№ 67
гр. Айтос, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100496 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Подадена е ИМ от ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, съд. адрес:
***, чрез адв.Г.Х., срещу С. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди, че на 01.03.2019 г.
в ***, било реализирано ПTП с участието на МПС „Опел Астра“ с рег. № А 90 58 ММ,
управлявано от ответника, и МПС „Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР. Сочи, че причините за
ПТП се дължали noради вина и противоправно поведение на ответника, с което реализирал
ПTП и нанесъл материални щети на последното, както и че в случая ответникът като
виновен водач напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идване на контролните
органи. Поддържа, че МПС „Опел Астра“ с рег. № А 90 58 ММ било застраховано при
ищеца, като застраховката била действаща към момента на събитието, както и че заплатил
на собственика на увреденото МПС „Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР сумата от 112.60 лв.
по образуваната при него щета, канейни ответника да му заплати платената от ищеца сума,
но плащане не последвало. Иска да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 112.60 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
както и сумата от 37.78лв. – мораторна лихва от 13.03.21г. до 13.03.24г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното плащане, за които суми се снабдил със ЗИ по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 214/24г. на АРС. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ. Счита, че исковете са неоснователни, т.к. липсвало
застрахователно правоотношение между страните. Освен това ищецът нямал право на регрес
по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, т.к. при настъпване на процесното ПТП не било предвидено
задължение компетентните органи да посетят местопроизшествието. Моли за отхвърляне на
исковете, претендирайки разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна: Искът е допустим, т.к. е предявен
с законоустановения срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
1
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач. Кога посещаването на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е задължително се урежда в чл.125 от ЗДвП /съгласно т.7
от цитираната разпоредба, когато между участниците в ПТП има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него/. Относими към казуса са и разпоредбите на чл.495 КЗ
относно задълженията на застрахования по застраховка ”ГО” на автомобилистите при
настъпване на застрахователно събитие, и на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която водачът
на ППС, участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието, както и т.3, касаеща случаи, като
настоящия, на причинени само имуществени вреди: б.”а” – да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б.”б” – ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП, и б.”в” – ако между тях няма съгласие, те – без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР и
изпълняват дадените им указания. В ал.2 е предвидено и задължение за участник в ПТП, при
поискване от други участници в движението, да дава данни за самоличността си и за
задължителната си застраховка ”ГО” на автомобилистите, а в зависимост от последиците от
произшествието – и да уведоми собствениците на имуществото, което е увредил.
В случая от събраните доказателства по делото се установяват безспорно всички
елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "ГО" между ищеца и ответника по
отношение на процесното МПС „Опел Астра“ с рег. № А 90 58 ММ /застр.полица №
BG/23/118001583705, със срок на валидност 29.05.2018 г до 28.05.2019 г., застрахователните
премии, по която се установява да са заплатени/. Не се спори, а и се установява, че ищецът в
изпълнение на задължението си по застрахователния договор е заплатил на собственика на
увреденото МПС „Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР обезщетение за причинените от
възникналото ПТП на 01.03.2019 г. в ***, в размер на 112.60 лв. на 01.04.2019г.
За случая на 01.03.2019 г. бил съставен протокол за ПТП от пол.служител при РУ-
Айтос, както и АУАН и НП /приложено по делото/, от които се установява, че на че
01.03.2019 г. в *** ответникът при тръгване с управлявания от него лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № А 90 58 ММ дал назад, като маневрата ударил паркирания лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР. Без да спре ответникът продължил движението си по
***, като по – късно бил установен от органите на МВР. Очевидец на инцидента станал
свид. А. И., който сигнализирал органите на МВР и собственика на ударения лек автомобил
М. И., който бил негов роднина и живеел на същата улица, на която станал инцидента. При
2
удара пострадала задната броня вляво на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР.
Безспорно е в случая, че ответникът не е изпълнил задълженията си, като участник в ПТП и
като застрахован по застраховка ”ГО” на автомобилистите, съобразно горните разпоредби,
за което е бил и санкциониран по административен ред.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че уврежданията по лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР съответстват на механизма на настъпване на
ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него, а стойността на ремонта им по средни
пазарни цени е малко над изплатения от застрахователя размер.
Безспорно по делото се установява вината на ответника. Вината съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД се презумира, като в тежест на ответната страна бе да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не бяха представени. В случая в
протокола за ПТП и в АУАН е отразено, че ответникът не е останал на място до
пристигането на контролните органи. Макар издадените по случая АУАН и НП да не
обвързват съгласно чл. 300 ГПК гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието, то същите съставляват индиция за извършените от
ответника административни нарушения, още повече, че по настоящото дело не са
представени никакви доказателства, които да опровергаят констатациите на компетентните
контролни органи. Безспорно се установява и обстоятелството, че след реализиране на
процесното ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието, преди идването на
контролните органи, което е препятствало извършването от тях на проверка за употреба на
алкохол от водача. Ответната страна излага съображения, че в случая посещаването на ПТП
от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително по закон, т. е. за
липсата на елемент от фактическия състав на регресната отговорност. Тези възражения
според състава са неоснователни, т.к. когато при ПТП са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват дви-
жението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – чл.123, ал.1,
т.3, б.”б” от ЗДвП. Тъй като увреденият от процесното ПТП л.а. е бил паркиран и към
момента на настъпването му водачът му не е бил на местопроизшествието, то такова
съгласие обективно няма как да е било постигнато, съответно липсата му обуславя
приложението на хипотезата на б.”в” от същата разпоредба, съгласно която ответникът, без
да напуска мястото е следвало да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Т. е.,
липсата на постигнато съгласие между ответника и собственикът на увреденото МПС е
равнозначно на наличие на разногласие относно размера на вредите и според чл.125, т.7
ЗДвП посещението на местопроизшествието от контролните органи, с оглед установяване на
щетите и съставянето на протокол за ПТП, е било задължително.
Предвид горното, следва да се приеме, че за застрахователя е възникнало право на
регрес срещу застрахованото лице за изплатеното по процесната щета обезщетение в размер
на 112.60 лв. на осн. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, обуславящо извод за основателност на главния иск.
Ищецът е поканил ответника да му заплати сумата, поставяйки го забава и предвид
3
наличието на главно задължение се налага извод за основателност и на акцесорната
претенция за исковия период. Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното й изплащане.
С оглед уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в
общ размер на 1780 лв., от които 505 лв. – в заповедното производство и 1275 лв. - разноски
в настоящото производство, следва да се възложат в тежест на ответника. Водим от
изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. И. И., ЕГН
**********, че същият дължи на ищеца ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********,
сумата от 112.60 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за
нанесени материални вреди на собственика на л.а.„Опел Астра“ с рег. № А 33 21 МР от
ПТП, предизвикано от ответника на 01.03.2019 г. в ***, сумата от 37.78лв. – мораторна
лихва за периода от 13.03.21г. до 13.03.24г., ведно със законната лихва, считано от
14.03.2024г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 214/2024г. на РС Айтос.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК *********, направените в заповедното и в настоящото производство разноски от
общо 1780 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4