РЕШЕНИЕ
№
475, 17.03.2015г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев
Надежда Дзивкова
секретар
: В.В.
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 3640 по описа за 2014 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила
е жалба от С.Г.Х., в качеството й на неучастващо трето лице по и.д. № 20108250400553 по описа на ЧСИ С. Г., против постановление от
15.09.2014г. , с което е постановен отказ за заличаване на наложена по същото
дело възбрана върху имоти, подробно описани в постановлението. Поддържа се
неправилност на обжалвания акт поради това, че е наложена възбрана върху имоти,
които не са собственост на длъжника, а на третото лице. Сочи, че тя не дава
съгласие за удовлетворяване на вземането на взискателя от длъжника чрез осребряване
на собствените й недвижими имот.
Взискателят
„ФБХ Сиеком” ЕООД и „Б.Н. инженеринг” ООД не са взели становище.
Постъпили са мотиви на съдебния
изпълнител във връзка с обжалвания акт, в които се поддържа, че жалбата е
недопустима, т.к. жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.435, ал.4 от ГПК, т.е. не е от кръга на оправомощените лица да обжалват действия на съдебен
изпълнител. По същество счита жалбата за неоснователна. Сочи, че към момента на
налагане на възбраната за гарантиране вземането на взискателя, третото лице не
е имало вписана искова молба за разваляне на отчуждителните сделки в полза на
длъжника. Възбраната има защитно-оповестително действие, при което са
непротивопоставими на взискателя решения в производства, в които той не е участвал.
В случай постановеното решение има сила на пресъдено нещо само между страните в
исковото производство, но не и спрямо взискателя. Счита, че в случая не е
налице и хипотезата на чл.433 от ГПК за служебно заличаване на наложени
възбрани. На последно място, счита, че третото лице няма правен интерес от
обжалване на неговите действия, т.к. към момента не е въведен имотния регистър, а извършеното
вписване по индивидуалната партида на длъжника не засяга правата на третото
лице. Моли за оставяне на жалбата без
разглеждане, а разгледана по същество – за отхвърлянето й като неоснователна.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената
жалба е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неоснователна, по следните съображения :
С
постановление от 15.09.2014г. по изп.д. № 20108250400553 по описа на ЧСИ С. Г. е постановен отказ за
вдигане на възбрана, наложена по изпълнителното производство върху имущество на
длъжника за удовлетворяване вземания на кредитора. Съобщението до третото лице,
жалбоподател е връчено на 18.09.2014г.
Жалбата , против постановлението е внесена в деловодството на ЧСИ на
25.09.2014г., т.е. в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1
от ГПК.
Жалбата
изхожда от трето лице, което заявява самостоятелни права на собственост върху
имоти, по отношение на които е започнало принудително изпълнение.
От
фактическа страна се установява от материалите по изп.д. № 20108250400553 по описа на ЧСИ С. Г., че Х. е продала на
длъжника по делото недвижими имоти с НА № 145, т.3, д.410/21.12.2007г. на
нотариус с рег.№ 116, РС-Варна и НА № 146, т.3, д.411/2007г. на нотариус с рег.
№ 116 при РС –Варна, недвижим имот и е учредила право на строеж. По изпълнителното дело е наложена възбрана за
обезпечаване вземанията на взискателя „ФХБ Сиеком”ЕООД върху , придобитите от
длъжника „Б.Н. инженеринг” ООД имоти през 2011г. С решение по т.д.№1931/2012,
ВОС горепосочените два договора са развалени, като решението е влязло в сила и
е вписано на 20.12.2012г. С молба от
27.05.2014г. Св. Х. е искала вдигане на наложената възбрана. С обжалваното
постановление съдебният изпълнител е постановил отказ от извършване на исканото
изпълнително действие. Други доказателства по делото не са ангажирани.
Съгл.
чл.435, ал.4 от ГПК третите лица по изпълнението могат да обжалват действия на
съдебните изпълнители в случаите, в които изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора или възбраната, или на предаването, се намират във
владение на това лице. Законодателят е предвидил възможност на неучастващи в
изпълнителния процес лица да осъществят защита на владението си при определени
условия – в деня на насочване на принудителното изпълнение върху спорните вещи,
тези лица следва да докажат установено владение, както и че към този момент
длъжникът не е бил собственик на вещта. При недоказване на този факт така
подадените жалби се отхвърлят. В конкретния случай жалбоподателката твърди, че
длъжникът в изпълнителното производство не е собственик на възбранените имоти,
като самата тя заявява собственически претенции и се позовава на влязло в сила
решение , разпростиращо действието си спрямо нея и длъжника, за това че тя е
собственик на имотите. Направените твърдения, обаче биха обосновали защитата на
тази страна и правния й интерес от водене на иск по чл.440 от ГПК – като трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението, да предяви иск против длъжника и
взискателя, за да установи че спорното право не принадлежи на длъжника. Това е
искът, с който едно трето лице, което не владее спорната вещ може да защити
правата си . Чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител третото лице
може да защити собствеността си само в случаите, в които докаже, че е владяло
имота в момента на пристъпване на изпълнение спрямо спорния имот. По настоящето
дело такива доказателства не са ангажирани. Не е предявен и иск по реда на
чл.440 от ГПК, т.к. изрично е посочено, че се обжалва постановлението за отказ на съдебния изпълнител. При това
положение така подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение жалба
вх.№34835/12.12.2014г. на С.Г.Х., ЕГН **********, в качеството й на
неучастващо трето лице по и.д. №
20108250400553 по описа на ЧСИ С. Г.,
против постановление от 15.09.2014г. , с което е постановен отказ за заличаване
на наложена по същото дело възбрана върху имоти, подробно описани в
постановлението.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :