Определение по дело №1092/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1207
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20221000501092
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1207
гр. София, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501092 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския градски
съд с определение № 3228 от 11.04.2022 г., пост. по гр.д.№ 2350/2022 г. В
определението са изложени съображения, че предвид частичното оспорване
на вземанията по заповедта за изпълнение от страна на длъжниците,
размерът на оспорените вземания, по отношение на които исковете по чл. 422
от ГПК са допустими, обуславя подсъдност на спора на районен, а не на
окръжен съд.
Съдът като прецени данните по делото, във връзка с изложените в
определението на Софийския градски съд съображения, намира следното :
На 22.01.2021 г., по заявление на С. С. Б. от 11.01.2021 г. по гр.д.№
1293/21 г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжниците П. В. П. и „Сити Инвестмънтс“ЕООД за
солидарно заплащане на сумата от 35 426,90 лв., представляваща задължение
по договор за заем от 17.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно
със законна лихва върху нея от 11.01.2021 г. до окончателното ù изплащане,
договорна лихва в размер на 500 лв., дължима за периода от 17.01.2017г. до
30.06.2017г., законна лихва в размер на 3798,55 лв. за периода от 10.12.2019 г.
до 29.12.2020 г. и разноски по делото за заплатена в заповедното
производство държавна такса от 794,51 лв. С писмените възражения,
1
подадени в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са признали частично
задълженията по нея, съответно до размер на 22 026.78 лв. за главницата, 500
лв. – за договорната лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
(колкото е посочено в заповедта) и до 23611.76 лв. за мораторната лихва, за
периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г. За разликата между тези суми до
пълния размер на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
съответно до 35 426.90 лв. за главницата и до 3798.55 лв. за мораторната
лихва, длъжниците са оспорили заповедта за изпълнение, поради което съдът
е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта в едномесечен срок. С определение № 10944 от
15.12.2021 г. по гр.д.№ 54773/21 г. на Софийския районен съд, като е
съобразил, че цената на предявения иск за главницата от 35 426.90 лв.
надхвърля сумата от 25 000 лв., на основание чл. 118, във връзка с чл. 104, т. 4
от ГПК е прекратил производството по делото и е изплатил делото по
подсъдност на Софийския градски съд. С молба от 31.03.2022 г. подадена по
гр.д.№ 2350/22 г., образувано пред Софийския градски съд, на който делото е
било изпратено по подсъдност, в изпълнение указанията на съда, ищецът С.Б.
е заявил, че тъй като с възраженията по чл. 414 от ГПК ответниците са
оспорили вземанията по заповедта само частично, прави отказ от исковете за
размера на вземанията, който е признат от тях, а именно за сумата от
22 016.78 лв. по иска за главното вземане и за 2 361.76 лв. по този с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същият следва да се счита предявен за
сумата от 13 400.14 лв. за главницата, за сумата от 500 лв. за установяване на
вземането за договорна лихва и за 1436.79 лв. по този за мораторната лихва.
При тези данни, съставът на Софийския градски съд е изложил съображения,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила за тази част от вземанията, които
не са били оспорени с възраженията на длъжниците по чл.414 от ГПК, поради
което ищецът няма правен интерес от предявяване на искове за установяване
на частта от вземанията, която е изрично призната от тях, както и че с оглед
цената на исковете за оспорената част от вземанията, спорът е розово
подсъден на районен, а не на окръжен съд.
При горните данни съдът намира следното :
Специалният установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК
е продължение на заповедното производство в спорната му фаза и цели
2
установяване със сила на пресъдено нещо на вземанията по заповедта, с оглед
стабилизиране на нейната изпълнителна сила. Принципно правилно е
разбирането на състава на Софийския градски съд, че допустимостта на иска с
оглед наличието на правен интерес от предявяването му, като абсолютна
процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно, е
обусловено от оспорване на заповедта от длъжника с формално възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като в ал. 1 на същия чл. е изрично
предвидено, че то може да се отнася и до част от нея. Предмет на частичното
оспорване може да бъде и само размерът на вземанията, без да се засяга
тяхното основание, какъвто е случаят по настоящото дело, като в тази
хипотеза на установяване със специалния иск по чл. 422 от ГПК подлежи
само оспорената част от тях. Ето защо преди да формира преценката си за
родовата подсъдност на спора, обусловена от цената на обективно
съединените искове, съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК, съдът е следвало да се
десезира с произнасяне по неоспорената част от вземанията, като върне
исковата молба в тази част като недопустима, в какъвто смисъл са изложените
в определението мотиви, или да се произнесе по заявения от ищеца частичен
отказ от исковете, направен с молбата от 31.03.2022 г., което не е сторил.
Налице е очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда
на чл. 247 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1092/2022 г. по описа на
Софийския апелативен съд, т.о., 3 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за поправка на очевидна
фактическа грешка в определение № 3228 от 11.04.2022 г., пост. по гр.д.№
2350/2022 г., съобразно указанията, дадени с настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4