№ 459
гр. П., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000547 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх. №6474/13.07.2023г. от С. С. З. ЕГН
********** от гр. С., бул. „Х.С.“ №15 – чрез процесуалния му представител
адв. В. К. против решение №81 от 22.06.2023г., постановено по търг. д.
67/2021 г. по описа на Окръжен съд - П., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от С. С. З. ЕГН ********** от гр. С., бул. „Х.С.“
№15 против “Т.“ ООД – гр. П., ул. „М.в.“ №5, ЕИК ....... искове за заплащане
на сумата 95 000 лева, представляваща възнаграждение по консултантски
договор от 15.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане
на сумата 15 015 лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на
главницата за периода от 31.10.2019г. до 20.05.2021г. и е осъден С. С. З. да
заплати на “Т.“ ООД – гр. П. сумата 1 500 лева, представляваща направени
разноски по делото пред първоинстанционния съд. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното по съображения, развити в жалбата
и по същество да уважи предявените искове.
Твърди необоснованост на обжалвания акт, нарушения, свързани с
1
анализа и оценката на доказателствата и неправилна квалификация на
спорните правоотношения, които – според жалбоподателя – не са по
консултантски договор, а по договор за посредничество. Намира, че при
последния вид договор се приема, че посредникът е изпълнил задълженията
си, ако свърже страните и те сключат договор, включително и предварителен.
Посочва, че указанията на съда, че той трябва да докаже изпълнение на
работата, която му е възложена и приемането и от ответника, са неправилни
от гледна точка на спорното право.
Въззиваемата страна “Т.“ ООД – гр. П., ул. „М.в.“ №5, ЕИК ....... –
чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. С. изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че указанията на съда са
съобразени с изложените в исковата молба твърдения, а с оглед на тях е и
дадената правна квалификация. Намира предявените искове за недоказани и
моли обжалваното решение да се потвърди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.266 във връзка
с чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага твърдения за сключен между него и
ответното дружество писмен консултантски договор от 15.02.2019г. По него
ищецът е поел задължение да съдейства на ответника чрез консултация,
проверка и снабдяване с необходими документи да постигне своята цел – да
придобие правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ......
срещу задължението на ответника да му заплати възнаграждение в размер на
95 000 лева, дължимо от деня на вписване в имотния регистър на акта за
промяната в собствеността. Посочва, че пред април 2017г. между него и
ответника е съществувал устен договор, по който ищецът е приел да
посредничи за сключване на сделки, с които ответникът да придобие
собствеността върху два имота, съседни на негов такъв. Той изпълнил
задължението си, а ответникът му заплатил възнаграждение в размер на
162 000 лева за извършената работа. Това възнаграждение той впоследствие
върнал, тъй като продавачът на имот с идентификатор ...... отказал да сключи
окончателен договор с ответника.
Твърди, че в изпълнение на сключения на 15.02.2019г. писмен договор е
2
проучил възможностите, анализирал е породилия се спор между продавача
„Т.“ ЕООД /в ликвидация/ и ответника – купувач, дал е съвет за предявяване
на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на вече сключения между тях
предварителен договор за окончателен и е участвал в подготовката и
провеждането на този иск като консултант. Твърди, че производството по
този иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, отбелязано към
вписаната искова молба на 30.10.2019г.
Счита, че от този момент настъпва падежа на задължението на
ответника да му заплати уговореното възнаграждение в размер на 95 000 лева,
а поради забавата в плащането на паричното задължение счита за дължимо и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.10.2019г. –
20.05.2021г. в размер на 15 015 лева.
Ответникът “Т.“ ООД – гр. П., ул. „М.в.“ №5, ЕИК ....... изразява
становище, че счита исковете за неоснователни. Не оспорва, че през 2017г.
между страните е бил сключен договор за посредничество и консултации
относно придобиването от страна на „Т.“ ООД на страда с идентификатор ......
по ККРР на гр. П. и поземлен имот с идентификатор ...... по КККР на гр. П., по
който неформален договор е било заплатено възнаграждение в размер на
162 000 лева на С. З.. Тя е върната от З. на дружеството на 15.02.2019г. като
получена без основание. Твърди, че ответникът не е изпълнил поетата работа
по този неформален договор.
Оспорва сключването на писмен консултантски договор от 15.02.2019г.
Оспорва автентичността на представения с исковата молба договор като
твърди, че подписът и изписаните имена не са изпълнени от А.Ф.А.А. –
управител на „Т.“ ООД. В тази връзка твърди, че процесното вземане не
съществува. Твърди, че липсва договор между С. З. и „Т.“ ООД от
15.02.2019г. При условията на евентуалност, ако се приеме съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор от
15.02.2019г. оспорва твърдяното от ищеца изпълнение на същия. Твърди, че
той не е осъществявал никакви консултации и проверки, нито снабдяване с
документи по повод покупката на поземлен имот с идентификатор ...... по
КККР на гр. П., нито е участвал в подготовката и провеждането на
предявения от ответника против продавача по предварителния договор иск с
правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Прави възражение за неизпълнен
3
договор, поради което счита, че не дължи претендираните суми.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа твърдение, че
представения консултантски договор от 15.02.2019г. е автентичен. Намира, че
с признаване на обстоятелството от страна на ответника, че е заплатил сумата
162 000 лева – възнаграждение за осъщественото от ищеца посредничество по
устния договор от 2017г., той признава и задължението си по втория, тъй като
той е неговото продължение. Причината за връщане на платеното
възнаграждение по договора за посредничество от 2017г. е непостигнатата от
ответника цел по придобиване на собствеността върху поземлен имот с
идентификатор ...... по КККР на гр. П., поради незавършен фактически състав.
Сключването на консултантския договор от 15.02.2019г. е обусловено от
нуждата от съдействието на ищеца за завършване на фактическия състав по
придобиване на собствеността върху имота.
С допълнителен отговор ответникът оспорва твърденията в
допълнителната искова молба.
При така изложените твърдения от ищеца в исковата молба и в
допълнителната такава, не е налице процесуално нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд, свързано с дадената правна квалификация и
разпределената доказателствена тежест. Независимо от това дали е налице
връзка между твърдения устен неформален договор за посредничество и
консултиране и писмения консултантски договор от 15.02.2019г., вземането,
което ищецът твърди да има, произтича от изпълнение на задълженията му,
поети с писмения консултантски договор от 15.02.2019г. Как са се развили
правоотношенията по първия договор и каква е причината заплащането на
сумата от 162 000 лева и впоследствие – връщането и на възложителя, не е
предмет на настоящия спор. По този първи договор страните не спорят нито
относно сключването му, нито относно плащането на уговореното
възнаграждение, нито относно връщането на платената сума от изпълнителя
на възложителя, поради непостигане на целта на последния – придобиване на
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...... по КККР
на гр. П., доколкото не е бил изпълнен фактическия състав по прехвърлянето.
Ищецът твърди, че е сключен втори договор, вече писмен и основава
претенцията си за заплащане на възнаграждение именно на него.
Относно сключването на такъв договор – обстоятелство, което се
4
оспорва от ответника:
По делото е представен консултантски договор от 15.02.2019г., сключен
между „Т.“ ООД – възложител и С. С. З. – изпълнител. С него възложителят
възлага, а ответникът приема да изготви и предаде на възложителя
консултация за следното: консултация и проверка и снабдяване с документи,
необходими за покупката от „Т.“ ООД на поземлен имот с идентификатор ......
по КККР на гр. П., с обща площ 928 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „Ф.М.“
№74. Според клаузата на чл.3 от договора възложителят се задължава да
заплати на консултант – изпълнителя възнаграждение в размер на 95 000 лева
при вписване на собствеността по партидата на „Т.“ ООД в имотния регистър.
От така изложеното съдържание на договора, на който се позовава
ищеца, не може да бъде направен извод, че се касае за договор за
посредничество. Не е поето задължение нито за свързване на страни, нито за
осъществяване на преговори или провеждане на срещи с евентуалния
продавач. Договорът от 15.02.2019г. има за предмет възлагане на определена
работа – консултация относно покупка на имота, проверка и снабдяване с
документи. Уговорено е, че възнаграждение се дължи за тази конкретно
възложена работа, а не за нещо, извършено в изпълнение на друг договор.
С оглед на горното правилно първоинстанционният съд е дал указания,
че ищецът трябва да докаже сключването на договора, изпълнението на
възложената работа и приемането и от възложителя.
Сключването на консултантски договор от 15.02.2019г., макар и при
наличието на противоречиви изводи на вещите лица по допуснатите три
съдебно-графологични експертизи относно изпълнението на подписа от
А.Ф.А.А. – управител на „Т.“ ООД, може да се приеме за установено. Трима
от общо петимата на брой експерти, изследвали сравнителния материал и
договора са дали заключение, че подписът и имената са изпълнени от
А.Ф.А.А.. Според тях е налице превес на съвпаденията, а не на различията в
общите и частните признаци в изследваните образци.
Дори и да е налице сключен консултантски договор от 15.02.2019г.
между ищеца и ответника, за да възникне правото на изпълнителя да получи
уговореното възнаграждение, той трябва да установи изпълнение на
възложената работа – какво е извършил, какво е престирал и прието ли е то
без възражения от възложителя. Такива доказателства ищецът не е
5
ангажирал. Той е поискал да му бъде допуснат свидетел, такъв е бил
допуснат, но въпреки това не е ангажирал свидетелски показания.
Само по себе си обстоятелството, че ответникът е провел успешно иск
по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор относно имота за
окончателен и е придобил собствеността, не доказва изпълнението на
задълженията на ищеца по консултантския договор. Целта може да е
постигната, но по какъв начин ищецът е допринесъл чрез работата, която е
приел да извърши по делото не е установено.
С оглед на изложеното не може да се направи извод за възникнало в
полза на изпълнителя по консултантски договор от 15.02.2019г. право на
възнаграждение в размер на 95 000 лева. Такова се дължи за изпълнената
приета работа /чл.266 от ЗЗД/.
Въз основа на така събраните доказателства претенцията на С. С. З.
ЕГН ********** от гр. С., бул. „Х.С.“ №15 за осъждане на ответника „Т.“
ООД да му заплати сумата 95 000 лева, представляваща възнаграждение по
консултантски договор от 15.02.2019г., се явява неоснователна. Като такава
същата подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен
подлежи на отхвърляне и акцесорния такъв за заплащане на сумата 15 015
лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата за
периода от 31.10.2019г. до 20.05.2021г.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против решение №81 от 22.06.2023г., постановено
по търг. д. 67/2021 г. по описа на Окръжен съд - П., с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от С. С. З. ЕГН ********** от гр. С., бул.
„Х.С.“ №15 против “Т.“ ООД – гр. П., ул. „М.в.“ №5, ЕИК ....... искове за
заплащане на сумата 95 000 лева, представляваща възнаграждение по
6
консултантски договор от 15.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за заплащане на сумата 15 015 лева, представляваща обезщетение за
забава изплащането на главницата за периода от 31.10.2019г. до 20.05.2021г.
и е осъден С. С. З. да заплати на “Т.“ ООД – гр. П. сумата 1 500 лева,
представляваща направени разноски по делото пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7