Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.04.2021г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На пети април година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 2950 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Н. заявява, че на 04.08.2017г.
между Д.С.М. и „Т.Б." ЕАД било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по
абонаментен план Тотал 24.99 и стандартен месечен абонамент в размер на 24.99
лв. М. не е изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер 73,31 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.09.2018 г. -
14.12.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно сключена спогодба между
„Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46
лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била
начислена във фактура № ***г.
На същата дата - 04.08.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +***, мобилният оператор като лизингодател, сключил с Д.М. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка *** за обща лизингова цена в
размер на 220.57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 9.59 лв.
Твърди, че по договора за лизинг М. дължи заплащане на сума в общ размер на
87,03 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.09.2018г. -
14.02.2019г., а именно:
- 9.59 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура №
**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г.- 14.10.2018г.;
- 9.59 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура №
********* 8/15.11.2018г. за отчетен период 15.10.2018г.-14.11.2018г.;
- 9.59 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура №
**********/15.12.2018г. за отчетен период 15.11.2018г.-14.12.2018п;
- 0.72 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при
подписването на договора суми, начислена във фактура № ***. за отчетен период
15.12.2018г.-14.01.2019г.;
- 57.54 лв. - 5 лизингови вноски начислени накуп, съгласно чл. 12 от общите
условия към договора за лизинг и 1 лизингова вноска, съгласно чл.1, ал. З от
договора, начислени във фактура № ***г. за отчетен период 15.01.2019г. -
14.02.2019г.
Вследствие на неизпълнение по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, М. дължи и сума в размер на 55,60 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № ***г.
Заявява, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е
налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен
в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова
цена, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
Сочи, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.
15.11.2018г.-14.12.2018г., срок за плащане - 30.12.2018г.. издадена за
сумата от 34.57 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска, както следва: - 24.98 лв. абонаментна такса; - 9.59 лв. лизнгова
вноска;
4. фактура № *** г. за
отчетен период 15.12.2018г.-14.01.2019г., срок за плащане - 30.01.2019г.,
издадена за сумата от 0.72 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова
вноска.
5. Фактура № *** г. за отчетен
период 15.01.2019г. - 14.02.2019г., срок за плащане - 02.03.2019г., издадена за
сумата от 175.60 лв., представляваща неплатени неустойка, сума за мобилно
устройство и Фактура № **********/15.10.2018 г. за отчетен период
15.09.2018г.-14.10.2018г., срок за плащане - 30.10.2018г.. издадена за сумата
от 32.08 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска,
както следва: - 22.49 лв. абонаментна такса; - 9.59 лв. лизнгова вноска;
Фактурата се претендира в размер на 32.04 лв. поради извършено частично
плащане от 0.04 лв., което погасява частично задължението за абонаментна такса
до 22.45 лв.
2. Фактура № *** г. за
отчетен период 15.10.2018г.-14.11.2018г., срок за плащане - 30.11.2018г.,
издадена за сумата от 35.47 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и
лизингова вноска, както следва: - 25.88 лв. абонаментна такса; - 9.59 лв.
лизнгова вноска;
3. Фактура № *** г. за
отчетен период лизингови вноски, както следва: - 62.46 лв. неустойка; - 55.60
лв. сума за мобилно устройство; - 57.54 лв. лизингови вноски начислени накуп;
С оглед на гореизложеното на 04.09.2020г. „Т.Б." ЕАД подал Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. К.
срещу Д.С.М., в което се претендирали: главница в размер на 278,40 лв. (двеста
седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 2076 /2020 г.
по описа на съда. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу Д.С.М.,
а именно:
- суми в общ размер на 278,40 лв.
(двеста седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към
него; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Сочи банкова сметка: „Т.Б." ЕАД, IBAN
***, ВIС: CITIBGSF при "С. " АД.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на
неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 05.04.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 05.04.2021 г., като не изпраща процесуален представител
и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на
съда от 16.12.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 17 от
делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
Представените
с исковата молба писмени доказателства: Фактури с №№ ***.,***г., ***., ***г., ***г.;
Извлечение от ТР за актуално състояние на ищеца, не са оспорени от ответника и
доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество
претендираните суми по процесния договор. По делото не се ангажираха доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си по процесните
договори да заплати цента.
Исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 385,00
лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 385,00 лева, представляващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и съобразно
чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Н. за сумата от 278,40 лева, представляваща неизпълнено задължение по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор
за лизинг към него; законна лихва върху главницата от 08.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1097/09.09.2020 г. по
частно гражданско дело № 2076/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** заплати
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***,
чрез адвокат В. Н. сумата от 385,00 лева,
представляваща направени по частно гражданско дело № 2076/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
Д.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Н. сумата от 385,00 лева, представляващи направени
по настоящото делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен
съдия :
.