№ 486
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200841 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на М. В. П., ЕГН: ********** от град
********, ул. “***********” № ** против Наказателно постановление № 25-
0257-000070 от 04.03.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни
Дъбник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е
наложил на М. В. П., глоба в размер на 30 лв. и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за
отмяна на така издаденото Наказателно постановление, тъй като счита, че
същото е неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата си, жалбоподателят бланкетно навежда доводи, че както
АУАН-а, така и НП-то са издадени от длъжностни лица, чиито правомощия не
1
включват съставянето на АУАН, както и че АУАН-а е съставен в нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Поради изложеното в жалбата се иска РС-Плевен да отмени изцяло
обжалваното Наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. Е. П. от АК – Плевен.
Молят съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява в
открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление № 25-0257-000070 от
04.03.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник въз
основа на Акт Серия GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на
административно нарушение, от който е видно, че на 09.02.2025 г. Около 12:34
часа, на ПТ I-3 км 111+200, разклон с. Крушовица – с. Горни Дъбник, с посока
на движение към гр. Плевен,управлява лек автомобил марка „Ауди“, с рег. №
********, като извършван маневра изпреварване, нарушавайки хоризонтална
пътна маркировка М1 – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. К. Ц. – мл. автоконтрольор,
от свидетеля при установяване на нарушението и очевидец на същото - Р. Р.
Ж., както и от жалбоподателя М. В. П., като последният получил и препис от
него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения от страна на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
2
постановление № № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г., което е издадено от Н.
РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на МВР - на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ от 30 лева и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – при изпреварване несъобразява
поведението си с пътната маркировка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото доказателствени материали: Акт Серия
GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г. е
издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, както и от показанията на
свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж., а не на последно място и от обясненията
дадени от жалбоподателя М. В. П., непосредствено пред съда.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж.,
тъй като те са житейски издържани, много подробни, непротиворечиви и
непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се
подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
поставя в основата на фактическите си изводи.
Тези двама свидетели са били очевидци, имат съхранен спомен и
възпроизвеждат напълно достоверни сведения за това, че на инкриминираната
дата и час посочена в АУАН-а, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Ауди“, като е извършил неправилна маневра изпреварване в забранена зона,
като по този начин е нарушил пътна маркировка „М1“.
В съдебно заседание жалбоподателят даде своите обяснения, като
същият заяви, че не отрича, че е извършил описаното в АУАН-а нарушение,
както и обстоятелството, че много добре знае, че в процесния пътен участък
почти винаги има служители или на ДАИ, или на „Пътна полиция“.
Жалбоподателят навежда доводи, че е извършил нарушението по
обективни причини, тъй като според него, пред неговия автомобил се е
движел друг лек автомобил, който е бил предприел неправилна маневра да
завие към бензиностанция "SHELL“, която се намира в района.
3
Според жалбоподателя, водачът на този автомобил в последствие се е
отказал от предприетата маневра и е продължил пътя си направо по пътното
платно.
Жалбоподателят, в обясненията си пред съда сочи, че е реагирал
интуитивно, като е сметнал, че ще е по добре да го изпревари, въпреки, че е
знаел, че ще наруши ЗДвП.
Съдът некредитира изложеното становище от страна на жалбоподателя,
че пред него се е движел друг авотмобил и че неправилното изпреварване се
дължи именно на този автомобил, тъй като това не е доказано с никакви
доказателства, нито гласни, нито писмени и по принцип, некореспондира със
свидетелските показания на полицейските служители разпитани в съдебно
заседание.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена от
наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от
закона преклузивен срок.
Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал.
1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган.
АУАН-а също е съставен от компетентен служител.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено.
В НП-то правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма.
С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и при
издаването на НП-то са спазени съответно разпоредбите на
чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно- наказателното производство, които да нарушават
4
правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което съдът не споделя
доводите в тази насока, изложени в жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен и
категоричен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят
М. В. П. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата.
От обективна страна на 09.02.2025 г. жалбоподателят - водач на моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № ********, като е извършил маневра
изпреварване, нарушавайки хоризонтална пътна маркировка „М1“
Нарушението е довършено с предприетите от жалбоподателя
неправилни действия.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е императивна.
Целта е да се задължат водачите да спазва пътната маркировка, за да се
гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно
транспортно произшествие.
На водачите не е предоставена възможност да преценяват
законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътната
маркировка, нито да я нарушават, а във всички случаи следва да се съобразят
с нея.
Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно.
Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и
несъобразяването на поведението на жалбоподателя с нея, което е достатъчно
за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение,
поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, съдът приема за
неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътната маркировка на пътя, но въпреки това е предприел маневра
5
изпреварване, като я е нарушил с пресичането си и не е съобразил
поведението си с нея.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 30 лева и отнемане на съответни точки.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен
случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици, т.е.
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др.
Що се отнася до вредните последици – в посочения смисъл, то такива са
налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя.
По делото няма налични данни за смекчаващи обстоятелства, които
да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние и на дееца в частност.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния
случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай!!!
С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за
законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Страните по делото не са направени искания за присъждане на разноски,
такива не се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0257-000070 от
6
04.03.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложил на М. В.
П., ЕГН: ********** от град ********, ул. “***********” № **, глоба в
размер на 30 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7