Р Е Ш Е Н И Е
№ 431/ 09. Юли 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и четвърти юни 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 124/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „ВИП К. ***, представлявано
от управителя К.В.К., чрез адв. Н.Н. *** срещу Заповед за налагане на ПАМ №
10691/21.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново към ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на осн. чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в с. Милковица, стопанисван и
експлоатиран от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
осн. чл. 187 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, необоснована, несъобразена с целта на закона и несъразмерна
и иска отмяната й. Сочи, че при проверката продавачката е била подведена и
провокирана от проверяващия да не издаде касова бележка за покупката, тъй като
евентуално стоката може да бъде върната. Излага аргументи, че при проверката от
отчет от касовото устройство се установява, че регулярно се издават касови
бележки за извършените покупки и неотчитането на продажби не е практика в
обекта, а случаят е инцидентен заради създадената от проверяващите объркваща
ситуация. Счита, че записа относно отчетените парични средства от продавачката
на управителя преди проверката няма отношение към заповедта, тъй като не
фигурира в мотивите й. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Мотивирана е с констатираните с протокол от проверката нарушения на
реда за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект. Безспорно е
доказано, че продавачката е приела плащането за предадената стока без да издаде
фискална касова бележка. А при определянето на срока за запечатване на обекта
органът действа при условията на оперативна самостоятелност и той е определен
съобразно целта на закона и е съразмерен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 186 ал.4 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на 28.01.2020г. Жалбата е подадена
на същия ден в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от орган по приходите – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, съдържа фактическите и правни основания, които я мотивират и е издадена от
териториално и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 186
ал.3 ЗДДС. Спазена е предвидената писмена форма като заповедта е мотивирана с
констатациите от съставения протокол за проверка по реда на чл. 50 от ДОПК от
органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП в търговския обект
в гр. Плевен, извършена на 20.01.2020г.
Протоколът от проверката е връчени на представител на
дружеството.
При проверката в обекта, мотивирала издаването на
заповедта за ПАМ е било установено, че търговският обект – магазин за
промишлени стоки е с търговска площ от 25 кв.м. и складово помещение от 8 кв.м.
В обекта се предлагат за продажба разнообразни промишлени стоки от първа
необходимост – домакински потреби, бои, лакове, инструменти, ВиК и
ел.материали. В обекта няма инсталиран програмен продукт за управление на
търговската дейност, няма ПОС-терминално устройство. В обекта е налично
работещо фискално устройство, но при извършена покупка на артикул на стойност
6,90 лв. в 11:50ч. от инспектор по приходите не е била издадена касова бележка,
а последната регистрирана продажба е в 11:32ч. на стойност 1,40 лв., което се
установява от разпечатката в момента на проверката КЛЕН. Видно от същата и
оборотът до момента на проверката е 15.80 лв., при служебно въведени в брой в
касата 5 лв. Регистрираната чрез касовия апарат касова наличност е 20.80 лв.,
установена фактическа наличност на паричните средства – 19,50 лв. и е налице
несъответствие между отчетените приходи и действителните, макар и незначително.
При проверката непосредствено преди легитимация на контролните органи е
установено, че продавачката е отчела и предала 170 лв. в брой на управителя на
фирмата – К.К. за покриване на текущи разходи на фирмата. Доказателствата са
налични в административната преписка и обективирани в протокола от проверката,
който е мотивирал издаването на процесната заповед за ПАМ.
При проверката е установено нарушение на чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства във вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС, което
се изразява в неиздаване на фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство. Заедно с останалите установени при проверката
обстоятелства за разлика в касовата наличност, макар и минимална и отчитането и
предаването на немалка сума в брой от продавачката на управителя за нужди на
фирмата, каквато сума не е регистрирана от продажби, дава достатъчно основание
да се приеме, че дружеството не отчита надеждно оборота си, с което се засяга
съществено фиска. Защото неотчитането на обороти, води до неотчитането на
приходи и невнасяне на реално дължимите публични задължения за ДДС и други данъчни задължения
от дейността на обекта, при която преценка е съобразен възможният обем на
дейността според капацитета, вида на обекта и предлаганите стоки.
Тези констатации, обективирани в протокола от
проверката, не се опровергават от показанията на разпитаната свидетелка М.Ц.М.
– продавач в обекта, а напротив потвърждават се. Не се оспорва и се доказва по
несъмнен начин от писмените и гласни доказателства, че стоката е била предадена
на клиента, продавачката е приела плащането в брой и клиентът е напуснал
обекта, с което продажбата е завършила. Безспорно е и обстоятелството, че
продавачката не е издала касова бележка от наличното и работещо в обекта
устройство, с което извършената продажба не е била отчетена. Без значение е
обстоятелството, изтъкнато от защитата, че продажбата е извършена под условие
за евентуално връщане на стоката, тъй като това не освобождава продавача от
задължението да регистрира извършената продажба, след като е получил цената в
брой. Право на всеки клиент е да върне закупена стока в законово определения
срок, като за доказване на продажбата от даден обект и за упражняване на това
право е необходимо да представи пред продавача издадената касова бележка.
За констатираното нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е съставен акт за административно нарушение
на дружеството за неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство в обекта за извършената продажба.
От описаните констатации следва, че дружеството в
качеството си на задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка, продажба в нарушение на чл. 25 ал.1 от посочената наредба вр.
чл. 118 ал.4 ЗДДС.
Констатираното нарушение, описано в заповедта за ПАМ
разкрива неизпълнение от търговеца на произтичащото от чл. 118 ал.1 и ал.4 т.1 ЗДДС задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство
(фискален бон) и свързаните с това
подробно регламентирани правила в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., приета на
основание законовата делегация на чл.118 ал.4 ЗДДС.
Принудителната административна мярка е издадена с правно
основание - чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, който предвижда запечатване на обект
за срок до 30 дни, на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Мярката се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции.
Затова без значение за прилагане на ПАМ е дали е
съставен акт и издадено НП за констатирано нарушение на реда или начина за
издаване на документ за продажбата, както и дали нарушението е санкционирано
и доказано с влязло в сила НП. Тези
факти и обстоятелства не представляват законова предпоставка за прилагане на
ПАМ. Такива могат да бъдат издадени и впоследствие. Нарушаването на реда за
отчитане и регистриране на продажбите в обекта е констатирано от органите по
приходите с Протокол по чл. 50 ЗДДС, който представлява официален документ и
служи за основание за съставянето на АУАН. Затова съставянето на такъв протокол
е достатъчно и може да служи и за издаване на заповед за ПАМ, в случай на
установено при проверката нарушение. Представляващият е запознат с
констатациите, послужили впоследствие за образуване на
административно-наказателно производство. А съгласно чл. 187 ал.4 ЗДДС
принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил,
по молба на административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него,
че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Двете производства
протичат независимо едно от друго, като заплащането на санкцията е
прекратително условие за действието на мярката.
Налице са материално-правните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ ЗДДС – дружеството жалбоподател не
е издало фискална касова бележка от фискалното устройство за извършената
продажба на стока на клиент в магазина, с което не е спазило реда за
регистриране и отчитане на извършените продажби в обекта, съобразно правилата
на Наредба № Н-18/2006г.
По този начин е укрило приходи, подлежащи на данъчно
облагане. Затова за преустановяване и за предотвратяване за в бъдеще на подобни
нарушения, законодателят е предвидил прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС –
запечатване на обекта за срок до 30 дни. Мярката има превантивен ефект и цели
да дисциплинира търговците към спазване на реда за регистриране и отчитане на всяка
извършена продажба на стоки или услуги с цел да се предотврати укриването на
приходи, подлежащи на данъчно облагане и ощетяването на фиска.
При определяне на срока на действие на мярката
съдебната практика е приела, че органът по приходите действа при условията на
оперативна самостоятелност и има правото да прецени за всеки конкретен случай,
какъв срок ще бъде подходящ за постигане на целения с мярката възпиращ и
дисциплиниращ превантивен ефект в рамките на законовия срок – до 30 дни.
В заповедта се съдържат подробни мотиви относно срока,
за който ще бъде запечатан търговския обект. При определянето му е съобразен вида
и обема на упражняваната в съответния обект дейност, което води до възможността
за реализиране на оборот, а оттам и до приходи за задълженото лице в определени
обеми. Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в
защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика.
Неиздаването на фискален касов бон от регистрираното
ФУ, е административно нарушение, за което закона предвижда налагане на
процесната ПАМ, с цел да се отчитат приходи и да не се извършва отклонение от
данъчното облагане. Неотразяването на продажби – плащания с неиздаване на
фискален касов бон, накърнява съответно държавния интерес и фискалната политика
на държавата, като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не
позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води след
себе си неправилно определяне на реализираната печалба и негативни последици за
фиска. Съобразявайки характера на административната принуда и степента на
засегнатите обществени отношения, свързани с отчетността правилно органът по
приходите е съобразил, че е налице висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето, преценил е и обема на дейността и възможните обороти. Изложил е съображения, че задълженото
лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността,
което води до неотчитането на приходите.
В хода на проверката е констатирано и второ нарушение,
свързано с отчетността – установена разлика в касовата и фактическата наличност
на паричните средства. Показателен е и факта за предадената от продавачката
значителна сума от 170 лв. на управителя за нужди на фирмата, което е индиция
за неотчитането на оборот и също е констатирано при проверката и обективирано в
протокола, мотивирал издаването на заповедта, като продавачката е декларирала
лично това обстоятелство и се е подписала. При разпита в съдебно заседание свидетелката
М. не дава друго логично обяснение за произхода на сумата, което да е в
състояние да опровергае констатациите от проверката, още повече, че писмените
доказателства не са оспорени.
Това доказва, че случаят на констатираните като
неотчетени продажби не е инцидентен за начина на работа и отчетността в
търговския обект. Срокът на мярката е обоснован с оглед търговския потенциал на
обекта, което налага заключение за нарушаване на държавния фискален интерес и
обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на
стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата
на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Тези съображения аргументирано са обусловили
налагането на мярката – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до
него за определения към средата на предвидения в закона срок, а именно за 14
дни. Така определения срок е съразмерен и съответен на преследваната от закона
цел и е мотивиран от органа, като не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, предвидена в
закона при прилагане на предвидената ПАМ, с което е спазен залегналия в чл. 6 АПК принцип на съразмерност при издаването на ИАА.
Ето защо оспорената заповед е законосъобразна, а
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр.
чл. 144 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -
100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИП К. ***, представлявано от управителя К.В.К.,
чрез адв. Н.Н. *** срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10691/21.01.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново към ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която на осн. чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в с. Милковица, стопанисван и
експлоатиран от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
осн. чл. 187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВИП К. ***, представлявано от управителя К.В.К. да
заплати на ТД на НАП – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/