Определение по дело №1242/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 44
Дата: 12 януари 2018 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20175500501242
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер  44/ 12.01.2018                                                        Град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                                           Граждански състав

На 12.01.                                                                                                     Година 2018

в закрито заседание, в следния състав:

 

 

                                                        Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ……………….

Прокурор ……………

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело номер 1242 по описа за 2017 година.

 

 

 

            Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

 

            По делото е постъпила писмена молба от адв. А.С. в качеството й на пълномощник на всички ищци по делото и въззивници А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на Мустафа Бекиров Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч. по реда на чл.248 от ГПК за допълване в частта му за разноските на въззивно решение №  332/20.10.2017 год. по настоящото дело.

 

            В законоустановения 1-седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК третия въззивник Прокуратурата на РБ чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Г. е депозирал писмен отговор по делото, с който взема становище по молбата на въззивниците и ищци по чл.248 от ГПК, като считат, че молбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение по съображения подробно изложени в отговора.  

 

            По направеното искане по чл.248 от ГПК съдът намери за установено следното:

 

              Въззивният съд намира, че с въззивното решение по делото под № 332/20.10.2017г. е приел, че на основание чл. 78, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК разноските между страните следва да бъдат оставени, така както са направени, тъй като и трите въззивни жалби се явяват неоснователни и поради това се оставят на практика без уважение от въззивния съд и се потвърждава решението на първоинстанционния съд.

 

Именно поради това че съдът е приел, че разноските следва да останат между страните както са направени, не се е произнесъл и в диспозитива на решението по този въпрос.

При разглеждане на делото пред въззивната инстанция и трите жалби са оставени без уважение. Въззивната инстанция е сезирана общо с три въззивни жалби, от всяка от страните. По двете жалби на РП-Казанлък и на Прокуратурата на РБ има постъпил един отговор на тези две въззивни жалби от адв.С. като пълномощник на ищците и първоначални въззивници по делото. Други отговори по делото няма постъпили. Въззивният съд приема, че и трите страни са подали въззивни жалби и като на практика и трите въззивни жалби са оставени без уважение, поради което не следва да се присъждат разноски на никоя от страните.

 

По делото са представени към молбата на пълномощника на ищците три Определения на ВКС на РБ. Въззивният съд счита, че тази практика не е задължителна за съдилищата в Републиката.

 

Съдът счита, че тъй като на практика са отхвърлени и трите въззивни жалби, то разноски между страните не се дължат.

 

Освен това исканото възнаграждение от въззивният съд не е конкретизирано и уточнено от пълномощника на ищците адв. С. за въззивната инстанция. Пред първоинстанционният съд са представени  писмени пълномощни на ищците за упълномощаването на адв. С. за всички инстанции. В представените пред въззивната инстанция фактури за разноски за адвокатско възнаграждение не е конкретизирано каква част от сумата е за изготвяне на въззивната жалба на ищците и представителство и каква част е за изготвяне на писмен отговор и за защита по жалбата на другите страни.

 

Ето защо съдът счита, че молбата на адв. А.С. в качеството й на пълномощник на първоначалните въззивници и ищци по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

            Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд, в настоящия съдебен състав,

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивниците по в.гр. дело № 1242/2017 год. по описа на Окръжен съд С.А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., като законни наследници на М. Б. Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч. подадена чрез пълномощника им адв. А.С. *** за допълване на решение № 332/20.10.2017 год., постановено по в.гр.дело № 1242/2018 год., по описа на Окръжен съд гр.С., в частта му за разноските като неоснователна и недоказана.

 

            Определението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС-София, чрез ОС-С. съобразно чл.248, ал.3 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            

 

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.