РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Омуртаг, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233510200142 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от Х. Д. С., ЕГН **********, чрез адв.
Ж. Н. Ж., против Наказателно постановление № 22-1292-003105/21.12.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция –
Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1 400 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 08.06.2022 г. в 11:18 ч. в с. Моравица на
ул. „Гьоша Миленов“ като водач на лек автомобил СААБ 9 3, ***, при
обстоятелства: обл. Търгивище, общ. Антоново, с. Моравица, ул.
„Г.Миленов“ до № 1 в посока към гр. София – населено място, обозначено с
пътен знак Д-11, при максимално допустима скорост 50 км/ч. управлява
собствения си л.а. СААБ 9 3 с рег. № *** със скорост 104 км/ч., измерена,
фиксирана и заснета с техн.средство ARH CAM S1 с фабр.№ 11743С4.
Изготвен снимков материал № 11743с4/0024417. Отчетен толеранс на
измерената скорост от -3% в полза на водача и същата е установена на 101
км/ч. – наказуема скорост. Нарушението е повторно за водача в едногодишен
срок след влизане в сила на електронен фиш К № 4514757, влязъл в сила на
18.11.2021 г., с който на водача е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
1
ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН е съставен в отсъствието на
нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Посочено е в НП, че е
водач, повторно превишаващ разрешената максимална скорост за населено
място над 50 км/ч., с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят Х. Д. С., чрез адв. Ж. Н. Ж., моли същото да бъде отменено.
В подкрепа излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
НП, като счита същото за издадено при грубо нарушение на материалните и
административноправните правила.
Според жалбоподателя е налице погрешно посочване на номера на
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. Сочи още, че АУАН е
нечетлив, че в него не е посочено от какъв тип е техническото устройство и
кои са лицата, заснели нарушението. Изложено е още, че в АУАН не е
посочено пълното наименование на акта, с който е констатирано предходното
нарушение на жалбоподателя, като не е посочено и коя ОДМВР е издала
съответния електронен фиш. Сочи, че АУАН е съставен след изчитането на 3-
месечния срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН. Изложено е, че от АУАН не става ясно дали актосъставителят и
свидетелите по АУАН са лицата, установили и заснели нарушението.
Навежда доводи, че едногодишният срок за наличието на повторност е
изтекъл, т.к. електронният фиш от предходното нарушение на жалбоподателя
е влязъл в сила на 18.11.2021 г., съответно според жалбоподателя
едногодишният срок изтича на 17.11.2022 г. в 24.00 ч., докато НП е издадено
на 21.12.2022 г.
По изложените съображения жалбоподателят моли съдът да отмени
изцяло процесното НП. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.
Представя становище по административнонаказателната преписка, с което
счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, за което излага подробни съображения, включително по
всяко от възраженията на жалбоподателя. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.10.2022 г. е съставен Акт № 059256 за установяване на
административно нарушение от М. М. С. на длъжност младши
2
автоконтрольор при с-р Пътна полиция ОДМВР – Търговище, в присъствието
на свидетелите по акта Д. А. Й. и Т. М. Д., против Х. Д. С., ЕГН **********,
за това, че на 08.06.2022 г. в 11.18 ч. в с. Моравица, общ. Антоново, ул.
„Г.Миленов“ до № 1 в посока към гр. София – населено място, обозначено с
пътен знак Д-11, при максимално допустима скорост 50 км/ч. управлява
собствения си л.а. СААБ с рег. № *** със скорост 104 км/ч., измерена,
фиксирана и заснета с техн.средство ARH CAM S1 с фабр.№ 11743С4.
Изготвен снимков материал № 11743с4/0024417. Отчетен толеранс на
измерената скорост от -3% (в полза на водача) и същата е установена на 101
км/ч. наказуема скорост. Нарушението е повторно за водача – в едногодишен
срок след влизане в сила на електронен фиш К № 4514757, влязъл в сила на
18.11.2021 г., с който на водача е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Посочено е в АУАН, че същият е
съставен в отсъствието на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Посочено е в АУАН, че с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Записано е в акта, че лицето, срещу което е съставен, няма възражения
и не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане
на съобщение до персонализиран профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване. Нарушителят е подписал акта и е
изписал датата на подписването му – 22.11.2022 г.
Въз основа на АУАН № 059256/25.10.2022 г. Началник група в ОДМВР
- Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 22-
1292-003105/21.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 4 във вр. с, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 1 400 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С електронен фиш серия К № 4514757 на ОДМВР – Велико Търново,
влязъл в сила на 03.12.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.
Видно от справка в Централна база – КАТ от 28.06.2023 г. лек
автомобил СААБ с рег. № *** е собственост на Х. Д. С..
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели М. М. С. (актосъставител) и Д. А. Й.
(свидетел по акта). От показанията на М. М. С. се установява, че става въпрос
за превишение на скоростта над 50 км/ч. в населено място, установено с АТС,
поради което за нарушението не е издаден електронен фиш, а е върнато за
установяване на собственика на автомобила, за посочване на водача и
съставяне на акт, предвид че е предвидено лишаване от право за това
нарушение. Свидетелят сочи, че по образуваната преписка е изпратена
декларация чрез РУ по местоживеене на водача по чл. 188 от ЗДвП, като
декларацията е върната попълнена от собственика на автомобила. По спомени
3
на свидетеля в декларацията е посочено, че собственикът е управлявал
автомобила - г-н Х. С.. Сочи, че му е връчена покана за явяване за съставяне
на акта и след като той не се явил, свидетелят съставил акта в негово
отсъствие. При извършената проверка в АИС било установено, че това
нарушение е второ за г-н С. и поради това е вписано като повторност в акта.
Свидетелските показания на св. Й. се припокриват с тези на св. С..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна поради следните съображения:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване
на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал.
5 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че нарушението
е ясно описано и правилно квалифицирано в НП и правото на защита на
наказаното лице не е нарушено.
Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50
4
km/h в населено място. Съгласно цитираните в АУАН и в НП разпоредби на
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, въз основа на които на жалбоподателя е
наложено административно наказание, когато при условията на повторност
водач превиши разрешената максимална скорост над 50 km/h, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. За
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над 50
км/ч. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за водача глоба от 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП от своя страна предвижда, че за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.
Съгласно § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Цитираната разпоредба е ясна и не дава повод за противоречиво тълкуване на
това кога едно нарушение е извършено в условията на повторност. От
значение за квалифициране на нарушението като повторно несъмнено е кога е
извършено второто поред нарушение, а не кога е издадено НП, с което
нарушителят се санкционира за това Д.ие.
В настоящия случай от приложената справка от АИС „АНД“ се
установява, че посоченият електронният фиш, с който на жалбоподателя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, е влязъл в сила на
03.12.2021 г. Нарушението е същото по вид като процесното, доколкото и в
двата случая се касае за превишение на максимално допустимата скорост на
движение в населено място. Нарушението, за което му е издадено процесното
НП, е извършено на 08.06.2022 г., т.е. в рамките на едногодишния срок от
влизането в сила на електронния фиш, който едногодишен срок изтича на
03.12.2022 г. Следователно правилно и законосъобразно извършеното от
жалбоподателя нарушение на 08.06.2022 г. е квалифицирано като повторно.
Поради това неоснователни са възраженията, изложени от жалбоподателя в
противния смисъл.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесното НП, т.к. в НП е посочено, че АУАН е с №
АД 59256, но той разполага с екземпляр от АУАН серия АД и № 059256,
което според него съставлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1, т.
7 ЗАНН. Подобен формализъм по никакъв начин не води до
незаконосъобразност на издаденото НП, т.к. правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, още повече че в НП ясно и правилно са
посочени номерът на акта и датата на издаването му.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност
5
на процесното НП, т.к. в АУАН на отделни места текстът е нечетлив, което
според него представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 54, ал. 1, т. 7
ЗАНН. Нарушителят Х. Д. С. лично е положил подписа си на разписката към
АУАН, видно от която същият е получил препис от акта на 22.11.2022 г.
Следователно жалбоподателят е имал възможността да се запознае със
съдържанието на съставения срещу него акт и с описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като същият е получил и
препис от акта – факт, деклариран от самия него. Поради това съдът намира
изложените от жалбоподателя в тази връзка твърдения за несъстоятелни.
Според жалбоподателя в АУАН не е посочено от какъв точно тип е
техническото устройство, нито лицата, заснели нарушението, което според
него е нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН. Посоченото не
е сред задължителните реквизити на АУАН и НП, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, нито е регламентирано като изискване в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните
работи /Наредбата/, уреждаща условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата „за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.“ В настоящия
случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по
делото като писмено доказателство (л. 42 от делото). Последният е съставен
от обслужващия полицейски служител и удостоверява използваната
автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол,
установеният в конкретния пътен участък скоростен режим, режима и
посоката на измерване, началото и края на работната смяна, номерата на
първия и последния запис и др. изисквания по Наредбата. Изпълнено е и
условието на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е съпроводен със
снимка на разположението на уреда (л. 32 от делото). От съставения протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и снимковия материал се доказва безспорно, че
на 08.06.2022 г. в 11:18. с АТСС „ARН CAM S1“ е била измерена скорост на
движение на автомобила с рег. № *** при движението му по ул. "Г.Миленов"
в с. Моравица от 104 км/ч. От посочения доказателствен материал се
установява, че максимално допустимата скорост в контролирания пътен
участък е била 50 км/ч. по силата на общото ограничение на скоростта в
населеното място.
От приложението към представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., е видно, че техническото
средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие
и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях
е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на
изображението показват, че в момента на заснемане на изображението
6
лазерният лъч е измервал скоростта на превозното средство, определено от
пресичането на тези маркери. В случая на снимката на л. 17 от делото е
заснето само едно превозно средство - автомобилът с рег. № *** и е
безспорно, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния
автомобил.
По делото са представени доказателства за техническа годност и
изправност на АТСС към момента на констатиране на нарушението, в т.ч.
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017
г. и Протокол от проверка № 52-СГ-ИСИС/03.11.2021 г. В протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредбата е посочено, че на 08.06.2022 г. с техническото средство
„ARН CAM S1“ е работил Т. Д., който съгласно приложения Протокол рег. №
363р-8118/04.04.2022 г. е преминал обучение за работа с процесния СПУКС
на 07.01.2022 г.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол –
правилно от измерената скорост от 104 км/ч. е приспадната допустимата
грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в НП е приета
скорост на движение на автомобила от 101 км/ч.
Неоснователно е и четвъртото възражение на жалбоподателя, че в
АУАН не е посочено пълното наименование на акта, с който е констатирано
предходното нарушение, нито коя ОДМВР го е издала, поради което е налице
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 54, ал. 1 т. 7 ЗАНН. Видно от Заповед №
8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи, утвърждаваща
образци на електронни фишове, ел.фишове серия К се издават за налагане на
глоба за установени и заснети с автоматизирани технически средства или
система нарушения на ЗДвП, докато ел.фишове серия Г се издават за налагане
на глоба/имуществена санкция за установени и заснети с автоматизирани
технически средства или система нарушения на КЗ. В случая, макар и да не е
предмет на проверка в настоящото производство, електронен фиш серия К №
4514757 е издаден в съответствие с приетите образци, в т.ч. е посочена и
издалата го ОДМВР – Велико Търново. Фишът е в достатъчна степен
индивидуализиран в обжалваното НП и в АУАН, поради което непосочването
на пълното му наименование няма как да доведе до незаконосъобразност на
обжалвания акт или ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Не може да бъде споделен и петият аргумент на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП поради издаването на АУАН извън тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира, че към датата на съставяне на
АУАН - 25.10.2022 г. тримесечният срок, считано от откриване на
нарушителя, все още не е бил изтекъл.
Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно
дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния
съд, начало на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2, пр. 1 от ЗАНН поставя
7
откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в
специалния закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните,
въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали
и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава
фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му,
ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2 пр. 1
ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за такава
преценка от АНО на база получени достатъчно данни за нарушението и
авторството му.
Следва да се подчертае, че авторът на нарушението трябва да е
безсъмнено установен, а не да е предполагаем. Видно от доказателствата по
делото – писмо рег. № 363р-15109, екз. № 2/21.06.2022 г.,
административнонаказващият орган не е бездействал в рамките на
тримесечния срок, а още на 21.06.2022 г. е изпратил писмо до Началника на 5
РУ-СДВР, ведно с 2 бр. декларации за предоставяне на информация по чл. 188
ЗДвП от собственика на лек автомобил СААБ 9 3, рег. № *** – Х. Д. С., като
изрично е помолено за спешност във връзка с разпоредбите на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. Х. С. се е възползвал от правото да попълни декларацията по чл. 188
ЗДвП, като е посочил, че именно той е управлявал автомобила на датата на
нарушението – 08.06.2023 г. Декларацията е подписана от него на 23.08.2022
г. Ето защо съдът приема, че началният момент, от който следва да се отчита
тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН, е именно тази дата - 23.08.2022 г., т.к.
едва от този момент АНО разполага с безспорни данни, въз основа на които
да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, а не с
предполагаеми такива. В случая АУАН е съставен на 25.10.2022 г., т.е. в
рамките на законоустановения тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, който
изтича на 23.11.2023 г.
Фактът, че декларацията е попълнена от нарушителя едва на 23.08.2022
г. – два месеца след поискването й, не следва да води до извличане на
благоприятни последици за нарушителя, т.к. съгласно един от
основополагащите правни принципи, никой не може да черпи права от своето
противоправно поведение. Поради това съдът намира доводите на
жалбоподателя, че тримесечният срок в случая тече от извършване на
нарушението (08.06.2022 г.), за неправилни и незаконосъобразни.
По отношение на шестото възражение в жалбата, че в АУАН не става
ясно дали актосъставителят и свидетелите по АУАН са лицата, установили и
заснели нарушението, следва да бъде посочено, че АУАН изрично сочи
свидетел при съставяне на акта, като по отношение на механизма на
заснемане на нарушението съдът препраща към мотивите, изложени във
връзка с АТСС.
8
Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП. Законосъобразно са определени и
наложените административни наказания – глоба в размер на 1 400 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Не е налице
възможност за намаляването им, като съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. В настоящия
случай извършеното нарушение е формално и не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, но предвид високата степен на обществена опасност на
този вид нарушения, особено когато се касае за прекомерно превишаване на
максимално допустимата скорост на движение, е недопустимо, неприемливо
и несправедливо приложение да намира разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
което приложението й е изрично изключено на законово ниво.
Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът намира, че в хода на производството не са
събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават презюмираната
от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето му. Ето защо съдът
намира, че от обективна и субективна страна се доказа несъмнено
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението, а
наложените наказания са правилно индивидуализирани по вид и размер.
При така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата, е
правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което същото следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на
представителя на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПрП). Съобразно чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (НЗПП), възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Посочената правна регламентация обуславя извод, че претендираното от
органа юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер
от съда и съобразно визираните в чл. 27е от НЗПП граници. В конкретния
случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената дейност, съдът приема, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на органа в размер на 80 лв., което
9
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1292-
003105/21.12.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р
Пътна полиция – Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на Х. Д. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 400 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на ОДМВР – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл.
37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Герогиева
10