№ 23484
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110156267 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, чл. 95 и 130 ГПК.
Постъпила е искова молба, наречена „жалба“ от Е. Д. М. срещу Д. Л. В. за заплащане
на сумата 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на набеждаване на ищеца в престъпление, с период на увреждането от 10.05.2018 г.
до 11.02.2019 г. Изложени са твърдения, че ответницата приписала на ищеца неизвършено от
него престъпление по чл. 199 НК (грабеж на документи), което сторила по ДП № 22/2018 г.
по описа на ГДБОП като свидетел.
С исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен от задължение за
внасяне на държавна такса по делото, за което е представена декларация по чл. 83, ал. 2
ГПК, и искане за предоставяне на правна помощ.
По направеното искане по чл. 83 ГПК и чл. 95 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като по направеното искане съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова
заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. Съгласно задължителните разяснения
дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83,
ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса
или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари
с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато
съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява
предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83,
ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във
всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
С оглед събраната информация относно материалното и гражданското състояние на
лицето, искането за освобождаване от задължение за внасяне на такси в производството
следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е
неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този
принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е
възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна
помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.
Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск,
1
поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са
налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за
предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства. Ето защо
искането на ищеца за допускане на правна помощ следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че формулираните от ищеца обстоятелствена част
и петитум на искането предпоставят установяването в производството на обстоятелството,
че ответницата, в качеството й на свидетел, е лъжесвидетелствала, в т. ч. набедила ищеца в
извършването на престъпление. За установяване на твърденията на ищеца следва
гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон
квалифицира като престъпно - фактическия състав на престъпление от общ характер.
Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ.
споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.
124, ал. 5 ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно:
когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т.
2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на
деянието е останал неоткрит. Съдът може да се произнесе по въпроса дали едно
обстоятелство от значение за гражданско правоотношение е престъпно само в предвидените
в цитираната алинея хипотези. В настоящия случай не се твърди, нито се установява
наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК
хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред,
а с уточнителната си молба ищецът изрично сочи, че не е подавал жалба в Прокуратурата на
Република България. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за
вреди на ответницата е предпоставена от установяване на твърдяно престъпно обстоятелство
по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва че
предявеният иск е недопустим. Ето защо производството подлежи на прекратяване на
основание чл. 130 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че по идентична
искова молба е било образувано и гр. д. № 61783/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, като
наличието на няколко производства, започнати от ищеца във връзка със сходни въпроси, с
идентични и бланкетни правни квалификации за нарушени права, само с промяна на периода
на търсеното обезщетение, дава основание на съда да приеме, че ищецът не преследва
легитимен интерес и сезирането на съда няма за цел разрешаване на гражданскоправен спор
със сила на пресъдено нещо, а представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1
от Конституцията на Република България и чл. 17 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от задължение за
внасяне на държавни такси по гр. д. № 56267/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав, до настъпване на промяна в обстоятелствата в семейното и имущественото
състояние на лицето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М. по чл. 95 ГПК за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. д. № 56267/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 18748/12.02.2019 г.,
подадена от Е. Д. М. срещу Д. Л. В..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56267/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
2
Препис от определението да се връчи на ищеца на изрично посочения в исковата
молба съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3