Решение по КНАХД №587/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 70 – чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по молба от Б. К. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, за възобновяване на административно-наказателното производството по влязло в сила Наказателно постановление № 25-0306-000683 от 03.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора. С него на Б. К. М. е наложено на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) наказание глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В молбата се сочи, че са налице новооткрити обстоятелства, които не са били известни и взети предвид при издаване на наказателното постановление (НП). Твърди се и допускането на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП. Към жалбата са представени копия от трудов договор и трудова книжка на водача на моторното превозно средство, както и доказателство за заплащане на глобата (с твърдение за внасянето й от неговия работодател). Вносителят сочи, че липсва вина от негова страна за допуснатото нарушение, доколкото е управлявал въпросното МПС в качеството му на водач на служебен автомобил, който визуално има поставени регистрационни табели и притежава свидетелство за регистрация, предоставено му от работодателя, без външни индикации за прекратяване на регистрацията. Като новооткрито доказателство твърди за снабдяване със справка от КАТ, от която е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена на 14.04.2025 г. по инициатива от собственика. Излага доводи, че неговият работодател, управител на „СП Груп БГ“ ЕООД, е уведомен за това служебно действие, но дружеството не е съобщило на водача на въпросното МПС, който го използва по служебно разпореждане. Като допуснати съществени процесуални нарушения е посочена липсата в описанието на нарушението на изложени конкретни обективни признаци, доказващи вината на водача, отделно от посочване на правната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, липса на посочване на факти, от които да се установи, че водачът е имал знание за прекратената регистрация или задължение да провери дали автомобилът е регистриран преди неговото управление, непосочване на качеството, в което се управлява МПС – служебно или лично.

В открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. вносителят на искането, редовно и своевременно призован, се явява лично, като поддържа молбата и моли съда да я уважи, в която насока излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание ответната страна – Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище изразява позиция за материална и процесуална законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

В открито съдебно заседание Окръжна прокуратура – Сливен не изпраща представител.

Настоящият съдебен състав, след като прецени доводите, изложени в искането, приложените към него доказателства и становището на вносителя, приема следното от фактическа страна:

С Наказателно постановление № 25-0306-000683 от 03.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, на Б. К. М. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Наказателното постановление видно от разписка за неговото връчване е получено лично от молителя на 18.08.2025 г. и липсват данни или твърдения същото да е оспорвано пред районен съд по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Към настоящото искане за възобновяване Б. К. М. представя копия от трудов договор, трудова книжка и доказателство за заплащане на глобата, за което се твърди да е сторено от неговия работодател. От съдържанието на посочените документи се установява, че М. към момента на управление на автомобила е н. на трудов договор на д. с. в п. „Байт 2011“ ЕООД, т.е. различно търговско дружество от посоченото в наказателното постановление като собственик на автомобила „СП Груп БГ“ ЕООД. От разписка № 0600026476341309 от 06.08.2025 г. действително се установява заплащане на глобата по издаденото наказателно постановление (в размер от 80%), но не може да се установи самоличността на вносителя.

Искането за възобновяване е депозирано в сроковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 (считано от датата на разписката за заплащане на глобата) и т. 3 от ЗАНН и от лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, т.е. при наличие на активна процесуална легитимация, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество, искането се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователно, при следните съображения:

Възобновяването по реда на раздел VIII от глава трета от ЗАНН на административнокаказателното производство по влязло в сила и неоспорено по съдебен ред наказателно постановление следва да се разграничи от оспорването му по съдебен ред. Става въпрос за отделно извънинстанционно производство, което представлява средство за защита срещу административнонаказателни актове или постановените по тяхното оспорване съдебни решения, но само в изрично посочените в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН хипотези.

В процесното искане се сочат разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАНН, които не представляват правни основания за възобновяване на административно наказателното производство. При анализ на съдържанието на искането и изложените в него доводи, се установява, че същото е подадено на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗАНН, а именно - при открити нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта (т. 3); вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани (т. 7).

По искането за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН:

За да бъде възобновено производството по влязло в сила и неоспорено по съдебен ред наказателно постановление, сочените от вносителя обстоятелства или писмени доказателства следва не само да са съществували към момента на издаването на НП и да не са били известни на страните, но и да са от съществено значение за установяване на обективната действителност, съответно тяхното съобразяване да е било годно да доведе до различен резултат на производството. Смисълът на нормата е това ново доказателство или обстоятелство да установява факт, с който се променя фактическата обстановка, спрямо която е наложено административното наказание. Новооткрити доказателства са както писмени доказателства за новооткритите факти, така и новооткрити документи относно факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

Представените от вносителя писмени доказателства не покриват тези критерии. На първо място, сключен трудов договор с дружество, различно от посоченото в наказателното постановление като собственик на моторното превозно средство, не е относимо към настоящия правен спор. В трудовата книжка също не е отразено трудово правооношение между вносителя и записаното като собственик на МПС - „СП Груп БГ“ ЕООД. Съответно от разписката за заплащане на глобата (в размер от 80%) по издаденото наказателно постановление не става ясно кое лице е внесло сумата. Дори в недоказаната хипотеза по твърденията на вносителя за съществуващо трудово правоотношение между него и „СП Груп БГ“ ЕООД, собственик на управляваното МПС, както и заплащане на глобата от управителя на това дружество, съдът не достига до различен извод. Самият М. в протеклото открито съдебно заседание сочи, че тези обстоятелства са няколкократно заявени от него на съставителя на АУАН. Следователно, това обстоятелство не представлява ново или новонастъпило такова по отношение както на него, така и на актосъставителя или издателя на НП. В съставения акт за установяване на административно нарушение, а след това и в наказателното постановление, собствеността на управляваното МПС е изрично отразена. Отделно от това, узнаването от М. за прекратената регистрация на управляваното от него МПС едва при спирането му от служителите на реда не означава, че е налице новооткрито обстоятелство, доколкото и самият той квалифицира същото като относимо за определяне на неговата вина – обстоятелство изследвано при редовния инстанционен контрол по оспорване на наказателното постановление. Следователно, представените трудов договор, трудова книжка и разписка за плащане на глобата не съдържат нови данни по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, които да променят установените в административноказателното производство факти. Поради това, те не могат да послужат като основание за възобновяване на производството по наказателното постановление.

В допълнение следва да се отбележи, че не се подкрепя от документите по делото твърдението на М. за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство по инициатива на собственика, тъй като видно от докладна записка № 306р-8961/17.05.2025 г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

По искането за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН:

В искането са развити съображения за процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, свързани с пропуски в описанието на нарушението, неизлагане на конкретни обективни признаци, доказващи вината на наказаното лице, липса на доказателства за знание, съответно за задължение на водача на автомобила да провери регистрацията на автомобила, липса на отразяване дали МПС се управлява в лично или служебно качество. В тази връзка следва да се посочи, че визираните от нормата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН съществени процесуални нарушения в производството касаят такива, вследствие на които лицето, по отношение на което е издаден актът, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Разпоредбата визира не всички допуснати в административното (или съдебно-административното) производство процесуални нарушения, а единствено тези от тях, които са възпрепятствали лицето от участие в протеклия процес. Твърдение за такова нарушение липсва в искането. Налице е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на М. на 12.05.2025 г., съответно издаденото по него наказателно постановление е получено лично от М. на посочената в разписката дата 18.08.2025 г. Изложените в искането оплаквания по съществото си представляват несъгласие с тълкуването на материалния закон и неговото прилагане, съответно твърдения за нарушения на административно-наказателната процедура, но не такива, довели до лишаване от възможността му да участва в протеклото производство. Така формулираните доводи са евентуално относими към оспорване на наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Същите не съставляват основания за възобновяване на административнонаказателното производство.

Следва да се посочи, че възражението на вносителя за връчване на наказателното постановление от 03.07.2025 г. едва на 18.08.2025 г., навеждайки по този начин довод за затруднение за оспорването му пред съд, не почива на правна основа. Съгласно чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, могат да обжалват актовете по чл. 58д от ЗАНН в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им. Следователно, срокът за обжалване на наказателното постановление е започнал да тече от момента на връчването му на 18.08.2025 г., съответно забавянето на връчването по никакъв начин не е довело до ограничаване на правото на защита на оспорващия.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд – Сливен приема, че не са налице предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗАНН за възобновяване на административно-наказателното производство по Наказателно постановление № 25-0306-000683 от 03.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора. Искането на Б. К. М. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 73 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Б. К. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, за възобновяване на административно-наказателното производството по издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 25-0306-000683 от 03.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, като неоснователно.

Решението е окончателно.