№ 244
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500292 по описа за 2024 година
С решение от 14.12.2023 г., по гр.д. № 7523/22 г., СГС, І-22 с-в,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Н. и В. Г. Н. (представляван от своя родител и
законен представител С. Б. Н.), срещу М. Ю. С. и М. Н. С., иск с правно
основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцовата страна на
недействителността на договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор 68134.1371.247, с адрес гр. София, р-н Надежда, кв. Илиенци
– промишлена зона, ул. *** № 15, с площ от 437 кв.м., с описани граници и
построена в този имот сграда с идентификатор 68134.1371.247.1, със
застроена площ от 191 кв.м., на 2 етажа, сключен с н.а. № 14, т. І, рег. № 1153,
дело № 20/18 г., нотариус № *** В. Г., като неоснователен.
С решението се отхвърля и предявения от Г. Г. Н. и В. Г. Н.
(представляван от своя родител и законен представител С. Б. Н.), срещу М. Ю.
С. и М. Н. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на правото на
собственост и предаване на владението на същия имот.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците Г. Г. Н. и В.
Г. Н. (представляван от своя родител и законен представител С. Б. Н.).
Твърдят, че съдът неправилно е ценил доказателствата и не е обсъдил същите
1
в цялост (напр. разписка от 45 000 лв.). Считат, че се установяват
предпоставките (обективна и субективна) на чл. 40 ЗЗД – договорът е сключен
от представляван и трето лице във вреда на представлявания и при
споразумяване между представителя и третото лице. Подчертават, че
продажната цена по нотариален акт от 10 000 лв. е многократно занижена, тъй
като приетата СОЕ е дала становище за пазарна стойност от 170 547 лв.
Считат, че съдът е допуснал съществено нарушение като е отказал да допусне
повторна експертиза, въпреки че от ищците е изтъкнато, че е ползван
неправилен метод – разходен, вместо сравнителен. Оспорват извода на съда,
че поради алкохолна зависимост на бащата на ищците имотът е бил в лошо
състояние, като сочат, че твърдение в тази насока не е било въвеждано в
процеса от ответната страна. Считат за несъстоятелни и предположенията на
съда, че било възможно Г. Н. да има „не търпяща нужда от пари“, като отново
се сочи, че не са заявени такива твърдения в отговора на исковата молба.
Намират, че съдът се е позовавал на неотносима практика по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, тъй като претенцията е по чл. 40 ЗЗД. Не приемат извода, че след като Г.
Н. е приел плащане от 45 000 лв., то той се е съгласил това да е цената, тъй
като документът установява само, че такава сума е получена. Сочат, че
съгласно ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. представляваният може
само да се позове на недействителността, но не и да санира сделката, която го
уврежда. Подчертават, че недобросъвестността на двамата договарящи във
вреда на представлявания се установява от факта, че те са майка и син, че
сделката е сключена на изключително занижена цена и че след нея те заедно
са заживели в имота. Считат, че след като искът по чл. 40 ЗЗД е основателен,
то са налице предпоставките за уважаване и на ревандикационния иск, тъй
като по делото не се спори, че ищците са наследили правото на собственост от
своя баща. Претендират допускане на повторна СОЕ и отмяна на решението,
като се уважат исковете и се присъдят разноски.
Ответниците М. Ю. С. (починал и заместен в процеса от И. Д. С. и М. М.
С.) и М. Н. С. не са депозирали писмен отговор. В последното съдебно
заседание пред въззивния съд процесуалният им представител оспорва
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н. твърдят, че са наследници по закон на Г. Д. Н.,
който злоупотребявал с алкохол и изпадал в състояния, в които не можел да
разбира свойството и значението на постъпките си. Сочат, че на 26.01.2018 г.
Н. упълномощил ответницата М. Н. С. с права да извършва всякакви сделки
на разпореждане със собствен на Н. имот, описан в пълномощното, като го
прехвърля чрез покупко-продажба, дарение или замяна, включително и сама
на себе си и цена и условия, каквито намери за добре. На 19.02.2018 г. с н.а. №
14, т. І, рег. № 1153, д. № 20/18 г. на нотариус № *** В. Г. Г. Н. чрез
пълномощника си М. Н. С. продал на сина си М. Ю. С. процесния поземлен
имот със сградата в него за 10 000 лв., която според ищците е многократно по-
ниска от нормалната пазарна цена и данъчната оценка (35 748,50 лв.).
Твърдят, че пълномощничката действала изцяло във вреда на
представлявания, като била недобросъвестна и накърнила интересите на Н..
Твърдят, че и символичната пазарна цена не била предадена на продавача.
Считат, че продажбата е нищожна и не е прехвърлила вещни права.
Последните са останали в патримониума му и са били наследени от ищците
след смъртта му на ******** г. Тъй като в периода 15.06.2022 г. – 20.06.2022 г.
ответниците са установил фактическа власт върху спорния имот, ищците
претендират по отношение на тях да се прогласи недействителност на договор
за покупко-продажба от 19.02.2018 г. и да се признае, по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по наследство (по ½ ид.ч. за всеки) на
спорния имот, като се осъдят ответниците да предадат владението върху
терена и сградата.
Ответницата М. Н. С. оспорва исковете и твърди, че няма договаряне
във вреда на представлявания, тъй като на продавача била предадена сумата от
45 000 лв. Отделно от това тя предавала на Н. постоянно различни суми. Сочи,
че данъчната оценка не е абсолютен критерии.
Ответникът М. Ю. С. също оспорва исковете и счита, че няма
договаряне във вреда на представлявания, тъй като С. можела дори да му
подари имота. Сочи, че имотът бил в окаяно състояние и оставил продавача Н.
да живее в него, тъй като бил приятел на майка му и тя му давала пари
3
постоянно.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция не е спорно, че Г. Д. Н. е бил собственик на
процесния поземлен имот, с постройката в него, както и че ищците са негови
наследници по закон – дъщеря и син, след смъртта му на ******** г.
Видно от пълномощно (л. 80) с нотариална заверка на подписа и
съдържанието с № 1439 и № 1440 от 26.01.2018 г. Г. Д. Н. упълномощава М.
Н. С. да го представлява пред нотариус като прехвърли чрез покупко-
продажба, дарение, замяна, да прехвърля включително сам на себе си при
условията на чл. 38 ЗЗД и се разпорежда неограничено с процесния имот, да
получи капаро и продажната цена, както и да сключи окончателен договор за
продажба при условия на плащане, цена и срок на предаване на владението,
както намери за добре, да подпише нотариалния акт за разпореждане с имота и
пр.
С н.а. № 24 от 19.02.2018 г., т. І, рег. № 1153, с. № 20 (л. 12) Г. Н., чрез
представителя си М. С., е продал процесния имот на М. Ю. С. за цена от
10 000 лв., която сума пълномощникът е заявил, че е получил от купувача
преди подписването на нотариалния акт. Посочено е, че данъчната оценка е
35 748,50 лв.
По делото е представена разписка от 19.02.2018 г. за получена сума,
подписана от Г. Н., в която е посочено, че е получил сумата от 45 000 лв. за
продажба на собствения му недвижим имот съгласно пълномощно от
26.01.2018 г. от М. С., в изпълнение на договор, за продажба на къща с парцел
на ул. Цимерария № 13.
Приетата по делото СОЕ е дала становище, че пазарната стойност на
имота заедно със жилищната сграда е 170 547 лв. Използвани при оценката са
„Разходен подход“ и „Методът на амортизираната възстановителна стойност“.
В о.з. е посочено, че за оценката на парцела е ползван метода на
сравнителните пазарни аналози по офертни цени. Пояснено е, че
сравнителния метод не е ползван за постройката, тъй като в него ще се
включат сгради, които са ново и старо строителство и това няма да даде
реална пазарна цена.
4
Пред настоящата инстанция е изслушана повторна СТЕ, в която е
пояснено, че отчитайки спецификите на оценяваните обекти и целите на
настоящата оценка, вещото лице е използвало „сравнителен метод“ с
приложимия „метод на пазарните аналози“ при оценяването на поземления
имот и „разходен подход“ и „приходен метод“ при оценяването на жилищната
сграда. Крайният извод е, че пазарната стойност на процесния поземлен имот,
заедно с построената в имота жилищна сграда към датата 18.02.2018 г. е в
размер на 589 600 лв. – пазарна стойност на земята 71 000 лв. и пазарна
стойност на двуетажната жилищна сграда – 518 600 лв. В о.з. вещото лице е
посочило, че е видяла сградата понастоящем и е определило състоянието като
поносимо. Като не е установило по делото данни за промени в имота след
18.02.2018 г. до настоящия момент, вещото лице е приело, че не са
извършвани подобрения. Пояснено е още, че за определянето на стойността на
имота е използван корекционен коефициент, който да установи максимално
точно стойността на обекта към 2018 г. Оценката е дадена на база офертни
цени, като те са сторнирани с коефициент, отчитащ последващи договорки и
съответно постигнатата крайна цена при сделките. При разпит в о.з. експертът
е посочил, че три пъти е посещаван имота, като при последният вещото лице е
допуснато до част от сградата в ъгловата част, но не е предоставен достъп. От
установеното на място състояние вещото лице приема, че подобренията в
имота не са правени скоро.
Св. З. Г. Ц., първа братовчедка на починалия Г. Н., сочи, че Г. имал тежък
живот, бил алкохолно зависими, а в имота е имало пожар, което почти всичко
изпепелил. Те изградили къщи, тип мезонет, по около 70 кв.м., етаж с
полуетаж. Към 2018 г. той бил в тежко здравословно състояние, останал сам,
често припадал, идвали да го вземат в болница, после го връщали. Започнал да
споменава М., който бил доктор в бърза помощ и майка му М., като казвал, че
те много го уважавали и щели да му помогнат. Като го разпитвали за тези хора
се установило, че той подписал пълномощно, което да бъде гарант за пари,
които бил взел от тях. След като започнали проверки, роднините установили,
че М. прехвърлила имота на братовчед й, а като го питали за парите, той
казвал, че й връща заем, като тя вземала и парите от наема на имота на
неговия брат. Когато разбрал, че имотът му е продаден той полудял. Преди да
почине той плачел и казвал, че оставил децата си без нищо заради алкохола,
допуснал грешка.
5
Няма спор, че ответниците се намират във владение на имота.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Няма спор, че Г. Н. е бил собственик на процесния недвижими имот –
парцел и сграда, както и че след негова смърт, като негови законни
наследници са останали децата му Г. Н. и В. Н. – ищци по делото. Съгласно
разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК на ВКС, субективното материално право на представлявания
(в случая Г. Н.) да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД, така и
процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния
иск по чл. 40 ЗЗД, са наследими и могат да бъдат упражнени от всеки от
наследниците му. В този смисъл ищците са процесуално легитимирани да
заявят искови претенции срещу ответниците, за които поддържат, че в
условията на чл. 40 ЗЗД, в качеството им на представител и лице, с което той
договаря, са се споразумеят във вреда на представлявания Н.. Съгласно
същото ТР № 5 от 12.12.2016 г., както е цитирано и в решението на СГС и се
сочи и във въззивната жалба, фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента - обективен
(договорът) и субективен елемент (споразумяването). Върховните съдии
приемат, че увреждащия ефект от договора може да има различно проявление,
като във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите
на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на
увреждането се извършва с оглед конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай и се прави към момента на сключването на договора.
От данните по делото се установява, че ответникът М. С. е закупил от
своята майка М. С., като пълномощник на Н., имот с пазарна стойност според
първата експертиза 170 547 лв., а според приетата пред САС - 589 600 лв., и с
данъчна оценка от 35 748,50 лв., за сумата от 10 000 лв., която е отразена в
нотариалния акт.
Настоящият състав приема, че следва да се вземе предвид заключението
на приетата пред САС експертиза, тъй като същата е била по-детайлна в
определянето на стойността на имота – тя е използвала приложими методи за
остойностяване отделно за парцела („сравнителен подход“ с приложим „метод
на пазарните аналози“) и за оценката на жилищната сграда („разходен подход“
6
и „приходен метод“). В първоначалната експертиза са приложени само два
метода – „разходен подход“ и „метод на амортизираната възстановителна
стойност“. Настоящият състав приема, въз основа на установената съдебна
практика, че най-точен отговор на поставения въпрос относно цената на вещта
може да бъде получен при използване на методи на пазарните аналози
(сравнителен метод). Този подход, сравнявайки с подобни по характеристики и
местонахождение имоти, които са продадени или оферирани, дава прогноза за
това каква е евентуалната цена за даден имот към момента на оценяването му.
Пазарна цена не би могла да бъде определена само с оглед реално сключените
сделки (напр. поради известна съществуваща все още практика за сключване
на сделки за продажба на недвижими имоти на цена, посочена в данъчната
оценка, която е занижена в сравнение с пазарната цена, платена реално от
купувача). Именно при проверка и съпоставка и с офертни цени и отчитането
на реалното търсене и предлагане би се коригирала стойността на имотите,
генерирана при посочената неправилна практика. Освен това при този
сравнителен метод се използва прилагане на допълнителен коефициент, който
на свой ред коригира разликата между офертите и реално заплатените
продажни цени. Такъв коефициент е приложен от вещото лице пред САС, така
както е пояснено в о.з. В подкрепа на изложените доводи е и обстоятелството,
че дори в законодателството този метод е възприет и одобрен за използване в
случаи, когато следва да бъде извършена съответна оценка на материален
актив – напр. Наредба на столичен общински съвет за цените при сделки с
недвижими имоти на столична община, Наредба № 9 от 19 ноември 2003 г. за
начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за ДПО,
Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии и пр.
Не следва да се възприеме възражението, че експертизата е отчитала
подобрения в имота след 2018 г. Вещото лице изрично посочи, че е съобразило
датата на сделката, както и че наличните подобрения в имота не са
новосъздадени. В тази връзка следва да се вземе предвид още и факта, че
вещото лице не е било допуснато до обстоен преглед на оценяваното
имущество, което налага прилагането на чл. 161 ГПК, като се приеме, че
страната е създала пречка да се установят конкретни подобрения и дата на
тяхното изпълнение.
При тези уточнения съдът приема, че реалната пазарна цена на имота
към датата на сделката е била 589 600 лв., като при това положение вписаната
7
в акт стойност на продажбената сделка от 10 000 лв. е почти 59 пъти по-малка.
Безспорно пропускът в патримониума на представлявания да се получи
разликата над 10 000 лв. съставлява една от формите на увреждане по чл. 40
ЗЗД, тъй като е налице сключен при неизгодни условия договор, съобразно
конкретната икономическа обстановка (така е прието например в
постановените по чл. 290 ГПК решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. №
3530/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр. д. №
1077/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Дори да се приеме, че стойността на
имота е била 170 547 лв. (по първоначалната експертиза), то отново е налице
разминаване в цената, която е равна на 17 пъти по-ниска стойност.
Дори да се приеме, че цената, която е платена от купувача, е удостоВ.ата
в разписката от 19.02.2018 г., подписана от Г. Н., - 45 000 лв., формираният по-
горе извод не може да се промени. От данните по делото е видно (гласни
доказателства), че упълномощителят и продавач Н. е имал трайни и изразени
проблеми с алкохола, което му е създало здравословни и ежедневни проблеми.
Това му състояние е обуславяло необходимост от средства (той не е бил
трайно ангажиран с трудова дейност, имал е непълнолетни деца, имал е нужда
от средства за битови разходи, имуществото му е имало нужда от поддръжка и
пр.) и продавайки негово имущество за цена, значително по-ниска от
пазарната, безспорно представителят е увредил значително интереса на своя
доверител. Според едната експертиза имотът е продаден на 13 пъти по ниска
цена, а в другата – на почти 4 пъти по-ниска цена.
Следва да се отчете, че в случая се касае до сравнително широк кръг от
правни сделки, за които упълномощителя е учредил представителна власт на
ответницата С.. Доколкото обаче, избирайки да сключи възмездна сделка
„продажба“, С. е следвало да съблюдава обичайните изисквания за
добросъвестност при продажбата, като сключи същата в интерес на
представлявания. Категорично не в интерес на лицето е да се продаде
собствения му имот с пазарна оценка 589 600 лв. за сумата от 10 000 (респ.
45 000 лв.) при положение, че има ежедневна нужда от средства. (За сравнение
в решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
се приема, че цена от 7000 лв. е драстично увреждаща при пазарна стойност
на имуществото 17 457, 30 лв.). В този смисъл ирелевантно е поддържаното от
въззиваемата страна оплакване, че по пълномощно С. можела и да дари имота.
8
Такава сделка не е била сключена, пълномощникът е избрал да сключи
възмездна сделка. След като е направил този избор пълномощникът с оглед
установения принцип за действие в интерес на представлявания е следвало да
избере най-подходящите и най-добрите условия. Такива не са били избрани с
оглед цената и нуждите на продавача, като представляван.
За пълнота следва да се отбележи, че данните, че С. е била в добри
отношения с Н. и му е помагала, не могат да бъдат отчетени при разглеждане
на обективният елемент на иска по чл. 40 ЗЗД относно сключения договор за
продажба. Не се касае до отношения по издръжка и гледане или дарение и
нравствен дълг по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и пр.
На следващо място, след като по делото се установява, че договорът
(обективният елемент) е сключен при неизгодни условия и във вреда на
представлявания, по делото следва да се установи, че представителят и
лицето, с което е договаряно са действали в сговор (субективен елемент).
Както е прието в практиката на ВКС (вече цитирано по-горе тълкувателно
решение и решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г., Г. К., ІV Г.
О. НА ВКС), споразумяването във вреда на упълномощителя се доказва чрез
установяване недобросъвестност на лицата по извършената сделка. В голяма
част от казусите ищците по чл. 40 ЗЗД не разполагат с преки доказателства,
поради което субективният елемент може да бъде доказан от съвкупност на
косвени доказателства. От данните по делото следва да се установи, че и двете
страни по сделката знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно
уврежда представлявания. Преценката се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай. В цитираната по-горе практика е
прието, че такова косвено доказателство може да бъде краткият период между
упълномощаването и увреждащата сделка, какъвто е и на настоящият случай
– упълномощаването е извършено на 26.01.2018 г., а сделката е сключена на
19.02.2018 г., т.е. налице е изключително кратък период от време около 3
седмици, което съчетано със значително занижената пазарна цена е индиция
именно за недобросъвестна уговорка между представител и договарящ. Друго
косвено доказателство според върховните съдии безспорно са близките
родствени отношения между пълномощника и купувача – майка и син. В
законодателството се съдържат редица хипотези, при които законът при
наличие на близки родствени връзки между пълномощника и третото лице
презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост
9
(чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т.
2 ГПК). Следващо косвено доказателство е обстоятелството, че в полза на
продавача не е учредено нотариално право да ползва имота, макар и той да е
обитавал жилището до своя смърт. При тези данни се налага извода, че
майката и синът са се договорили да извършат разпоредителна сделка с имота
на представлявания, но в негова вреда, като съзнавайки занижената цена на
закупеното имущество са обективирали добра воля да не поискат предаване на
фактическата власт върху вещта от представлявания продавач.
Предвид всичко казано се установява, че пълномощникът С. е действала
без да положи грижат на добър стопанин при договаряне на цената.
Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е
принцип в института на доброволното представителство. Представляващият
винаги трябва да действа в интерес на представлявания (решение № 841/2010
г. по гр. д № 3530/2008 ІV г.о, решение № 21/2015 г. по гр. д № 3529/2014 г. І.
г.о на ВКС) и ако същият е овластен да продаде недвижимо имущество без
други указания, да действа с грижа на добър стопанин (решение № 439/2012 г.
по гр. д № 23/20911 г. І г.о). Вярно е, че занижената цена не може да бъде
единственият критерии, който да установи вреда за представлявания. Именно
за това в разглеждания казус съдът съобрази още, че се касае не само до
занижена, но за драстично по-ниска цена, че представителя е дал превес на
интересите на своя низходящ, продавайки му имотът на такава цена, че
представителят не е взел предвид състоянието на представлявания, което е
изисквало значителни средства за неговата ежедневна издръжки, за лечение на
здравословните му проблеми и пр.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за твърдението,
че имотът бил в занемарено състояние няма преки доказателства. Вярно е, че
свидетелката е посочила, че в него е имало пожар, но в същите показания
също така е посочено, че в имотът е започнало възстановяване, строили се
къщи, „тип мезонетчетета“, от по 70 кв.м., етаж и полуетаж.
При формираните изводи по-горе искът по чл. 40 ЗЗД следва да се
уважи, като се прогласи недействителност по отношение на наследниците на
Г. Н. - ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н., на договора за продажба, сключен от името на
продавача Н. – чрез пълномощника му ответницата М. С., и от нейния син М.
С..
10
След като този договор е недействителен спрямо наследодателя на
ищците и спрямо ответниците по иска, то в патримониумът на Г. Н. е останала
процесната спорна вещ. Правото на собственост върху нея е преминало по
линията на наследствената трансмисия към децата на Н. и поради това, като
негови единствени наследници по закон, те са титуляри на по ½ ид.ч. от имота.
Тъй като няма спор, че ответниците владеят терена и къщата, то са налице
всички предпоставки за уважаването на ревандикационната претенция.
С оглед всички изложени по-горе доводи, следва да се приеме, че
решението, с което исковите претенции са отхвърлени следва да бъде
отменено, а исковете по чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС - уважени. На
жалбоподателите се следват разноски, но няма данни такива да са били
сторени. На пълномощника им не се дължи възнаграждение тъй като няма
доказателства представителството да е било безплатно.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 14.12.2023 г., по гр.д. № 7523/22 г., СГС,
І-22 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 ЗЗД за недействителна по
отношение на Г. Г. Н., ЕГН **********, и В. Г. Н., ЕГН **********,
представляван от своята майка С. В. Н., сключеният с н.а. № 14 от 19.02.2018
г., т. І, рег. № 1153, дело № 20 от 2018 г. на нотариус В. Г., № ***, вписан в
Службата по вписвания с вх. peг. № 9005/19.02.2018г. под № 102, т. XIX, дело
№ 5957/2018г., договор за покупко-продажба, с който Г. Д. Н., действащ чрез
пълномощника си М. Н. С., е продал на М. Ю. С. (починал и заместен в
процеса от наследниците си И. Д. С. и М. М. С.) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 68134.1371.247, гр.София, Столична община, Област София
(столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД 18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес
на имота: гр. София, район Надежда, кв. Илиенци-промишлена зона, ул. „***“
№ 15 (петнадесет) с площ от 437 (четиристотин тридесет и седем) кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на
11
предходен план: 247, при съседи: 681134.1371.2037; 68134.1371.2001;
68134.1371.246; 68134.1371.455 и построена в този поземлен имот СГРАДА с
идентификатор: 68134.1371.247.1, гр. София, Столична община, Област
София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД 18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на
АГКК, с адрес на имота гр. София, район Надежда, кв. Илиенци-промишлена
зона, ул. „***“ № 15 (петнадесет), разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.1371.247, със застроена площ от 191 (сто деветдесет и
един) кв.м., брой етажи 2 (два) с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна.
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от Г. Г. Н. и В. Г. Н. (представляван от своя родител и законен
представител С. Б. Н.) срещу М. Н. С. и М. Ю. С. (починал и заместен в
процеса от наследниците си И. Д. С. и М. М. С.), че Г. Г. Н. и В. Г. Н. са
собственици по силата на наследяване на техния баща Г. Д. Н., на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68134.1371.247, гр.София, Столична
община, Област София (столица) по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на имота: гр. София, район Надежда, кв.
Илиенци-промишлена зона, ул. „***“ № 15 (петнадесет) с площ от 437
(четиристотин тридесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 247, при съседи:
681134.1371.2037; 68134.1371.2001; 68134.1371.246; 68134.1371.455 и
построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: 68134.1371.247.1,
гр. София, Столична община, Област София (столица) по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48/12.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение на АГКК, с адрес на имота гр. София, район
Надежда, кв. Илиенци-промишлена зона, ул. „***“ № 15 (петнадесет),
разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1371.247, със застроена
площ от 191 (сто деветдесет и един) кв.м., брой етажи 2 (два) с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, като ОСЪЖДА М. Н. С. и
12
М. Ю. С. (наследен от И. Д. С., ЕГН **********, и М. М. С., ЕГН **********,
представляван от майка си И. Д. С.) да предадат на Г. Г. Н. и В. Г. Н.
владението върху описания имот.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13