МОТИВИ
към Присъда №160/16.05.2013г. по НОХД №8699/2012г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Р.З., ЕГН: **********,
за това, че в периода месец юли 2009 год. – месец ноември 2012 год. в гр. ***,
обл. Пловдив, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – детето си Р.А.З.,
ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 41 месечни вноски от по 80 лв., на обща стойност
3 280 лв., поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация за срок
от шест месеца, при двете задължителни пробационни мерки, без да конкретизира периодичността
на задължителната регистрация по настоящ адрес.
Подсъдимият
в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи
чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК при
условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка,
посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения поддържа
защитника си, а при дадената му последна дума моли за налагане на наказание
пробация.
Служебният
му защитник – адв. Д.Х. счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание пробация в минимален срок, при двете
задължителни пробационни мерки, като също не конкретизира периодичността на
задължителната регистрация по настоящ адрес.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
А.Р.З. е роден на ***г***, бълг., бълг. гр., разведен, неосъждан, със средно
образование, работещ, ЕГН:**********.
Подсъдимият
А.Р.З. заживял със свид. М.П.К. на съпружески начала през 1994 год. Двамата
живели заедно до 1998 год., когато се разделили. От съвместния им живот се
родило дете – Р.А.З., родена на *** год. Свид. К. завела гражданско дело №***.,
по което с влязло в сила на 20.12.2003 год. решение подс. З. бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. на роденото от връзката им дете Р.А.З..
Впоследствие свид. К. завела друго дело – гр. дело №*** год. по описа на ПРС, І
гр.с. за увеличение на размера на издръжката, като с решение на съда, влязло в
сила на 22.08.2008 год. подс. З. бил осъден да заплаща издръжка в размер на 80
лв. месечно за дъщеря си Р.А.З.. Издръжката следвало да се плаща чрез свид. К.
– майка и законен представител на детето, която през инкриминирания период
живеела в гр. ***, обл. Пловдив. Подсъдимият заплатил всички издръжки, които
били от по 60 лв. на месец, а след влизане в сила на съдебното решение за
увеличаване на издръжката от 22.08.2008 год. заплатил само 890 лв., която сума
представлявала 11 месечни вноски, т.е. същият е изпълнил задълженията си до
месец юни 2009 год. включително. От месец юли 2009 год. до месец ноември 2012
год. включително – за 41 месеца - подсъдимият А.Р.З. не е заплащал дължимата
издръжка, като общият размер на
съзнателно неизплатените от него месечни вноски възлиза общо на 3280 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката М.П.К., депозирани
в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по
делото, които съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви
и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи
направеното самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата
доказателствената съвкупност.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – копие на разписка за подаден телеграфен запис /л.11/,
копие на график /л.12/, заверено копие на Решение №***., постановено по гр.д. №***г.
по описа на ПРС /л.16 – 18/, характеристична справка /л.22/, справка за
съдимост /л.29/.
На база
на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият А.Р.З., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци
на деянието по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода месец юли 2009 год. –
месец ноември 2012 год. в гр. ***, обл. Пловдив, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – детето си Р.А.З., ЕГН:**********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41
месечни вноски от по 80 лв., на обща стойност 3 280 лв.
От
обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща ежемесечна
издръжка за дъщеря си Р.А.З., ЕГН:********** не е изпълнил това свое задължение
в размер на 41 месечни вноски, поради което с бездействието си е осъществил състава
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от месец
юли 2009 год. – месец ноември 2012 год. подсъдимият З. не е изпълнил своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви
доходи или възможностите му за контакт с детето да са затруднени. За
горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за
дъщеря си, а през цялото това време за образованието, здравето, лечението,
отоплението и всичките други потребности на детето се е грижила майка му –
свид. М.К..
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е желаел тяхното настъпване.
Причини
за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.
За
престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Предвид наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства – признаване на вина, затрудненото материално положение на
подсъдимия, изразеното критично отношение към стореното и добрите му
характеристични данни съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания,
това което следва да се наложи на подсъдимия е по – лекото по вид, а именно
пробация. В конкретния случай производството
е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК
и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията на ДВ бр.26
от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на
чл.58А, ал.5, вр. чл.54 от НК съдът отчете посочените по – горе
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени големия брой /41/ на неплатените месечни вноски. Като анализира
така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2,
т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС
– *** за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а,
ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
за срок от ЕДНА ГОДИНА. Това
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Не са
налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
По
делото не са направени разноски.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ДТ