№ 20126
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110140829 по описа за 2022 година
Предявени са от Л. В. С. срещу „С. К.“ АД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза /чл. 24/ от
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № 627808 от 20.07.2020г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 108 лева,
представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна неустоечна
клауза /след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера на сумата с
протоколно определение от 16.11.2023г./, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба- 28.07.2022г., до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.07.2020г. е сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на
400 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, ГПР- 42,58 %. Съгласно чл. 13 от
договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването
на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се
одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер
на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечение или сумата от 1008 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Сочи,
че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не била дължала плащания за лихва и неустойка, тъй
като договорът бил нищожен. Поддържа, че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената
неустойка представлявала добавък към договорна лихва. Счита, че с договорения фиксиран
1
лихвен процент, към който се кумулирало вземането, представляващо скрита печалба,
визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатявал, се
нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в негов ущърб, което водело до нищожност на договорното
съглашение. Сочи, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти
законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на
поведение, установени в обществото. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била
загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито
оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителя. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Неустойката била извън присъщата й обезпечителна функция също, тъй като
кредитодателят бил поставил ограничения и бил дал неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители. Сочи, че кредитодателят следва да извърши преценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Твърди, че
неустойката е в разрез с добросъвестността и е извън присъщите й функции. Било
предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на
търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата била
цената на услугата по предоставения заем и в този смисъл представлявала печалба на
заемодателя. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че действително бил сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 627808, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на ищеца сума
в размер на 400 лева. Договорът бил сключен от разстояние при спазване на изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В изпълнение на задълженията си по договора дружеството
предоставило сумата от 400 лева чрез превеждане на сумата за изплащане от ищеца в брой
на каса „И.“ съгласно желанието в попълнената заявка. Поддържа, че неустойка не е
начислявана и не е събирана от дружеството. Въпреки това твърди, че същата е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че в случая
неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на
обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът се
определял в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент свое
задължение. С оглед на което размерът на неустойката се определял като процент от заетата
сума, като същата се начислявала докато не бъде изпълнено задължението, което зависимо
изцяло от волята на заемателя. Т.е причина за евентуалното начисляване на неустойка би
било единствено виновното поведение на ищеца. Поддържа, че неустойката имала
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен
случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
2
техният размер. В случая вредите за кредитора били очевидни, като при непредоставяне на
обезпечение щял да бъде лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Доколкото по-големият размер
на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, то не можело да се приеме, че
е изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Счита, че ако се приеме, че
неустойката е прекомерно голяма, то нейният размер би следвало да бъде намален, а не
цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Поддържа, че уговорената неустойка
отговаря на присъщите й функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна. Счита, че
не е налице изначална невъзможност да се осигури и уговореният в договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Твърди, че ищецът е бил запознат с
условията на договора преди да бъде сключен като не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в договора изисквания и което да е съгласно да бъде солидарно отговорно с
него и след това да премине към подписването му. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и извършеното плащане на сумата въз основа на оспорената договорна клауза.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна
клауза, съставляваща основание за извършеното плащане.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните тях е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г., по силата на който е
предоставен заем на ищцата в размер на 400 лева.
От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г. се установява, че лихвеният процент по
кредита е в размер на 36 %, ГПР- 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя по
първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 412
лева. Срокът на договора е 30 дни. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора кредиторът отпуска на
потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове /предварително определен
размер на отпуснатата в заем главница/.
В чл. 13, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
3
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.
13, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да
отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се
извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че в
случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в
срок договореното обезпечение. Страните се съгласят в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят
осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от
момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва
неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който
действието на обезпечението е било прекратено.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за
необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните
регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14
от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от
потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от
следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.
В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на
задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде
поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е
дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с
постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
4
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на
заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен
договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за
кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.
Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт,
едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят
следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи:
минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на
кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад,
считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се
извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице-
поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от
офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл.
46, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че потребителят не изпълни задължението си
за предоставяне на договорено обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. В представения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено, че в случай че
потребителят не предостави обезпечение, посочено в част 2-ра, т. 8 в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на договора за кредит, се начислява неустойка в размер на 108 лева,
която се заплаща на части ежемесечно съгласно погасителен план, неразделна част от
договора.
В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита
/главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител за един лихвен
период е 520 лева, от която неустойката е в размер на 108 лева и същата се начислява и се
дължи от заемателя в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се
предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и същата се начислява
ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде
предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде
преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция.
От приетата ССчЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на
основание чл. 202 ГПК се установява, че от извършената проверка в счетоводството на
ответника и предоставените документи при определяне на ГПР по договора за кредит,
кредиторът е включил само разходите за договорна лихва, като ако към задължението се
прибави и договорената неустойка в размер на 108 лева оскъпяването на кредита би било в
5
размер на 30 %. Вещото лице е посочило, че е платена неустойка на 18.08.2020г. в размер на
108 лева.
Въз основа на тези данни и във връзка с възражението на ищеца за противоречие на
неустоечната клауза с добрите нрави, съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
6
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на над 27 % от размера на заетата сума. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен. От приетото експертно заключение по
ССчЕ се установява, че ищецът е платил сумата от 108 лева по процесната неустойка,
поради което предявеният иск за връщане на така посочената сума като платена при начална
липса на основание следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, както и за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лева, поради което следва да му се присъдят разноски в общ
размер от 400 лева. В производството ищецът е бил представляван безплатно от адв. Е. И.,
на която следва да бъде изплатено възнаграждение, което съдът определи на основание чл.
7, ал. 2, т. 1 НМРАВ на сумата от 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул., №,,
срещу „С. К.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл., №,, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД нищожността на съдържащата се в чл. 24 от
7
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № 627808 от 20.07.2020г. неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „С. К.“ АД да заплати на Л. В. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 108 лева, представляваща платена без основание сума за неустойка поради
непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба- 28.07.2022г., до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „С. К.“ АД да заплати на Л. В. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
400 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „С. К.“ АД да заплати на адв. Е. Г. И., АК- Пловдив, личен № **********, с
адрес: гр. П., ул., №,, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на Л. В. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8