№ 248
гр. Стара Загора , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501405 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от адв.М.М. от АК- Ст.Загора, назначен за
особен представител на Р.И.М. – ответник по гр.д.№ 3585/2020г. по описа на
РС- Ст.Загора, против тази част от Решение № 77/13.05.2021г., с което му е
било определено възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Жалбоподателят
счита, че така определеното възнаграждение противоречи на нормативната
уредба, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Счита, че така постановеният размер е в разрез с установения в чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения
размер, като претендира ОС- Ст.Загора да отмени обжалваното
определение, като неправилно, незаконосъобразно и да постанови съдебен акт
по същество, като му присъди адвокатско възнаграждение в съответствие с
Наредбата.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор от другата страна „Ю.”- ЕООД, ***, с който се
оспорва подадената частна жалба. Сочи се, че същата се явява неоснователна
и необоснована, поради което следва да бъде отхвърлена, като в подкрепа на
твърдението си излага съответните фактически и правни доводи. Счита, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, определеното адвокатско
възнаграждение от първоинстанционния съд е съобразено с разпоредбите на
закона, поради което настоящия въззивен състав да остави без уважение
жалбата, със законните последици.
Въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в законния 1-
седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е
насочена против подлежащо на обжалване определение, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд я намира и за основателна,
1
поради следните съображения :
РС- Ст.Загора е бил сезиран с искова молба от „Ю.”- ЕООД, *** срещу
Р.И.М. от ***, с която са предявени искове за установяване на съществуващо
и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. Ответникът не
е бил намерен на известните по делото адреси, в това число и по месторабота,
поради което с разпореждане от 23.10.2020г. първоинстанционният съд е
указал на ищеца да представи доказателства за внесен по сметка на РС-
Ст.Загора депозит в размер на 150, 00 лв. за възнаграждение за особен
представител. Тази сума е внесена и с определение от 17.02.2021г. РС е
назначил за особен представител на ответника при условията на чл.47, ал.6 от
ГПК адв.М.Н. М. от АК- Ст.Загора, който е изготвил в законния 1- месечен
срок по чл.131, ал.1 от ГПК писмен Отговор, с който е заявил становище по
предявената искова молба. Счел е, че същата се явява нередовна и се нуждае
от уточняване, и е оспорил фактическите твърдения на ищеца. По делото няма
данни особеният представител- адвокат да е представил писмена защита пред
РС.
С обжалваното Определение, което е обективирано в Решение №
77/13.05.2021г., първоинстанционният съд е определил възнаграждение за
особения представител- адв.М.М. в размер на внесения депозит от 150, 00
лв., като е приел, че специалната норма на чл.47, ал.6 от ГПК допуска съдът
да определи по- нисък размер на възнаграждението съобразно фактическата и
правна сложност на делото. Приел е, че по делото липсват данни за надлежно
уведомяване на ответника и връчването на особения представител не може да
се приравни с връчването на длъжника, т.к. представителната власт на
представителя се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретно гражданско дело.
При така установеното, настоящата въззивна съдебна инстанция
намира, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и когато, след като е залепено уведомление, той не се яви в
канцеларията на съда да получи съдебните книжа, съдът, като установи
редовността на връчването, разпорежда съобщението да се приложи по
делото, назначава особен представител и определя депозит, който следва да
се внесе от ищеца. Депозитът не съставлява непременно окончателното
възнаграждението, тъй като той може да бъде определен и в по- висок размер
от предвидените минимални размери в наредбата, понеже никога
предварително не е известно каква ще бъде фактическата и правна сложност
на делото, колко съдебни заседания ще бъдат проведени по него и какви и
колко процесуални действия ще бъдат извършени. Възнаграждението на
особения представител се определя от съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като в тази връзка следва да се вземе предвид обема на
предприетите от него действия. Възнаграждението се изплаща от внесения
депозит, като остатъкът от него, ако има такъв, се връща на страната, а ако е
необходимо- ищецът доплаща определена от съда сума за изплащане на
пълния размер на адвокатско възнаграждение.
2
Макар в случая да не е било възможно извършването на
преупълномощаване, тъй като особеният представител- адвокат се назначава
с акт на съда, от който произтича и неговата представителна спрямо
отсъстващата страна власт, а не от упълномощителна сделка, след като адв.М.
М. е бил приет от РС за процесуален представител на ответника и е участвал
в това си качество в съдебните заседания, извършвайки съответните
процесуални действия по събиране на доказателства и пледиране в хода на
устните състезания, на адв.М.М. се дължи съответното парично
възнаграждение, като неговият размер се определя от съда по предвидените в
Наредба № 1/2004г. размери, съобразно специалните правила на чл.47, ал.6 от
ГПК.
В конкретния случай са били предявени два иска и съгласно
разпоредбата на приложимите чл.2, ал.5 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно. Цената на двата иска е под 1 000 лв., поради което
възнаграждението на всеки един от тях е от по 300 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се има предвид, че процесното възнаграждение е
по тази Наредба на Висшия адвокатски съвет/ВАС/, а не по чл.25, ал.1 и ал.4
от Наредбата за заплащане на правната помощ/приета с ПМС №
4/06.01.2006г./, където процедурата е различна и размерите на
възнагражденията са по- ниски. В конкретния случай с оглед обема на
извършената от адв.М.М. работа по делото, възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 2х150 лв.- общо 300 лв., като размерът на това
възнаграждение е съобразено и с правната и фактическата сложност на
делото. В тази връзка следва да се има предвид, че всеки иск има своите
особености, поради което само по себе си наличието на съдебна практика не
може да обоснове извод за липса на правна сложност. Отделно от това съдът
няма право да присъди разноски за възнаграждение в по- нисък размер от
минималния размер. Това би могло да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 от ДФЕС, като с него се указва на
запитващата юрисдикция, че следва да провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Видно е, че смисълът на приетото е различен от възприетото от
първоинстанционния РС- Ст.Загора. Изискваната гаранция, че членовете на
професионална организация наистина действат при зачитане на общия
интерес, е установена в нормата на чл.78, ал.5 от ГПК и приложима в случая е
норма на чл.47, ал.6 от ГПК, които съдържат критериите за този интерес
достатъчно точно и предоставяйки правото на съда да контролира размера на
възнаграждението, като е установен ефективен контрол относно
справедливостта и обосноваността на размерите на адвокатските
възнаграждения.
3
С оглед на тези съображения, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като вместо него се определи на особения представител- адвокат на
ответника в първоинстанционното производство възнаграждение в размер на
общо 300 лв., което да бъде изплатени частично от внесения от ищеца
депозит от 150 лв., като се задължи ищеца да довнесе необходимата сума от
още 150 лв. за изплащането на възнаграждението в пълния му размер от 300
лв.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи
на последващо обжалване пред по- горен съд.
Ето защо и предвид гореизложените мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 13.05.2021г., постановено по гр.д.№
3585/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, с което е определено
възнаграждение за адвокат М.М. от АК- Ст.Загора в размер на 150 лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения по гр.д.№ 3585/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора на ответника Р.И.М. от ***, на осн. чл.47, ал.6 ГПК,
особен представител адв.М.М. от АК- Ст.Загора в размер на общо 300
лв.(триста лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4