№ 7867
гр. С, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110165055 по
описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищцата - Д. ИВ. К., твърди, че е собственик на имот с идентификатор № ххх,
представляващ хх, намиращ се в гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх. Твърди, че е придобила
собствеността по отношение на имота въз основата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 3, том ххх, дело № ххх/1987 г. от 05.08.1987 г. на I нотариус при Ленинския
районен съд, по силата на който имотът е прехвърлел от С М К, евентуално – по
давност. С влязло в сила решение от 06.07.1998 г. на СРС по гр.д. № 7928/1998 г. е
отхвърлен иск на наследодателя на ответниците – М К., за разваляне на посочения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Въпреки посоченото, ответниците, в качеството на наследници на М К., са се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост на 1/2 идеална част от имота, което
обуславя правен интерес у ищцата за предявяване на иск за установяване в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на процесния имот. Претендира
разноските по производството.
Ответниците – В. ГР. КР., АНТ. М. КР. и СВ. М. КР., оспорват иска. Твърдят, че
са придобили част от имота въз основата на наследствено правоприемство. Оспорват
1
ищцата да е собственик на процесния имот, като твърдят, че договорът за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен, тъй като не е
спазена формата на нотариален акт. Твърдят също така, че договорът не е произвел
действие, тъй като нотариалният акт не е вписан. Оспорват също така факта, че ищцата
е придобила имота по давност, като твърдят, че същата е била държател, а не владелец
на идеалните части от имота, придобити от ответниците по наследство. Ето защо,
молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателно на исковете с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на при
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че същият е придобил
собствеността по отношение на имота на твърдяното придобивно правото на
собственост основание, а именно - договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 3, том ххх, дело №
ххх/1987 г. от 05.08.1987 г. на I нотариус при Ленинския районен съд, включително –
спазване на формата за действителност на договора, евентуално – въз основа на
осъществено давностно владение.
Съгласно нотариален акт за констатиране на право на собственост върху
идеални части от недвижим имот № 92/10.02.2020 г., том I, рег. № ххх, дело № 76/2020
г. по описа на нотариус СФ, вписан в СВ вх. рег. № ххх, акт. ххх, том XIII, дело №
ххх/2020 г., ответниците В. ГР. КР., АНТ. М. КР. и СВ. М. КР. ответниците са признати
за собственици на идеални части от процесния имот – по 1/6 идеална част, като
признатото им право на собственост произтича от наследяване по закон от техния
наследодател М К К.. Съгласно удостоверение за наследници на М К К., същият е
починал на 14.04.2015 г. и е наследен от ответниците – В. ГР. КР. – съпруга, С М К. –
син, АНТ. М. КР. – син.
От своя страна, признатото право на собственост по отношение на процесния
имот на М К К. произтича от наследствено правоприемство от С М К., която е
придобила имота въз основата на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от
02.07.1987 г., представен по делото. Съгласно удостоверение за наследници на С М К.,
същата е починала на 26.05.1996 г., като е наследена от Р Ка К. – дъщеря, и М К К. –
син.
Следователно, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете,
доколкото твърди, че имотът е бил прехвърлен от С М К. в полза на ищеца въз
основата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, поради което същият не е бил в патримониума на С М К. към момента на
нейната смърт, съответно – не е придобит по наследство от наследниците на С М К..
2
Видно от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.08.1987 г., том ххх, дело ххх/87 г.
по описа на I нотариус при Ленинския районен съд, вписан в СВ, вх. рег. №
14127/05.08.1987 г., С М К. е прехвърлила на внучката си Д. ИВ. К. следния недвижим
имот – хх, намиращ се в гр. С, ж.к. „Х Д, ххх, ет. VII, състоящ се от една стая, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 41,78 кв.м., при съседи: стълбище, М и В
К.и, В И и двор, заедно с прилежащото избено помещение № 6, ведно с 2,172 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса, срещу задължение на Д. ИВ. К. да поеме гледането и
издръжката на С М К.. Както беше посочено, нотариалният акт е вписан в Службата по
вписванията, видно от представеното по делото копие на същия, издадено от Службата
по вписванията. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото
удостоверение, изх. № 20467/2022 г., издадено от Службата по вписванията, съгласно
което процесният нотариален акт, легитимиращ ищцата като собственик на имота,
предмет на делото, е вписан.
Следователно, установява се, че ищцата е придобила собствеността по
отношение на процесния имот въз основа на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. Възражението на ответниците, че
същият е нищожен, е неоснователно. Договорът е сключен във формата на нотариален
акт, като по отношение на валидността на същия е налице влязло в сила решение от
06.07.1998 г. по гр.д. № 7928/1996 г. по описа на СРС, с което е отхвърлен иск за
разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, предявен от наследодателя на ответниците срещу ищцата.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с посоченото съдебно
решение, има действие спрямо страните, доколкото ищцата е била ответник в
производството по гр.д. № 7928/1996 г. по описа на СРС, а ответниците се явяват
законни наследници на ищеца по посоченото дело – М К К.. От друга страна, в
нотариалния акт не са налице поправки, засягащи същественото съдържание на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
страните, предмета и волеизявленията са ясно обективирани, като няма съмнение нито
за авторството им, нито за съдържанието им.
Във връзка с изложеното съдът счита, че към настоящия момент ищцата се явява
собственик на процесния имот, като собствеността произтича от договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 05.08.1987 г., том ххх, дело ххх/87 г. по описа на I нотариус при Ленинския
районен съд, вписан в СВ, вх. рег. № 14127/05.08.1987 г. Ответниците не са
собственици на идеални части от имота, предмет на делото, тъй като техният
наследодател не е бил собственик на имота, доколкото същият е бил прехвърлен
3
възмездно в полза на ищцата и не е бил част от наследството на С М К., наследник на
която е бил М К К., които от своя страна се явява наследодател на ответниците.
Следователно, исковете с правно основание чл. 124 ГПК са основателни и
следва да бъдат уважени.
С оглед посоченото не е налице процесуалното условие за разглеждане на
възражението на ищцата за придобиване на имота по давност, което основание за
собственост е заявено при условията на евентуалност.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен нотариален акт за
констатиране на право на собственост върху идеални части от недвижим имот №
92/10.02.2020 г., том I, рег. № ххх, дело № 76/2020 г. по описа на нотариус СФ, вписан
в СВ вх. рег. № ххх, акт. ххх, том XIII, дело № ххх/2020 г., по силата на който на
основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК ответниците са признати за собственици на
идеални части на процесния имот с идентификатор № ххх въз основа на наследствено
правоприемство (ТР № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата в размер на 1390 лв., представляваща
разноски по производството.
С оглед изхода на делото ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 ГПК
спрямо В. ГР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, ххх, С М К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, и АНТ. М. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. „Х Д“, ххх, ххх, че Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, хх, е
собственик на недвижим имот с идентификатор № ххх, представляващ хх, намиращ се
в гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, в сграда с идентификатор № ххх, при съседи: на същия етаж -
имот с идентификатор № ххх.28, имот с идентификатор № ххх.26, под обекта - имот с
идентификатор № ххх.23, над обекта - имот с идентификатор № ххх.31, като
собствеността на ищцата Д. ИВ. К. произтича от договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.08.1987
г., том ххх, дело ххх/87 г. по описа на I нотариус при Ленинския районен съд, вписан в
СВ, вх. рег. № 14127/05.08.1987 г.
4
ОСЪЖДА В. ГР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, ххх, С М
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, и АНТ. М. КР., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, ххх, да заплатят в полза на Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „Х Д“, ххх, хх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1390 лв.,
представляваща разноски по производството.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за констатиране на
право на собственост върху идеални части от недвижим имот № 92/10.02.2020 г., том I,
рег. № ххх, дело № 76/2020 г. по описа на нотариус СФ, вписан в СВ вх. рег. № ххх,
акт. ххх, том XIII, дело № ххх/2020 г.7, по силата на който на основание чл. 587, ал. 2 и
ал. 3 ГПК В. ГР. КР., ЕГН **********, С М К., ЕГН ********** и АНТ. М. КР., ЕГН
********** са признати за собственици на по 1/6 идеална част от процесния имот с
идентификатор № ххх въз основата на наследствено правоприемство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5