавала фактури, тъй като както заявява в показанията си пред съдия на досъдебното производство не знае да пише и да чете.

Свидетелят Н.Н. л. 58 – 60 /пред съдия/, том 8 от ДП, който е починал, същият през 2005г. е регистрирал фирма „****“ ЕООД по молба на неустановени по делото лица от гр. С., като впоследствие им е издал пълномощно за управление на фирмите. За тази услуга получил сумата от 300 лв. Не е издавал през живота си фактури, както и не познава подсъдимият Р., нито е чувал за фирма „****“ ЕООД.

Свидетелката Е.Г. л. 47, том 8 от ДП е собственик и управител на фирма „****“ ЕООД, която е регистрирана на нейно име от сина й свидетелят И.Г.. За времето, през което се е водила управител, свидетелката предоставяла пълномощно за управление на фирмата на сина си, като не знае с какво се е занимавала тя. По предявените й в хода на досъдебното производство документи л. 499, л. 553, том 4 от ДП заявява, че са непознати за нея, подписите не са нейни, както и че никога не е извършвала сделки свързани с транспорт, товарно-разтоварни работи, транспорт на морска сол. Не познава подсъдимият Р., нито е чувала за „****“ ЕООД.

Свидетелят С.Д. л. 32, том 7 от ДП, същият е започнал да осъществява търговска дейност с ЕТ „****“ ,като вършил основно транспортна дейност с три камиона Камаз, доставял иглолистен дървен материал. Не познава подсъдимият Р., както и фирма „****“ ЕООД не му говори нищо.

Свидетелката П.Я. л. 64, т. 7 от ДП, свидетелката заедно с двамата си сина е собственост на сградата на ул. „***“ в гр. С. – двуетажна къща с двор ползвана от подсъдимия Р. за офис. Според свидетелката с договор от 2001г. сключили предварителен договор за продажба на имота с подсъдимия, като впоследствие започнали разправиите им с него, прераснали и до граждански съдебни дела. През 2013г. успели да влезнат обратно в имота си, като след престоя в негово на подсъдимия, същият бил в безобразно състояние и без възможност за ползването му. Свалени били дограми, лампи, мивки и други.

По делото в хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза на л. 67-75, том 8 от ДП в заключението на която вещото лице А.Г. е отговорил с необходимата компетентност и знания по поставените му с постановлението за назначаване на експертиза задачи. В същото в табличен вид са посочени разликите в резултат на неправилно изчислен данък върху доставките и неправилно ползване на данъчен кредит за инкриминираните периоди. В съдебно заседание Г. поддържа заключението, като същото неоспорвано от страните по делото.

В хода на досъдебното производство са назначени Съдебно-графологическа експертиза л. 3-7, том 9 от ДП и допълнителна Съдебно-графологическа експертиза л. 17- 24 от ДП, като експертното заключение е изготвено от вещото лице И.Ч. с необходимата компетентност и знания. По време на изготвяне на експертизата е направено сравнително изследване между подписите по предоставените му счетоводни документи, както и иззетите сравнителни образци. Вещото лице е отговорило на всички задачи поставени в постановлението за назначаване на експертизи. В съдебно заседание Ч. поддържа експертните заключения, като същите не са оспорени от страните по делото.

Така преценени по отделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Р., показанията на разпитаните по делото свидетели, показанията на свидетелите прочетени по реда на чл. 281 от НПК, заключенията на назначените съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-графологична и допълнителна съдебно-графологична експертиза, писмените доказателства по делото водят до несъмнения извод, че подсъдимият Р.П.Р. е извършил престъпленията, за които Окръжна прокуратура – Пловдив му е повдигнала обвинения.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Р.П.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави на както следва:

               -чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода 13.07.2000 г. - 24.03.2006 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като с двадесет и три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр. Пловдив, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност и корпоративен данък общо в размер на 354 450.79 лв. като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени пред орган на власт - ТДД – Пловдив справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм./) и ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, свързани с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения, а именно:

          1. На 13.07.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-0978/13.07.2000 г. за данъчен период 01.06.2000 г. – 30.06.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17,74 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 00 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17,74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 0 лв.

          2. На 10.08.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2860 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-449/10.08.2000 г. за данъчен период 01.07.2000 г. – 31.07.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3253,70 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 393,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2872,18 лв.

          3. На 13.11.2000 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41,20 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-587/13.11.2000 г. за данъчен период 01.10.2000 г. – 31.10.2000 г., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 622,07 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 580,87 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 580.87 лв.

          4. На 14.04.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424,58 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1394/14.04.2001 г. за данъчен период 01.03.2001 г. – 31.03.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив като в раздел „А” от декларацията е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 5050 лв. при действително установен ДДС в размер на 5474,58 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 147,99 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 572,57 лв.

          5. На 13.11.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 51724,21 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. – 31.10.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 50922,32 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10122,32 лв. и в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 53147,53 лв. при действително установен ДДС в размер на 64071,74 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне е в размер на 2225,21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 53949,42 лв.

          6. На 12.12.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. – 30.11.2001 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2373,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 1673,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2373,99 лв., а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 1673,99  лв.

          7. На 29.03.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 57537.76 лв. като в ГДД №1609221/29.03.2002 г. за финансовата 2001 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354038 лева при действително установен 508038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356045 лв., при действително установен 302545 лв. и е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният е печалба в размер на 205 492 лв.

          8. На 13.03.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 124 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003 г. – 28.02.2003 г., подадена пред орган на власт - ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 353,68 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 229,68 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.50 ДДС за внасяне е в размер на 6.32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 130,32 лв.

          9. На 13.06.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426,60 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10 206,60 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426,60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206,60 лв.

          10. На 12.08.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2530 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9915,77 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 7385,77 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262,31 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2267,69 лв.

          11. На 12.11.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11900 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г. за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15073,62 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 3173,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75,79 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11824,21 лв.

          12. На 12.12.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600  лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г. за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 208 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 692 лв.

          13. На 14.01.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г. за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466,23 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 941,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41,23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 483,77 лв.

14. На 29.03.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. като в ГДД № 1609-2252/29.03.2004 г. за финансовата 2003 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лв. при действително установен 318 781 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – положителен в размер на 215 лв., а действително установеният е печалба в размер на 94 710 лв.

15. На 13.09.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649,10 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 669,10 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на  990,90 лв.

16. На 13.10.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46,32 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4300/13.10.2004 г. подадена пред ТДД –Пловдив за данъчен период 01.09.2004 г. - 30.09.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 274,49 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 228,17 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48,07 лв., а действително установеният е ДДС в размер на  1, лв.

17. На 13.01.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55,38 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-5161/13.01.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.12.2004 г. - 31.12.2004 г, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66,05 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10,67 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,95 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 88.33 лв.;

18. На 13.04.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 7 160 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. – 31.03.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 7 160 лв. при действително установен ДДС в размер на 14 320 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на  раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване е в размер на 75,01 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 7 084,99 лв.

19. На 11.05.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-900800/11.05.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 240,22 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 187,60 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208,97 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 156,35 лв.;

20. На 11.08.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 953,17 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.05 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925,44 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 131 972,28 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103,05 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 33 056,21 лв.;

21. На 14.09.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 69013,98 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен – 1 579,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 772,64 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 69 786,62 лв.;

             22. На 13.10.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 21 200 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502,47 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 39 302,47 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127,52 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 927,52 лева за възстановяване;

 23. На 24.03.2006 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 70 527.98 лв. като в ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. за финансовата 2005 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – Пловдив, е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 16 925,44 лв., при действително установен 1 049 941,45 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55 лв.,  

 

           -чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 256, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода м.юли 2000 г. - 24.03.2006 г.в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, като със петнадесет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на “****” ЕООД гр.Пловдив, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 346 529 лв.: данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв. е водил счетоводна отчетност - дневници за покупки за периода м.юли 2000 г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на “****” ЕООД гр.Пловдив с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери, а именно:

1. В периода м.юли 2000 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 2 860 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.07.2000 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-449/10.08.2000 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури № №:

         -1801/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

         -1800/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.,

         -1803/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и

        -1802/31.07.2000 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., издадени от ЕТ”****”-Пловдив  дан. №**********;

2. В периода м.октомври 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 51 724,21 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.10.2001 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1609-849/13.11.2001 г. пред ТДД – Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури № №: 274/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 276/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 278/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 286/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 288/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ООД ”****” Дан № **********;

2753/27.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2756/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 2759/08.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2762/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ЕООД “****.“ Булстат ****;

563/01.10.2001 г с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 566/05.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 568/12.01.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от “****” Булстат ****;

1872/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 1886/30.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600лв., издадени от  “****” Булстат ****;

          1/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2/02.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 3/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 4/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 5/05.10.2001 г  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 7/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 8/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 9/10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 11/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 12/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 13/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 14/16.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 15/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 16/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв., издадени от ЕТ ”****.“ Булстат **** и

          1101/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв. с издател ЕТ ”****” Булстат****.

3. В периода м. ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 700 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01– 30.11.2001 г., подаден заедно със Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ 1609-461/12.12.2001 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание – данъчна фактура №1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700 лв. с издател ЕТ ”****” Булстат****

4. През 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 57 537.76 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2001 г., подаден с ГДД № 1609221/29.03.2002 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил като разход фактури № №:

274/11.10.01 г. на стойност 3 600 лв.; 276/12.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 278/13.1020.01 г. на стойност 3 600 лв.; 286/15.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 288/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ООД ”****”;

          2753/27.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2756/04.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2759/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2762/12.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ЕООД “****.“;

          563/01.10.01 г на стойност 4800лв.; 566/05.10.01г на стойност 4800лв.; 566/12.01.2001 г. на стойност 3600лв., издадени от “****”;

1872/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1886/30.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от  ООД “****”;

          1/01.10.2001 г на стойност 4 800 лв.; 2/02.10.2001 г; 3/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 4/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 5/05.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 6/06.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 7/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 8/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 9/10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 11/12.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 12/13.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 13/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 14/16.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 15/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 16/18.10.2001 г. на стойност 3 000 лв., издадени от ЕТ ”Теди – К.  И.“ и

          1101/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. и № 1125/31.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. с издател ЕТ ”****”

5. През периода  м.май 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 220 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1491/13.06.2003 г. пред  ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 90/20.05.2003 г., издадена от ЕООД“****“ с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС за 240 лв. и 545/30.05.2003 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., издадена от ЕТ ”****.”.

6. През периода м.юли 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 530 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период  01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1026/12.08.2003 г. пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 104/04.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лв.; 107/07.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840 лв. и 114/07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 830 лв., издадени от ЕТ ”****.“

7. През периода м.октомври 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 11 900 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. към СД по ЗДДС с вх.№ 1609-928/12.11.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 147/18.08.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв. и № 647/30.10.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 900 лв., издадени от ЕТ ”****.“.

8. През периода м.ноември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 600 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г.  СД по ЗДДС с вх.№ 1609-1518/12.12.2003 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание- данъчна фактура с №№ 718/10.11.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

9. През периода м.декември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 525 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 525 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

10. През 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2003 г., подаден с ГДД №1609-2252/29.03.2004 г. е отразил като разход фактури № № 545/30.05.2003 г., издадена от ЕТ ”****.”; 104/04.07.2003 г; 107/07.07.2003 г; 114/07.2003 г; 147/18.08.2003 г; № 647/30.10.2003 г.; 718/10.11.2003 г. и  927/23.12.2003 г., издадени от ЕТ ”****.“;

11. През периода м.август 2004 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 980 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД –Пловдив, е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лв., издадена от ЕТ ”****.“.

12. През периода м.юли 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 30 953,17 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-926343/11.08.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 118/27.07.2005 год. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10360 лева с издател “ ****“ ЕООД-С. и № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 037.04 лв.; 4599/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 016.13 лв.; 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 560 лв.; 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 980 лв., издадени от “****” ООД-С. .

13. През периода м.август 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 69 013,98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 360 лв.; 304/17.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.; 305/18.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.; 306/19.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.;  310/24.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв.; 315/29.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 200 лв.; 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 400 лв. с издател “****“ ЕООД – С..

14. През периода м.септември 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 21200 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 328/07.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв.; 329/08.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв. с издател “****“ ЕООД – С.;

          15. През 2005г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 70527.98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „****” ЕООД за финансовата 2005 г., подаден с ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. е отразил като разход фактури 118/27.07.2005 год. на стойност 62 160 лв.; 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.; 304/17.08.2005 г. на стойност 59 640 лв.; 305/18.08.2005 г. на стойност 60 000 лв.; 306/19.08.05 г. на стойност 60 000 лв.;  310/24.08.2005 г. на стойност 36 000 лв.; 315/29.08.2005 г. на стойност 73 200 лв.; 321/31.08.2005 г. на стойност 62 800 лв.; 328/07.09.2005 г. на стойност 63 600 лв.; 329/08.09.2005 г. на стойност 63 600 лв. с издател “****“ ЕООД – С. и № 4598/11.06.2005 г. на стойност 30 222,24 лв.; 4 599/11.06.2005 г. на стойност 36 096,78 лв.; 4600/11.06.2005 г. на стойност 27 360 лв.; 4602/11.06.2005 г. на стойност 29 880 лв., издадени от “****” ООД-С..

          От обективна страна деянията по пункт I от обвинителния акт подсъдимият Р.П.Р. е осъществил чрез потвърждаване на неистина и затаяване на истина в подадени пред орган на власт – ТД на НАП гр. Пловдив СД, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС/ отм. / и чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС /отм./ и ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО.

          По пункт II от обвинителния акт подсъдимият Р. е осъществил като е водил счетоводна отчетност – дневници за покупки за инкриминирания период период м. Юли 2000г. – м. Септември 2005г., както и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001г., 2003г. и  2005г. на „****“ ЕООД гр. Пловдив с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с правно на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетения период.

           От обективна страна и по двата пункта на обвинителния акт укритите данъчни задължения са в особено големи размери съгласно критериите заложени в чл. 94, т. 14 от НК.

          От субективна страна подсъдимият Р. е извършил деянията и по двата пункта на обвинителния акт с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния им характер и е целял настъпването на общественоопасните последици.

          Налице е и от субектвина страна специфичната цел за извършване на престъпленията – осуетяване установяването на данъчни задлъжения в големи размери, както и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

          Причини за извършване на престъпленията – ниска правна култура, слаби волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред.

          Мотиви за извършване на престъпленията – користни.

          Възраженията на защитата, че подсъдимият Р. не е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение са неоснователни. Защитната му теза се опровергава от целия събран и изложен по-горе по делото доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, прочетените със съгласието на страните показания на свидетели, заключенията на съдебно-счетоводната, съдебно-графологичната, допълнителната съдебно-графологична експертизи и писмените доказателства по делото.

          Еднозначно е установено по безспорен и категоричен начин, че дружествата доставчици по сделки на „****“ ЕООД и техните управители нямат никакви кадрови, технически и материален ресурс да извършват съответните сделки каквито са фактурирани за инкриминираните периоди. Установено е по безспорен начин, че значителна част от управителите и собствениците на дружествата са на свой ред собственици на много такива дружества, станали такива срещу минимално заплащане и подписвали пълномощно на неустановени по делото лица.

          В защитната си пледоария пред съда адвокат Я. се опитва да прехвърли вината от подсъдимия Р. върху счетоводните кантори на свидетелите ****, обслужвали счетоводно дружеството „****“ ЕООД, както и на общодостъпността на печата на фирма „****“ ЕООД, а също и значителна част от случаите първичните счетоводни документи са носени в счетоводните кантори от лицето В. и свидетелката К.. Това становище категорично не се споделя от съда. В показанията си в хода на съдебното следствие свидетелите **** подробно разказаха за взаимоотношенията си с подсъдимия Р., неговото неглижиране на законовите срокове за подаване на съответните документи в данъчната администрация, обстоятелствата, че справките-декларации са били винаги подписани и подпечатани и в този им вид те са ги носели в ТД на НАП – Пловдив, опровергават напълно тезата на Р.. Настоящата инстанция няма основание да се усъмни в добросъвестността на тези счетоводители и техните показания именно кредитира за сметка на обясненията на подсъдимия Р.. Неоснователно счита Окръжният съд и твърдението, че **** са разполагали с печат на „****“ ЕООД. В показанията си пред съда свидетелят С.Н. категорично заяви, че практика на кантората е да не се съхранява по какъвто и да е повод фирмени печати, както и да се подпечатват от вместо задължените лица съответните документи предназначени за ТД на НАП – Пловдив. От друга страна видно от показанията на свидетеля С.И. – адвокат на подсъдимия и разпитан в съдебно заседание по искане на защитата, печатът на фирма „****“ ЕООД се е намирал в офиса на ул. „***“ в гр. С., първоначално на първия етаж, а впоследствие в бюро на втория етаж.  Липсва съпричастност към престъпното поведение на Р. и от дейността на К. и В.. Двете жени са били само служителки при подсъдимия и са носели документите в счетоводните кантори в този им вид, в който са им предадени, като съдът напълно кредитира и техните показания.

          Като довод на изложената по-горе теза адвокат Я. сочи обстоятелството, че фирмата на свидетеля Б.Т.е обслужвана също от счетоводната кантора на ****, поради което според нея, за да имат постигнат някакъв техен резултат са прехвърлили различни първични счетоводни документи от една фирма в друга. Този довод също не се възприема от настоящата инстанция, дотолкова доколкото обстоятелството, че фирмата на свидетеля Т. е обслужвана от счетоводната кантора на **** е изцяло изолиран случай /не се установява в хода на производството по делото други фирми на разпитаните свидетели да са обслужвани от кантората на ****/. От друга страна, видно от показанията на свидетеля Т. в съдебно заседание неговата фирма се е занимавала единствено с търговия на дрехи и клиентите по правило са изисквали единствено касова бележка и само в изключителни случаи фактура.

          Критиката на защитата е насочена и към насрещните проверки, извършени от органите на държавната администрация по повод установяването на действителността на доставките. Следва да се отбележи, че тези насрещни проверки са извършени в съответствие с указанията на НАП и при тях критериите за признаване или не на данъчен кредит са едни и  същи в сравнение с други проверявани фирми, като неизвършването на проверка дали има движение по банкови сметки или не настоящия казус не е решаващ.

          Възраженията за наличието на ремонтна дейност или не в наетия от Р. *** също са неоснователни. По делото наистина има извършени ремотни работи, които се установяват от гласни доказателства, а също и по делата, приложени към настоящото на ****  водени срещу подсъдимия, но безспорно се установява и състоянието, в което **** са получили обратно имота – без врати, без прозорци, без мивки и други. От друга страна, съгласно действащата към онзи момент нормативна уредба по направените разходи за строително-ремотни дейности не е следвало да бъде признат и приспаднат данъчен кредит.

          Сочи се като слабост на обвинението и че счетоводителите на Р. са осчетоводили два пъти един и същ докумнет в различен период от време, като вече по него е било отказано приспадането на данъчен кредит /фактура №  1125/31.10.2001г., издадена от ЕТ „****“/. Следва да се отбележи, че това е един изолиран случай, който не влияе на цялостната престъпна дейност на подсъдимия Р..

      На критика се подлага и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, като слабост в него се сочи, че не са изследвани банковите сметки, за да бъде преценено има ли извършени плащания по всяка една от сделките. Както стана дума по-горе данъчните служители са спазили стриктно указанията на НАП към онзи момент. От друга страна, както в хода на съдебното следствие се изясни повечето фирми са собственост на лица малограмотни, от ромски произход, които са регистрирали срещу заплащане и веднага са упълномощили други лица да ги управляват, като няма данни и за наличие на банкови сметки на тези фирми, които да бъдат проверявани за движение по една или по друга сделка.

      При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след като се съобрази и с разпоредбата на чл. 2 от НК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. за престъпленията, за които беше признат за виновен трябва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко,  като такива изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция приема продължителния период от извършване на престъплението от подсъдимия и постановяването на настоящия съдебен акт, както и влошеното здравословно състояние след трансплантация на бъбрек. За деянията, за които бе признат за виновен подсъдимият Р. към момента на извършване както за това пункт I, така и за това по пункт II законодателят е предвидил наказания от  2 до 10 години „Лишаване от свобода“ , както и глоба в размер на от  5 000 лева до 20 000 лева, както стана дума по-горе след прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК настоящата инстанция намира, че най-подходящо по вид и размер би било наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на  5 000 лева за деянието по пункт I от обвинителния акт – престъпление по чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на  5 000 лева за деянието по пункт II от обвинителния акт – престъпление по чл. 257 ал. 1, предл. 1 /отменен/ във вр. чл. 256, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Като оттегчаващи отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва да се отчетат големия брой на деянията, значителните инкриминирани периоди, както и размера на нанесените на фиска вреди извън правната квалификация на деянието.

      На основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи на подсъдимия Р. едно общо, най-тежко от така наложените му наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК следва да се присъедни ъм така определеното общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Налице е законова възможност за увеличаване на основание чл. 24 от НК така определеното общо, най-тежко наказание Лишаване от свобода на подсъдимия Р., но Окръжния съд счита,че не следва да се възползва от нея, като намира приложената спрямо нея наказателна репресия в достатъчен обем.

При определяне начинът на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Р. наказание „Лишаване от свобода“, Окръжният съд отчита, че е налице законова възможност за отлагане изпълнението му с прилагане института на условното осъждане, но счита, че за постигане целите на генералната и специалната превенции, той следва да изтърпи ефективно наказанието от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“. От една страна, законодателят в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е уредил института на условното осъждане като възможност, а не в задължение на съда за прилагането му при чисто съдебно минало, от друга страна, не би било нито справедливо, нито обществено оправдано при този значителен размер на нанесените на бюджета щети, които са и невъзстановени, подсъдимият Р. да изтърпи наказанието си с условна присъда. При все наличните по делото данни за влошено здравословно състояние, Р. веднъж е търпял в местата за лишаване от свобода мярка за неотклонение „Задържане под стража“ около 6 месеца, така че няма пречка да изтърпи определеното му наказание „Лишаване от свобода“ реално.

Съдът на основание  чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. чл.58, т.3 от ЗИНЗС постановява така  определеното общо, най-тежко наказание, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Подсъдимият Р.П.Р. да ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. 

 

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  следва да се приспадне от така определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Р.П.Р. времето, през което спрямо същия се е реализирала  мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от  18.02.2018 год. до 27.07.2018 год., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

Граждански иск – в настоящото производство са предявени граждански искове от Държавата спрямо подсъдимия Р. за извършените от него престъпления, като причинените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от престъпната му дейност, поради което и настоящата инстанция осъжда подсъдимия Р.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Държавата представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършеното от него престъпление по чл. 257 ал.1 предл.1 /отменен/, във вр. с чл. 255, ал.1 предл.2 и предл.3 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.2 НК в размер на 354 450.79/триста петдесет и четири хиляди четиристотин и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършените от него престъпления по чл. 257 ал.1 предл.1/отменен/ във вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2 НК в размер на 346 529 /триста четиридесет и шест хиляди  петстотин двадесет и девет/лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2000г.  до окончателното изплащане на сумите.

Разноски по делото – подсъдимия Р.П.Р.,  следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 28 039.19 /двадесет и осем хиляди тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева държавна така, съобразно размера на уважените граждански искове, 500 /петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавата – ТД на НАП – Пловдив,  направени от него разноски по делото, по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 536 /петстотин тридесет и шест/лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на Окръжен съд –Пловдив сумата от 3 160.42 /три хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/.

   

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си и мотивите към нея.

 

                                                    Окръжен съдия: