Р Е Ш Е Н
И Е № 125
гр. Сливен, 24.09.2020
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с
участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 99 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 216/24.06.2020 г.,
постановено по АНД № 381/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-003637/03.01.2020 г.,
издадено от Началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Сливен, с което на С.Р.С. *** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети
общо 12 контролни точки.
Срещу горното решение в законният срок е
подадена касационна жалба от С.С., чрез адв. Н. К. ***. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Счита, че неправилно
съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че не е установено, че именно касаторът е управлявал МПС. Моли съда да постанови решение,
като отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касатора,
чрез пълномощник – адв.
Н. К. *** поддържа жалбата, моли съда да уважи същата. Претендира разноски.
Ответникът по касацията – ОДМВР – Сливен,
не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юриск. К. Б., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави
в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и предлага на
съда да го остави в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.12.2019 г. в гр. Сливен, до
Текстилен техникум, служители на РУ – Сливен извършили проверка на С.С.
и Т. Т., които стреляли с пистолет със сачми. Тъй като лицата били с МПС, в
което били установени две радиостанции на полицейска честота, същите били
поканени да съпроводят полицейските служители до сградата на РУ - Сливен. Касаторът С. се качил в автомобила на шофьорското място, а
свидетелят Т. на мястото до шофьора и
потеглили. При пристигането им пред РУ - Сливен, полицейските служители
поискали водачът С. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества,
поради което било поискано съдействието на служители от Сектор „ПП" към ОД
на МВР - Сливен. На място пристигнал актосъставителят
В. , пред когото жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества, за което му бил
съставен АУАН, с фабр. № 341519 за това, че на 09.12.2019
г. около 15, 50 часа в гр. Сливен, ул. "Орешака" до Текстилен
техникум управлява лек автомобил "Мицубиши"
с чуждестранна регистрация и отказва да му бъде извършен тест за употреба на
наркотични вещества е техническо средство Drager Drug
Test 5000 с фабр. №
ARJF-0012. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0043832. В акта било
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за обяснения/възражения не били
отразени такива. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.12.2019 г.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-003637 от 03.01.2020 г., издадено
от Началника на Сектор „ПП“' към ОД на МВР - Сливен, с което на С. било
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР било отнети общо 12 контролни точки.
В обстоятелствената част на НП било отразено, че жалбоподателят отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като не е дал кръвна проба за анализ. В НП било отразено, че
случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 05.03.2020
г.
Въз основа на горе установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в този текст от
закона отговорност. Издаденото за това нарушение наказателно постановление било
прието от РС Сливен за правилно и законосъобразно, а размерът на наложените
административни наказания бил съобразен с изискванията на закона, поради което съдът
потвърдил изцяло НП.
Настоящата съдебна инстанция извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и
констатира, че съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за
неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът
е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни мотиви,
които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички
наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са
обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези
мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
В случая от доказателствата по делото е
безспорно установено, че в сградата на РУ - Сливен водачът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Твърденията на
жалбоподателя изложени в жалбата, че не е управлявал МПС, съдът счита за
неоснователни и недоказани. На първо място същият твърди, че описаните факти и
обстоятелства в наказателното постановление не отговарят на истината.
Последното не се подкрепя от събрания доказателствен
материал по делото, тъй като всички разпитани по делото служители на РУ-Сливен
са категорични относно фактическата обстановка, при която са установили водача
на автомобила и че той е именно жалбоподателя. Твърденията на касатора, че към момента на проверката не е имал качеството
на водач на МПС, поради което и отказът му да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотици или други упойващи вещества, както
и отказът да бъде извършено медицинско изследване не съставляват
административно нарушение, са необосновани от събраните доказателства. Както
правилно е приел и районният съд, свидетелите – полицейски служители са
наблюдавали непрекъснато касатора и са възприели лично
обстоятелството, че именно той е привел в движение автомобила и го е придвижил
от ул.“Орешака“ до сградата на РУ Сливен. Правилно районният съд не е
кредитирал показанията на свидетеля Т. и
Б. , тъй като те са в пълно противоречие с всички останали събрани по делото
гласни и писмени доказателства.
Неоснователен е и доводът в жалбата, че
извършената в АУАН поправка опорочава проведеното административно-наказателно
производство. Същата, макар и да съставлява нарушение, не е съществено такова и
не опорочава административнонаказателното
производство до степен, обосноваваща отмяна на издаденото НП. Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът оценява доказателствената
сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете
и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
съставът на административното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата
въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН
и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Наложеното наказание е с фиксиран размер
и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение. В
настоящия случай наказанието е глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, като целта на наказанието
е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, да се предупредят
другите лица да не вършат такива нарушения.
По изложените съображения настоящият
състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и
законосъобразно съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба
основания за неговата отмяна.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
По изложените по-горе съображения
Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС
следва да бъде оставено в сила.
Във връзка с гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216/24.06.2020
г., постановено по АНД № 381/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: