Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
14386 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника С.О., чрез пълномощника си -
юрк. Я. П.с надлежно учредена представителна власт по
делото, с вх. № 69760/30.09.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 при КЧСИ, срещу
разпореждане от 17.09.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без
уважение искането на длъжника по и.д. №20198510401988 за намаляване на приетото
в полза на взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв. без ДДС,
както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно
размера на вземането.
Жалбоподателят
поддържа, че приетият в полза на взискателя от съдебния изпълнител размер на адвокатското
възнаграждение от 420 лв. с ДДС е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК,
предвид предприетите действия по събиране на вземането, поради което и отказът на
съдебния изпълнител, е незаконосъобразен. Моли размерът на адвокатското
възнаграждение да бъде намален до законоустановения минимум от 200 лв. без ДДС,
дължим за образуването на изпълнителното дело, при което иска съдът да се
произнесе по същество и относно размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Претендира
разноски в настоящото производство.
Взискателят по
изпълнителното дело ЗД „Б.И.“ АД, чрез адв. М. Г., оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като претендираното
възнаграждение е в минимален размер. Претендира разноски в настоящото
производство.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П., рег. №851, излага становище, че
не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като освен
образуване на изпълнителното дело взискателят е получавал съобщения и книжа по
делото и е изготвил писмени възражения по жалбата. Сочи, че материалният
интерес по изпълнителното дело към датата на образуването му е общо 226,03 лв.,
а минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство е 192,92 лв. и 200 лв. за образуване или общо 392,92 лв.,
респективно 470,92 лв. с ДДС. Поддържа, че т. 26 ТТРЗЧСИ е определена на база
сбора от дължимите суми по изпълнителния лист и приетото за събиране в полза на
взискателя адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№ 20198510401988, по описа на ЧСИ М.П., рег. №851, е образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, чрез адв.
М. Г., въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2019 г. за вземания за изплатено
застрахователно обезщетение от 1003,30 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2012
г., до окончателното плащане и присъдени разноски от общо 535 лв.. Към молбата
за образуване на изпълнителното производство е приложен Договор за правна
помощ, сключен между взискателя и адв. М.Г. с предмет образуване и
представителство по изпълнително дело, като видно от отразеното в договора, е уговорено
адвокатско възнаграждение от 350 лв. без ДДС и същата сума е заплатена в брой.
С възражение от 17.09.2019
г. длъжникът е поискал намаляване до размера на 200 лв. на приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство поради
тяхната прекомерност, както и на т. 26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 17.09.2019
г., обективирано върху възражението на длъжника, искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение е оставено без уважение, като отказът е съобщен на длъжника
на 24.09.2019 г.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ). Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200 лв. Според настоящия
състав обаче, същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.
10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания, както е приел ЧСИ. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ не намира
приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след депозиране
на молбата за образуване на изпълнителното дело не са предприети действия от адвоката
на взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел
удовлетворяване на паричното вземане. В изпълнителното дело адв. М. Г. е депозирал
единствено молба за образуването му с посочен изпълнителен способ запор на банкови
сметки, което действие обаче не би могло да се определи като осъществено
процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като определянето на
начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за образуването на
делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Други действия от страна на
адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя
към настоящия момент не са предприемани, а такива не съставляват получаване на
книжа по делото и депозиране на отговор по настоящата жалба.
По изложените
съображения съдът приема, че дължимите от С.О. разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на
обжалвания акт възлизат на 200 лв. Върху същите не се дължи ДДС, тъй като в
договора за правна помощ адвокатското възнаграждение е изрично договорено и е
заплатено без включен ДДС. По аргумент от т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г., по
тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, дължими са само разноските за адвокатско
възнаграждение, които са реално сторени и надлежно доказани. Обжалваното
постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя за сумата
над 200 лв. без ДДС до 350 лв. без ДДС, следва да се отмени.
При това положение
дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху
сумата от 2426,03 лв., включваща адвокатско възнаграждение от 200 лв. и посочената
в ПДИ сума по изпълнителния лист (общо 1538,30 лв.), ведно с начислената за
периода 19.12.2012 г. – 19.09.2019 г. законната лихва (687,73 лв.). Следователно
дължимата такса по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ е в размер на 256,90 лв. с ДДС. Макар
и да не е посочен отделно в ПДИ, изводимо от мотивите на ЧСИ е, че размерът на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена от него върху сбора от вземането по
изпълнителния лист, ведно със законната лихва – общо 2226,03 лв. и приетото за
събиране адвокатското възнаграждение от 420 лв. с ДДС, т.е. при материален
интерес от общо 1277,56 лв. размерът на начислената пропорционална такса от ЧСИ
е 278,02 лв. с ДДС, като по изложените по-горе съображения същата следва да се
намали до размера на 256,90 лв. с ДДС.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, взискателят следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство
в общ размер на 75 лв., от които: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 17.09.2019 г. на ЧСИ М.П., рег. №851 при КЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника С.О., по и.д. №20198510401988, за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“
АД до размера на 200 лв., както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера
на вземането, и вместо което ПОСТНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите за
събиране в полза на взискателя ЗД „Б.И.“ АД разноски
за адвокатско възнаграждение по изп. д. №20198510401988, по описа на ЧСИ М.П.,
рег. №851 при КЧСИ, от 420 лв. с ДДС лв. до размера на 200 лв., както и
намалява начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ – от 278,02 лв. с ДДС на 256,90 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София,
бул. „*******, чрез адв. М.Г., да заплати на С.О., с
адрес гр. София, ул. „*******, разноски за настоящото производство в общ размер
на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.