Присъда по дело №185/2024 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №2/30.01.2025г. по НОХД №185/2024г. по описа на АРС-ІІІ-ти, н.с. .

Против подсъдимия А. Д. К. от с. Тополово, обл. Пловдивска, е повдигнато
обвинение и същия е предаден на съда за извършено от него престъпление по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.07.2023 г. в с. Тополово, общ. Асеновград, обл.
Пловдивска, се е заканил на Р. Х. В. с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В проведено на 01.10.2024г. разпоредително заседание по делото, беше
докладвана и разгледана постъпилата молба по чл.76 от НПК от Р. Х. В.. Така
депозираната молба беше уважена, като Р. Х. В. бе конституиран по делото, в
качеството на частен обвинител. В хода последното проведено по делото съдебно
заседание частния обвинител Р. Х. В. не се явява, като вместо него се явява
упълномощения повереник адв. С. К. от АК София.
В хода на съдебното производство подс. А. Д. К. се явява с упълномощените от
него двама защитници адв. М. П. от АК Пловдив и адв. Е. Н. от АК Пловдив.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа
обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, с оглед характера и вида на извършеното престъпление, данните за
личността на подсъдимия и липсата на предишни осъждания, на същия да се наложи
наказание при условията на чл.54 от НК. С оглед на това счита, че следва да му се
наложи наказание в размер от три години„Лишаване от свобода”, като бъде
определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
По отношение на така определеното наказание, представителя на държавното
обвинение счита, че няма пречка да се приложи текста на чл.66, ал.1 от НК, като
изпълнението му да се отложи с изпитателен срок от три години. При отлагане
изпълнението на определеното наказание „Лишаване от свобода“, прокурора е на
становище, че е необходимо да се приложи и разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК и се
наложи мярката по чл. 42, ал.2,т.2 от НК, като по време на изпитателния срок, съдът
постанови спрямо подс. К. и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“. По този начин прокурора, счита че биха се изпълнили целите предвидени в
чл.36 от НК.
Повереникът на частния обвинител е на становище, подкрепящо тезата на
представителя на държавното обвинение. Той също счита, че събраните по делото
доказателства установяват,че вината на подс. К. е доказана по един безспорен начин.
По отношение на вида и размера на наказанието счита, че то следва да бъде
определено по справедливост от съда, като предвид наличните смекчаващи вината
обстоятелства, то не се следва да се изтърпи ефективно.
В качеството си на защитник на подсъдимия, адв. М. П. по същество счита на
първо място, че подс. К. следва да бъде признат за невинен и оправдан. По отношение
на възприетата и установила се в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
и изводите които следват от това, защитника е становище различно от това на
представителя на държавното обвинение. Анализирайки подробно събраните по
делото доказателства, защитника счита, че обвинението е останало недоказано, като в
1

този смисъл няма как да се приеме, че подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението за което е бил предаден на съд. Като
алтернативно, ако съдът все пак приеме,че с действията си подс. К. е реализирал
състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, то счита, че неговото противоправно
деяние покрива всички белези на маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК, за което също
следва да бъде признат за невинен и оправдан. На трето място, отново като
алтернативно, ако съдът приеме, че подс. К. е осъществил състава на престъплението
по чл.144, ал.3 от НК и е виновен, то на същия следва да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК, като по отношение на него са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено от закона наказание
би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подс. К..
Становище, в посока пълното оневиняване и оправдаване на подс. К. изразява и
адв. Е. Н.. След извършен собствен анализ на събраните по делото доказателства и
акцентирайки на тези в подкрепа на защитната теза, защитника счита, че част от
отразените факти в обстоятелствената част на обвинителния са били опровергани, а
други останали недоказани, вследствие на което обвинението е било разколебано. В
тази насока, според защитника, съдът следва да признае подсъдимия за невинен и да
го оправдае.
Подс. А. Д. К. не се признава за виновен, отрича да се е заканвал, поради което
следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият А. Д. К. е роден на 25.01.1944 г. в с. Тополово, българин,
български гражданин, пенсионер, женен, неосъждан с ЕГН **********. Подс. К. има
завършени няколко висши образования, едно от които е по електроника, като същия
има квалификация за машинен инженер. През трудовата си кариера подс. К. работил,
като разузнавач в службите на бившата на Държавна сигурност /ДС/ на Република
България, като освен, че се пенсионирал като полковник, натрупал богат
професионален и житейски опит. След оттеглЯ.то си от активна служба, известно
време подс. К. са занимавал с частен бизнес, след което се установил със съпругата си
в къща в с. Тополово, * През годините подс. К. придобил няколко огнестрелни оръжия
като съответно към 09.07.2023г. имал издадено от РУ Асеновград разрешение №
20220831750 за съхранение, носене и употреба на 1 брой гладкоцевно оръжие “Silma“
кал. 12 с № 093322, 1 брой късоцевно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм с №
AD382549 и 1 брой ловна карабина „Арсенал“ /SLR-96HMB/, кал. 7.62х39 с №
AD470121, както и боеприпаси за тях /справка 107 от съд.дело и докладни записки
листи 35 и 56 от ДП/. Подс.К. съхранявал оръжията си в специално пригодена каса,
намираща се във всекидневната стая на къщата му в с.Тополово.
Подс. К. има две дъщери, едната от които живее в Дания. Втората му дъщеря се
казва * А. К.а, като тя е съпруга на пострадалия свидетел Р. Х. В. и съответно майка на
св. Т. Х. В.. Семейството на св. Р. В. живее в гр. София, като до инкриминираната дата
често посещавало дома на подс. К. в с.Тополово. Една от причините била роднинската
връзка между членовете на двете семейства, а другата било обстоятелството, че самия
2

Р. В. бил „запален“ ловец. Като ловец той често участвал в ловни излети с членовете
на дружинката от същото село, като държал своите ловни пушки в касата на подс. К..
В миналото отношенията между подс. А. К. и св.Р. В. били добри, но с течение на
годините,те започнали да се променят, като това не било в положителна насока.
На 09.07.2023г. св. Р. В. отново се намирал в дома на тъста си в с.Тополово.
Заедно със св. Р. В. там бил и синът му-св.Т. В.. Сутринта на същата дата, св. Р. В.
извикал свой познат, който му донесъл нов дисплей /монитор/ и устройство за него
т.н. „трансмитер“. Техниката се нуждаела от допълнителни настройки за да се гледат
различни телевизионни канали, като с това се бил заел дошлия гостенин. Докато св. Р.
В. и негови познат се намирали на лятната тераса и настройвали техниката, между тях
възникнала разправия. В последствие човекът си тръгнал, а св. Р. В. решил да направи
закуска на синът си. Около 10.00 часа на терасата дошъл и св. Т. В., като двамата с
баща му започнали да закусват, като си били пуснали някакъв тв канал, който се
възпроизвеждал на монитора. По същото време подс. А. К. се намирал във
всекидневната, но след като чул звука идващ от терасата, проявил любопитство и
излязъл навън да види какво се случва. С намерение да завърже разговор, подс. К.
попитал св. Р. В., какъв е този телевизор и поискал да го научат да борави с
дистанционното. Без да прояви каквато и да любезност, св. Р. В. му отвърнал сопнато,
че това не било телевизор, а монитор. Освен това, явно подценявайки интелектуалните
способности на подс. К., св. Р. В. добавил и това, че трябвало да се занимава много с
него и по-добре да не му показва. Доколкото имал самочувствие, че разбира от такава
техника подс. К. се засегнал от това отношение на зет си, като му отвърнал с думите „
Ти ще ми казваш аз какво да правя? Нали ти казах, тука си на гости, това е моята къща
и не можеш да ми говориш така!“. Св. Р. В. се ядосал и развикал на висок глас, като
заявил на подс. К.: „Че къщата е и негова“ както и го нарекъл „Дебелак, толуп такъв, ,
торба с лайна, само ядеш и сереш“ и му казал „да се маха от там“. Всичко това видимо
засегнало и обидило подс. К., който с променена интонация на гласа и заплашителен
вид се заканил на св. Р. В., като му казал: „Аз си мислех от много време, че исках да те
приключа! Ще те убия! Какво си мислиш, че правиш тука?“. Св. Т. В. останал
изненадан от разразилата се разправия, като най-силно въздействие му оказали
отправените от дядо му закани, вследствие на които той изтървал вилицата от ръката.
Св. Р. В. осъзнал, че е прекалил и опитвайки се да намали напрежението казал на подс.
К.: „Не те ли е срам така да ми говориш на мен?!“ и дори посегнал и го бутнал
небрежно с ръка по главата. Подс. К. не отвърнал, като с непреклонен и решителен вид
напуснал терасата, като недвусмислено се насочил към стаята, където се намирала
касата с оръжията. Познавайки способностите на дядо си и свързвайки това с
намиращите се в касата оръжия, станало причина св. Т. В. два се стъписа и уплаши от
случилото се, като решил, че той в действителност може да изпълни отправените към
баща му закани. С цел да му попречи и отклони от целта, а и за да го успокои колкото
може, св. Т. В. последвал подс. К. в стаята. Заставайки пред него, той го запитал
„Какво правиш бе човек? Осъзнай се малко!“. Подс. К. потупал по рамото внукът си с
ръка и му отвърнал: „Ти ще останеш сирак, моето момче, днес!“. Невярвайки на
чутото, св. Т. В. го запитал: „Ти осъзнаваш ли се какво говориш в момента?“. Подс. К.
отново потвърдил пред внукът си своето непоколебимо намерение, като му казал:
„Сирак ще останеш!“. Въпреки, че имал представи на какво е способен дядо му, св. Т.
В. решил да го принуди да се откаже и да не изпълни намисленото. Стоейки пред дядо
си той му казал: „Това няма как да стане!“. В резултат на упоритостта на св. Т. В.,
подс. К. явно променил първоначалните си намерения, като видимо вече обезкуражен,
той заявил на внукът си: „Добре, хайде, няма да го правя сега, ама ще го направя тебе
3

като те няма!“. Св. Т. В. пък отвърнал: „Добре, хайде да видим дали ще го направиш!“.
След като се убедил, че дядо му все пак се е разколебал и няма да предприеме по
нататъшни действия с цел да изпълни заканата си, св. Т. В. оставил подс. К. и се
върнал при баща си. Като съдържание, това което подс. К. казал на св. Р. В. било
достатъчно за възбуди у него необходимия страх от реализиране на тази закана. За
поддържане на предизвикания страх, допринесли и последните думи на подс.К., които
макар и да се отнасяли за бъдещите му намерения, да осъществи замисленото в
подходящ момент, то имало вероятност да се реализират предвид наличните в касата
оръжия. С оглед елиминиране на тази заплаха, след известно колебание, у свидетелите
Р. В. и Т. В. се зародила идеята да отидат и да подадат сигнал в РУ Асеновград.
Предвид взетото решение, още на същата дата, двамата посетили РУ Асеновград,
където св. Р. В. подал заявление против подс. К. /лист 7 от ДП № 400/23/. Макар, че
към онзи момент основната цел на св. Р. В. била да се вземат оръжията на подс. К., в
подаденото заявление, той все пак посочил и това, че е бил заплашен от тъста си,
който му казал, че ще то застреля. По устно разпореждане на св. Я. А. Я.- тогава
„дежурен по управление“ в РУ Асеновград, проверката по сигнала била възложена на
служителите от АП-524-Н. И. Б. и П. Г. И.. Свидетелите Б. и И. разговаряли със
свидетелите В.и, след което заедно с тях отишли до къщата в с. Тополово. Отивайки
там, служителите заварили подс. А. К., който се намирал в стаята си. Докато св. И.
разговарял отвън със св. Р. В., св. Б. снел обяснения от подс. К., като последния
потвърдил, че е имало скандал, но отрекъл да се е заканвал с убийство на зет си. Наред
със снетите писмени обяснения, св. Б. съставил спрямо подс.К. и протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР/листи 10 и 11 от ДП/. Впоследствие, подс. К. бил
помолен да отключи касата в която съхранявал огнестрелните оръжия, като той
направил това доброволно. След нейното отварЯ., била дадена най-напред възможност
на св. Р. В. да изнесе намиращите се вътре общо четири негови пушки. Във връзка с
дадените им указания, двамата полицейски служители взели от касата останалите три
оръжия, които се оказали тези собственост на подс. К.. След като оръжията на подс. К.
били качени в служебния автомобил, двамата служители си тръгнали. След случилото
се, свидетелите Р. В. и Т. В. решили, че не е уместно да остават в къщата и решили да
пътуват за София. Докато те си стягали багажа, на адреса дошли отново служителите
Н. Б. и П. И., като от техните думи се разбрало, че подс. К. ще бъде отведен в РУ
Асеновград. Той от своя страна не се възпротивил, като впоследствие бил откаран в РУ
Асеновград. Във връзка с образуваната по сигнала на св.Р. В. полицейска проверка, със
Заповед № 239-зз-144, издадена от св. Я. *, считано от 15.00 часа на 09.07.2023г., подс.
К. бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. В 17.30 часа на същата дата той
бил освободен /лист 12 от ДП/. По време на задържането си А. К. бил прегледан от
екип на ЦСМП, за което бил съставен фиш-карта №1622310 /лист 17 от ДП/.
Междувременно иззетите от свидетелите Б. и И. оръжия, от касата на подс. К., били
предадени на 09.07.2023г. на св. Я. Я., за което той съставил протокол за доброволно
предаване подписан от собственика на оръжията /лист 12 от ДП/. С приемно
предавателен протокол от 10.07.2023г. св. Я. Я. предал оръжията на служителя от
служба КОС от РУ Асеновград /лист 43 от ДП/. По случая били изготвени
своевременно докладни записки от свидетелите Б. и И., от св. Я. и такава от друг
служител с дата от 20.07.2023г./листи от 4 до 6 от ДП/. Въз основа на резултатите от
проверката, на 23.08.2023г. с постановление на Прокурор от РП Пловдив, ТО
Асеновград било образувано ДП № 400/2023г. по описа на РУ Асеновград водено с
оглед извършено на 09.07.2023г. в с. Тополово, престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК.
4

В хода на воденото досъдебно производство, на 17.10.2023г. бил съставен
протокол за оглед на веществени доказателства, предмет на което действие били
иззетите от касата на подс. К. оръжия, а именно: 1 брой пистолет „Макаров“, кал. 9х18
мм с № AD382549, с празен пълнител към него, поставен в празен кобур, ловна
карабина „Арсенал“ /SLR-96HMB/, кал. 7.62х39 с № AD470121 с прикачен към нея
оптичен прибор, поставена в калъф, гладкоцевно оръжие “Silma“ кал. 12 с № 093322,
без боеприпаси поставено в калъф. Към протокола бил изготвен и фотоалбум,
съдържащ направените снимки на оръжията предмет на това действие. /листи от 49 до
52 от ДП/.
След привличането на подс. К. в качество на обвиняем по ДП, с решение №
239з-1/03.01.2024г. на Началникът на РУ Асеновград, било отнето издаденото му
разрешение № 20220831750 за съхранение, носене и употреба, като му била дадена
възможност в 3-месечен срок да прехвърли собствеността върху оръжията. Подс. К. се
възползвал от това и прехвърлил собствеността на притежаваните три огнестрелни
оръжия на ЕТ „БАРС-Никола Д.“ от гр. Асеновград. С разписка от 22.08.2024г.
купувача получил от РУ Асеновград продадените му от подс. К. огнестрелни оръжия.
/листи от 107 до 144 от съд.дело/.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели Р. Х. В., Т. Р. В., Н. И. Б., В. Г. С., П. Г. И. и Я. А. Я.
от обясненията на подс. А. Д. К., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Безспорно по делото се установява, че подс. А. К. е обитавал заедно със
съпругата си къща на адрес в с.Тополово, ул. „ Мизия“ №16. По делото се установи и
това, че към 09.07.2023г. подс. К. е имал издадено разрешение № 20220831750 за
съхранение, носене и употреба на 1 брой гладкоцевно оръжие “Silma“ кал. 12 с №
093322, 1 брой късоцевно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм с № AD382549
и 1 брой ловна карабина „Арсенал“ /SLR-96HMB/, кал. 7.62х39 с № AD470121, както
и боеприпаси за тях. Така притежаваните оръжия подс. К. съхранявал заключени в
пригодена каса, намираща се в обитаваната от него ежедневно стая на къщата. Когато
се налагало, същата каса се използвала и от св. Р. В., който държал съхранявал в нея
своите оръжия. По делото се установява и това, че през годините между подс.К. и св.
Р. В. имало размяна на реплики, вследствие на което между тях възниквали
конфликтни ситуации, но същите не били с висок интензитет. По делото безспорно се
установи и това, че на 09.07.2023г. между двамата отново възникнал такъв конфликт,
но за разлика от други случаи, неговото развитие излязло от границите на нормалното
за двете страни. По отношение на причините за възникване на разправията, то от
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че те се коренят основно
в характеровите черти на св. Р. В. и подс. К., манталитета на всеки един от тях и
особеностите им във връзка с нивото им на търпимост, а в конкретния случай и начина
на реагиране на всеки един от тях по отношение на разменените помежду им реплики.
Относно съдържанието на оправените реплики в хода на разправията, между версиите
на защитата и тази на пострадалия е налице известно сходство в някои части, а по
отношение на други важни обстоятелства те са различават.
Причината за появата на терасата на подс. А. К. е било неговото любопитство
във връзка с осигурените от св. Р. В. монитор и трансмитер. На зададения от подс. К.
въпрос „Какъв е този телевизор?“ е отговорил св. Р. В.. Видно от обясненията на подс.
К., а и от последвалата интуитивна реакция от негова страна, начина на отговора на св.
Р. В. и неговия тон не се били особено подобаващи и любезни. Последното се
5

установява от показанията на свидетелите Р. и Т. В.и, а така и от обясненията на
подс.К.. Без проява на каквото и да е уважение към тъста си, след като св. Р. В. му е
отвърнал най-безцеремонно, се явява и последвалата реакция на подс. К.. Същия е
реагирал темпераментно, съобразно изпитания душевен дискомфорт и засегнати
вътрешни чувства за достойнство и чест, тъй като не е имало причина да се държат с
него по този начин, както и с наранено самочувствие, че той все пак разбира от
електроника. От показанията на св.Р. В. се установява, че на въпроса на подс. К.:
„Какъв е този телевизор?“, той му е отговорил, че това не е телевизор, а монитор,
който е сложен / в смисъл като устройство/ и той не може да борави с него, както и че
ще му е трудно да борави с него. Анализа на казаното от св. Р. В. показва, че на пръв
поглед неговите думи, не съдържат тежки обидни квалификации. Същественото обаче
в случая е друго, а то е начина, тона и безцеремонността с които те са били изречени.
Последвалата реакция на подс. К., безспорно доказва, че казаното от страна на св.Р. В.
е било отправено по начин, че да засегне достойнството на неговия тъст, а едва ли не и
да го унизи пред внукът му. В действителност в показанията на св. Р. В., не се
съдържат признания за това, че думите му са имали тази цел и ефект, но пък извода
който съдът прави е на база преценката на показанията на Р. и Т. В.и, както и на
обясненията на подс. К.. След като подс. К. е отвърнал на зет си с думите „Ти ще ми
казваш аз какво да правя? Нали ти казах, тука си на гости, това е моята къща и не
можеш да ми говориш така!“, то е очевидно, че с казаното от св. Р. В. са били
засегнати чувствата за достойнство и чест на адресата. След размяната на тези
реплики между двамата, условията за излизане на конфликта извън обичайните
граници вече са били налице. Към онзи момент св. Р. В. не изпитвал кой знае какво
уважение към подс.К., а и явно нямал никакви угризения, като решавайки да не остане
длъжен на тъста си, той се ядосал и му се развикал, като казал: „Че къщата е и негова“
както и го нарекъл „Дебелак, толуп такъв, торба с лайна, само ядеш и сереш“ и му
казал „да се маха от там“. Макар и потвърждавайки пред съда употребата на думата
„Дебелак“, свидетелите Р. и Т. В.и отричат да са били отправени други обидни думи
към подс. К.. Показанията им обаче в тази част се опровергават изцяло, както от
показанията на неволния очевидец св. В. Г. С., а така и обясненията на подс. К.. В тази
насока унизителното отношение и казаните обиди от страна на св. Р. В., не оправдават
последвалите действия на подс. К., но пък разкриват причината за неговите подбуди и
формирания мотив, вследствие на които се е стигнало до отправените закани.
Събраните по делото доказателства и тяхната преценка дават основание да се направи
извод, че подс. К. се е засегнал и афектирал в една значителна степен от последните
реплики на св.Р. В., поради и което е отвърнал с думите: „Аз си знаех от много време,
че исках да те приключа! Ще те убия! Какво си мислиш, че правиш тука?“.
Изражението на подс. К. и тона с който е казал тези закани, са били достатъчно
сериозни за да изненадат и св.Т. В., чиято неволна реакция, свързана с изтърването на
вилицата, недвусмислено показва стреса, който е изпитал в този момент. Подс. К. в
действителност отрича да е изричал тези закани, но пък събраните по делото
доказателства и техния анализ изцяло го опровергават. На първо място обясненията му
се опровергават от подробните и последователни показания на св. Т. В., а на второ
място, противоречат и на показанията на св. Р. В.. Както се установи по делото,
изразеното явно неуважения от страна на св. Р. В. към подс. К., както и отправените
изрази, са били достатъчно обидни и унижаващи, първо за авторитета на бившия
полковник от разузнаването, служил в миналото с чест, достойнство и чувство на дълг
към държавата, а второ за човека, който се явява тъст на пострадалия, а и дядо на св. Т.
В., така щото да бъдат преглътнати без никаква ответна реакция от негова страна.
6

Степента в която са били засегнати личните чувства на подс. А. К., съответстват в
пълна степен на сериозността на взетото решение да осъществи заканите си, като в
тази насока няма как да не кредитират показанията на св. Т. В.. Възприемайки слухово
заканите отправени от дядо му и зрително движението му в посока към касата с
оръжията, са формирали една обща картина в съзнанието на св. Т. В., от която той
недвусмислено е заключил, че подс. К. има сериозно намерение да реализира заканите
си. Именно с оглед демотивиране на подс. К. и отклоняването му от пряката му цел,
която в случая е била заключената касата с оръжията, са подбудили св. Т. В. да
предприеме последвалите действия от негова страна. От показанията му се установява,
че за да попречи на дядо си, той е реагирал бързо, като заставайки пред него, го е
попитал „Какво правиш бе човек? Осъзнай се малко!“. Все още под влияние обидите и
изразявайки своята решителност към реализиране на намеренията си, подс. К. потупал
по рамото с ръка св. Т. В. и му отвърнал: „Ти ще останеш сирак, моето момче, днес!“.
Невярвайки на думите на дядо си, св. Т. В. го запитал: „Ти осъзнаваш ли се какво
говориш в момента?“. Подс.К. отново потвърдил пред внукът си своето намерение,
като му казал: „Сирак ще останеш!“. По отношения на така размените реплики,
доколкото на разговора не е присъствал св. Р. В., то в действителност са налице само
показанията на св. Т. В.. На тези му показания противоречат и обясненията на подс. К.,
който по същество отрича да е отправял каквито и да е закани. Както посочи съдът по-
горе, поради тяхната обстоятелственост, последователност и логичност, съдът даде
вяра на показанията на св. Т. В. и в тази им част. От показанията на св. Т. В. се
установява, че именно той, с намесата и поведението си е станал причина подс. К. да
се разколебае и откаже към онзи момент от реализиране на оправените закани спрямо
св. Р. В.. Този извод следва логически от анализа на показанията на св. Т. В., в които
той твърди, че с цел да принуди дядо си да се откаже да изпълни намисленото,
стоейки пред него, му е заявил: „Това няма как да стане!“. В резултат на поведението
на св. Т. К. била и следваща реакция на подс. К., който вече явно променил
първоначалните си намерения и видимо размислил, заявил на внукът си: „Добре,
хайде, няма да го правя сега, ама ще го направя тебе като те няма!“. Промените в
ситуацията, а и на решението на подс. К. да използва оръжие, били възприети и от св.
Т. В., който явно отчитайки спадането на напрежението, в края на водения диалог с
дядо си, му отвърнал: „Добре, хайде да видим дали ще го направиш!“.В тази насока,
съдът отново кредитира в пълнота показанията на св. Т. В., като отчете тяхната
обективност последователност и логичност. Приключването на разговора и връщането
на св. Т. В. на терасата, което е било свързано и с даването на възможност на подс. К.
да остане сам в стаята с касата с оръжията, води до извод, че в съзнанието на първия
свидетел вече е имало достатъчни представи, че на този етап заплахата за живота на Р.
В. е минимизирана. С връщането на св. Т. В. на терасата при св. Р. В., е бил сложен и
край на възникналата разправия с подс. А. К.. В тази насока са показанията на
свидетелите Р. и Т. В.и, както и обясненията на подс. А. К..
Във връзка с гореизложеното, съдът кредитира в по-голяма част показанията на
св. Р. Х. В. дадени пред съда, както и тези показания дадени в хода на ДП, в частта им
прочетени при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, както е тези в частта
прочетени при условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, като по отношение на
последните съдът отчете, че четените по този ред показания не остават изолирани, а се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства на които беше дадена вяра.
Показанията на св. Р. В., безспорно следваше да бъдат преценени и с оглед неговата
двояка роля - от една страна като пострадал и съответно настоящ частен обвинител в
процеса, а от друга страна - като свидетел, по отношение на някои обстоятелства,
7

наред със св. Т. В., като преки очевидци с оглед характера и вида на извършеното
престъпление. При преценката на неговите показания, нямаше как да се пренебрегне и
факта, че пострадалия Р. В. е във влошени отношения с подс. К., както и
обстоятелството, че той като частен обвинител се явява пряко заинтересован от изхода
на делото. За установяване достоверността на неговите показания, бе необходимо те да
бъдат съпоставени изцяло с останалия доказателствен материал по делото. От
показанията на св. Р. В. се установяват една голяма част от обстоятелствата във връзка
възникване на конфликта му с подс. К., като могат да се направят изводи, как
хронологически се е развил той във времето и кога е приключил. Макар и св. Р. В. да
премълчава, че реално извършването на настройката на монитора и трансмитера е
станало със съдействие на неговия познат, дошъл същата сутрин в къщата в с.
Тополово, то и това обстоятелство се установява от обясненията на подс. К. и косвено
от показанията на св. Величка С.. От обясненията на подс. К. става ясно и това, че
именно възникналата разправия, между св. Р. В. и неговия познат, по повод на
монтажа на техниката, се явява една от причините на по-късен той да излезе на
терасата. Премълчаването на това несъществено обстоятелство от страна на св.Р. В., не
е толкова от значение, но пък то наред с други установени пропуски в неговите
показания дава основание да се заключи, че той е склонен да премълчава част от
обстоятелствата свързани с изясняване на обективната истина. От показанията на св. Р.
В. се установяват причините за възникване на разправията, както съдържанието и
последователността на репликите, които са били разменени с подс. К.. По отношение
на питането на подс. К. относно т.н. “телевизор“, в действителност, както и съдът
посочи по го-горе, в показанията на св. Р. В. е налице празнота относно тона и начина
чрез които той е отговорил на своя тъст. Тази празнота обаче се запълва от показанията
на св. Т. В., обясненията на подс. К., а така също в резултат на изводите, които могат
да се изведат логично от съпоставЯ.то на тези гласни доказателства и наличните данни
за отреагирането на двамата участващи в конфликта. Безспорно е, че св. Р. В. е
отвърнал на подс. К., но това не е било по начин, показващ съответното уважение
дължимо при наличие на едни нормални отношения, каквито се твърди, че са били
налични в семействата на страните . С изключение на думата „дебелак“, в показанията
си св. Р. В. отрича да е отправил спрямо подс. А. К. други обидни изрази. Наличния
дефицит в тази им част, обаче се преодолява от другите доказателства, като в тази
насока съдът не кредитира показанията на св. Р. В.. Същите в тази им част освен, че
противоречат на показанията на св. В. Г. С. и на обясненията на подс.К., то не
обясняват нито последвалата реакция на подс. К., нито причината за необичайното
емоционално състояние в което се намирал, а и последвалата закана от негова страна.
В действителност в тази им част показанията на св. Р. В. се подкрепят и от показанията
на св. Т. В., който заявява, че освен думата „дебелак“ баща му не е употребил други
обиди спрямо подс. К.. В тази насока съдът не даде вяра и на показанията на св. Т. В.,
като отчете и това, че макар и да е внук на подс. К., той е избрал да защитава в
процеса страната на своя баща и по този начин е решил да премълчава някои
неизгодни за него обстоятелства. Както и съдът прие по-горе в мотивите си, в
съзнанието на подс. К. са били формирани подбуди и мотив водещи го да действа и
умишлено да търси определен от него резултат, като причина за това са били именно
отправените му тежки обиди от страна на св. Р. В.. Няма как да се приеме, че подс. К. е
отправил закани за живота на св. Р. В., като дори е изразил готовност да използва
оръжието си, без да има конкретна причина за това му поведение. От показанията на
св. Р. В. се установява, че освен заканата: „Аз си мислех от много време, че исках да те
приключа! Ще те убия!“, на същата дата, впоследствие в хода на разговорът му със св.
8

Т. В., подс. К. е потвърдил своите намерения, като е казал на внукът си, че ще остане
сирак. В контекста на първоначално изречените от страна спрямо св. Р. В. закани, това
което е казал на внукът си, по съществото си също представляват закани за убийство.
Същите обаче, не са били включени в обстоятелствата на обвинителния акт, касаещ
повдигнатото спрямо подс. К. обвинение, но пък установяват състоянието в което
деецът се е намирал и неговата решителност да доведе нещата до край. Съдът
кредитира и показанията на св. Р. В. в частта им в която, той заявява, че след като
подс. К. му е казал, че ще го застреля той му бил отвърнал с израза „Не те ли е срам
така да ми говориш на мен?!“ и дори посегнал и го бутнал с ръка по главата.
Анализирайки тези твърдения, съдът приема, че макар и в тази им част показанията на
св. Р. В. да съответстват фактически и хронологически на останалите събрани по
делото доказателства, в случая са без особено значение. Тези думи и действия на св. Р.
В. освен, че са се случили след отправените обиди към подс.К., в никаква степен не са
повлияли на възникналия в съзнанието му умисъл към извършване на деянието. В
действителност в обясненията си подс. К. твърди, че е бил ударен /а не бутнат/ по
главата с ръка от страна на зет си, но доколкото това негово твърдение, не беше
подкрепено от някакви други доказателства, то съдът не възприема тезата на защитата
относно нанасЯ.то на някакъв сериозен удар от св. Р. В.. От друга страна, както бе
установено по делото, причината за изречените от страна на подс. К. закани, не е в
това, че той е бил бутнал по главата, а се състои в отправените спрямо него обиди и
изразено унизително отношение, от страна на св. Р. В.. Все пак, преценка на тези
действия св.Р. В. води до извода, че в един момент у него заговорила съвестта, като за
да оправдае своите думи и с цел явно да предизвика чувство за вина у подс. К., наред с
бутането с ръка му е казал „Не те ли е срам така да ми говориш на мен?!“. От
показанията на св. Р. В. се установяват и неговите мотиви да отиде да подаде сигнал в
РУ Асеновград. Техния анализ в тази им част, наред с показанията на св. Т. В.
установява, че целта да се подаде сигнала не е била само да се предизвика някаква
проверка, в резултат на която да бъде лишен подс.К. от правото да има огнестрелни
оръжията. От показанията на свидетелите Р. и Т. В.и се установява, че преди да
тръгнат за полицията в гр. Асеновград, на тях им било необходимо известно време за
обмислЯ., какви действия да предприемат, като в крайна сметка са решили, че
опасността и риска за в бъдеще подс. К. да използва притежаваните оръжия все пак
остават налични. Въпреки роднинската връзка между страните, взетото решение ги е
мотивирало да отидат до РУ Асеновград, където св. Р. В. е подал заявление в което е
посочил, че е бил заплашен от подс. К.. От съдържанието на депозираното от св. Р. В.
заявление се установява, че освен употребената в него дума „ликвидира“, е налице
твърдение, че подс. К. е заявил и това, че ще „вземе пистолета и ще го застреля“.
Доколкото обаче по делото не се събраха безспорно доказателства, че подс. К. е казал
точно тези изрази, то съдът го призна за виновен относно това за което бе предаден на
съд и съответно свидетелстваха Р. и Т. В.и. В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.Р. В., като отчете, че те се подкрепят и от показанията на
свидетелите Т. Р. В., Н. И. Б., П. Г. И. и Я. А. Я..
Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на св. Т. Р. В., като отчете,
че е син на пострадалия и настоящ частен обвинител Р. В. и съответно внук на подс. А.
К.. От показанията на св. Т. В. се установяват значителна част от обстоятелствата
свързани с отношенията между членовете на семейства В.и и К.и, както и това, че е
случвало и друг път да има отправени остри реплики между баща му и подс. К.. По
повод на притежаваните от подс. К. оръжия, то от показанията на същия свидетел се
установява, че той още от малък е знаел за намиращия се в домът на дядо му пистолет
9

„Макаров“. От показанията на същия свидетел се изяснява, че до инкриминираната
дата, той самия е бил в добри отношения с подс. К., но заради случилото се тогава,
вече не посещава къщата на дядо си в с.Тополово. По отношение на момента и
причината за появата на терасата на подс. К. съдът изцяло кредитира показанията на
св. Т. В., като обективни, всестранни и пълни. В тази насока те се подкрепят изцяло от
обясненията на подс. К., а и от показанията на св. Р. В., в частта им която съдът
кредитира. По отношение на разменените между св.Р. В. и подс.К. реплики, с
изключение на обидните думи и изрази, съдът кредитира отново показанията на св. Т.
В.. Както бе посочено по-горе и прието от съда, по делото се установи, че св. Р. В. е
заявил на подс. К., не само, че „ къщата е и негова“ и го нарекъл „Дебелак“, така както
твърди св. Т. В., но също му е казал: „Толуп такъв, , торба с лайна, само ядеш и
сереш.“ Последното се отрича от св. Т. В., но по отношение на казаните думи от страна
на св. Р. В. съдът кредитира показанията на св. Величка С. и обясненията на подс. К.,
като достоверни, логични и взаимно допълващите. Освен тези гласни доказателства
които съдът кредитира, казаните обидни думи и изрази, в пълна степен обяснява и
възникналия внезапно мотив у подсъдимия да отправи конкретните закани спрямо св.
Р. В.. По отношение на съдържанието на заканите отправени от подс. К.
непосредствено след отправените обиди от страна на св. Р. В., извършените от подс.К.
телодвижения, свързани с отправЯ.то му към стаята с касата, както и репликите които
са били разменени между него и внукът му, съдът дава вяра на показанията на св. Т.
В.. В тази насока няма как отново да не се посочи, че показанията му са изключително
последователни, обстоятелствени и логични, като те макар и в тази си част да
противоречат на обясненията на подс. К., няма как да се отхвърлят като недостоверни
и то само заради липсата на синхрон между тях. В действителност в обясненията си
подс. К. отрича, да е употребявал спрямо зет си закани за живота му, но пък той не
дава и отговор на въпроса относно причините, наложили намесата и на св. Т. В..
Видно от показанията на св.Т. В., той е бил напълно изненадан от отправените закани,
като едва ли не е поискал обяснения от дядо си за казаното и е бил принуден да го
убеждава да се откаже от реализиране на намисленото. В останалата им част съдът
също кредитира показанията на св. Т. В., като те се подкрепят от показанията на
свидетелите Р. В., П. И. и Н. Б., а по същество и в тази им част и от обясненията на
подс.К.. От тях се установяват и обстоятелствата във връзка с посещението на
свидетелите В.и в РУ Асеновград, извършените там действия от страна на св. Р. В.,
оказаното съдействие на свидетелите П. И. и Н. Б., извършените от служителите
действия в къщата на подс.К. в с.Тополово, начина по който са бил взети намиращите
се в касата оръжия и на последно място, момента в който подс. К. е бил отведен в РУ
Асеновград.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. В. Г. С., като отчете, че тя е
съседка на подс. К., а освен това е в добри отношения с него и съпругата му. Въпреки
това съдът като прецени нейните показания, като отчете тяхната обстоятелственост и
обективност, включително и в частта им относно личните й впечатления за св.Р. В. и
тези за подс. К., счете че няма пречка да ги кредитира изцяло. От показанията на св.С.
се установява, че тя също живее в с.Тополово, като от дълги години познава
семейството на подс.К.. Отново от показанията на свидетелката се установява, че тя
живее в имот съседен на този на К.и, като границата помежду им, представлява
изградена масивна ограда. Естеството на тази ограда не давало възможност да се
вижда директно случващото се в двата имота, но пък за сметка на това, нямало пречка
да се чуват разни звуци, включително и човешка реч. Св.С. няма спомен относно
точната дата и месец на случилото се, но пък същата твърди, че е била на дворът си от
10

където била чула гласа на св. Р. В., който е казал неща, които по съдържание освен, че
са я шокирали, са станали причина и да ги запомни. Според показанията на св. С., тя е
чула как на няколко пъти св. Р. В. е казал: „Кой си ти, бе? Какво си ти? Само ядеш и
сереш! Тулуп с лайна! Прибирай се там в онази котура и повече недей да излизаш! Ти
тука нямаш нищо!“. От показанията на св. С. се установява и това, че към онзи
момент тя е нямала пълна представа, какво точно се е случва в съседния двор, но в
последствие след като разговаряла със съпругата на подс. К., тя била информирана за
някои подробности. Относно причината за конфликта, св.С. разбрала, че разправията е
била между подс.К. и неговия зет, които се скарали за настройката на някакъв
телевизор. Св. С. научила и това, че по повод на скандала, тъй като Р. В. бил много
изплашен от тъстът му, който казал, че ще го убие, на място била извикана полиция,
като в хода на проверката били иззети и намиращите се в къщата оръжия. По същество
показанията на св.С., не се опровергават от нито едно от останалите събрани по делото
доказателства. В действителност в частта им относно чутите от св. С. обидни реплики,
са налице и показанията на свидетелите Р. и Т. В.и, които отричат да е имало
отправени такива спрямо подс. К.. Както бе посочено и по-горе, съдът не кредитира
показанията на двамата свидетели в тази им част, като прие за достоверни показанията
на св. С.. Освен, че същите се явяват достоверни и логични, те се подкрепят и от
обясненията на подс.К., като отново следва да се посочи, че именно оправените
обидни изрази обясняват и последвалите действия на подс. К. и във връзка с тях тези
на св. Т. В. и св. Р. В.. Анализирайки показанията на св. В. Г. С. няма как да не се
отбележи наличната им детайлност по отношение на отправените от страна на св. Р. В.
обиди и пълен дефицит на възприятия по отношение на другите реплики които са били
разменени между тримата намиращи се на терасата в съседната къща. Твърдението на
свидетеля за възприемане на едни обстоятелства и липса на възприемане на други, в
конкретния случай може да се дължи на различни фактори и причини. Тяхното
обсъждане, налага излагане на изводи относно възможните хипотези. Една от тези
хипотези е наличната възможност свидетелката С., да не е чула нищо,включително и
това което твърди. Ако това е така, то може да се направи извод, че тя не е била
въобще на двора по същото време, а възпроизвежда чужди възприятия. Ако това е
вярно, поради липсата на качества на пряк „очевидец“ на случилото се, то показания
на този свидетел би следвало да се изключат. Втората възможна обсъждана хипотеза, е
наличната възможност св. С. да е била през по-голяма част на двора, като е чула
съдържанието на всички реплики, но съвсем избирателно твърди, че е чула само
обидните думи на св. Р. В.,т.е.само тези които са от полза за защитната версия. Ако
тази хипотеза е достоверна , то може да се направи извод, че св. С. би се явила
заинтересована от изхода на делото, като на нейните показания не би следвало да се
приемат с голям кредит на доверие. Третата възможна хипотеза е, че в даден
момент/отрязък от време св. С. е била на двора, като е чула съдържанието само на тези
реплики, които нейния слух е могъл да възприеме. Ако тази версия е вярна, то няма
пречка показанията на св. С. да се приемат като достоверни. Обсъждайки събраните по
делото доказателства и тяхното анализиране даде възможност на съда да заключи, че
показанията на св. С. във връзка с нейните спомени и начина на формиране на
нейните възприятия отговарят на третата от обсъжданите три хипотези. Преди да
възприеме обидните реплики на св. Р. В., св. С. е нямала представа, какво се случва на
съседния двор. Доколкото тя е нямала и никаква видимост към съседния двор, тя не е
знаела нито кои лица са там, нито къде се намират те, нито какво се говори между
тях,нито по какъв повод и какво правят те. Твърдението й, че е чула единствено гласа
на св. Р. В. кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства относно
11

момента в който той се е разкрещял на подс. К.. Липсата на възприятия у свидетелката
за обстоятелствата предхождащи този момент, не говори за това, че между подс. К. и
св.Р. В. не е имало реплики, а напротив, имало е такива, но те на са били изречени по
начин така, че да бъдат възприети слухово от стоящата в съседния имот свидетелка.
Това напълно отговаря на възходящата тенденция в която се е развила тяхната
разправия и размяната на репликите, докато те са се намирали на терасата. В този
смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. В. С., като те се потвърждават и от
обясненията на подс. А. К.. По отношение на репликите разменени между подс. К. и
св. Т. В., то доколкото по делото безспорно се установи, че разговорът между двамата
е бил воден вече във вътрешността на къщата, то е ясно, че няма как да е имало
възможност съдържанието му да стане пряко достояние и да бъде възприет слухова от
св. С.. В тази насока, не е налице каквото и да е твърдение от нейна страна.
С известни забележки, съдът кредитира показанията на свидетелите Н. И. Б., П.
Г. И. и Я. А. Я. депозирани пред съда, като отчете, че предвид изминалото време от
извършване на инкриминираното деяние до датата на разпита на тримата свидетели
пред съда, е изминал период от време, повече от една година, за което е нормално те
да забравят някои обстоятелства. В случая съдът отчете, че тримата свидетели са
действащи полицейски служители, но въпреки това, поради липса на каквито да е
съмнения относно тяхната безпристрастност от изхода на дело, съдът кредитира
техните показания. От показанията на първите двама свидетели се установява, че към
инкриминираната всеки един от тях е работел, като полицай в Сектор „ООР“ при РУ
Асеновград. Във връзка с техните задължения, на 09.07.2023г. от дежурния в ОДЧ, на
свидетелите Б. и И. е било възложено, да извършат проверка във връзка с подадения от
св. Р. В. сигнал за това, че е бил заплашван за живота от своя тъст и това било
свързано с употреба оръжие. По повод тази проверка, те посетили адреса в
с.Тополово, като в къщата св. Б. провел разговор с подс.К.. От показанията на св. Б. се
установява и това, че в хода на проверката, по тяхно искане подс. К. отключил сам
касата от която двамата полицейски служители взели съхраняваните там две пушки и
пистолет. В последствие, според показанията им, оръжията били натоварения в
служебния автомобил, където бил качен и подс.К., като последния бил отведен в РУ
Асеновград. При пристигането на свидетелите Б. и И. в управлението, задържания бил
предаден на св. Я. Я., на който били предадени и оръжията от касата. В
действителност свидетелите Б. и И., нямат спомен, че при отключването на касата от
страна на подс. К., вътре са били установени освен неговите оръжия и други такива, а
именно тези на св.Р. В.. Двамата нямат спомен и относно това, че на св. Р. В. е била
дадена възможност да си изнесе оръжията и едва след това е било пристъпено към т.н.
фактическо изземване на оръжията и на подс.К.. Свидетелите нямат спомен и за това,
че след изземването на оръжията на подс. К. и след тяхното натоварване в служебния
автомобил, те са си тръгнали, като задържането на подс. К. се е случило едва известно
време, когато двамата от отново са се върнали на адреса в с.Тополово. Доколкото в
случая спрямо подс. К. няма повдигнато обвинение свързано с употреба на
огнестрелно оръжие или такова с нарушаване правилата за съхраняване на оръжие, то
на очевидните пропуски на служителите свързани с надлежното изземване на
намерените в касата оръжия не следва да отдава повече от необходимото внимание. Не
отговоря на истината и твърдението на свидетелите, че при изземването на оръжията,
било извършване сравняване на марките и номерата оръжията с тези отразени в
разрешителното на подс.К.. От обясненията на самия подсъдим, се установява, че
двете пушки иззети от касата му са били поставени в калъфи, а пистолета поставен в
кобур. Без да се проверяват в къщата, иззети в този вид оръжия са били занесени в РУ
12

Асеновград, като сравняването на номерата им е станало при предаваното на оръжията
на полицейския служител от Служба „КОС“. В тази насока съдът не кредитира
показанията на свидетелите, тъй като противоречат на обективната истина.
Липсата на спомени у двамата полицейски служители за определени
обстоятелства и констатираните противоречия , все пак не се явиха пречка за съда да
изясни обективната истина, относно извършените от тях действия, като в тази насока
бяха обсъдени показанията на свидетелите Р. В. и Т. В., както и обясненията на
подс.К., като същите бяха съпоставени със събраните по делото писмени
доказателства. Извършените от свидетелите Б. и И. действия във връзка с тяхната
проверка се установяват и от съставените от тях протоколи и докладна записка.
От показанията на св.Я. А. Я. се установява, че неговите спомени относно
инкриминираната дата са значително избледнели, като това се отразява и на
качеството на събраните чрез разпита му гласни доказателства. От съдържанието на
предявените на свидетеля писмени доказателства, съдържащи неговия подпис и от
показанията му се установява, че на 09.07.2023г. в действителност св. Я. Я. е бил
дежурен в РУ Асеновград.По време на неговото дежурство, в управлението се явил св.
Р. В., който се жалвал за това, че е бил заплашван с оръжие от своя тъст. В хода на
възложената от св. Я. проверка, освен снемане на обяснения от св. Р. В., се стигнало и
до изземването на оръжията на подс. К. за което в РУ Асеновград бил съставен
протокол за доброволно предаване. С показанията си, св. Я. потвърди, че той е
съставил и заповедта за задържане на подс. К.. Липсата на спомени и у св.Я. Я. за
определени обстоятелства, все пак не се яви пречка за съда да изясни обективната
истина, като в тази насока бяха ценени събраните по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелите Р. В. и Т. В., на свидетелите Б. и И., както и обясненията
на подс.К..
Съдът кредитира в една голяма част дадените пред съда от страна на подс. А. Д.
К. обяснения, като отчете и това, че същите бяха депозирани в края на съдебното
следствие, времево след разпита на всички свидетели и след събиране на по-голяма
част от писмените доказателства по делото. В действителност в голямата си част
дадените от подс. К. обяснения в пълна степен подкрепят установената от съда
фактическа обстановка, като в това отношение, самите те се потвърждават и от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които съдът
кредитира. Това е така по отношение на обстоятелствата свързани с личността на подс.
К. и неговата професионална кариера, по отношение на притежаваните от него към
09.07.2023г. огнестрелни оръжия и начина на тяхното съхраняване, личните отношения
между подс. К. и св. Р. В., причината за отиването на подсъдимия на терасата на
инкриминираната дата, хронологията и съдържанието на разменените със св. Р. В.
реплики, отправените от него обидни изрази, действията на полицейските служители в
къщата в с.Тополово и оказаното им съдействие от страна на подсъдимия, техните
действия свързани с отвеждането на задържания в РУ Асеновград. В тази насока
събраните доказателства които съдът кредитира изцяло подкрепят обясненията на
подсъдимия, които съдът също кредитира.
По отношение на отправените спрямо св.Р. В. закани за убийство, съдът не
кредитира обясненията на подс. А. К., тъй като те освен, че се опровергават, логически
и фактологически се разминават с по-голяма част от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, които съдът кредитира. Съдът прие за безспорно установено,
че след отправените обиди от страна на св. Р. В., подс. К. се е засегнал, като е реагирал
според установения в хода на делото и изложен по-горе в мотивите начин. В отговор
13

на оправените обиди, той е казал на св. Р. В. : „Аз си знаех от много време, че исках да
те приключа! Ще те убия! Какво си мислиш, че правиш тука?“. Подс.К. отрича да е
казал тези закани, но пък само по себе си това негово опровержение, доколкото
същото не се подкрепя от някакви доказателства, няма как да доведе до неговото
оневиняване. На първо място нямаше как да не бъдат взети предвид дадените
показания от страна на свидетелите Р. и Т. В.и в тази насока. На второ място, нямаше
как да не бъде отчетено и това, че подс. К. не само, че е казал тези закани, но е дал и
външен израз на своите намерения, като се е насочил решително и недвусмислено към
стаята с касата с оръжията, което пък е предизвикало и намесата на св. Т. В.. По
отношение и на това обстоятелство подс. К. не дава обяснения,но то пък същото се
изяснява в пълнота от показанията на св. Т. В.. На трето място, във връзка с
отправените закани, то нямаше как да не се отчетат и последвалите действия на
свидетелите Р. и Т. В.и, които именно поради реалния риск все пак в бъдеще подс. К.
да изпълни произнесените закани, са решили да посетят РУ Асеновград и да подадат
сигнал против него. Предвид и което, по отношение на твърденията на подс. К. за
липса на отправени закани, както и по отношение на точното съдържане на репликите
разменени със св. Т. В., съдът не кредитира неговите обяснения, както същите за
изолирани и остават неподкрепени от други доказателства. Между впрочем това
поведение на подс. К. е обяснимо, като в негов интерес е единствено да изнася факти
за обстоятелства изгодни за защитната позиция, но не и такива които са в негов
ущърб.
Доколкото по делото се установи, че притежаваните от подс. К. огнестрелни
оръжия са били иззети от неговата каса, като на практика това е станало не по
правилата на НПК, то съдът намира, че същите не могат да са считат за веществени
доказателства по делото и съответно те няма как да се приемат за надлежно
приобщени като такива към образуваното наказателно дело. При положение, че по
делото безспорно се установи, че двете пушки и пистолета на подс. Кочев фактически
са били иззети от дошлите в домът на проверка двама полицейски служители, които
лично са ги предали на св. Я., то няма как да се приеме, че съставения в РУ
Асеновград от св.Я. Я. протокол за доброволно предаване удостоверява верни
обстоятелства. След като, по същото време, подс. К. е бил принудително отведен в РУ
Асеновград, то няма начин, той да е носил със себе си и оръжията си, които пък после
да предал доброволно на св.Я. Я.. След като по делото няма надлежно приложени
веществен доказателства, то няма как да се кредитира и съставения на лист 49 от ДП
протокол за оглед на такива, удостоверяващ извършеното на 17.10.2023г. следствено
действие. Предвид изложеното няма как да се кредитира като веществено
доказателствено средство и намиращия се на листи от 50 до 52 от съд.дело фотоалбум,
към протокол за оглед, както и да се кредитират събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, във връзка с неговата предявяване.
Съдът кредитира останалите събрани и приложените по делото писмени
доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира, както и надлежно приобщените към
доказателствения материал- характеристична справка, справка за съдимост и др.
писмени доказателства.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А. Д. К. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.144,
14

ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно затова, че на 09.07.2023 г. в с. Тополово, общ.
Асеновград, обл. Пловдивска, се е заканил на Р. Х. В. с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 09.07.2023г., в
с.Тополово, подс. К. е осъществил спрямо св. Р. Х. В. изпълнителното деяние на
престъплението по чл.144,ал.3 вр.ал.1 от НК, като се е заканил с изрази с убийство на
св. Р. В.. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е отправил закани
с убийство към пострадалия свидетел, съдържащи изразите: „Аз си знаех от много
време, че исках да те приключа! Ще те убия! Какво си мислиш, че правиш тука?“,
които решителни свои намерения обективирал с действия, изразяващи се
недвусмислено насочване към касата, където са били съхранявани личните оръжия на
подсъдимия, които действия пряко са били възприети, като евентуална заплаха с
употреба на огнестрелно оръжие. Така отправените закани са създали възможност за
възбуждане у пострадалия на основателен страх за осъществяването им, предвид
конкретно създалата се обстановка, начина по който са били отправени и техния обем
и интензитет, като се отчетат обстоятелствата свързани с личността на подс. К.,
психичното му и емоционално състояние в онзи момент. При отправЯ. на заканите
подс. К. е бил решителен и непоколебим относно тяхното реализиране, като в тази
насока няма как на се отчете и факта, че след произнасЯ. на заканите се е насочил без
каквото и да е забавЯ., директно към касата с огнестрелните оръжия. Престъплението
е довършено, тъй като пострадалият е възприел отправените към него закани, като той
се е изплашил от действията и решимостта на подсъдимия.
Няма как де не се отбележи и факта, че на същата дата, времево,
непосредствено след влизането си в стаята, пред св. Т. В., подс. К. отново е потвърдил
намерението си да остави внукът си сирак. Това само по себе си, отново представлява
отправЯ. на закани за живота на св. Р. Х.. В случая обаче, за това деяние няма
повдигнато обвинение, поради и което, съдът счете, че не следва да излага мотиви за
неговата съставомерност.
Деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на неговите общественоопасни последици. По отношение деянието предмет на делото,
целта на подсъдимия К. е била пострадалия свидетел да възприеме оправените му
закани и той да изпита страх от осъществяването му. Той е съзнавал е, че отправя към
св.Р. В. закани с убийство, които се възприемат от последния, както и това, че у
пострадалия несъмнено може да възникне основателен страх за осъществяването им.
По делото се установи, че след извършване на престъплението, с изм., ДВ бр. 67
от 04.08. 2023г. е последвала промяна в текста на чл.144, ал.3 от НК, като след
неговото допълване, отделните хипотези вече са били отделени в точки от 1 до 4. Тъй
като до произнасЯ. на присъдата са последвали различни закони, съдът е длъжен да
извърши преценката по чл.2, и ал.1 и ал.2 от НК за това кой закон е по-благоприятен
за дейците. Направените промени в текста на ал.144, ал.3 от НК, не се явяват по-
благоприятни за подсъдимия, поради което съдът квалифицира извършеното от него
престъпление, като приложи закона, който е бил в сила към момента на извършване на
престъплението.
Направеното искане от защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК съдът
намери за неоснователно и го остави без уважение. В действителност за съда е налице
15

възможност да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае ако установи, че са
налице предпоставките та този текст, който гласи, че „Не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна“. В действителност анализа на събраните по делото
доказателства сочат, че подс. К. не само, че осъществил състава на престъплението по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, но предвид това, че имал намерение до реализира
отправените закани и страха който той е предизвикал у пострадалия, то няма как
извършеното престъпление да се квалифицира като малозначително, както и да се
приеме, че то не е общественоопасно или пък да се омаловажи неговата обществена
опасност. В конкретния случай освен отправените закани спрямо св. Р. В., е имало
реална опасност подс. К. да използва и огнестрелните оръжия които е съхранявал в
касата. Това му намерение безспорно е станало достояние на свидетелите Р. и Т. В.и,
което освен за засилване на техния страх /и по конкретно този предизвикан у
пострадалия/ и мотивирало посещението им РУ Асеновград, дава основание на съда да
не квалифицира извършено от подс.К. по чл.9, ал.2 от НК.

По наказанието:
По отношение на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, съдът в случая
взе предвид степента на неговата обществена опасност, която е висока, с оглед това,
че престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и специфичността на
обществените отношения, а именно правата на личността, както и настъпилия резултат
от него-предизвикания страх у свидетеля Р. Х. В., вследствие на отправените му закани
за живота, включително и това, че и за в бъдеще има реален риск подс. К. да изпълни
намеренията си, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, каквито са
изключително добрите характеристични данни, липсата на предишни осъждания,
здравословното състояние, възрастта и семейно положение на подс. К., както и факта,
че основните причини за извършване деяние се коренят в укоримото поведение на
пострадалия и отправените от него обиди, предизвикали съответното емоционално и
психично състояние на подс. К., като са били засегнати неговия авторитет, чувствата
му на чест и достойнство, счете, че на подс. К. Асан следва да се определи наказание
при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. В случая, по отношение на него
безспорно са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
като и най-лекото предвидено в закона, в случая наказание „Лишаване от свобода”,
което може да се наложи на подс. К. е несъразмерно тежко. За този си извод съдът се
съобрази с предвиденото в текста на чл.144, ал.3 от НК наказание, което е до шест
години „лишаване от свобода“, както и с текста на чл.54, ал.1 от НК, като стигна до
извода, че ако на К. се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, то
минималното предвидено в закона наказание следва да бъде в размер на три месеца
„Лишаване от свобода”, което с оглед неговата личност, обстоятелствата при които е
извършил престъплението, неговите подбуди и мотиви, наличните изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, макар и с възможността за
приложението на чл.66, ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко.
Като взе предвид всички по-горе изложени обстоятелства и се съобрази с
целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, съдът счете, за извършеното
престъпление чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК на подс. К. следва да се определи при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” с наказание „Пробация”. Като взе предвид отново личността на
16

подсъдимия, като отчете всички обстоятелства във връзка с извършване
престъплението, както наличните множеството изключителни и смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счете, че така наложеното на подс. К. наказание „Пробация“
следва да включва по съвкупност двете задължителни пробационни мерки съобразно
разпоредбата на чл. 42а, ал.4 вр.ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес” в с. Тополово, * за срок от шест
месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК, която пробационна мярка
да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. А. Д. К. пред съответния
пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два
пъти седмично до изтичане на определения срок, както и мярката: „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът
приспадна от така наложеното наказание „Пробация“ времето, през което подс. А. Д.
К. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 15,00 часа до 17,30 часа на 09.07.2023 г.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

17

Номер на акта:	2
Дата:	30 януари 2025 г.
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20245310200185
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2024 г.

Присъда по дело №185/2024 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите