№ 1751
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100500240 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Б. срещу решението, постановено по гр.д.
№ 5838/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав, в частта, в която месечната издръжка на
въззиваемата страна в размер на 110 лева, присъдена по гр.д.№ 32458/2016 г. на СРС, 80
състав, е увеличена, считано от 01.02.2023 г., за сумата над 200 лева до присъдените 350
лева.
В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно, като подробно
са изложени съображенията за това. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
постановяване на друго, с което исковата претенция за увеличение на месечната издръжка
на въззиваемата страна да се отхвърли за разликата над 200 лева до присъдените 350 лева.
В съдебно заседание признава, че във възможностите му е да заплаща месечна
издръжка на въззиваемата страна в размер на 243 лева месечно и моли за уважаване на
въззивната жалба.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. М. Б., действаща чрез неговата майка и законен представител
И. П. П., застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба.
Развива подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение в
1
атакуваната част.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението, постановено по гр.д. № 5838/2023 г., СРС, ГО, 149 състав e увеличил
размера на издръжката от 110 лева, присъдена по гр.д. № 32458/2016 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 80 състав, като е осъдил М. Д. Б. да заплаща на
малолетното си дете Д. М. Б., действащо чрез неговата майка и законен представител И. П.
П., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска
(01.02.2023 г.), присъждайки и законната лихва за забава, и е отхвърлил исковата претенция
за горницата над 350 лева до пълния предявен размер от 400 лева. Първоинстанционният съд
е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 413.79 лева, представляваща разноски за
първата инстанция, съобразно уважената част на иска, а по сметка на СРС държавна такса в
размер на 345.60 лева върху увеличението на издръжката и е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка, но е
направил неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно
възможностите на бащата да предоставя месечна издръжка на детето Д. М. Б. в размер на
350 лева.
Съгласно чл.150 от СК, каквато е правната квалификация на предявения иск,
определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата, което
изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или
възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне
минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.
Въззиваемата страна Д. М. Б., роден на *******. (на почти 12 години), е в добро
здравословно състояние (видно от представения пред първата инстанция социален доклад, в
който е отразено изявление на майката И. П., че Д. има поставени всички нужни ваксини, не
страда от заболявания или алергии). Към момента на определянето на месечната издръжка
от 110 лева Д. М. Б. е бил на навършени 4 години, а към момента е на ненавършени 12
години.
През изминалия период от почти осем години ищецът – въззиваем в настоящото
производство е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
2
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства, както
правилно е приел районния съд.
В настоящия случай е налице безспорно изменение на обстоятелствата, при които е
определена предишната издръжка, предвид възрастта на детето, което значително е
израснало, вече е ученик, като през учебната 2023/2024 г. е започнал и прогимназиалния
етап (от 5 до 7 клас) на своето образование, а от там са нараснали и неговите нужди и
потребности. Установеният пред първата инстанция средно месечен брутен месечен доход
на майката, която полага и преките грижи за него, е около 800 лева. От представеното пред
настоящата инстанция удостоверение, издадено от управителя на „В.Н.“ ООД, се
установява, че средно месечното брутно трудово възнаграждение на последната, за периода
от м.февруари 202 г. до м. януари 2024 г., е около 806 лева. В същото време установеното,
относно материалните възможности на дължащия издръжката родител, за средно месечен
осигурителен доход до м.май 2023 г. - около 800 лева (доход по смисъла на т. 5 от ППВС
5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) и липсата на
данни за осигуряване след това, е от значение и следва да бъде съобразено при преценката за
конкретните му възможности да заплаща издръжка в увеличен размер, наред с имотно
състояние и квалификация (т.5 от ППВС 5/70 г.). От събраните пред първата инстанция
доказателства не се установява бащата да реализира трудови или приравнени на тях доходи
след м.май 2023 г., не се установява наличие на имущество, което да е източник на доходи
за него, нито се установява, последният да притежава квалификация, която да му гарантира
по- скорошна реализация на пазара на труда. Или, в случая, обективно бащата няма доходи
над необходимите за собствената му издръжка и за месечна издръжка на малолетното си
дете в размер на 350 лева. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Поради
безусловното задължение на родителите за издръжка към техните ненавършили пълнолетие
деца, обаче, какъвто е случая, съдът счита, че бащата, който е в трудоспособна възраст,
работоспособен е и няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие лица
би могъл да реализира трудови или приравнени на тях доходи поне в размер на
минималната работна заплата за страната (933 лева). За задоволяване потребностите на
малолетното дете Д., с оглед обичайните за възрастта му нужди, възможностите на неговите
родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка (чл.142, ал.2 от СК), е
необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 480 лева, от които въззивникът,
включително и при съобразяване на направеното от него признание на иска до размер на
243 лева, следва да заплаща 280 лева, а останалата част да се поеме от майката, наред с
полаганите от нея преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
детето.
Искът в останалата част до присъдения от районния съд размер следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен, респ. първоинстанциононто решение
потвърдено в частта досежно завишаването на месечната издръжка от 110 лева на 280 лева.
3
Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата над 244.80 лева до 345.60 лева – държавна такса върху увеличението
на издръжката, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
над 354.17 лева до 413.79 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Въззивникът не претендира разноски, поради което, въпреки частичното уважаване
на въззивната жалба, не му се следват такива за въззивното производство.
Въпреки изхода на спора, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство не
дължи на ответника - въввивник в настоящото производство и разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената от настоящата инстанция
част от иска, заради липса на заявена пред районния съд претенция за присъждането на
такива.
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство, като е
доказала действително сторени такива в размер на 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, от които съобразно изхода на
въззивното производство й се следват 266.67 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16729 от 17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 5838/20231 г.,
СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, в която месечната издръжка на детето Д. М. Б. е увеличена
за разликата над 280 лева до присъдените 300 лева месечно, считано от 01.02.2023 г., в
частта, в която М. Д. Б. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 244.80 лева до
345.60 лева – държавна такса върху увеличението на издръжката, и в частта, в която М. Д.
Б. е осъден да заплати на Д. М. Б., чрез неговата майка и законен представител И. П. П.
сумата над 354.17 лева до 413.79 лева – разноски по делото, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И. П. П., ЕГН **********, срещу баща му М. Д. Б., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на
присъдената му месечна издръжка от 110 лева по гр.д. № 32458/2016 г. на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, за разликата над 280 (двеста и осемдесет)
лева до 350 (триста и петдесет) лева, считано от 01.02.2023 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16729 от 17.10.2023 г., постановено по гр.д. №
5838/20231 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Д. М. Б., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител И. П. П., ЕГН **********, сумата от 266.67 лева –
разноски за въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5