№ 3100
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110144788 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
34131/29.07.2021 г., с която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********** против
А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз –
Франция, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника А.П., гражданин на Република Италия, роден на
08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция. Поддържа, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „т.с.“
ЕАД, отдел „Дялово разпределение“, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
1
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение изпълнението на това свое задължение.
Моли се за постановяване на решение, с което ответникът А.П.,
гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз –
Франция да бъде осъден да заплати в полза на т.с. ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 597,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № Б74, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 386, вх. Б, ет. 7, абонатен № 421311, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 65,71 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 25.06.2021 г., върху главницата за доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 28,38 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № Б74, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
386, вх. Б, ет. 7, абонатен № 421311, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 5,24 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.07.2018
г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му особен представител – адвокат М. ЕМ. Й. – САК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало през
процесния период облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството. Оспорва
се, че ищцовото дружество е доказало, че през процесния период е доставяло
топлинна енергия до процесния имот, респективно какво е количеството
реално потребена енергия в имота, през заявения в исковата молба период.
Оспорва се и претенцията за цена на услугата дялово разпределение.
Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава. Моли се за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и
респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число
и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
3
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
4
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
5
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно съществуването на договорни отношения между ищеца и
ответницата /респективно нейния наследодател/, през процесния период, с
предмет за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството на
ответницата „клиент на топлинна енергия“, съдът намира следното:
От приобщения към доказателствения материал по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 54, том III, рег. № 11384, дело №
381/2015 г. на нотариус Росица Рашева, рег. № 203 в Нотариалната камара, се
установява в производството, че на 29.10.2015 г., ответникът А.П., гражданин
на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция, е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № Б74, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин – 3, бл. 386, вх. Б, ет.
7.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал заявление-декларация от 15.12.2015 г., подадено от името на
ответника АЛБ. П., чрез пълномощника си Юлиян Андреев Петков
/упълномощен по силата на нотариално заверено пълномощно от 09.12.2015
г., представено по делото и приобщено към доказателствения материал/, се
установява в производството, че на 15.12.2015 г., ответникът е заявил
желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име, поради което настоящият състав приема, че
единствено А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в
Лей-ле-Роз – Франция е заявил пред ищцовото дружество, че ще отговаря за
заплащането на стойността на доставената до процесното жилище топлинна
енергия след 15.12.2015 г. (датата на подаване на заявление-декларацията). В
конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност не е
оборена по делото, А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970
г. в Лей-ле-Роз – Франция е отправил искане цялата енергия доставена до
имота да се заплаща от него. При така възприето и като съобрази
6
заявлението-декларация на А.П., гражданин на Република Италия, роден на
08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция от 15.12.2015 г., и обстоятелство, че
ищецът е открил партида именно на негово име за целия имот въз основа на
това заявление, то съдът приема, че по делото е установено, че А.П.,
гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз –
Франция е заявил пред „т.с.“ ЕАД, че той ще ползва имота и ще заплаща
енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота
само на негово име, поради което и съдът приема, че след 15.12.2015 г., т.е за
исковия период само А.П., гражданин на Република Италия, роден на
08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция е следвало да отговаря за заплащането
на цялото количество потребена енергия в имота.
Предвид изложените по-горе съображения и направения анализ на
представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че в настоящото производство е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот е имал качеството клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № Б74, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин – 3, бл. 386, вх. Б, ет. 7, през процесния период.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, районният съд намира следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебно-техническа се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2017 г.
7
– м. 04.2020 г. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от т.с. ЕАД, отдел „Дялово разпределение“.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се още, че за процесния
недвижим имот, представляващ представляващ апартамент № Б74, находящ
се в гр. София, ж.к. Люлин – 3, бл. 386, вх. Б, ет. 7, през процесния период не
е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, а само единствено
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 142 кубически метра и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, която за отчетни периоди
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е определяна по
отчет на един водомер и е начислена съгласно Приложение към чл. 61, ал. 1
на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, а за отчетен период 01.05.2019 г.
– 30.04.2020 г. е определяна при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, поради неосигурен достъп за
извършване на отчет монтирания в процесния имот водомер /за 1 бр.
обитател/. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация на обща стойност от 58,12 лева и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на стойност от 81,37 лева. Установява се също, че
през процесния период т.с. ЕАД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 469,42 лева /общо
за трите отчетни периода, включени в процесния период/, която следва да
бъде прибавена към общия размер на стойността на доставена до процесния
имот топлинна енергия /за отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. сумата
8
по изравнителна сметка е за доплащане и е в размер на 85,89 лева; за отчетен
период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. сумата по изравнителна сметка е за
връщане и е в размер на 77,41 лева; за отчетен период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. сумата е за доплащане и в размер на 460,94 лева/. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 608,91 лева, до който и
размер се явява основателен искът за главница за стойността на доставена и
потребена в процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника А.П.,
гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз –
Франция, е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите
начислени от ищеца през исковия период. По отношение възражението за
погасяване по давност на претендираните в настоящото производство от
ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
9
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016
г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец
се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в
определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му,
тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В
случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за вземания възникнали за
период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество
10
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението
по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на
погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната
давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба
в съда - 29.07.2021 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че вземанията за част от процесния период, а
именно за период 01.05.2016 г. – 31.03.2018 г., са погасени по давност,
доколкото изискуемостта на вземането за месец март 2018 г. е настъпила,
считано от 16.05.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда –
29.07.2021 г. /а именно на 16.07.2021 г./, респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането
за месец април 2018 г. е следвало да изтече на 16.08.2021 г., т.е. не обхванато
от погасителната давност, доколкото искът е предявен на 29.07.2021 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на клиенти в гр. София
11
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на
клиенти в гр. София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните
разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти на т.с.
ЕАД топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен
месец, изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на
потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите
по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия
в същия отчетен период, за който именно се издава изравнителната сметка.
Такива суми не представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена
и потребена в същия отчетен период, а не след неговото изтичане до
извършване изготвяне и издаване на изравнителна сметка. Същевременно
общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен момент на
настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото
тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена
енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на клиенти в гр.
София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
12
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна
енергия доставена и потребена в един и същ период, по който начин
еднолично да влияе върху началния момент на погасителната давност. Едно
такова разрешение поставя потребителя в категорично неизгодно и
непривилегировано положение и противоречи, както на разпоредбите и духа
на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните правила на морала и
добросъвестността в отношенията между правните субекти. Още повече, че
както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред
и момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки,
различен от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки
отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена
топлинна енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за
който ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден
моментът на настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и
потребена от клиентите топлинна енергия и по никакъв начин той не е
свързан с издаването на изравнителна сметка и/или обща фактура.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия, които не са обхванати от погасителната давност.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за
периода 01.04.2018 г. – 30.04.2020 г. и за размера 432,50 лева /като са взети
предвид сумите по изравнителни сметки, които са обхванати от
погасителната давност, който са приспаднати от общия дължим размер/.
13
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява
основателна и доказана до размера от 432,50 лева и за периода 01.04.2018 г. –
30.04.2020 г., за които размер и период предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 597,92 лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018
г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 65,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
25.06.2021 г., върху главницата за доставена топлинна енергия, настоящият
съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “т.с.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
14
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Не се дължи лихва за забава и върху погасени по давност вземания за
топлинна енергия, чиято недължимост се установи в производството, с оглед
релевираното своевременно възражение от името на ответника.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 432,50 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.06.2018 г. до 25.06.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2018 г. –
25.06.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на 47,53 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2018 г. – 25.06.2021 г. и за размер от 47,53 лева и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 65,71 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за
лихва за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.07.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че възражението за
погасяване по давност на вземанията, предмет на претенцията с правно
15
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 28,38 лева за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот. По делото се установи, че т.с. ЕАД, отдел
„Дялово разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна
енергия, като точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот, поради което и претенцията за главница за цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., се
явява основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения
относно размера на претендираната сума за извършената услуга дялово
разпределение, поради което, съдът намира, че за извършената услуга през
процесния период се дължи възнаграждение в размер на 28,38 лева
/изчислено по реда на чл. 162 ГПК/. Следователно претенцията за главница за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2020
г. е основателна и доказана за пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда. Дори да е
приложим и краткия 3-годишен давностен срок, то възражението отново се
явява неоснователно, предвид изложените по-горе съображения в този смисъл
/и при съобразяване разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
16
давностния срок е било спряно, т.е. дори да се приеме, че вземането за месец
06.2018 г. е станало изискуемо, считано от 01.07.2018 г., то същото не би било
погасено по давност към 29.07.2021 г., доколкото евентуален 3-годишен
давностнен срок би изтекъл на 01.09.2021 г./.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 5,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 100,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебно-техническа в размер на 200,00 лева, за заплатен
депозит за особен представител, назначен на ответника в производството в
размер на 160,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в
Лей-ле-Роз – Франция, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с.
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 408,33 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
17
в настоящото производство и не се представят доказателства за извършването
на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски
в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г.
в Лей-ле-Роз – Франция, с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7,
ап. Б74 да заплати на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 432,50
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № Б74, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
386, вх. Б, ет. 7, абонатен № 421311, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 432,50 лева до
пълния предявен размер от 597,92 лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018
г.
ОСЪЖДА А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г.
в Лей-ле-Роз – Франция, с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7,
ап. Б74 да заплати на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 47,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 25.06.2021 г., върху главницата за доставена топлинна
енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 47,53
лева до пълния предявен размер от 65,71 лева.
ОСЪЖДА А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г.
в Лей-ле-Роз – Франция, с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7,
ап. Б74 да заплати на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 28,38
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент
18
№ Б74, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7, абонатен №
421311, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против А.П., гражданин
на Република Италия, роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция, с адрес:
в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7, ап. Б74 иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на А.П., гражданин на Република Италия,
роден на 08.04.1970 г. в Лей-ле-Роз – Франция да заплати в полза на т.с. ЕАД,
ЕИК ********** сумата от 5,24 лева, представляваща лихва за забава за
периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА А.П., гражданин на Република Италия, роден на 08.04.1970 г.
в Лей-ле-Роз – Франция, с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 386, вх. Б, ет. 7,
ап. Б74 да заплати на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 408,33 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19