РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Павликени, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100304 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Мого България“ ООД гр.С. по предявени обективно
съединени установителни искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу А.
В. А. от с.Б., община П. по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД №***/2020г на ПРС.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
заявителя е образувано заповедно производство и е издадена заповед по чл.410 от ГПК като
заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК. В указания срок от съда е депозирана
искова молба от заявителя. В нея се твърди, че на 02.04.2018г е сключен договор за
финансов лизинг № *** между „Мого България“ ЕООД /впоследствие променена права
форма на ООД/ и ответника и е съставен приемо-предавателен протокол от същата дата,
като съгласно договора лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил
„Iveco“ модел „Daily“ с номер на рама *** с рег № *** като лизингополучателя заплаща
дължими 36 анюитетни вноски по погасителен план в размер на 268.11лв. всяка. Ответникът
е прекратил плащането като последното плащане е било на 23.07.2019г. Лизингодателят е
отправил изрично изявление за разваляне на договора и на 01.09.2019г договорът е
развален, а на 27.09.2019г лизинговият актив е възстановен на собственика. Ищецът
претендира сумите 406.32лв. незаплатена главница по лизингови вноски на 16, 17-т и част
от 18-та вноска и 370.90лв. възнаградителна лихва,включена в анюитетните вноски.
Претендира сумата от 6.17лв. неустойка за забавено плащане към 27.09.2019г и 804.33лв.
неустойка в размер на 3кратния размер на договорената месечна вноска , както и сумите
93.39лв. направени разходи по заплащане на данъци по чл.52-61 от ЗМДТ, 87.94лв. разходи
по застрахователни премии по полица на Лев Инс АД и 1236лв. разходи за възстановяване
на владението на лизинговия актив по договор между лизингодателя и фирма „Ф. А.“
ЕООД и издадени фактури в размер на 1236лв. Претендира за направени по заповедното
производство и по настоящото производство разноски.
Писмен отговор от ответника не е получил. В съдебно заседание ответникът не оспорва
1
сключения договор и частичното заплащане на сумите по договора, както и че е спрял да
плаща сумите по погасителния план и че процесният автомобил е вече във владение на
лизингодателя. Твърди,че не дължи претендираните суми и моли съда да реши делото
съобразно събраните доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени обекивно съединени установителни искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК
вр чл.79 ал.1 от ЗЗД,,вр чл.9 от ЗПК, вр чл.342 ал.2 от ТЗ вр чл.92 ал.1 от ЗЗД,вр чл.86 от
ЗЗД.
По делото липсва спор, че на 02.04.2018г между страните е договор за финансов лизинг
№ *** и приемо-предавателен протокол. Съгласно договора лизингодателят е придобил
собствеността върху лек автомобил „Iveco“ модел „Daily“ с номер на рама *** с рег № ***
като лизингополучателят е получил процесния автомобил и се е задължил да си служи с
лизинговия актив с грижата на добър стопанин, да го използва според неговото
функционално предназначение и съобразно техническите му характеристики и изисквания,
зададени от производителя, да заплаща дължимите по договора суми по размер и срокове.
Стойността на лизинга е 12000лв., първоначалната вноска е била 6400лв., платена е от
лизингополучателя, а останалата сума 5600лв. главница, 4039.64лв. лихва при лихвен
процент 39.60лв. и 100лв. такса ангажимент или обща сума по кредита е 9739.64лв, платима
на 36 анюитетни вноски по погасителен план в размер на 268.11лв. всяка, като договорът
изтича на 30.03.2021г. Лизингополучателят е декларирал, че горепосочената сума ще бъде
погасена с парични средства от трудови доходи. На 23.07.2019г е постъпило последно
плащане по договора. Към 29.08.2019г е неплатена вноска №16 по погасителния план с
падеж 30.07.2019г. Поради неизпълнението, лизингодателят е отправил изрично изявление
за разваляне на договора по дадения от лизингополучателя електронен адрес съгласно
чл.17.1 от ОУ., предоставен е 3 дневен срок за погасяване на просрочието и на 01-09.2019г
договорът е едностранно развален поради неизпълнение. Автомобилът е преминал във
владение на лизингодателя на 27.09.2019г.
Съгласно чл.8.1 от ОУ -неразделна част от сключения договор и чл.345 от ТЗ за срока,
през който лизингополучателят е ползвал лизинговия актив, същият дължи заплащане на
договорените месечни вноски по погасителния план. В случая ответникът дължи 16-вноска
с падеж 30.07.2019г, 17-та вноска с падеж 30.08.2019г и част от 18-та вноска за периода от
31.08.2019г-27.09.2019г общо в размер на 777.22лв., включваща главница от 406.32лв. и
възнаградителна лихва от 370.90лв.
На основание чл.15.1 от ОУ предвид допусната забава в плащанията на 16-та и 17-та
вноска, на лизингополучателя е начислена неустойка за забавени плащания в размер на
6.17лв., включваща 3.15лв. за забава в плащането на 16-та вноска от 30.07.2019г до
27.09.2019г и 2.08лв за забава в плащането на 17-та вноска от 30.08.2019гдо 27.09.2019г.
На основание чл.15.5 от ОУ поради прекратяване на договора изцяло по вина на
лизингополучателя/ прекратил е за изпълнява задължението си да заплаща месечните вноски
по погасителния план/, лизингополучателят дължи на лизингодателя еднократна неустойка
в размер на три месечни погасителни вноски / 3х 268.11лв./ или 804.33лв.
На основание чл.8.6 в чл.8.7.4 от ОУ лизингополучателят дължи възстановяване на
заплатените от лизингодателя разходи за заплащане на данъци на основание чл.52-61 от
ЗМДТ за 2019г, като видно от представена справка, лизингодателят е заплатил за
лизинговия актив на Столична община сумата от 93.39лв. данък. Следва ответникът да
заплати на ищеца тази платена от ищеца сума.
На основание чл. 8.6 в чл.8.7.4 от ОУ лизингополучателят дължи възстановяване на
2
заплатените от лизингодателя разходи за застрахователни премии. Представено е
доказателство за сключена застрахователна полица при „Лев Инс“ АД гр.С. № *** и
платена от лизингодателя сума от 87.94лв. Следва ответникът да заплати на ищеца тази
платена от ищеца сума.
За възстановяване на лизинговия актив на лизингодателя, последният е сключил договор
с фирма „Ф. А.“ ЕООД от 29.05.2017г. Съгласно него възложителят възлага, а
изпълнителят приема възнаграждение да извършва издирване на автомобили по сключени
договори за лизинг, съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи.
Уговорено е възнаграждение в размер на 540лв. с вкл ДДС /450лв. без ДДС/ за всеки
отделен случай на изземване на лизингови вещи до 3-5тона., както и възстановяване на
допълнително извършени разходи по поръчката. / за ДТ, разходи по демонтаж, опаковане,
транспортиране, различни от превозните средства. Представена е фактура №***/01.11.2019г
за извършено възстановяване на владение върху 29 лизингови актива , между които и
лизинговия актив по договор № *** на стойност 450лв. без ДДТ или 540лв. с ДДС.
Представена е фактура №***/01.11.2019г з извършени допълнителни разходи на стойност
за лизинговия актив по горепосочения договор в размер на 580лв. без ДДС или 696лв. с ДС.
Общо направените разходи от лизингодателя по възстановявяне на лизинговия актив са
1236лв. с ДДС, които следва да се заплатят от лизингополучателя на лизингодателя на
основание члр.14.4 вр чл.8.8.10 от ОУ.
Частично основателна е претенцията за осъждане на ответника да заплати на основание
чл.86 от ЗЗД законна лихва върху главницата ,считано от подаването на заявлението в съда-
27.11.2020г до окончателното изплащане, като следва да се отхвърли претенцията за
заплащане от ответника на за конна лихва върху останалите суми, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Съдът като предвид представения договор от 02.04.2018г намира, че същият съдържа
всички изискуеми реквизити: посочени са страните по договора, посочен е размера на
кредита, погасителните вноски, лихвения процент, ГПР, срок на договора, представен е
погасителен план с първа падежна дата 30.04.2018г и последна падежна дата 30.03.2021г.
Съгласно т.13.10 от ОУ в случай на прекратяване на договора лизингодателят задържа
всички заплатени суми от лизингополучателя като възнаграждение за ползването му като
прекратяването има сила занапред. В ОУ- неразделна част от договора са посочени
задълженията на страните по договора. Договора, ОУ към него, погасителния план,
декларация от лизингополучателя са подписани от страните като имат силата на закон за
страните. Претендираните по исковата молба суми съвпадат по вид, размер и основание на
тези, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ ***/2020г на ПРС, поради
което производството по настоящото дело се явява допустимо. Претенциите са основателни
поради наличие на ясни уговорки по договора и ОУ, частично с изключение на претенцията
за законна лихва върху претендираните суми.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство.Претендираните вземания по заповедното производство и по
настоящото дело са в размер на 3005.05лв. и в същия размер исковете са уважени.
Направените разноски по заповедното производство са 110.10лв., от които 60.10лв. платена
ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва ответникът да заплати тази сума на
ищеца.
3
По настоящото дело ищецът е направил разноски както следва 289.90лв. платена ДТ.
Ищецът е представляван от юрисконсулт като съда определя възнаграждение в размер на
100лв за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК и в пределите по чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Така
определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска. Общо ищецът е направил 389.90лв. разноски по
настоящото дело, които следва да се заплатят от ответника..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „Мого България» ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул *** общ С., обл С. /столица/, представлявано от
управителя И.Х.Г., с процесуален представител юрисконсулт К.К. СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от А. В. А. с ЕГН ********** от с.Б., община П., ул.***, произтичащо от
договор за финансов лизинг № ***/ 02.04.2018г за следните суми: 406.32лв./ четиристотин и
шест лева и тридесет и две стотинки/ незаплатена главница по лизингови вноски за период
30.07.2019г-27.09.2019г., 370.90лв. / триста и седемдесет лева и деветдесет
стотинки/незаплатена лихва по лизингови вноски за период 30.07.2019г-27.09.2019г, 6.17лв./
шест лева и седемнадесет стотинки/ неустойка за забавено плащане за период 30.07.-
27.09.2019г, 804.33лв. / осемстотин и четири лева и тридесет и три стотинки/ неустойка за
прекратяване на сключения договор от 02.04.2018г по вина на лизингополучателя, 93.39лв /
деветдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ разходи за заплатени от лизингодателя
данъчни задължения по чл.52 и сл от ЗМДТ, 87.94лв./ осемдесет и седем лева и деветдесет и
четири стотинки/ заплатени от лизингодателя застрахователни премии, 1236лв. / хиляда
двеста тридесет и шест лева/ разходи по възстановяване на лизинговия актив, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 24.11.2020г до окончателното изплащане,
като отхвърля претенцията за законна лихва върху останалите присъдени суми, считано от
24.11.2020г до окончателното изплащане, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. В. А. с ЕГН ********** от с.Б., община П.,
ул. *** да заплати на “Мого България» ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул *** общ С., обл С. /столица/, представлявано от управителя И. Х. Г.
сумите 110.10лв. / сто и десет лева и десет стотинки/ направени разноски по ЧГрД№
***/2020г на ПРС и 389.90лв./ триста осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/
направени разноски по настоящото дело съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4