Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
3506 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна,
срещу Решение № 1974/04.11.2019 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 1959 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 44/02.04.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“.
В
касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно касаторът счита, че
районният съд е направил неправилен извод за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, като посочва, че
както актът за установяване на административното нарушение, така и
наказателното постановление съдържат пълно описание на обстоятелствата и са
съставени при спазване на всички срокове и процедури по ЗАНН. Посочва, че безспорно е установено
извършено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, че не са
налице обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН и наложените санкции са в минимума по
съответната норма. Моли за отмяна на решението на районния съд и за
потвърждаване на отмененото наказателно постановление.
Ответникът
в производството, „Мидитина“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно
постановление № 44/02.04.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което на „Мидитина“ ЕООД за две нарушения на чл. 48, ал.
1, т. 11 от Закона за водите, вр. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите са
наложени две административни наказания „имуществена санкция“ по 2000 лева всяко
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
От
доказателствата по делото районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 08.08.2018 г. експерти на БДЧР са извършили проверка на място с
катер ИАРА 22 на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и по
документи за изпълнение на условията по Разрешително № 22360015/12.12.2011 г.,
изменено и продължено с Решение № 1039/23.01.2013 г. и изменено и допълнено с
Решение № 13/15.02.2018 г. на Директора на БДЧР, издадено на „Мидитина“ ЕООД за
ползване на повърхностен воден обект – акваторията на Черно море – в района
срещу ІV-та буна южно на с. Кранево, с цел на ползването „Аквакултури и
свързаните с тях дейности – мидена ферма за култивирана черна мида“. При проверката било установено, че титулярът
на разрешителното „Мидитина“ ЕООД не е обозначило разрешената площ за монтаж на
инсталацията с трайни плаващи водни знаци в съответствие с т. 2.2 от раздел
„Условия, при които се разрешава ползване на водния обект“ по Решение №
13/15.02.2018 г. и не е сигнализирало трайно пункта за собствен мониторинг
съгласно т. 2.3 от същия раздел по същото решение.
Констатациите
при проверката били описани в констативен протокол от същата дата. До
дружеството е изпратено писмо-покана за явяване в БДЧР за изясняване на
обстоятелствата, което се върнало непотърсено. Поради неоткриване на нарушителя
на адреса по седалище и адреса на управление на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
е съставен акт за установяване на административно нарушение № 202/08.11.2018
г., в който били описани двете нарушения на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за
водите. Въз основа на акта е издадено наказателното постановление, с което за
двете нарушения са наложени две санкции по чл. 201, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че
административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок
от компетентен орган по чл. 201, ал. 2 от Закона за водите. Счита обаче, че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на дружеството. За такива са приети
липсата на конкретни данни за времето на извършване на нарушението, като се
приема, че всяко от нарушенията е извършено на различна дата. Районният съд
сочи и разминавания между съдържанието на акта и постановлението относно факти,
касаещи дължимото поведение на дружеството, а именно в акта не е посочен срок
за изпълнение, а в постановлението е посочена конкретна дата. Поради това
приема, че липсата в АУАН и неясното посочване в НП на датата на извършване на
нарушенията е ограничило правото на защита на наказаното лице, което е
съществено процесуално нарушение, неотстранимо в хода на съдебното
производство. По приложението на материалния закон приема, че са събрани
доказателства за извършена проверка в района на разрешената площ за монтаж на
фермата, при която не са установени обозначения. Тази липса на обозначения
обаче е констатация към датата на извършване на проверката, а дата на
извършване на нарушението в АУАН и НП не е посочена, поради което е невъзможна
съдебната проверка за съставомерността на деянието. От друга страна приема за
установено, че към момента на проверката водният обект, стопанисван от
дружеството, не е бил експлоатиран, което приема за ирелевантно за
съставомерността на нарушението, но преценява като предпоставка по чл. 28 от ЗАНН деянието да се приеме за обществено неопасно поради липсата на застрашени
или увредени обществени отношения. Намира още за неправилно приложен
материалния закон по съображения, че става въпрос за едно и също нарушение,
макар и засягащо две отделни условия по разрешението, поради което дружеството
е следвало да бъде санкционирано само веднъж. С посочените мотиви районният съд
е отменил наказателното постановление.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и счита изводите на районния
съд от правна страна за правилни като краен резултат, доколкото в хода на
административнонаказателното производство не е установено и доказано
извършването на нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, а именно
неизпълнение на условие от разрешителното, подлежащо на санкциониране по чл.
200, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Няма спор по обстоятелствата, свързани с
разрешението на дружеството за ползване на повърхностен воден обект, и неговите
условия, сред които предвидените в Решение № 13/15.02.2018 г. за изменение и
допълнение на разрешението т. 2.2 и т. 2.3 с описаното по-горе съдържание.
Двете задължения са фигурирали в първото разрешително от 12.12.2011 г., като
срокът за изпълнението им е бил до един
месец преди започване изграждането на мидената ферма. С Решение №
1039/23.01.2013 г. тези задължения не са променени, но е удължен крайният срок
за изграждане на съоръжението до 03.11.2016 г. Точки 2.2 и 2.3 от
разрешителното са изменени с Решение № 13/15.02.2018 г. на Директора на БДЧР, като
е поставено изискване разрешената площ за монтаж и пунктът за собствен
мониторинг да бъдат обозначени с трайни знаци в срок до един месец от влизане в сила на това решение.
В хода на проверката на 08.08.2018 г.
изрично е констатирано от проверяващите, че не е установено ползване на
акваторията на Черно море в разрешената площ и не е изградена нито една от
разрешените 30 броя линии, тоест инсталацията не е монтирана, не е констатирана
на място дейност по изграждане и БДЧР не е получило уведомление за започване и
приключване на монтаж.
Срещу дружеството е образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акта за установяване
на административно нарушение от 08.11.2018 г., в който срокът за изпълнение на
двете условия е определен на 06.04.2018 г. Във възраженията си дружеството
посочва, че неизпълнението се дължи на наличието на свлачище, което е
прекъснало пътя до базата за обслужване на мидената ферма, частично е разрушена
буната и няма място за съхранение на инвентар, включително лодка за достъп за
обслужване на фермата. Поради това дружеството иска удължаване на срока за
изграждане на фермата.
Обстоятелството, че мидената ферма не е
изградена, се установява и от изисканите в хода на съдебното производство документи
от ИАРА, и по-специално от доклад за извършената на 08.08.2018 г. инспекция на
мидените ферми в териториалните води на Добричка област, при която по отношение
на мидената ферма на „Мидитина“ ЕООД в т. 14 е констатирано, че тя е
неизградена, не са открити навигационни или други обозначителни знаци.
Касационната инстанция не констатира
нарушение на процесуални норми, изразяващо се в непосочване на датата на
извършване на нарушенията. Както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление е посочено, че срокът, в който
дружеството е следвало да обозначи разрешената площ за монтаж на инсталацията с
трайни знаци и да сигнализира пункта за собствен мониторинг, е 06.04.2018 г.,
на която дата е прието, че е изтекъл едномесечният срок от влизане в сила на Решение №
13/15.02.2018 г. на Директора на БДЧР.
Проверката, при която е констатирано
неизпълнението, обаче е проведена четири месеца по-късно, като при нея е
установено безспорно, че няма мидена ферма, тоест, че акваторията на Черно море
в посочените координати не се използва за целите, за които е издадено
разрешението. Действително, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите,
водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на Закона за водите. Санкция по
чл. 200, ал. 1, т. 2 от същия закон обаче се налага на лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или
в отклонение от предвидените условия в
разрешителното. Ползването на водния обект се извършва чрез разполагане и
експлоатиране на техническо съоръжение за аквакултури – мидена ферма, каквото
не се установява да е започнало да се изгражда, да е било изградено или да е
било експлоатирано към датата, посочена в акта и постановлението – 06.04.2018
г., нито към датата на проверката. Доколкото не е доказано, че водният обект е
бил използван, наличието на срок за обозначаване на площта и на пункта за
собствен мониторинг само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Наличието на разрешително за
ползване е предпоставка за правомерно използване на водния обект, но не и
доказателство за действително ползване. Такова ползване
административнонаказващият орган не твърди и не доказва, поради което
налагането на санкция за ползване в отклонение от предвидените условия в
разрешителното представлява неправилно прилагане на санкционната норма, което
налага отмяната на наказателното постановление.
Като е достигнал до същия резултат, макар
и по различни съображения, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от производството и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на дружеството следва да бъде присъдена сумата
1000 лева съобразно представени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение.
Въз
основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1974/04.11.2019 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 1959 по описа на съда за 2019 година.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Черноморски район“ – гр. Варна да заплати на „Мидитина“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****,
сумата 1000 (Хиляда) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.