№ 1772
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110105251 по
описа за 2022 година
И. В. Г. е предявил срещу „О.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на сума в размер на 2131,39 лева, представляваща изискуеми
задължения към ответника, дължими по сключен между страните договор от 27.08.2003 г. за
откриване и водене на банкова сметка.
В исковата молба се твърди, че с уведомление, получено през 04.2021 г., ищецът е
установил, че към 07.04.2021 г. има задължения към ответника в размер на 2131,39 лева,
начислени дължими по сключен между страните договор от 27.08.2003 г. за откриване и
водене на банкова сметка с IBAN BG11SAOMB91301011058901. Сочи, че не дължи
процесната сума, тъй като не е налице облигационно правоотношение между него и
ответника. Евентуално релевира възражение за погасителна давност, като излага, че в
настоящия случай е приложим тригодишния давностен срок, с оглед характера на
вземанията като „периодични плащания“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че не е налице
облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира плащането. Сочи, че
ищецът е възложил на банката да открие на негово име разплащателна сметка в левове №
**********, чрез която да извършва плащания в границите на наличните по сметката суми,
за което се дължало възнаграждение на банката. Ответникът излага, че сметката е открита
въз основа на подадено на 27.08.2003 г. искане от ищеца в качеството му на едноличен
търговец, като към него бил приложен и спесимен на подписа на лицето, имащо право да се
разпорежда със средства по процесната банкова сметка. Оспорва твърдението, че дължимата
сума в размер на 2131,39 лева е погасена по давност с изтичане на тригодишен давностен
1
срок, като заявява, че давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, което в настоящия случай било датата на връчване на уведомлението – 04.2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът е предявил иска си срещу ответника поради обстоятелството, че с ...“ ООД е
посочено, че към 07.04.2021 г. ищецът дължи на „О.Б.“ АД сума в размер на 2131,39 лева,
представляваща такси, свързани с обслужване на банкова сметка №
BG11SOMB91301011058901, открита след сключен договор за откриване и водене на
банкова сметка от 27.08.2003 г.
Представено е Искане за откриване на банкова сметка от 27.08.2003 г. от ЕТ „И. Г.“,
въз основа на което е сключен Договор за разплащателна сметка от 27.08.2003 г. с
приложени Общи условия, в който е посочено, че сметката се закрива по нареждане на
клиента или по искане на банката.
От извлечение от системата на ответника без дата е видно, че банкова сметка №
BG11SOMB91301011058901 е със статус „закрита“.
Представя се и Тарифа на „О.Б.“ АД за лихвите, таксите и комисионите за
корпоративни клиенти.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
размерът на начислените месечни такси за периода 30.11.2008 г. – 31.01.2020 г. за
обслужване на разплащателна сметка № BG11SOMB91301011058901, открита на името на
ЕТ „И. Г.“, са в общ размер на 2132,67 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
в тежест на ответника е да установи, че по силата на облигационно отношение с ищеца по
договор от 27.08.2003 г. за откриване и водене на банкова сметка за последния е възникнало
задължение за връщане на сума в процесния размер. Ответникът следва да установи и
наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност, предвид
заявеното от ищеца евентуално възражение.
Видно от представените писмени доказателства между страните е било налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на Договор за разплащателна сметка
от 27.08.2003 г. От представеното извлечение от системата на ответника се установява, че
банкова сметка № BG11SOMB91301011058901 е закрита, т.е. договорът между страните е
бил прекратен. Не може да се извлекат данни обаче към коя дата договорът е престанал да
съществува, поради което съдът намира, че следва да разгледа следващото наведено от
ищеца основание за недължимост на процесната сума, а именно погасяването ѝ по давност.
Погасителната давност за вземанията, произтичащи от договор за разплащателна
сметка, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
2
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е 5-годишната. Видно от заключението на ССчЕ сметката е била
активна и по нея са начислявани такси до 31.01.2020 г. Съдът счита, че уведомлението до
ищеца за дължимост на определение суми не е от действията, можещи да прекъснат
течението на дейността съгласно чл. 116 ЗЗД. Тъй като ищецът не може да прекъсне
течението на погасителната давност, на която се позовава, с предявяването на отрицателен
установителен иск, то съдът намира, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да приеме, че
погасени по давност са вземанията, станали изискуеми в 5-годишен срок преди датата на
постановяване на настоящото решение, а именно преди 31.01.2018 г. или на основание чл.
162 ГПК това са вземания в размер на 1532,67 лева.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен до този размер.
При този изход на спора на основание право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил следните разноски: 85,25 лева - държавна такса и 700 лева за адвокатско
възнаграждение, платено в брой, което следва да бъде намалено до 515 лева с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, от които съразмерно с
уважената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 431,63 лева. Ответникът е
претендирал следните разноски: 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от предявения иск следва да му
бъдат присъдени 70,22 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в
размер на 361,41 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. Г., ЕГН **********, срещу
„О.Б.“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. Г. не дължи
на „О.Б.“ АД сумата от 1532,67 лева, представляваща начислени от ответника такси за
периода 30.11.2008 г. - 31.01.2018 г. по сключен между страните договор от 27.08.2003 г. за
откриване и водене на банкова сметка с IBAN BG11SAOMB91301011058901, като погасена
по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1532,67 лева до пълния предявен размер от
2131,39 лева.
ОСЪЖДА „О.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. В. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 361,41 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3