Р Е Ш Е Н И Е
гр. Добрич, 06.03.2015год.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, шести състав в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При участието на секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1504 по описа на съда за 2014 на ДРС, констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г.С.Г. с ЕГН ********** срещу М.Д.С. с ЕГН ********** в качеството и на едноличен търговец с фирма ”.....”, със седалище и адрес на управление гр.Д...., ул.”....”№..., регистриран с ЕИК .... в ТР, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2573лв./след увеличение цената на иска/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължение от 37 700лв., установено със спогодба по т..д№..../2011г. по описа на ДОС, начислено в размер на законната лихва за периода от 28.01.2012г. до окончателното събиране на задължението по изпълнителното производство- 29.09.2012г. , образувано за принудително събиране на вземането.
В исковата молба и уточняващата такава се
излагат следните фактически твърдения: По силата на съдебна спогодба,
постигната с ответницата по т.д№ ..../2011г. по описа на ДОС и одобрена от
съда, М.С., в качеството си на едноличен търговец се съгласила да заплати на
ищеца сумата от 188500лева на две вноски. Първата вноска от 37700лева следвало
да заплати в двумесечен срок от сключване на спогодбата или до 27.12.2011г.
Ответницата не заплатила първата вноска в уговорения срок. Поради неплащането в
срок, ищецът се снабдил с изпълнителен лист за сумата от 37700 лева. В
изпълнителния лист не било присъдено обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена от датата на падежа на главното задължение до
неговото изплащане.
Възоснова на издадения изпълнителен
лист ищецът инициирал изпълнително производство по описа на ЧСИ Н.Н..
Ответницата издължила сумата на няколко вноски. Поради забавеното плащане на
главното задължение, ответницата дължала на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислена върху неплатените части за периода от
падежа до окончателното му плащане.
С исковата молба се претендират
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответния
едноличен търговец оспорва иска като недопустим, доколкото в производството по
т.д№ .../2011година било отказано на
всички инстанции издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху сумите,
за които била постигната спогодба. На практика ищецът искал „пререшаване” на
постигнатата спогодба, което било недопустимо с
оглед СПН.
Второто възражение на ответната
страна е за изтекла погасителна давност.
Третото възражение на ответника
е, че със споразумението, одобрено от съда по т.д№.../2011г. на ДОС, страните
се споразумели спорът помежду им да приключи с постигане на процесната
спогодба.
С отговора се претендират
сторените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Районният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, че в съдебно
заседание от 27.10.2011г., помежду им е постигнато споразумение в рамките на
гр.д№ ..../2011г. по описа на ОС Д..., одобрено от съда, по силата на което
ответната страна ЕТ ”....” се
задължила да заплати на ищеца сумата от 188 500лева, както следва: 1/5 в
тримесечен срок от деня на съдебното заседание, остатъка- в дванадесет месечен
срок. При изчисляване на първата вноска се формира сумата от 37 700лева.
Тримесечния срок от деня
на подписване на спогодбата изтича на 27.01.2012г.
Възоснова на постигнатата
спогодба, на 02.02.2012г. е издаден изпълнителен лист от 02.02.2012г., за
сумата от 37700лева.
Съгласно справка на ЧСИ№....
в НК, въз основа на изпълнителен лист от 02.02.2012г. е образувано изпълнително
производство№....... По това изпълнително дело са събрани следните суми:
279,65лв-на 13.02.2012г.; 12000лв. –на 12.03.2013г.; 3800лв.- на 12.04.2012г.;
3800лв.- на 11.05.2012г.; 3800лв.- на 12.06.2012г.; 3800лв.- на 12.07.2012г.;
3800лв.- на 10.08.2012г.; 3800лв.- на 10.09.2012г.; 3800лв.- на 21.09.2012г.;
2500лв.-на 27.09.2012г. и 2700лв.- на 11.10.2012г. Общата сума, събрана по това
изпълнително дело възлиза на 44077,49лв, от който 37700-неолихвен дълг,
2800разноски по изп.дело, 3 577,49лв. такси по изп.производство.
По делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице изчислява Законната лихва върху
сумата от 37700.00лв. в два варианта:
-Начиная от 28.01.2012год. до
11.10.2012год. с отчитане постъпателното плащане на главницата съгласно
отбелязванията в изпълнителния лист от 02.02.2012год., без сумите -отчисленията
на съдебния изпълнител за разноските и таксите по изпълнителното дело е
1551.35лв. Видно от таблица на стр.2 от експертизата, както и от разясненията
на вещото лице в съдебно заседание, до 29.09.2012г. начислената законна лихва
възлиза на 1543,80лева.
-Начиная от 28.01.2012год. до датата на
последното плащане по изпълнителното дело, попълващо сумата от 37700.00лв., с
отчитане постъпателното плащане на сумите съгласно отбелязванията в
изпълнителния лист от 02.02.2012год., без да се отчитат отчисленията на
съдебния изпълнител за разноски и такси по изпълнителното дело е 1279.94лв.
Ответната страна представя по делото
разпечатки на определение№.....26.08.2013г. по ч.т.д№ ..../2013г. на ВКС и
Определение№..../27.12.2013г. по ч.т.д№4347/2013г. на ВКС, видно от който са
оставени без разглеждане жалбите на ищеца срещу разпореждане №.../16.10.2012г.
на ОС Добрич по т.д№..../2011г., с което се отказва издаване на изпълнителен
лист за законна лихва върху главницата по одобрена спогодба от 27.10.2011г.
При така изложената фактическа обстановка и
събрани доказателства съдът приема следното от правна страна:
Относно допустимостта на
иска: предметът на задължението за законна лихва, т. е. такава, която се
дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е
нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на
главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност
от последния. Това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и
самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и
аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен
срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая ответната
страна не представи доказателства, че между същите страни е влязъл в сила
съдебен акт относно дължимостта на законна лихва и нейния размер върху главните
задължения. Предмет на спогодбата по т.д.№.../2011г. е единствено главното
вземане и факта, че ищецът е искал издаване на изпълнителен лист и за законната
лихва и му е отказано по това производство не променя извода за това, че по
т.д№..../2011г. не е решен въпроса за дължимостта и размера на законна лихва. С
представените определения е разгледан въпроса дължи ли се изпълнителен лист за
вземане, което не е било предмет на процесната спогодба. При това, не е налице
СПН на друг съдебен акт, която да е пречка за разглеждане на предявения иск.
Безспорно е, че страните са постигнали спогодба на
27.10.2011г. по т.д№ ..../2011г. на ОС Д...., по силата на която М.С., в качеството си на едноличен
търговец с фирма „....” се съгласила да заплати на ищеца сумата от 188500лева
на две вноски. Първата вноска от 37700лева следвало да заплати в тримесечен
срок от сключване на спогодбата или на 27.01.2012г.
Съгласно чл.86 ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.
84 ал. 1 от , когато
денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая ответника дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата- 28.01.2012г.
Базата, върху която следва да се начисли
обезщетението са вноските, които е правил длъжника в изпълнителното
производство, като се вземе предвид постъпателното им плащане и след приспадане отчисленията на съдебния
изпълнител за такси и разноски в изпълнителното производство.
От заключението на вещото лице се установява, че законната лихва, начислена за периода от 28.01.2012год. до 29.09.2012год., с отчитане постъпателното плащане на главницата съгласно отбелязванията в изпълнителния лист от 02.02.2012год. и отчисленията на съдебния изпълнител за разноските и таксите по изпълнителното дело е в размер на 1543,80лв.
С оглед установяване възникване на задължение в горния размер за ответника, на преценка подлежи възражението му за погасяване по давност на установеното задължение за лихва.
Съгласно
разпоредбата на чл.111,
б.”в” от
ЗЗД, вземането за
лихви, каквото безспорно
е настоящото вземане
на ищеца с правно
основание чл.86 от
ЗЗД, се погасява
с изтичане на тригодишна
давност. В случая
вземането на ищеца
за обезщетение за
забава е станало
изискуемо от деня следващ падежа- 28.01.2012г. Искът за присъждане на законната лихва е предявен на
21.05.2014г., т.е преди изтичане на тригодишен срок от настъпване на
изискуемостта. При тези доводи, възражението на ответната страна, процесното
вземане е погасено по давност е неоснователно.
При гореустановеното, предявеният осъдителен иск е основателен за сумата от 1543,80лева, а за горницата над така установената сума, до претендираната от 2573лева, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 183лева/държавна таса и експертиза/. С оглед частичното
уважаване на иска, от тази сума му се следва сумата от 109,92лева.
В полза на ответната страна и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответната страна е направила разноски за адвокат в размер на 500лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска и се дължи сумата от 200,10лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.С. с ЕГН ********** в качеството и на едноличен търговец с фирма ”.....”, със седалище и адрес на управление гр.Д... ул.”....”№..., регистриран с ЕИК .... в ТР да заплати на Г.С.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 2573лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на задължение от 37 700лв., установено със спогодба по т..д№..../2011г. по описа на ДОС, начислено в размер на законната лихва за периода от 28.01.2012г. до 29.09.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1543,80лева до претендираните 2573лева.
ОСЪЖДА М.Д.С. с ЕГН **********
в качеството и на едноличен търговец с фирма ”....”, със седалище и адрес на
управление гр.Д... ул.”...№..., регистриран с ЕИК .... в ТР да заплати на Г.С.Г.
с ЕГН **********,*** сумата от 109,92лева,
представляваща сторените по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***
да заплати на М.Д.С. с ЕГН ********** в качеството и на едноличен търговец с
фирма ”....”, със седалище и адрес на управление гр.Д..., ул.”....”№..., регистриран
с ЕИК .... в ТР сумата от 200,10лева,
представляваща сторените по делото съдебни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................