№ 1164
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100771 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на основание договор
за издаване на международна дебитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № *** е предоставил на ответника банков кредит – овърдрафт
по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лв., който може да бъде усвояван
многократно до пълния размер на кредитния лимит с предоставената кредитна карта.
Ищецът уточнява, че първоначалният срок на договора бил до 17.09.2009г. с
възможност за автоматичното му продължаване при условията и по реда предвидени в
ОУ. Ищецът сочи, че в периода 01.10.2007г. – 18.04.2018г. ответникът многократно е
усвоявал кредитния лимит, но в нарушение на поетото задължение по чл. 4 от договора
не е погасявал овърдрафта в сроковете и начините, договорени в ОУ. Допълва, че
кредитът е в просрочие от 06.02.2014г. и че по него са просрочени 51 вноски по
лихвата в периода 19.02.2014г. – 18.04.2019г. Ищецът изтъква, че поради допусната от
ответника забава при плащане на задълженията по договора и на основание т. 28 б. „а”
от ОУ е обявил кредита за предсрочно изискуем, като волята му за това е достигнала
до длъжника на 28.05.2020г., с връчване на покана за доброволно изпълнение чрез
ЧСИ С. Косева, с която му е дал 5 – дневен срок за изпълнение. В тази връзка ищецът
1
счита, че считано от 07.07.2020г. е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията
му по кредита, който са в общ размер на 8483, 61 лв., като от тях в случая претендира
само сумата от 1000 лв. – просрочена главница и сумата от 43, 20 лв. – разноски за
връчване на покани чрез ЧСИ. Ищецът изтъква, че за тези две вземания се е снабдил
със заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 1685/2020г. на
ВТРС, срещу която последният е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. По
изложените съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 1000 лв. – главница по процесния договор и сумата от
43 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и за заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва реално да е получил и усвоил
предоставения му кредит, както и да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, включително фактите относими към нея да
са се осъществили преди образуване на заповедното производство. Оспорва
съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката и твърди същото да
не отговаря на изисквания на закона. Релевира възражение за нищожност на
договорните клаузи, уреждащи вземанията на кредитора за договорни и наказателни
лихви. Възразява, че задълженията му по договора за покрити по давност и че
направените от него погасителни вноски по кредита неправилно са разпределяни при
погасяване на отделните части на дълга.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения с исковата молба договор за издаване на револвираща кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт № *** се установява, че ищецът се е
задължил да открие и води на името на ответника картова разплащателна сметка и да
издаде към нея кредитна карта, чрез която титулярът й да усвои предоставения му
банков кредит овърдрафт в размер на 1000 лв. /чл. 1 и чл. 2 от договора/. Договорът е
сключен при ОУ, които са неразделна част от съдържанието му и които ответникът е
декларирал, че е приел с подписването му. Съгласно чл. 3 от договора срока за
ползване на кредита овърдрафт е до 17.02.2009г., но същият може да бъде удължен
автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните
не уведоми другата за прекратяване на договора в посочените в т. 36.1 от ОУ срокове.
Съгласно т. 7 и сл. от ОУ кредитната карта дава право на ответника да усвоя
предоставения му кредитен лимит като извършва безналични плащания на стоки и
услуги и теглене на пари в брой от банкомат или офис на банката. Картодържателят е
поел задължение да погасява задълженията си по кредита, заедно с начислените такси,
2
лихви, комисионни и разноски, свързани с обслужването на кредитната карта,
подробно описани в месечните извлечение, като заплаща минимална погасителна
вноска – МПВ /чл. 4, чл. 7, чл. 10 от договора и т. 15, т. 18 и т. 20 от ОУ към него/.
Съгласно ОУ МПВ е сумата, която ответникът е задължен да погасява ежемесечно на
падежаната дата и представлява 5 % от дебитното салдо по сметката към последния
ден от отчетния период, но не по – малко от 10 лв. За ползвания кредит – овърдрафт на
ответника е предоставен гратисен период от 45 дни за погасяване на дебитното салдо,
като при неизпълнение в срок дължи годишна лихва в размер на 16 % за безналични
плащания чрез ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции, като лихвата се
начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за периода от датата
на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на
погасяването /чл. 6 и 7 от договора, т. 14 от ОУ/. При неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит кредиторът
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12
пункта. При допусната забава при плащането на което да е задължение до договора за
период по – дълъг от 5 работни дни, банката – кредитор може да обяви овърдрафта за
предсрочно изискуем, за което следва да уведоми писмено картодържателя – т. 28 от
ОУ.
От представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги по процесния
кредит е видно, че кредитът е в просрочие по 51 вноски по лихвата за периода
19.02.2014г. – 18.04.2018г. Позовайки се на това неизпълнение, кредиторът е обявил
кредита – овърдрафт за предсрочно изискуем, като на 28.05.2020г. чрез ЧСИ С. Косева
е връчил на длъжника нарочно предизвестие, с което му е дал 5 - дневен срок за
погасяване на изискуемото му задължение, което към него момент е в размер на 8 411,
11 лв. За връчването на предизвестието банката е направила разноски в размер на 43,
20 лв., видно преводно нареждане от 04.06.2020г. /лист 21/.
Поради липсата на изпълнение в дадения срок, ищецът е подал на 23.07.2020г.
заявление по чл. 417 ГПК във ВТРС и се е снабдил срещу длъжника със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 1685/2020г. за
сумата от 1000 лв. – главница по процесния договор и 43, 20 лв. – разноски за събиране
на вземането. Ответникът е оспорил дължимостта на сумите по заповедта с
възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че по процесния договор
ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1000 лв. В периода 01.10.2007г. – 18.04.2018г.
кредитът е усвояван многократно до пълния си размер, като в Приложение №1 към
заключението вещото лице е посочило датите на изтеглените суми от АТМ устройства.
3
Последното усвояване на кредита е на 18.04.2018г. и е в размер на 187, 75 лв. От своя
страна ответникът е правил многократни частични погашения по главницата и
лихвите, детайлно посочени в Приложение № 2 към заключението, като последното от
тях е на 09.08.2016г. и е в размер на 50 лв. Към датата на подаване на заявлението в
съда, същият е в просрочие на 51 вноски по лихвата в общ размер на 3818, 94 лв. за
периода 19.02.2014г. – 18.04.2018г. /Приложение № 3 от заключението/. Към него
момент непогасената главница е в размер на 1000 лв., а дължимите разноски за
връчване на покани от ЧСИ в размер на 43, 20 лв. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че след депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда няма постъпили
плащания по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, която е оспорена от
длъжника с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, както и че е
настъпила изискуемостта на тези вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото,
чийто източник е процесния договор за банков кредит овърдрафт от 17.09.2007г. На
основание чл. 298 ал. 1 ТЗ част от договорното съдържание на облигационната връзка
са отнапред установените от банката – кредитор ОУ, който са приети от
кредитополучателя с подписването на договора за кредит. Ищецът е изправна страна
по него, тъй като е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1000 лв., който в периода 01.10.2007г. – 18.04.2018г.
е усвояван многократно до пълния си размер. В тази насока е изслушаното по делото
заключение по допуснатата ССчЕ, което не е оспорено от страните и се цени от съда
като обективно и компетентно дадено. В представеното към него Приложение №1
детайлно са посочени датите и сумите, които са усвоявани от кредитополучателя с
предоставения му платежен инструмент. Предвид на това възраженията му, че липсват
4
доказателства за получаване на сумата по кредита относими към невъзникване на
валидно заемно правоотношение, с оглед на реалния му характер, са изцяло
неоснователни, а и не държат сметка на вида на процесния банков кредит. При него
нямаме еднократно отпускане на сумата по кредита. Касае се за револвиращ кредит и
по него кредитополучателят разполага с определен кредитен лимит, който може да
бъде усвояван многократно за срока на договора, в пълен или частичен размер.
Противно на възраженията на ответника процесния договор за кредит
представлява действителна сделка, тъй като отговаря на всички изисквания на
действащия към момента на сключването му Закон за потребителския кредит /обн., ДВ
бр. 53 от 30.06.2006г. и отменен на 12.05.2010г./. В съответствие с чл. 10 ЗПК /отм./ е
посочена горната граница на кредита /1000 лв./, условията за ползване /безналични
плащания и тегления от АТМ, 45 – дневен гратисен период/ и връщане на кредита
/МПВ или връщане на цялото дебитно салдо при прекратяване на договорните
отношения/, годишния лихвен процент според вида на използваната операция и
основанията за неговото начисляване. В приложимия към процесния договор
материален закон липсва изрична уредба за нищожност на договорни клаузи, каквато е
уредена в действащия ЗПК и на която неправилно се позовава ответната страна. Освен
това в настоящото производство вземанията на кредитора за договорни и наказателни
лихви не са част от предмета на спора.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че договора за
револвиращ кредит валидно е обвързвал страните за срока му, който на основание т.
36.1 от ОУ е подновяван автоматично всеки път с нов едногодишен срок, тъй като
никоя от страните не е прекратила действието му по начина и в сроковете визирани в
тази договорна клауза. От заключението на ССчЕ безспорно се установява, че към
датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 417 ГПК кредита – овърдрафт е бил
усвоен в пълния си размер от 1000 лв. и че кредитополучателя е забава по отношение
плащането на 51 вноски по лихвата в общ размер на 3818, 94 лв. за периода
19.02.2014г. – 18.04.2018г. В тази връзка възраженията на ответника за нередовност на
извлечението от счетоводните книги на банката – кредитор не следва да се обсъждат,
тъй като източник на вземането по предявения иск е процесния договор за кредит –
овърдрафт. В исковия процес редовността на документа по чл. 417 т. 2 ГПК е без
значение за наличието на просрочени задължения и за техния размер. Наличието на
забава при погасяване на вноските по лихвата представлява форма на неизпълнение по
см. на т. 28 б. „а” от ОУ, което дава право на кредиторът да обяви използвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след като писмено предизвести за волята
си титуляра на кредитната карта. Писменото волеизявление на ищеца е достигнало до
длъжника на 28.05.2020г. с връчване на изпратената му покана от ЧСИ С. Косева. С
изтичане на дадения 5 – дневен срок за изпълнение и предвид наличието на просрочие
5
при връщане на кредита е настъпила предсрочната му изискуемост на 03.06.2020г.
Този релевантен за спора факт се е осъществил преди подаването на заявлението по чл.
417 ГПК /23.07.2020г./, поради което е налице надлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита в съответствие с даденото задължително тълкуване на закона с
т. 18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Развитите от ответника възражения в
противната насока са напълно неоснователни.
Следователно към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда вземането за главница е било изискуемо и дължимо от ответника в
претендирания размер от 1000 лв. Настъпването на предсрочна изискуемост има за
последица прекратяване на договорните отношения между страните и в съответствие с
т. 20 от ОУ картодържателят дължи връщане на всички задължения по дебитното
салдо, вкл. разноски, такси и комисионни. За обявяване на предсрочната изискуемост
кредиторът е сторил разноски в размер на 43, 20 лв. /преводно нареждане – лист 21/ и с
прекратяване на договорното отношение на 03.06.2020г. /датата на предсрочната
изискуемост/ е настъпила изискуемостта и на това вземане.
Наличието на изискуеми и дължими от ответника вземания по процесния кредит
налага съда да се произнесе по релевираното от него в срока по чл. 131 ГПК
възражение за изсрочването им по давност. По общото правило на чл. 114 ал. 1 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. За вземания за главница
давността е пет години /чл. 110 ЗЗД/ и се смята за прекъсната с предявяване на иска за
нея /чл. 116 б. „б” ЗЗД/. По договори за кредит - овърдрафт, какъвто е процесния,
изискуемостта на усвоената сума от предоставения кредитния лимит не настъпва с
падежа на съответната минимална погасителна вноска /МПВ/, а с изтичане на срока на
договора или при настъпване на предсрочна изискуемост. Това следва от особения
характер на револвиращите кредити, при които кредитния лимит се усвоява и погасява
многократно, за разлика от типичния банков кредит, без отнапред да е уговорен
конкретен размер на погасителната вноска. Последното е невъзможно, тъй като
единствено от волята на картодържателя зависи каква част от кредита ще усвои респ.
каква ще върне, като неговото задължение е единствено да погасява уговорената МПВ.
Последната няма характер на анюитена вноска, в която да са определени
предварително каква част от главницата и договорна лихва се погасява с нейното
плащане. По тези съображения изискуемостта на усвоеното от ответника дебитно
салдо по главницата и за разноските е настъпила с прекратяване на договорните
отношения между страните с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
03.06.2020г. Това е датата по см. на чл. 114 ЗЗД, от която е започнал да тече
давностния срок за процесните вземания, който е прекъснат с предявяване на иска по
чл. 415 ГПК, като по правилото на чл. 422 ал. 1 ГПК – това е датата на подаване на
заявлението в съда – 23.07.2020г. Към него момент визираната в закона обща давност
6
не е била изтекла, поради което възражение на ответника в тази насока е изцяло
неоснователно.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК се явява основателен и доказан в пълния си предявен размер от
1000 лв. – главница по процесния договор за кредитна карта и 43, 20 лв. – разноски за
връчване на предизвествие за обявяване на предсрочна изискуемност на кредита, ведно
със законната лихва върху главницата от датата не депозиране на заявлението в съда.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 75 лв. и за депозит на вещо лице в размер на 200 лв. или 275 лв. В процеса същият е
защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда в
границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. Следователно за исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 375 лв. респ. в размер на 75 лв.
по заповедното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че В. М. С., ЕГН:
********** от гр. *** ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. „Драган
Цанков” № 37, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, СУМАТА от 1000 лв. /хиляда лева/ - непогасена главница
по договор за издаване на международна дебитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № *** и СУМАТА от 43, 20 лв. /четиридесет и три
лева и 20 стотинки/ - разноски за връчване на предизвестие за предсрочна изискуемост
на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 23.07.2020г. до окончателното й изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение № 660/27.07.2020г. по ч.гр.д. №
1685/2020г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37 СУМАТА от 375 лв.
/триста седемдесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, както и СУМАТА
7
от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1685/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8