№ 15727
гр. С., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от К. Л. Д., чрез адв. М. и адв. А., срещу ..... за обезщетяване на
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че е дъщеря на известната българска актриса Е. Р., починала на ...... г. в гр. С..
Сочи, че след смъртта на майка й е приела изключително болезнено
публикациите в ежедневници и онлайн издания, свързани с твърдения, че
същата е починала поради ....., както и че ищцата е била далеч от нея,
съпроводени с внушения, че не е полага грижи за майка си и я е изоставила до
кончината й. Излага доводи, че ответникът поддържа информационен сайт – ..
в който на 17.05.2023 г. е публикувал статия със заглавие: „Как са протекли
последните дни на Е. Р.“, която до настоящия момент може да бъде открита на
сайта на медията. Сочи, че в съдържанието на публикацията ответникът е
изложил твърдения, които не отговарят на истината, а именно: „Легендарната
актриса е настанена в хоспис от миналата есен, тъй като вече не можеше да се
обгрижва сама, като основната причина за това е напредналият стадий ......
Единствената й дъщеря живее във Франция, а нейният син Л., въпреки че е в
1
България, е много ангажиран и няма как да й помага постоянно.“ Ищцата
сочи, че твърденията, че майка й е била настанена в хоспис не отговарят на
истината, както и че същите уронват доброто име на актрисата, внушавайки,
че тя не е била с ясно съзнание за случващото се около нея. Отбелязва факта,
че майка й е участвала в театрални постановки до 88-годишната си възраст.
Счита, че авторът на публикацията се стреми да създаде внушения у
читателите, че актрисата е била изоставена от най-близките си, както и че
дъщеря й не е изпълнила основния си дълг за полагане на грижи за майка си
до кончината й. Поддържа, че публикацията насажда негативно усещане върху
паметта и семейството на актрисата. Сочи, че употребата на думата „хоспис“
има за цел да засили посочените внушения, както и че актрисата е била
настанена в Дом за стари хора „....“ в гр. С., за да ползва услугата „резидентна
грижа за възрастни в нетрудоспособна възраст без увреждания“. Излага
доводи, че майка й е била настанена в дома за стари хора по собствено
желание, както и че същата е била посещавана редовно от близките й, с които
е общувала и по телефона. Твърди, че след смъртта на майка й, като наследник
на авторските й права, е имала желание да преиздаде написаните от нея
автобиографични книги, като счита, че изнесените след смъртта й неверни
данни, че е страдала от ..... и че е била изоставена от близките й биха повлияли
негативно на нейните почитатели. Сочи, че след публикуването на статията се
е сблъскала с директни упреци от съседи и познати, които я посрещали с
думите „Защо изостави майка си?“, като били налице и нападки във фейсбук
страницата на името на майка й, която ищцата поддържала, за да запази жива
паметта за актрисата. Счита, че при изготвянето и публикуването на
процесната статия ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ,
както и че с поведението си е засегнал грубо личния й живот, доколкото е
създал внушения, че не е добра и достойна дъщеря, поради което са накърнени
нейната чест, достойнство и добро име. С оглед изложеното, моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди във връзка с уронването на доброто име на майка й Е.
Е. Р., в размер на 2000 лв., както и за заплащането на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди поради намесата в личния й и семеен
живот, с което са били накърнени нейната чест, добро име и достойнство, в
размер на 1000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на процесните вземания, във връзка с
2
изложените неверни и позорящи твърдения в статия с наименование: „Как са
протекли последните дни на Е. Р.“, публикувана в информационен сайт ..
собственост на ответника, на 17.05.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Потвърждава, че дружеството е
собственик и администратор на информационния сайт „...., както и че на
17.05.2023 г., в 14:28 часа, е била публикувана статия със заглавие: „Как са
протекли последните дни на Е. Р.“. Излага доводи, че съдържанието в
процесната статия е резултат от позоваване на информация, поместена в
информационния портал .... Сочи, че доколкото майката на ищцата е публична
личност същата е обект на обществено внимание, поради което са налице
многобройни медийни публикации, свързани със здравословното й състояние
и полаганите за нея грижи. Оспорва твърдението на ищцата, че процесната
статия съдържа негативни изрази, оценки или манипулативни внушения,
които биха могли да уронят името и репутацията на починалата актриса или
тези на ищцата. Счита, че с публикацията не се нарушени общоприетите в
обществото норми за поведение. Твърди, че ищцата не сочи доказателства
относно възприетата за нея репутация преди публикуването на процесната
статия, която е последваща спрямо предходни публикации с идентично
съдържание, поради което оспорва и началния момент на твърдените
неимуществени вреди. Оспорва причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесната статия. Поддържа, че не са налице основания
за ангажиране на отговорността на дружеството. Оспорва размера на
претендираните обезщетения. Моли съда да остави без разглеждане
предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани или да редуцира размера на претендираното
обезщетение. Обективира искане за разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
3
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
В случая с определение от 02.12.2024г. като безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че
..... е собственик и администратор на електронна информационна медия със
следния електронен адрес – „...., в която на 17.05.2023 г., в 14:28 часа, е била
публикувана статия със заглавие: „Как са протекли последните дни на Е. Р.“,
както и че ищцата е дъщеря на Е. Р.. .
В чл. 39 - 41 от КРБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение
и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо
от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но
същото не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои
ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и
засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички
права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.
Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от
Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в
интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство,
4
добро име.
В решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. Конституционният
съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от
разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се
въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е
допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в
Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън
посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения
органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да
държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява
мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на
информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права
могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят
защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се
осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма,
тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на
личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това
конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана
публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и
държавни органи”.
В § 48-49 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „.....“ от 2
октомври 2012 г. е възприето становището, че чл. 10 не гарантира изцяло
неограничена свобода на изразяване на мнение, дори по отношение на
отразяването в пресата на въпроси от сериозен обществен интерес, като
следва да бъде извършена проверка дали журналистът е действал
професионално и добросъвестно, а факторите от значение за тази оценка са
дали публикацията е допринесла за дебат от обществен интерес, както и
естеството на дейностите, предмет на публикацията, начинът, по който
информацията е получена и отразена, както и как в нея е обрисувано
съответното лице.
Предвид установената и цитирана по-горе съдебна практика,
настоящият състав приема, че в случая са налице предпоставките за
5
ангажиране на деликтната отговорност на ответника. С процесната статия се
нарушава правото на личен живот на ищцата, защитено с разпоредбата на
чл.32, ал.1 от Конституцията, тъй като въз основа на лично трагично събитие
се правят предположения и спекулации, касаещи личния живот на ищцата и
нейната майка, като изложеното в статията по никакъв начин не представлява
информация, обслужваща обществената дискусия. Не е налице в случая
обществен интерес, обуславящ публикуването на посочената статия, и със
същата се навлиза по недопустим начин в личната сфера на ищцата и
покойната й майка, ползваща се с конституционна защита, доколкото изобщо
не се цели излагане на факти и обстоятелства от значение за провокиране на
обществен дебат.
По делото е приложен договор за ползване на услугата – резидентна
грижа за възрастни в надтрудоспособна възраст „Дом за стари хора ....“ от
19.07.2022г., от който се установява, че Е. Р. е постъпила в социалната услуга.
В подкрепа на твърденията си за претърпени от нея и поради уронване
доброто име на майка й вреди от процесната статия ищцата е ангажирала
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. В. В. и В. Х. Г.. От
показанията на св. В. се установява, че същата познава ищцата и нейната
майка Е. Р., тъй като е директор на дома за стари хора, в който е била
настанена същата през 2022г. Ищцата често посещавала майка си в дома. Е. Р.
била трудно подвижна, когато постъпила в дома, но след работа с
рехабилитатор, започнала да се придвижва самостоятелно с помощта на
проходилка. Свидетелката разказва, че често разговаряла с Е. Р., която била
съзнателна и адекватна, нямала ...... По време на празнични събития – Коледа
2022г. и 8 март 2023г., имала сценично участие пред потребителите на дома и
персонала, по време на които без грешки и пропуски изпълнила монолог и
стихотворение. Всеки месец ищцата посещавала майка си ежедневно в дома в
период от 10 дни – 2 седмици, когато била в България. Била възмутена от
публикуваната информация, че Е. Р. е починала от ....., която не отговаряла на
истината. Публикацията излязла ден след смъртта на майка й, тя била
възмутена и разстроена.
Св. Г. разказва, че познава Е. Р. и дъщеря й К., ищца по делото, от повече
от 20 години. Е. Р. постъпила в дома, където се грижели много добре за нея,
условията също били много добри. Имала много добри отношения с
6
персонала. Свидетелката често посещавала Р., тя била напълно адекватна, не е
имало момент, в който да не познава персонала от дома, да забравя. К. се
грижела за майка си, когато пътувала, свидетелката поемала ангажимент да се
грижи Е. Р. да има необходимото в дома. Непосредствено след смъртта й били
публикувани материали, които обидили и разочаровали ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като добросъвестно и
безпротиворечиво изложени, и въз основа на тях приема, че публикацията се е
отразила негативно върху емоционалното и психическото състояние на
ищцата, и същата е претърпяла неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване. Вреди са нанесени и върху репутацията на Е. Р., като е било
разпространено, че същата е починала в хоспис, тъй като не е можела да се
грижи сама за себе си, поради напреднал стадий на ...... Не се установи тези
обстоятелства да са истина, доколкото от свидетелските показания става ясно,
че Е. Р. не е страдала от ....., била е в съзнание, като е била настанена в дом за
възрастни, което съществено се различава от хоспис, което представлява
лечебно заведение, което предлага медицинска и емоционална подкрепа на
пациенти с тежки заболявания. Хосписите се лицензират и контролират от
Министерство на здравеопазването, а домовете за възрастни хора, които
представляват социална услуга, - от Министерство на труда и социалната
политика.
Реализирана е и широка публичност чрез публикуването на статията в
електронното издание на ответника – то е било достъпно и е предназначено за
разпространение между много читатели. Това е способствало допълнително за
накърняване на емоционалното състояние на ищцата и уронване престижа на
Е. Р..
Предвид гореизложеното съдът приема, че фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД е осъществен, като противоправно е нарушен принципът да не се вреди
другиму.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя има обезпечително-гаранционна функция и не произтича от
вината на лицето, което е възложило работа.
Искът се явява основателен спрямо издателя на статията, който отговаря
за неимуществени вреди причинени от авторите на статиите, публикувани в
печатното издание. (в този смисъл решение № 308/98 по гр. д. № 178/1997г.,
7
на ВКС). Налице са елементите от фактическия състав, както и
допълнителните предпоставки за възникване на отговорност у възложителя по
чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му, тъй като статията е препечатана от друго издание, съдът
намира за неоснователно. В решение №253/2013/29.01.2014 по дело
№1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о. е възприето следното становище: „Във връзка
с отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения следва да се
разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става въпрос за
първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател,
съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато
съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи
отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става
въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може
да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия.
Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила. В
тези случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно
правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без
значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е
първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване на
предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа
обиди. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за
установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието
на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото
засягат неблагоприятно адресата.“ В случая ответникът твърди, че статията е
препечатана от друго издание, а именно електронна медия – .... Видно от
съдържанието на процесната статия, отпечатана на 17.05.2023 г., в 14:28 часа
на електронен адрес – „...., в началото или края на същата не е посочено, че се
препечатва дословно от друга медия, нито е посочена друга медия като
източник на информацията. В текста на статията е употребен изразът „пише
8
....“. Съдът приема, че употребата на посочения израз не освобождава от
отговорност ответника, тъй като статията не възпроизвежда дословно
отпечатана преди това информация, а в същата са нанасяни допълнения и
поправки, като видно от представения от ответника препис на статията,
поместена в ..., същата има различно съдържание.
В случая, както беше посочено и по-горе, изнесеното в статията не
представлява информация от обществен интерес, а засяга по недопустим
начин конституционно защитената лична сфера на ищцата и нейната майка,
поради което е без значение дали статията е първа и последваща, тъй като
излагането на подобни обстоятелства и предположения, както и
разпространението им е противоправно.
Размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост от
съда, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Критериите за определяне на
размера на обезщетението са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, субективните негативни преживявания на ищеца, отражението на
статията върху социалната сфера на ищеца, взаимоотношенията му с неговото
семейство и близки, тежестта на изнесената в статията невярна клеветническа
или обидна информация с оглед общоприетите норми за етика и морал,
обемът на обществения отзвук и други подобни, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. С оглед на тези критерии, и
като взе предвид, че публикуваната статия е станала достояние на
неограничен кръг от лица, за неограничен период от време и естеството на
претърпените неимуществени вреди от ищцата и уронването на доброто име
на майка й Е. Р., тъй като се касае за засягане на лично трагично събитие,
както и обстоятелството, че статията е публикувана непосредствено след
смъртта на Е. Р., съдът намира, че на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение в претендираните размери – 2000 лева за уронване на доброто
име на майка й Е. Р., както и 1000 лева за причинените й неимуществени
вреди, поради накърняване на нейната чест, добро име и достойнство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса, като на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
9
СРС сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове. Ищцата е представила договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено предоставянето на базплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал.2 ЗАдв. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати
възнаграждението на съответния адвокат, чиито размер определя съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че с оглед
характера на делото, размерът на исковата претенция, събраните по делото
доказателства и извършените процесуални действия следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 600 лева, който ответникът да бъде
осъден да заплати на адвокат С. М. и адвокат Д. А..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„......, да заплати на К. Л. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „......, сумата от 2000 лева /две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
във връзка с уронването на доброто име на майка й Е. Е. Р., и сумата от 1000
лева /хиляда лева/, обезщетение за причинените й неимуществени вреди
поради намесата в личния й и семеен живот, с което са били накърнени
нейната чест, добро име и достойнство, вследствие на изложените неверни и
позорящи твърдения в статия с наименование: „Как са протекли последните
дни на Е. Р.“, публикувана в информационен сайт .. собственост на ответника,
на 17.05.2023 г, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано
от 16.05.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ....., ЕИК .... да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 120 лева,
представляваща държавна такса съобразно уважената искова претенция,
предявена от лице, освободено от внасяне на държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв ....., ЕИК
.... да заплати на адв. С. Д. М., личен номер **********, вписана в САК, и адв.
Д. А. А., личен номер ...., вписана в САК, сумата от 600 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищцата.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11