№ 120
гр. Перник, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105361 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2917/2024 г. по описа на
Районен съд Перник срещу Г. В. И. и К.В. М.
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: ***************. Поддържа, че между
водоснабдителното дружество и А. Б. И. (****) е била налице облигационно правна
връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който
урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с
Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./. След смъртта имота бил
наследен от Г. В. И. и К.В. М.до размер от ¼ всяка една от тях.
Твърди се, че непогасените задължения за доставката *************** са в общ
размер на 301,92 лева главница и 35,89 лева лихва.
В настоящото производство се претендират част от сумите, предмет на
заповедното производство, в по кратък срок и срещу единия ответник.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу Г. В. И. за част от сумите, предмет на
заповедното производство – 76,90 лева главница, формирана в двата периода от
19.03.2021 г. до 20.12.2021 г. – 26,40 лева и в периода от 20.12.2021 г. до 15.03.2024 г.
– 50,50 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното плащане и 8,90 лева
лихва за забава, начислена в двата периода от 11.06.2021 г. до 01.04.2022 г. – 1,30
лева (върху 26,40 лева) и в периода от 15.03.2022 г. до 13.05.2024 г. – 7,60 лева (върху
50,50 лева), представляващи ¼ от цялото задължение за този период.
1
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за
недопустими, тъй като са за суми и периоди, различни от тези, за които е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2917/2024 г. по
описа на Районен съд Перник.
Оспорва качеството си на потребител с твърдението, че не е собственик или
ползвател на имота.
Оспорва доставката и размера на претенцията.
Оспорва показанията на водомера да са надлежно снети и отразени, тъй като
нямало подпис на потребител или свидетел, поради което не дължи претендираните
суми.
Оспорва да е уведомяван за задълженията си.
Направено е възражение за погасяване на претенцията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа вече изложеното.
Ответникът се явява лично и се представлява. Признава, че е собственик на 1/3
от процесния имот, което обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство частично съвпадат. Това обстоятелство не влияе на допустимостта на
исковете както ответника подържа. Това е така защото задължителните,
индивидуализиращи спорното право реквизити – основание и страни са налице.
Промяната в настоящото производство се изразява в периода и размера – претенцията
е в занижени такива. По правилото на чл. 6 ГПК в правото на ищеца е по всяко време
да редуцира обема на търсената защита, като това не влияе на допустимостта на
исковете. Единствената санкция е, че вече издадената заповед за изпълнение подлежи
на обезсилване в частта, за която не е предявен иск.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
2
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необхоД. да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необхоД. изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Както бе посочено, ответникът изрично е признал, че е собственик на 1/3 от
имота, за който се отнася претенцията за предоставяне на ВиК услуги, а искът е до
размер от 1/4 от тази доставка, поради което съдът приема, че ответникът е пасивно
материално легитимиран по отношение на предявените искове.
Относно размера, съдът кредитира неоспорената от страните и приета по делото
ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за двата
процесни периода, чрез проверка и запис на показанията на водомерите в имота и
3
общия са начислени суми за предоставяне на ВиК услуги в общ размер на 307,64 лева,
като ¼ от това задължение се равнява на 76,91 лева. В съдебно заседание е посочило,
че от изследваните документ прави заключение, че счетоводството на ищеца е водено
редовно, поради което възражението на ответника поддържайки обратното, съдът
намира за неоснователно. Фактури са издавани, а обстоятелството дали се съхраняват
е електронен регистър и не са физически разпечатани на хартия е ирелевантно.
По отношение на претенцията за мораторна лихва вещото лице е изчислило, че
същата е в общ размер на 8,89 лева.
С възражението по чл. 414 ГПК и с исковата молба е въведено такова за
погасяване на исковото притезание по давност. В Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за
съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса
на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане,
което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт
и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането.
С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж
преди 03.06.2021 г. са погасени по давност. Това е така, защото тук посочената
разпоредба определя изискуемостта на всяко месечно вземане - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след издаване на фактура. В този период задължението е
изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал.
1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим и към изискуемостта и изпадането в
забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница не са погасени по давност. Първата от издадените
фактури за процесното вземане с от дата 10.05.2021 г., поради което нейната
изискуемост, респективно начало на погасителната давност е настъпила на
10.06.2021 г., а заявлението, прекъсващо давността по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, е
депозирано на 03.06.2021 г. Ищецът правилно е съобразил възражението на ответника,
депозирано още в заповедното производство, проявявайки процесуален разум като в
исковото производство е заявил единствено претенцията, непогасена по давност.
Ето защо главният иск следва да бъде изцяло уважен, като за разликата от 1
стотинка съгласно ССЕ съдът не дължи произнасяне по правилото на чл. 6 ГПК.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. При извода за
4
основателност на главната претенция, такава е и тази за обезщетение за забава по вече
изложените аргументи, но до размер от 8,89 лева, като следва да се отхвърли до
пълния предявен размер от 8,90 лева.
При тези правни изводи, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в исковото
производство в общ размер на 760,00 лева, от които следва да му бъдат присъдени
759,92 лева съобразно изхода по спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. В
рамките на заповедното са доказани разноски в размер на 252,50 лева (за двамата
ответника), от които следва да се присъдят 79,33 лева съобразно изхода от спора като
съдът съобрази размера на претенцията в заповедното, тази в исковото и раздели
доказаните разноски съобразно броя на сочените длъжници.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно.
В конкретния случай претендираното възнаграждение за процесуално
представителство е съобразено с установения минимум, а и ищецът е проявил завидна
активност, установявай друго дело с участието на ответника, в което същият е признал
правото на собственост и е постановено решение, съобразно него.
Ответникът е претендирал разноски, но такива той не е сторил. Направено
искане за присъждан на разноски в поза на процесуалния представител, оказал правна
помощ по реда на чл. 38 ЗА. Съдът определя минимално такова в размер на 400,00
лева, от които следва да се присъдят 0,05 лева
В светлината на гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Г. В. И., ЕГН ********** за сумата в размер на 76,90 лева главница,
формирана в двата периода от 19.03.2021 г. до 20.12.2021 г. и от 20.12.2021 г. до
15.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (03.06.2024 г.) до окончателното плащане на
задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8,89 лева -
лихва за забава, начислена в двата периода от 11.06.2021 г. до 01.04.2022 г. и от
15.03.2022 г. до 13.05.2024 г., представляващи ¼ от цялото задължение за доставка на
ВиК услуги до недвижим имот с адрес: ***************, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр.
дело № 2917/2024 г. по описа на Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 8,89 лева до пълния предявен размер от
8,90 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. И. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на 759,92 лева
разноски в настоящото производство и 79,33 лева разноски в заповедното
5
производство съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на адв. В. Б. сума в размер на 0,05 лева в
настоящото производство за оказаната правна помощ съобразно отхвърлената част от
претенцията
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6