Р
Е Ш Е
Н И Е № 260100
гр.Бургас, 08.09.2022г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр.
състав, в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8206 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по извършване на
делбата.
С решение от 21.06.2021г., постановено по настоящото
дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Ж.Н.Ж. и Н.Ж.Ж. на недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр.Б, ЖК “, при квоти, съответно – ¼
ид. част за първата и ¾ ид. части за втората.
Съделителката Н.Ж. е поискала
възлагане в неин дял на жилището.
По реда на чл.346 от ГПК, Ж.Ж. е
предявила и претенции по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 1 131.94 лв., представляваща обезщетение
за това, че през периода от 04.11.2020г. до 12.10.2021г. е била лишена от
ползването на собствените й ¼ ид. части от процесния недвижим имот, поради изпол-зването му през това време лично
само от ответницата, притежаваща
¾ ид. части от не-го, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното
плащане; су-мата от общо
49.59 лв. – обезщетения за забавено плащане за периода от 01.12.2020г. до 13.10.2021г.,
и сумата 65.72 лв., представляваща припадащата й се част от дължимите данък за
недвижимия имот и такса “Битови отпадъци“ за 2020г., платени изцяло от нея, ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2021г. до окончателното плащане.
Н.Ж. оспорва исканията и моли
Съда да ги отхвърли. С писмена мол-ба от 09.03.2022г. признава твърдението, че
не е предала ключа за ползване на имота от ищцата в периода от поканата й до
10.11.2021г.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По
извършването на делбата:
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че допуснатият до делба недвижим имот, с пазарна стойност 109 500 лв., е неподеляем. Н.Ж. не е по-сочила в коя от хипотезите на чл.349 от ГПК претендира възлагането му, нито е анга-жирала доказателства за наличието в случая на някоя от тях. Предвид това, апартамен-тът следва да бъде изнесен на публична продан.
По претенцията на Ж.Ж. по реда
на чл.346 от ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си
слу-жи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал.2 на същия
член предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поиск-ване. Т.е. касае се за уредена хипотеза на
специален фактически състав на неосновател-ното обогатяване, съгласно която
съсобственикът, който ползва по-голям дял от прите-жавания от него от общата
вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици
за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с
правата си в съсобствеността.
Следователно,
уважаването на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС предполага уста-новяване
кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно
– съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищецът да е поискал
писмено обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Последният, съобразно
чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и главно доказване на тези
факти.
От събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. Д, във връзка и с
цитираната по-горе молба от 09.03.2022г. на ответната стра-на, безспорно се установява, че за
времето от 04.11.2020г. до 12.10.2021г. Н. Жив-кова е ползвала лично апартамента, а Ж.Ж. не е
имала достъп до него.
По
делото е представена и покана-телепоща, с удостоверяване на съдържанието,
получена на 04.11.2020г. лично от Н.Ж., с която Ж.Ж. е поискала тя да й заплаща
обезщетение от по 200 лв. месечно за това.
При
това положение, следва да се приеме, че искът е доказан по своето основа-ние.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на пазарния наем
за имота за периода от 04.11.2020г. до 09.03.2022г., който е по-дълъг от исковия,
е 5 334 лв. При прилагане на съответните изчисления, съобразно посочената от
вещото лице наемна цена, размерът на наема за времето от 04.11.2020г. до 12.10.2021г. възлиза на 3 754.70
лв. Претенцията е основателна за припадащите се на Ж.Ж. ¼ от тази сума,
а именно – за 938.67 лв. За разликата над нея – до 1 131.94 лв., предявеният
иск по чл.31, ал.2 от ЗС следва да се отхвърли.
Предвид
това, частично основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава –
за сумата от общо 40.49
лв. за периода от 01.12.2020г. до 12.10.2021г. За раз-ликата над нея, до
49.59 лв., предявеният
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвър-ли.
Що се
касае до разходите във връзка с недвижимия имот, видно от представена-та разписка е, че Ж.Ж. е
заплатила дължимите по партидата на Н. Ж. данък “Недвижим имот“ и
такса “Битови отпадъци“ за 2020г. в общ размер 65.72 лв., поради което претенцията
по чл.30, ал.3 от ЗС се
явява основателна и
следва да бъ-де уважена изцяло.
Върху главниците се дължи и
законната лихва от 13.10.2021г. до окончателното им изплащане.
По дължимите от страните разноски
и държавни такси:
Съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в размер на
4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от делбеното имущество,
съобразно пазарната му цена, а именно: Ж. Ж – 1 095 лв., и Н.Ж. – 3 285 лв.
Н.Ж. и Ж.Ж. дължат и такава за
уважените и отхвърлени части от претенциите по сметките, съответно: първата – за
уважената част от исковете срещу нея – 41.47 лв. по иска по чл.31, ал.2 от ЗС, 40.83
лв. по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД и 50 лв. по иска по чл.30, ал.3 от ЗС, общо –
132.30 лв., и втората – за отхвърлената част от исковете й – 8.53 лв. по иска по чл.31,
ал.2 от ЗС и 9.17 лв. за иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД – общо 17.70 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата сумата 99.52 лв. – раз-носки по делото за СТЕ, съразмерно
с уважената част от претенцията по сметките – по чл.31, ал.2 от ЗС.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на публична продан, на основание чл.348
от ГПК, следния недвижим имот: Самостоятелен
обект с идентификатор по КККР на град Б, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, адм. ад-рес: гр.Б, ЖК “, находящ
се в сграда № 1, разположена в ПИ идентификатор…… предназначение – жилище,
апартамент; брой нива – 1; с посочена в документа площ – 55.82 кв. м., ведно с
прилежащите му из-бено помещение № 43 с площ от 4.27 кв. м. и 0.542 % ид. части
от общите части и от правото на строеж върху терена, при съседни СОС: на същия
етаж –и под обекта –и над обекта –с пазарна стойност 109 500 лева, като получената сума се раздели между съделителите Ж.Н.Ж.,
с ЕГН: **********, и Н.Ж.Ж., с ЕГН: **********, двете с адрес: ***, при квоти
– ¼ ид. част за първата и ¾ ид. части за втората.
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж.
да заплати на Ж.Н.Ж. сумата от 938.67 лв., представляваща обезщетение
в размер на пазарния наем за това, че през периода от 04.11.2020г. до 12.10.2021г. е била лишена от
ползването на собстве-ните й ¼ ид. части от съсобствения им апартамент с идентификатор № ……по КККР на гр.Бургас, поради използването му лично
само от ответницата; сумата от 65.72 лв.
– представляваща припадащата се на последната част от дължимите данък “Недвижим
имот“ и такса “Битови отпадъци“ за 2020г., платени изцяло от ищцата; за-конната лихва върху главниците, считано от 13.10.2021г. до
окончателното плащане; сумата от общо 40.49
лв. – обезщетения за забавено плащане
за периода от 01.12.2020г. до 12.10.2021г., както и сумата 99.52 лв. разноски по делото, като за разликите до пъл-ните
предявени размери, съответно – от 1 131.94 лв. за обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС и 49.59 лв. за мораторната лихва, ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на
чл.346 от ГПК претенции по сметките, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж.
да заплати по сметка на РС Бургас
дър-жавни такси в общ размер от 3 417.30
лв., а Ж.Н.Ж. – такива от общо 1 112.70
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Вярно с
оригинала: З.М.
Съдия:/п/ К.Кунчев