№ 168
гр. Търговище, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100018 по описа за 2021 година
Предявен е от Р.Ц.А., като министър на регионалното развитие и благоустройството
и представител на държавата по силата на чл.32 т.4 във вр. чл.31 ал.2 от ГПК, действаща
чрез М.С.С.- областен управител на област Търговище, упълномощен процесуален
представител на МРРБ по силата н чл.31 ал.2 от ГПК, против ответник: Т.. А. С. от с.
***************************************, иск за собственост на недвижим имот, с
правно основание чл.108 от ЗС. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено правото на собственост на държавата върху 1/2 ид.ч. от описания
имот и да осъди ответницата да му предаде владението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с Присъда № 33 от ************ г. по
наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд - гр. Търговище е признат за виновен
подсъдимият М. ИД. АЛ. за това, че в периода от 01.01.2000 г. до 31.03.2005 г. в град
Търговище, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински
документи - фактури и документи с невярно съдържание, получил от държавния бюджет
неследваща му се парична сума в размер на 1223043,90 лв., за което същият е осъден на 5
години лишаване от свобода и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими
имоти, между които и процесният: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
73626.511.173.1.1, с обща застроена площ от 77,53 кв.м., находящ се в гр.
*****************************, квартал ****************************. Присъдата е
влязла в сила на 23.04.2008 г. и видно от приложената справка от Службата по вписванията
- гр. Търговище, присъдата е вписана на 26.09.2011 г.
С влязло, в сила на 30.12.2010 г. Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско дело №
240/2008 г. по описа на ОС - Търговище, на основание чл. 28 във връзка с чл. 4,ал., 1 от
Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
1
(ЗОПДИППД - отм.), се отнема в полза на държавата от М. ИД. АЛ., М.. ОСМ. АЛ. и СД
„А.-А., И. и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата ½ идеална част от
цитираният по горе недвижим имот. с идентификатор 73.626.511.173.1.1 . На 19.10.2006 г.
е вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност върху цитираният недвижим
имот. На 19.06.2008 г. е вписана исковата молба по гр. дело № 240/2008 г. по описа на ОС-
Търговище, а на 16.06.2011г. е направено отбелязване по вписаната искова молба, с което е
вписано влязлото в сила Решение №53/08.20.2009 г. по гр. дело № 240/2008 г.
По изп.дело № 81/2011г. /№ 20118730400081/ по описа на ЧСИ С.Г., с длъжник М.
ИД. АЛ. и взискател „КТМ ЕКС“ ЕООД има издадени Постановления за възлагане на
недвижим имот от 21.07.2011 г., вписани в СВ- Търговище на 06.10.2011 г., са възложени на
„КТМ ЕКС“ ЕООД 1/2 ид.част от горепосоченият недвижим имот с идентификатор
73626.511.173.1.1 - апартамент № 1. Постановлението за възлагане, чрез което се прехвърля
собствеността на имота, е издадено от ЧСИ С.Г. - след датата на вписаната от страна на
бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност възбрана
върху имота (19.10.2006 г.) и след датата на вписване на исковата молба по гр. д. №240/2008
г. (19.06.2008 г.). Постановлението за възлагане от 21.07.2011 г. е вписано на 06.10.2011г. ,
предвид което същото се явява вписано след вписване на визираните по-горе Присъда
(26.09.2011г.), Решение по гр.д. №240/2008 г. (16.06.2011 г.),. Постановлението за възлагане
е непротивопоставимо на придобитото въз основа на Присъда № 33 от ************ г. по
наказателно дело №505/2006 г. и Решение № 53 от 08.20.2009 г. по гр.д. № 240/2008 г. по
описа на ОСТ право на собственост на държавата върху недвижимия имот.
С влязло в сила на 11.05.2012г. , вписано на 11.07.2012г. в СВ- Търговище решение
№ 271/11.05.2012г. по гр.д. № 161/2012г. по описа на РС-Търговище е обявен за
окончателен, сключения на 25.10.2011 г. предварителен договор , по силата на който „КТМ
ЕКС“ ЕООД продава на Т.. А. С. /ответник по настоящото дело/ следния свой собствен
недвижим имот: ½ ид. ч. от апартамент № 1, с идентификатор 73626.511.173.1.1, находящ се
в гр. *****************************, кв. 71, блок № 11, вх. А, етаж 1. Посоченото съдебно
решение, чрез което се прехвърля собствеността на имота, е постановено и е вписано след
датата на вписаната от страна на бившата Комисия за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност възбрана върху имота (19.10.2006 г.) и след датата на
вписване на исковата молба по гр. д. №240/2008 г. (19.06.2008 г.) и е непротивопоставимо на
придобитото въз основа на Присъда №33 от ************ г. по наказателно дело
№505/2006 г. и Решение №53 от 08.20.2009 г. по гражданско дело №240/2008 г. право на
собственост на държавата върху недвижимия имот.
Въпросния имот, отнет в полза на държавата, непродаден до 19.14.2012. г. е възложен
на НАП за продажба от 04.06.2014 г., съгласно Приложение №1 към т. 1, буква „а“ и под
№33 от Решение №367/04.06.2014 г. на МС е възложено на НАП да извърши продажба на
имущество по реда на ДОПК, отнето в полза на държавата. Впоследствие от страна на НАП
- ЦУ е инициирана преписка, към МРР с искане за завеждане на ревандикационен иск по
2
чл.108 от ЗС с оглед необходимостта от защита на държавния интерес, и реализиране на
продажбата на горепосоченият недвижим имот. Държавата е лишена от владението върху ½
ид.ч. от апартамент №1, с идентификатор 73626.511.173.1.1 и същият се владее и държи от
трето лице без основание.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено правото
на собственост на държавата върху 1/2 ид.ч. от описания имот с идентификатор
73626.511.173.1.1 по КККР на гр. Търговище и да осъди ответницата да му предаде
владението върху същата 182 ид.ч. от имота. Редовно призован в открито заседание
ищецът се представлява от преупълномощен процесуален представител - адв. Никифорова
от АК-Търговище, която поддържа иска.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Ответницата признава, че е придобита
собственост въз основа на влязло в сила Решение №271/11.05.2021 г. по гр.д.№ 161/2012 г.
по описа на ТРС, както твърди и ищецът. Ответницата признава, че е собственик, но не
владее имота.
Оспорва твърденията на ищеца и за непротивопоставимост на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.07.2011 г. на Присъда № 33/************ г. по н.о.х.д.№
505/06 г. на ОС Търговище и Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС
Търговище. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК, като купувач на имота, „КТМ ЕКС“ ЕООД от
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /21.07.2011г./ е придобило всички
права, които длъжникът е имал върху имота.
Твърди, че не е налице идентичност между имотите по Присъда № 33/************
г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОСТ и Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д. № 240/2008г. на
ОСТ и процесния имот.
Не е бил спазен срока по чл.115, ал.2 от ЗС за извършване на отбелязване на влезлите
в сила Присъда № 33/************ г. по н.о.х.д№ 505/2006 г. на ОСТ и Решение №
53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОСТ, считано от влизането им в сила спрямо М.
ИД. АЛ., поради което вписването на исковата молба е загубило действието си.
Преди твърдените вписвания, съответно на 26.09.2011 г. на Присъда №
33/************ г. и на 16.06.2011 г. на Решение № 53/08.12.2009 г. е била инициирана
публична продан, проведена от 20.06.2011г. до 20.07.2011 г., предхождана от възбрана, като
изпълнителен способ върху процесния имот в полза на „КТМ ЕХ“ ЕООД, вписана в СВ-
Търговище като акт 168, том 1, дв.вх.рег.№ 3655, вх.рег.№ 3665 на 11.10.2010 г.
Поради липсата на прекратяване на СИО на М. ИД. АЛ. и М.О. А., то Присъда №
33/************ г. не произвела като последица конфискация на ½ идеална част от имот,
понастоящем с идентификатор 73626.511.173.1.1. Аналогична е ситуацията и с Решение №
53/08.12.2009 г., тъй като съгласно същото отнемането на ½ ид.ч. от имот, понастоящем с
идентификатор 73626.511.173.1.1 е от М. ИД. АЛ. и М.О. А., е постановено без преди това
3
да е налице прекратяване на съпружеската имуществена общност между тях по някои от
изчерпателно посочените начини в чл.27 от СК (в сила от 1.10.2009 г.).
Ответницата, редовно призована в открито заседание не се яви лично и се
представлява от пълномощника – адв. З. от АК- Сливен, който поддържа писмения отговор
и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, като му се присъдят разноските по
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства /л.107/ с Присъда № 33
от ************ г. по наказателно дело № 505/2006 г. по описа на Окръжен съд -
Търговище е признат за виновен подсъдимият М. ИД. АЛ. за това, че в периода от 01.01.2000
г. до 31.03.2005 г. в град Търговище, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документи - фактури и документи с невярно съдържание, получил
от държавния бюджет неследваща му се парична сума в размер на 1223043,90 лв., за което
същият е осъден на 5 години лишаване от свобода и конфискация на 1/2 идеална част от
седем броя недвижими имоти, между които и процесният: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 73626.511.173.1.1, с обща застроена площ от 77,53 кв.м., находящ
се в гр. *****************************, квартал ****************************.
Присъдата е влязла в законна сила на 23.04.2008 г. и е вписана в Служба по
вписванията на 26.09.2011 г. /л.35/.
С влязло в законна сила за М. ИД. АЛ. на 03.06.2010г. /лист 106-гръб/ Решение №
53/08.12.2009 г. по гражданско дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд - Търговище,
на основание чл. 28 във връзка чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), се отнемат в полза на
държавата от М. ИД. АЛ., М.. ОСМ. АЛ. и СД „А.-А., И. и СИЕ“ недвижими имоти,
включително останалата 1/2 идеална част от визирания по-горе недвижим имот с
идентификатор 73626.511.173.1.1, предмет на конфискация с Присъда № 33 от
************ г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд - гр. Търговище .
От приложената справка от служба по вписванията, пореден № 13 /лист 37-гръб/ и
обезпечителна заповед № 378/19.10.2006г. по ч.гр.д. № 378/2006г. по описа на Окръжен съд-
Търговище /лист 255-260/ е видно, че на 19.10.2006 г. е вписана обезпечителната заповед, с
която е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“, като обезпечение на бъдещ иск на
държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна
дейност, но в тях не фигурира процесния недвижим имот – апартамент находящ се в гр.
*****************************, квартал ****************************.
Също от справка от служба по вписванията, пореден № 12 /лист 37/ и под пореден
№ 8 /лист 35-гръб/ се установи, че исковата молба на КУИППД против ответници М. ИД.
АЛ., М.О. А. и „А.-А., И. и сие“ СД, въз основа на която е образувано гр.д. № 240/2008г. по
описа на ОСТ е вписана на 19.06.2008г. и на 16.06.2011г. е направено отбелязване по
4
вписаната искова молба, с което е вписано влязлото в сила Решение № 53/08.20.2009 г. по
гр. дело № 240/2008 г. по описа на ОСТ.
Не е спорно, че по изп.дело № 81/2011г. /№ 20118730400081/ по описа на ЧСИ
С.А.Г., с длъжник М. ИД. АЛ. и взискател „КТМ ЕКС“ ЕООД има издадено Постановление
за възлагане на недвижим имот от 21.07.2011 г., влязло в сила на 29.07.2011г. /лист 13/,
вписано в СВ- Търговище на 06.10.2011 г. /справка, пореден № 4, лист 34/, и е възложено
на „КТМ ЕКС“ ЕООД 1/2 ид.част от горепосоченият недвижим имот с идентификатор
73626.511.173.1.1 - апартамент № 1.
Постановлението за възлагане, чрез което се прехвърля собствеността на ½ ид.ч. от
имота от М. ИД. АЛ. на „КТМ ЕКС“ ЕООД, е издадено от ЧСИ С.А.Г. на 21.07.2011г. и
влязло в сила на 29.07.2011г., а именно - след датата на вписване от страна на бившата
КУИППД на исковата молба по гр. д. № 240/2008 г. по описа на ОСТ /19.06.2008 г./.
Същото е вписано на 06.10.2011г. , което означава , че е вписано след вписване на
визираните по-горе Присъда /26.09.2011г./, Решение по гр.д. № 240/2008 г. по описа на
ОСТ /16.06.2011 г./.
Безспорно се установи от писмените доказателства /лист 139; лист 10 - справка
пореден № 4/, че с влязло в сила на 11.05.2012г. неприсъствено решение № 271/11.05.2012г.
по гр.д. № 161/2012г. по описа на Районен съд-Търговище и вписано на 11.07.2012г. в
Служба по вписванията – Търговище, е обявен за окончателен сключения на 25.10.2011г.
предварителен договор по силата на който „КТМ ЕКС“ ЕООД – Варна продава на Т.. А. С.
/ответницата по настоящото дело/ от с. Овчарово, общ. Търговище ½ ид.част от процесния
недвижим имот с идентификатор 73626.511.173.1.1., представляващ апартамент, находящ се
в гр. *****************************, квартал ****************************.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да е основателен искът за собственост по чл.108 от ЗС следва ищецът да докаже
наличие на три предпоставки за това: 1. спорният имот е собственост на ищеца; 2.
ответникът владее или държи същия имот и 3. това владение или държане от ответната
страна е без правно основание.
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания в исковата
молба недвижим имот. Поради, което следва да установи, че е носител на правото на
собственост по отношение на спорния имот и как е придобил правата си. В тази връзка, при
условията на пълно и главно доказване, следваше да докаже, фактът на придобиване на
собственост на имота, както и че ответникът упражнява фактическата власт без да има
основания за това, като по този начин оспорва правата заявени от ищеца. От събраните по
делото доказателства е несъмнено, че че ищецът е придобил права по отношение на
процесния имот, по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в
полза на държавата с влязло в сила съдебно решение.
Ответницата от своя страна основава правата си върху 1/2 ид.ч. от същия имот на
постановление за възлагане на имота в изпълнителното производство, по което нейният
5
продавач е имал качество на кредитор и съответно последващо обявяване на
предварителния договор за окончателен, по който тя е купувач.
Актовете, подлежащи на вписване, за да бъдат противопоставими на трети лица,
следва да бъдат вписани в АВ. Съгласно чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС, съответният акт следва да
бъде вписан в шестмесечен срок, след изтичане на който, вписването на исковата молба губи
своето действие. Исковата молба въз основа на която е образувано гр.д. № 240/2008г. по
описа на ОСТ е вписана на 19.06.2008г., а самото решение, по силата на което е отнето
имуществото в полза на държавата е вписано 16.06.2011 г. и съответно присъдата по
НОХД № 505/2006 г. на ОСТ е вписана на 26.09.2011 година. Постановените съдебни
актове никога няма да станат противопоставими на трети лица, ако не бъдат представени за
вписване, макар исковата молба да е била вписана. Ако исковата молба не е вписана, но е
вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на
вписване на решението, в случая 16.06.2011г. - за съдебното решение и 26.09.2011 г. - за
присъдата. Постановлението за възлагане на процесните ½ ид.ч. от апартамента на „КТМ
ЕКС“ ЕООД от ЧСИ С.А. е от дата 21.07.2011г., като вписването му е станало на
06.10.2011 година т.е. към този момент вписването на съдебното решение за отнемане в
полза на държавата и присъдата по наказателното дело са произвели своето действие и са
били противопоставими на третото лице - „КТМ ЕКС“ ЕООД. Постановлението за
възлагане, вписано след това не е произвело нужното прехвърлително действие на
собствеността върху процесния недвижим имот преди отбелязване на решението, за
търговско дружество. След като праводателят на ответницата по предварителния договор за
покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота всъщност няма придобито право на собственост, то
той не може съответно да и прехвърли на нея право на собственост, независимо от влязлото
в сила 11.05.2012г. и вписано на 11.07.2012г. в СВ-Търговище съдебно решение по чл.19
ал.3 от ЗЗД.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че ищецът при условията на пълно главно
доказване, доказа правата си по отношение на имота, обстоятелство обуславящо
основателността на предявеният иск за собственост.
Досежно предявеният иск за предаване на владението върху имота, съдът намира
следното: Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно
право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има правно основание за това. Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота. Затова и, съгласно т.2А от Тълкувателно решение № 4/2014г. от 14.03.2016г.
постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. по описа на Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС следва да се произнесе с
6
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. В хода на делото следва да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот
или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че
ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита-за предаване на владението на имота. В конкретния казус, от събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се налага извода, че липсва
една от предпоставките за основателност на иска по чл.108 от ЗС, а именно - владение от
ответницата на спорния имот. Макар ищецът да се легитимира като собственик на
процесния имот, при негова доказателствена тежест, не установи своето твърдение, че
ответницата владее имота. Липсата на втората предпоставка е достатъчна, за да се приеме,
че осъдителната част на иска по чл.108 ЗС е неоснователна и в тази част искът следва да
бъде отхвърлен.
Всяка от двете страни по делото е направила искане и има право на разноски с оглед
изхода на спора. Ищецът е заплатил за държавна такса сумата в размер на 319.68 лв. /л.161/
, но всъщност дължимата държавна такса е била в размер на 79.92 лв., която съдът има
предвид, като разликата е надвнесена. Предявеният иск по чл.108 ЗС е за собственост на ½
ид.част от недвижим имот. Данъчната оценка за целия имот е 15983.70 лв. /лист 140-УДО по
чл.264 ал.1 от ДОПК/ или за ½ ид.ч. от него е 7991.90 лв. Тази сума 7991.90 лв. е цената на
иска с оглед разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 предлож.1-во от ГПК. Когато предмет на делото
е право на собственост, размерът на държавната такса се определя върху ¼ от цената на
иска, съгласно чл. 71 ал.1 от ГПК. Така държавната такса, изчислена върху ¼ от 7991.90 лв.
х 4 % е в размер на 79.92 лв. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. /л.209, 213/. Общо направените по делото разходи от ищеца са в размер на 879.92 лв.,
като с оглед установителния диспозитив има право на 439.96 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответницата е заплатила държавна такса 5.91 лв. /л.199/- за издаване на съдебно
удостоверение и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /л.227, 298/.
Общо направените в настоящото исково производство разходи от ответница са в размер на
805.91 лв., като с оглед отхвърляне на иска в осъдителната част има право на 402.95 лв., на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
След прихващане на двете вземания до размера на по-малкото от тях, ответницата
следва да заплати на ищеца, по компенсация, сумата в размер на 37.01 лв. за основателно
направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Относно искането на ответницата по настоящото гр.д. №18/2021г. по описа на РСТ
да и бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. по Ч.гр.д. № 272/2021г. по описа на ОСТ /лист 32 по последното
посочено/, то следва да се отбележи, че то е в компетентността на ОСТ.
7
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.. А. С., ЕГН **********, с адрес
с. ***************************************, чрез пълномощник – адв. И.К. З. от АК-
Сливен, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, че ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на област Търговище, е собственик на 1/2
ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.*****************************************,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.511.173.1.1., с обща
застроена площ от 77.53 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и санитарни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 1, заедно със 108/1000 ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж, построен в сграда с идентификатор
73626.511.173.1, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 73626.511.173, при съседни самостоятелни обекта на апартамента:
на същия етаж 73626.511.173.1.2; под обекта - няма; над обекта 73626.511.173.1.16.,
съгласно Схема № 15-823839-09.09.2020г. на СГКК-гр.Търговище, на основание чл.108 от
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на
област Търговище против Т.. А. С., ЕГН **********, с адрес с.
***************************************, чрез пълномощник – адв. И.К. З. от АК-
Сливен, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, иск за предаване на владение
върху следния имот: 1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, , находящ се в
*****************************************************, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.511.173.1.1., с обща застроена площ от
77.53 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и санитарни помещения, заедно с
принадлежащото избено помещение № 1, заедно със 108/1000 ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, построен в сграда с идентификатор 73626.511.173.1,
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 73626.511.173, при съседни самостоятелни обекта на апартамента: на
същия етаж 73626.511.173.1.2; под обекта - няма; над обекта 73626.511.173.1.16., съгласно
Схема № 15-823839-09.09.2020г. на СГКК-гр.Търговище, на основание чл.108 от ЗС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА против Т.. А. С., ЕГН **********, с адрес с.
***************************************, чрез пълномощник – адв. И.К. З. от АК-
Сливен, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, да заплати на ДЪРЖАВАТА
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на област Търговище, сумата от 37.01 лв.
8
разноски по компенсация, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9