№ 9694
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110174925 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КД и чл. 86 ЗЗД от . АД против . за сумата от 3 827,42 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.01.2023 г. в гр. . в посока ул. „. пред
магазин . ПТП, при което е бил увреден автомобил марка „. модел . с рег. № ., застраховано
със застраховка П. при ищеца, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
16.12.2024 г. до окончателно заплащане на сумата, както и сумата в размер на 745,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.12.2024
г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.01.2023 г., около 16:10 часа в гр. . в посока
ул. „. пред магазин . е настъпило ПТП, при което е бил увреден товарен автомобил марка „.
модел . с рег. № ., след като е преминал през капак на шахта на пътното платно, който се
счупва, в резултат на което задна лява гума попада в шахтата и настъпват увреждания по
шасито на автомобила. Поддържа, че за товарен автомобил марка „. модел . с рег. № ., е
сключен Договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № .
със срок на действие от 00:00 часа на 07.10.2022г. до 24:00 часа на 06.10.2023г. покритие по .
„А“ /п./ съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. В исковата молба се
твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в
размер на 3 812,42 лева, като се дължали и 15 лева ликвидационни разноски. Отговорността
на ответника се обосновава с твърденията, че именно . отговаря за поддръжката на
републиканския път, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се,
че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до
1
настоящия момент плащане не било постъпило, а с изрично писмо Агенцията отказва
плащането. Предвид това се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и наличието на покрит риск. Оспорва настъпването на процесното
ПТП като недоказано по несъмнен начин. Подчертава се, че съставеният протокол за ПТП не
се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъщественото ПТП, като се
подчертава, че същият е изготвен без присъствието на свидетел в нарушение на чл. 2 от
Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на ...
Изтъква се, че липсват доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали
същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се
твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи
се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за употреба на алкохол и наркотични
вещества, с което са нарушени предвидените в Общите условия на ищеца задължения. С
оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат
присъдени сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 410 от КЗ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните
юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото
застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на
деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от
представената застрахователна полица № . от 06.10.2022г. се установява, че към датата на
настъпване на ПТП – 22.01.2023г. между ищеца и собственика на товарен автомобил с марка
2
„. модел „..“ рег.№. - „.“ ЕООД е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско с покритие по . „П.. Валутна .“ със срок на
застрахователното покритие 07.10.2022г. – 06.10.2023г. Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника в отговора на исковата молба оспорване за липса на сключената
застрахователна полица поради несъответствието и с изискванията на чл. 345, ал. 1, т.11 от
КЗ. Действително в представената към исковата молба застрахователна полица липсват
подписи на страните по застрахователното правоотношение, но това не представлявало
порок на формата на договора за имуществено застраховане, който да води до
недействителност на същия.
Съгласно константната съдебна практика (решение № 25/24.07.2017г. по т.д. №
3135/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 115/23.07.2013г. по т.д. № 348/2012г. на ВКС, І т.о,
решение № 50/ 25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 71/22.06.2009 г.
по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, І т.о.), която се споделя и от настоящия състав на Софийски
районен съд, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.
Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право,
може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото от поведението
на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на
изявлението. В настоящия случай застрахованото лице също е търговец и от неговото
поведеното може по непротиворечив начин да се приеме, че същият не оспорва
обстоятелството, че е обвързан с процесния договор, доколкото застрахованият е направил
по телефона искане за заплащане на обезщетение на вреди по застраховка „Каско“, като в
допълнение е подписал и приемо-предавателен протокол от 07.03.2023г, именно във връзка с
отстраняване на щетите по МПС на основание оспорения от ответника договор (л.16 от
делото), т.е писмено е потвърдил наличието на процесния договор, заплатил е част от
дължимите от него застрахователни премии, получил е дължимото му застрахователно
обезщетение по оспорения договор за застраховка „Каско“ в следствие на ПТП.
Следователно, предвид обстоятелството, че собственикът на увредения автомобил не само
не е оспорил наличието на процесен договор, но и се позовава на него, то следва да се
приеме, че между него и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно
правоотношение.
Неоснователно се явява и възражението, че непредставянето на общите условия /ОУ/
приложими към процесния застрахователен договор може да обоснове извод, че не е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение или че не е доказано, че дадено
събитие е покрит застрахователен риск. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348,
ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му
били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено.
Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на
3
застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при
съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на
застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като
застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от
договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на
облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че към процесната застрахователна
полица изрично са сключени Специални условия /л. 9 от делото/, в които са уредени
хипотези, представляващи непокрит застрахователен риск. Ето защо може да бъде направен
непротиворечив извод, че в случай че процесното ПТП не попада в някоя от хипотезите,
предвидени в специалните условия като изключен или непокрит риск, то по аргумент от
противното, осъщественото събитие представлява риск, който се носи от застрахователя.
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 22.01.2023г.
около 16.10 часа товарен автомобил с марка „. модел „..“ рег.№. се е движил по ул. „.“ в гр. С.
с посока от бул. „Сливница“ към ул.“З-ти март“ и в районна на магазин „.“ превозното
средство преминава през капака на шахта, който се счупва и нанася увреждания по
застрахования при ищеца автомобил. Описаният механизъм на ПТП се установява от
представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП
представител на . (видно от направеното отбелязване в приетия по делото препис от
протокола), който протокол представлява официален документ с материална
доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия
(арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в
решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85
от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012
год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС
по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело
№1506/2013 год., I т. о., ТК.
Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно
механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и
е констатирал на място наличието на отводнителна шахта със счупен капак на платното за
движение и обстоятелството, че увреденият автомобил се е намира именно на мястото. В
тази част с оглед горепосоченото съдът приема, че протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ относно така пряко възприетите от представителя на .
обстоятелства, като не са ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
оборват материалната му доказателствена стойност. Същевременно съгласно заключението
на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202
4
от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при
съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните,
отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват
на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в
протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. Следва да
се отбележи се явява неоснователно възражението на ответника, че е налице несъответствие
между посочените в уведомлението за щетата обстоятелства и тези, който са удостоверени в
протокола за ПТП. Видно от представеното по делото извлечение от системата на ищцовото
дружество, за щетата застрахователят е бил уведомен по телефона, като описанието на
механизма на застрахователното събитие е изцяло схематично и представлява
възпроизвеждане от получилия обаждане служител на описаните от застрахования
обстоятелства. Нещо повече конкретно причинените увреждане по МПС не винаги могат да
бъда установено непосредствено след ПТП.
Не може да се приеме за основателно и възражението на ответника релевирано в
отговора на исковата молба, че вредите по застрахованото при ищеца МПС не са в следствие
от процесното ПТП или се дължат на дефектни части. Видно от посоченото както в
застрахователната полица, така и в заключението по автотехническата експертиза, приета по
делото, първата регистрация на увредения товарен автомобил е именно през 2022г., т.е към
датата на сключване на застрахователния договор, същият е бил нов и в експлоатация по-
малко от година към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства –
уведомление за щета, обективирано в системата на застрахователя, опис на щета и доклад по
щета, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № .
Софийски районен съд намира, че от събраните доказателства се установява и
обстоятелството, че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск. Както беше посочено по-горе в действителност по делото не са
представени общите условия приложими към конкретния договор за имуществено
застраховане, но в самата полица е изрично посочено, че същата е сключена при условията
на . „П.“, която по дефиниция предвижда обезщетяване на всички възникнали вреди по
застрахованото имущество. Същевременно хипотезите на изключен риск са изрично
уговорени между страните по застрахователния договор в приетите по делото специални
условия, видно от които ищецът не покрива щети, причинени в следствие на кражба. По
аргумент от противното доколкото в случая щетите са причинени в следствие на ПТП, а не в
резултат от кражба, следва да се приеме, че настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск.
Същевременно с оглед изричното възражение в отговора на исковата молба, че е
налице изключен риск именно в тежест на ответника е указано, че следва да установи
твърденията си, както с определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146,
5
ал. 2 ГПК е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства за тези свои твърдения.
Събирането на поисканото от ответника в открито съдебно заседание доказателство –
снимков материал, не би бил годен да опровергае наличието на хипотеза изключен
застрахователен риск.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната страна, както беше посочено
по-горе следва да се установи, че същата е материално легитимирана да отговаря съобразно
чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че
вредите са причинени вследствие на бездействие на .. За да е противоправно бездействието,
то на делинквента трябва да му е предписано нормативно задължение за действие.
Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите на ., то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по поддръжка на пътищата и
отводнителните шахти.
По делото не е спорно и, че пътят, на който е реализирано произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата. Това
обстоятелство се потвърждава и при извършване на справка в списъка на републиканските
пътища в., утвърден от Министерски съвет и обнародван в Държавен вестник. Видно от
списъкът (Приложение № 1), приет с Решение № 959 на МС от 31.12.2018 год. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (изм. И
доп. ДВ, бр. 3, от 08.01.2019г.), . С. е включен в пътищата, представляващи част от
републиканската пътна мрежа. Предвид това по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането на пътищата по републиканската
пътна мрежа, част от която е и пътят, където е реализирано процесното ПТП, е именно
ответната ., която е била задължена да предприеме необходимите действия за поддържането
на пътната настилка, както и да означи съответното препятствие с необходимите пътни
знаци и други средства за сигнализиране с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Същевременно шахтата представлява пътно съоръжение и елемент от пътното
платно, за поддръжката на което задължения има именно по аргумент от чл. 30 ЗП ..
Следователно в конкретния случай при наличие на шахта, чийто капак е разположен
на пътното платно, е счупен, е налице неизпълнение на предвидените в закона задължения
на ., което по своята същност представлява бездействие. Съгласно Постановление №
9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на пленума на ВС, вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителите, казва Върховният съд, бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите
6
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Според чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. „.“ по
смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества
или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението (§ 6, т. 37
ДР на ЗДвП). Следователно капака на шахта, който е счупен или не е достатъчно здрав, за да
устои на нормалната натовареност на пътя, съставлява ., създаващо опасност за движението,
поради което е следвало да бъде обозначено със съответния знак, а такъв не се установи да е
имало поставен в деня на ПТП, поради което ответникът следва да носи отговорност за това,
доколкото е имал задължение да поддържа пътя и пътните съоръжения, като осигурява
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. В
конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя и в
частност на шахтата е довело и до неизпълнение на задължението по Закона за пътищата и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът е материално легитимира
да отговаря за причинените вследствие на процесното ПТП вреди.
В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за закрепване на
капака върху уличните шахти и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) са настъпили вреди по застрахования при ищеца автомобил, поради което
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – . за обезщетяване на
вредите. Оборването на презумпцията за вина е възложена в тежест на ответника, но от
същия не са ангажирани доказателства в тази насока. Както беше посочено по-горе
изискването на снимков материал не е доказателствено средство, което може да установи, че
причина за счупване на процесната шахта на пътното платно е била не лошото състояние на
шахтата, а претовареността на застрахованото МПС. Други доказателствени искания от
ответника не са релевирани.
По отношение на размера на дължимото обезщетение Софийски районен съд приема
следното:
Стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на товарен автомобил с
марка „. модел „..“ рег.№., изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 3812.42 лева, като
е съобразено обстоятелството и че увреденото МПС е било в експлоатация към 22.01.2023г.
от приблизително само от 1 години след пускането си в експлоатация. Предвид това
доколкото платеното от ищеца обезщетение е именно в размер на 3812.42 лева, то
възражението на ответника по отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение е
неоснователно. В случая съдът съобрази и посоченото в заключението от вещото лице, че
платената от ищеца сума от 3812.42 лева всъщност представлява стойността на
извършения ремонт в официален сервиз на марката на увредения автомобил, като при
ремонта са вложени оригинални части на автомобила. Това в действителност води и до по-
висок размер на платената сума, в сравнение със средната пазарна цена, която съобразява
стойността на частите и от алтернативни доставчици.
7
Делинквентът следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в
положение от преди реализирания деликт. При имуществените застраховки, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката на конкретния автомобил дължимата застрахователна сума е тази, по
която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от съответния официален сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на
посочените две условия, т.е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от
три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /три или повече години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде
изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови
оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени
над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника
обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и
детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца. В
конкретната хипотеза видно от заключението по автотехническата експертиза застрахования
при ищеца товарен автомобил с марка „. модел „..“ рег.№. е бил в експлоатация към датата
на процесното ПТП само от една година, т.е бил е в гаранционния си срок, поради което е
било и необходимо отстраняване на щетите да се осъществи именно в официален сервиз.
Следователно не е било налице основание да се заплати застрахователно обезщетение в по-
нисък размер.
Още с доклада по делото, приет без възражение за окончателен, е отделено за
безспорно между страните, че от страна на ищеца е било заплатено процесното
застрахователно обезщетение в размер на 3812.42 лева. То обстоятелство се потвърждава и
от представеното по делото и не оспорено от ответника платежно нареждане от 03.04.2023г,
ценено в съвкупност с приложените към исковата молба фактура № 1.г. Видно от същото
платежно нареждане, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер именно
на 3812.42 лева и то за конкретната щета съгласно посоченото в платежното нареждане
основание за плащането, а именно щета с № .относно „.“.
Към така посочената сума следва да бъде прибавена и стойността на ликвидационните
разноски, който както е посочило и вещото лице в приетото по делото заключение, се
равняват на 15 лева. Следователно пълният размер на дължимото обезщетение е 3827.42
8
лева.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото
МПС. Във връзка с това настоящия състав приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по
т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на ответника. В този
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. №
457/2014 г на ВКС, II т.о; решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II т.о
и др. Предвид това още с доклада по делото е указано, че ответникът носи тежестта да
докаже твърденията си за осъществяването на такова поведение от страна на водача на
застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите, като съдът
изрично е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС или употреба на алкохол. Ето защо
предявеният иск по чл. 410 от КЗ следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
9
задължение без срок за изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходимо покана. В КЗ съществува специалната разпоредба на чл. чл.412, ал. 3 от
КЗ, която обаче касае отношенията между застрахователя по имуществено застраховане на
увредения и застрахователя по „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което
същата не може да намери приложение и при уреждане на отношенията пряко с
делинкивнета. Предвид това за изпадането на ответника в забава следва да бъде съобразен
посочения в изпратената до него покана срок за плащане, след изтичането на който . е
изпаднала в забава. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, а и от представената регресна покана с изх.№
.12.06.2023г.. и приложената обратна разписка към нея се установява, че поканата е
достигнала до . на 15.06.2023г. В покана е посочен четиринадесетдневен срок за погасяване
на задължението, т.е на 30.06.2023г. е изтекъл 14-дневният срок за плащане на
задължението. Именно поради това ответникът дължи обезщетение за забава върху сумата
от 3827.42 лева от 30.06.2023г. Ищецът обаче претендира обезщетение за забава от по-късен
момент – от 15.07.2023г, като с оглед диспозитивното начало именно от този момент следва
да се присъди и обезщетение за забава. Размерът на дължимата мораторна лихва за периода
от 15.07.2023г. до 16.12.2024г. определен по реда на чл. 162 от ГПК се равнява именно на
сума от 745.93 лева. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК именно в полза на ищцовото
дружество са дължимите разноски. От името на ищеца в последното проведено съдебно
заседание се претендират следните суми съгласно представени списък: 202.50 лева –
държавна такса, 400 лева– депозит за вещо лице по автотехническа експертиза и 907 лева –
адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъдат присъдени
разноски по делото следва да бъде доказано, че същите са реално сторени. От ангажираните
по делото доказателства, се установява, че ищецът в действителност е заплатил
претендираните суми за депозит за вещо лице и за държавна такса. За установяване на
извършеното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение е представена
фактура, в която е посочено като основание за начисляване на сумата по нея списък с дела
по щети, сред които е и процесната щета с уговорено възнаграждение именно 907 лева.
Представено е и платежно нареждане за извършено плащане на посочената сума с посочено
основание приложената фактура. За основателно настоящият състав намира релевираното
още в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба за възнаграждения за
адвокатска работа, минималният размер при интерес в общ размер на 4573.35 лева е 757.34
лева без ДДС, към която сума на основание §2а от Наредбата се дължи и заплащането на
ДДС. Съгласно списъка по чл. 80 ГПК обаче адвокатското възнаграждение се претендира без
ДДС. Същевременно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в
10
рамките на едно единствено проведено открито съдебно заседание, поради което не се
налага присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 757.34 лева, до
който размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Ето защо съдът
намира, че общият размер на сторените в исковото производство разноски се равняват на
1359.84 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ., да заплати на .
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „., на основание чл. 410, ал.1, т. 2
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 827,42 лева, представляваща регресна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с
настъпило на 22.01.2023 г. в гр. . в посока ул. „. пред магазин . ПТП, при което е бил увреден
автомобил марка „. модел . с рег. № ., застраховано със застраховка „П.“ при ищеца, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба 16.12.2024 г. до окончателно заплащане
на сумата, както и сумата в размер на 745,93 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.12.2024 г.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ., да заплати на .
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 1359.84 лева – разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11