№ 37
гр. Провадия, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Производството по делото се води по искова молба от „Водоснабдявани
и Канализация” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****, представлявано от управителя В.В. срещу Д. Й. Д., ЕГН **********, с
адрес ******, кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 400.11лв, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К –
услуги по партида с абонатен №1133997, за периода от 14.03.2020г. до
01.02.2021г. за обект, находящ се в ******, сумата 36.75лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 14.03.2020г. до 29.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№871/25.10.2021г. по ч.гр.д. №1285 по описа за 2021г. на Провадийски
районен съд. Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК 1 за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ищецът е
1
доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество. Същевременно
излага, че същата представлява служебно определено количество вода на
основание чл.34а, ал.5 във вр. чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. на
МРРБ, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да
извърши метрологична проверка на индивидуалния си водомер, съгласно
чл.11, ал.5 от същата наредба. Приложена е методиката по чл.39, ал.5, т.1 във
вр. с ал.6 от посочената наредба – по 5куб.м./месечно за един обитател,
считано от 2017г. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Излага, че част от недвижимия имот придобил на 13.03.2020г., като не само
преди тази дата, но и след нея не го е обитавал. Знае, че в имота живял
наследодателя на останалите съсобственици – И.Н. Д., който починал на
13.02.2020г. Няколко месеца преди смъртта му бил настанен в хоспис.
Впоследствие излага, че е празно от август 2020г. Счита, че е неправилен
начинът на определяне на задължението, предвид липсата на предпоставките
за това. Приема, че потребителят има задължение на всеки десет години да
инициира проверка на индивидуалния водомер, но за да изпълни това си
задължение следва да бъде надлежно уведомен, да му бъде предоставен срок
да изпълни това, като едва при неизпълнение да настъпят неблагоприятните
последици. Оспорва, че водомерът не е бил проверен в рамките на 10 години.
Липсва информация за уведомяване, което се изисквало съгласно ОУ. Не се
установява правилното приложение на алгоритъма за служебно определяне на
ползваните количества ВиК услуги при липса на индивидуален водомер,
съобразно предвидените в ОУ и наредбата методики, както и броя на лицата,
обитаващи имота за процесния период. Моли се за отхвърляне на исковете по
тези съображения и присъждане на разноски в полза на ответник.
В уточнителна молба ищецът заявява, че процесните главни вземания са
за служебно начислена вода на основание чл.39, ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба
№4 от 14.09.2004г. на МРРБ за 1 обитател. Твърди, че на 14.11.2016г.
инкасаторът е установил, че е изтекъл срока на метрологичната проверка на
индивидуалния водомер в имота на потребителя, за което е издадено
2
уведомително писмо. Считано от м.06.2017г. по партидата на ответника се
начислява служебно количество вода, заплащано регулярно до 30.01.2020г.
Ответникът не бил изпълнил задължението си по чл.42 от ОУ да
уведоми оператора за временно преустановяване доставката на питейна вода
в процесния имот.
В писмена молба от 07.07.2022г., ищецът чрез процесуалния си
представител прави оттегляне на исковите претенции за главници в общ
размер от 400.11 лв. на 239 лв. представляваща 8/12 части или 2/3 части от
сбора на главниците, дължими за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г.,
както и по иска за обезщетение за забава от 36.75 лв. на 20.86 лв.,
представляваща 8/12 части или 2/3 части, дължима за периода от 10.05.2020 г.
до 29.08.2021 г. Направен е отказ от странна на ищеца за сумата от 41.62лв.
главница, дължима за периода 14.01.2020г. до 12.03.2020г. и за сумата от
5.46лв. лихва за периода 14.03.2020г. до 29.08.2021г. Производството спрямо
тези вземания е прекратено с влязло в сила протоколно определение №
307/07.09.2022г.. Процесуалният представител на ищеца поддържа исковете в
останалата им част за главница 239 лв. представляваща 8/12 части или 2/3
части, дължима за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. и по иска за
обезщетение за забава на 20.86 лв., представляваща 8/12 части или 2/3 части,
дължима за периода от 10.05.2020 г. до 29.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 239 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.09.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани
и неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Общи условия; Решение № Ц-37/23.12.2019 г., ведно с 2 бр. обяви;
Решение № Ц-46/30.12.2020 г., ведно с 2 бр. обяви; Справка за недобора на
мастен абонат № 1133997 н.а. вписан под № 4, т. ХVІ, дело №
3394/13.03.2020 г.; н.а. вписан под № 72, т. ХVІ, дело № 3469/2020 г.;
удостоверение за наследници изх. № АУ016876МЛ/21.02.2020 г., договор за
продажба на държавен недвижим имот от 19.07.1989 г. справка от Агенция по
3
вписванията № 999809/21.08.2021 г. за Д. Д. се установява, че: ищцовото
дружество доставя ВиК услуги в обект на потребеление находящ се в ******.
Предоставянето на услугите се регулира от действието на Общи условия.
Ответникът на 13.03.2020г. е придобил собствеността върху 8/12 ид.ч.
от процесното жилище чрез дарение и покупко-продажба от част от
наследниците на починалия предишен собственик И.Н. Д., починал на
13.02.2020г., а именно сестра му Р.Н. Т.а, племенните му Н. Д. Н.в и В. Д.а А..
Останалите наследници на И.Н., а именно плетениците му Д.Е.К., Д.И. Н. и
М.И.Н. не са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имота. От
своя страна И.Н. Д. е придобил собствеността върху процесното жилище чрез
покупка на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти на 19.07.1989г.
От справка за недобора се установява, че от 19.06.2017г. е започнало да
се начислява служебно количество вода на абоната в процесния обект на
отчитане. За периода на служебното начисляване по справката за недобора от
19.06.2017г. до 03.02.2021г. е начислявано вода между 5 куб.м. и 12 куб.м.
От копие от лична карта на Д. Д.; удостоверение за настоящ адрес на Д.
Д. се установява, че ответникът е с регистриран постоянен адрес в гр.***** и
настоящ адрес в с.*****.
От фактури от ‚Енерго-Про“ ЕАД гр.**** се установява, че за периода
03.12.2020г. – 02.01.2021г. за процесния обект на потребление е отчетен 1
кВтч – 5,70 лева, за периода 02.11.2020г. - 02.12.2020г. е отчетено 41 кВтч –
8,96 лева, за периода 02.04.2020г. – 01.05.2020г. е отчетено 28 кВтч – 5,77
лева, за периода 02.09.2020г. – 01.10.2020г. е отчетено 21 кВтч - 4,27 лева, за
периода 030.01.2020 – 01.02.2020г. са отчетени 94 кВтч – 19.40 лева.
От уведомително писмо от 2016 г. до И. Д. се установява, че е изтекла
метрологичната годност на водомера монтиран в процесния обект на
отчитане. Това е констатирано на 14.11.2016г. И. Д. е уведомен затова от
инкасатора св.М.В.. Видно от отбелязваният върху уведомителното писмо са
правени опити да се смени процесния водомер, но това не се е случило,
отбелязано е, че абоната е много възрастен и не можем да се разберем и
впоследствие абоната е казал, че водомерът е сменен.
От показанията на св.В., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
4
че тя е инкасатор у ищцовото дружество и е проверявала водомера в
процесния обект на потребление. Св.В. е констатирала, че водомерът на
процесния обект е с изтекла метрологична годност, изготвила е писмо и го е
връчила на починалия Д., като му е обяснила, че е необходимо да си смени
водомера, тъй като настоящия му водомер е с изтекла метрологична годност.
Д. е разбрал, но не е могъл да подпише писмото, тъй като ръцете му
треперили. Д. не е сменил водомера, въпреки напомнянята от страна на св.В..
Записванията върху уведомителното писмо са направени от служители на
фирма „Хидроинстал“ за подмяна на водомери, която работи с ищцовото
дружество. Водомерът бил сменен през 2021г./2022г. Служебното
начисляване на вода вероятно е започнало на 11.04.2017г., тъй като водомера
не е бил подменен.
От уведомително писмо от С. Т., издадено в качеството му на управител
на етажната собственост на бл.6, вх.2, кв.“Възраждане“ се установява, че
ответникът поради факта, че за периода 14.02.2020г. – 18.06.2022г. не е живял
в процесния обект на отчитане е бил освободен от заплащане на месечни
такси за управление и поддържане на общите части на сградата.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че задълженията по главницата за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1133997 по посочените
фактури в Справка за недобора на частен абонат от 14.01.2020 г. до 01.02.2021
г. е в размер на 400.11 лв.
Съгласно молба от „Водоснабдяване и канал изация-****“ ООД от
07.07.2022 г., ищецът се отказва изцяло от претенцията за главници по
първата и втората от процесиите фактури, индивидуализирани в таблица I от
исковата молба в общ размер на 41.62 лв., дължими за периода 14.01.2020г.
до 12.03.2020 г. с оглед момента, в който ответникът е придобил 8/12 ид.ч. от
правото на собственост върху водоснабдения недвижим имот, находящ се в
гр.****, ж.к.Възраждане бл.6, вх.2, ап.27.
Задълженията по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1133997 по посочените фактури в Справка за недобора на
частен абонат от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. е в размер на 358.49 лв.
Задълженията по лихвата за забава върху всяко едно от задълженията за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1133997 по посочените
5
фактури в Справка за недобора на частен абонат до 01.02.2021 г. е в размер на
37.40 лв.
За месеците от януари 2020 г. до декември 2020 г., количеството
изразходвана вода е остойностена по 2.677 лв. за 1мЗ, а за месец януари 2021
г. по 2.709 лв. за 1мЗ.
Обща стойност на изразходено количество вода за процесния период в
размер на 592.22 лв.
По процесните фактури няма извършени плащания до 01.08.2022 г.,
както и към датата на техния падеж, както и след подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 31.08.2021 г.
Дължимата сума на претендираните главници за период 14.01.2020 г. до
01.02.2021 г. по исковата молба е в размер на 400.11 лв. или 8/12 ид.части от
нея са в размер на 266.74 лв.
Дължимата сума на претендираните лихви за период 14.03.2020 г. до
29.08.2021 г. по исковата молба е в размер на 36.75 лв. или 8/12 ид.части от
нея са в размер на 24.50 лв.
Задълженията по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1133997 по посочените фактури в Справка за недобора на
частен абонат от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. са в размер на 358.49 лв. и 8/12
ид. части от нея са в размер на 239 лв.
Задълженията по начислени лихви за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1133997 по посочените фактури в Справка за недобора на
частен абонат от 10.05.2020 г. до 29.08.2021 г. са в размер на 31.29 лв. и 8/12
ид. части от нея са в размер на 20.86 лв.
От ЧГД № 1285/2021 г. по описа на РС-Провадия по описа на ПРС се
установява, че ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По така подаденото заявление е
образувано ч.гр.д.1287/2021г. на РС Провадия и е издадена Заповед №
871/25.10.2021г. за суми в размер на в размер на в размер на 400.11 лв.
(четиристотин лева и 11 ст.), представляваща главница за периода от
14.01.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по
партида с абонатен № 1133997, за обект-имот, находящ се в гр.****, жк..
„Възраждане“ бл.6, вх.2, ап.27, област ****., за които има издадени фактури
6
за периода от 13.02.2020 г. до 03.02.2021 г.; в размер на 36.75 лв. (тридесет и
шест лева и 75 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата,
за периода от 14.03.2020 г. до 29.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева)
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен
съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за
вземане основаващо се на чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1133997, за обект-имот, находящ се в ******, област ****, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-****” ООД част от сумите, за които е
издадена Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по
описа на РС Провадия за суми в размер на 239 лв. представляваща
припадащата се главница съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника върху процесния обект на отчитане за периода от 12.03.2020 г. до
01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1133997, за обект-имот, находящ се в гр.****, *****, област
****, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021
г.; в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника върху процесния обект на отчитане за периода от 10.05.2020г. до
29.08.2021г., ведно със законната лихва върху гореконкретизираната
главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021
г., до окончателното погасяване на задължението.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед при условията на
7
чл.47, ал.5 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр
на абонатен №1133997; наличие на основание за служебно начисляване на
ВиК услуги, поради това, че СТИ е било извън метрологична годност,
изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва.
Ответникът няма факти, за които да носи доказателствена тежест.
По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на
оператор на „ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката
им се регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по
реда на чл. 8 от Наредбата.
От събраните писмени доказателства по делото се доказа, че ответникът
има качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г.
Съгласно чл. 14 от цитираната наредба, отношенията между страните се
уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват
към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това
следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в
чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия
на доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия,
последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект /като процесния/, който е
свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и
ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
собствеността, респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на
договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия
на доставчика.
Въз основа на изложените доводи, съдът намира, че страните са били
обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището, от което
8
ответника притежава 8/12 ид.ч. – потребител по см. чл. 3 от Наредба №
4/2004г. и на чл. 2 от ОУ, находящо се в ******.
Основният спор между страните е дали ищецовото дружество има
основание за начисляване на служебно количество вода. Според чл.34 и чл.34
а от Наредба № 4/2004г. водомерите подлежат на задължителен метрологичен
контрол като индивидуалните водомери се проверяват на всеки 10 години.
Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери, срокът за извършване на проверка на водомерите е
три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
В случая от показанията на св.В. и от уведомителното писмо до Д. –
предишния собственик на обекта на отчитане се установява, че е св.В. е
констатирала на 14.11.2016г., че водомера на И. Д. е с изтекла метрологична
годност. За това Д. е бил уведомен. Правени са няколкократни опити за смяна
на водомера на Д., но това не е станало. Видно от справка за недобора в
процесния обект на потребление вода се начислява служебно от 19.06.2017г.
до 03.02.2021г. като е начислявано количество от 5 куб.м. до 12 куб.м.
Съобразно разпоредбата на чл.39 от Наредба № 4/2004г. основния
принцип при определяне на дължимите суми за ползване на ВиК услуги е
отчитане на изразходено количество вода и определянето на предоставените
услуги по реда на чл.35 от Наредбата.
Съобразно разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата по изключение „…
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.);
3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване
(вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в
строеж.“
9
От това следва, че начисляването на служебно количество вода следва
да бъде само по изключение, а не да се превърне в правило какъвто е
настоящия случай. Съдът намира, че ищцовото дружество не е положило
необходимите усилия за монтиране на метрологично годен водомер в
процесния обект на потребление и възползвайки се от неизпълнение на това
си задължение е предпочело да превърне изключението за служебно
начисляване на вода в правило. Освен това от събраните по делото фактури
от „Еенрго-Про“ за част от процесния период и от уведомлението от
управителя на етажната собственост, в която се намира процесния обект на
отчитане се установи, че през периода 14.02.2020г. до 01.02.2021г. в
процесния обект не е живял никой. Съответно дори и да имаше основание за
начисляване на служебно количество вода, ВиК операторът я е начислил
погрешно като е определял месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е следвало да
бъде начислена по реда на чл.39, ал.5, т. 3 от Наредба № 4/2004г., тъй като
жилището е било необитаемо през процесния период.
В обобщение съдът намира, че ищцовото дружество не е имало
основание за начисляване на служебно количество вода през толкова дълъг
период от време почти 4 години. Но дори и да имаше основание за служебно
начисляване на вода, то тя е неправилно начислена.
Поради това предявените искове като неоснователни следа да бъдат
отхвърлени.
Издадената Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия следва да бъде обезсилена по
отношение на вземанията, за които е направен отказ от предявените искове, а
именно сума в размер на 41.62лв. главница, дължима за периода 14.01.2020г.
до 12.03.2020г. и за сумата от 5.46лв. лихва за периода 14.03.2020г. до
29.08.2021г.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото и в
заповедното производство, но предвид изхода по делото такива не му се
дължат.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и такива му
се дължат както по отношение на отхвърлените искове така и по отношение
на оттеглените от ищеца на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК. Сторените
разноски от ответника са в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение
10
и 25 лева за призоваване на свидетел, които разноски следа да се заплатят от
ищеца.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за приемане на установено в отношенията между „Водоснабдявани и
Канализация” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***** и Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес ******, че Д. Й. Д., ЕГН
********** дължи на „Водоснабдявани и Канализация” ООД част от сумите,
за които е Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по
описа на РС Провадия в размер на 239 лв. представляваща припадащата се
главница съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д.
върху процесния обект на отчитане за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021
г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с абонатен №
1133997, за обект-имот, находящ се в гр.****, *****, област ****, за които
има издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.; в размер на
20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за забава върху
главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д.
върху процесния обект на отчитане за периода от 10.05.2020г. до 29.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху гореконкретизираната главница, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Водоснабдявани и Канализация” ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН
**********, с настоящ адрес с.*****, общ.Провадия, сумата от 425 лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство,
включително и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.3 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия ПО ОТНОШЕНИЕ на следните
суми: в размер на 41.62лв. главница, дължима за периода 14.01.2020г. до
12.03.2020г. и за сумата от 5.46лв. лихва за периода 14.03.2020г. до
29.08.2021г. за ВиК услуги по партида с абонатен с абонатен № 1133997, за
11
обект-имот, находящ се в гр.****, *****, област ****, за които има издадени
фактури за периода от 13.02.2020г. – 13.03.2020г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е обезсилена Заповед № 871/25.10.2021г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
12