РЕШЕНИЕ
№ 2744
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120102679 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Х. Е. Я. с ЕГН *** от
гр. Бургас, със съдебен адрес гр. **** - адвокат Ж. Б., против „АУТО
РЕФРЕШ 7“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
****, представлявано от управителя П.Д. Х.в.
Ищецът предявява осъдителен иск за следните парични вземания :
21 889,19 лв. – неплатени трудови възнаграждения за периода март 2019г. –
юни 2021г.; 9305,30 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва
върху всяко месечно трудово възнаграждения, начиная от 01.05.2019г. до
26.04.2024г.; 1911 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 50 дни; 598,49 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума за периода 01.08.2021г. - 26.04.2024г.; ведно със
законната лихва върху главниците, начиная от предявяването на иска до
окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното
1
дружество и е работил по длъжността „***“ до прекратяването на трудовото
правоотношение през месец юни 2021г. По време на съществуването на
трудовия договор на ищеца не е заплащано възнаграждение, а само е
начислявано такова по ведомост. Ищецът не е ползвал и полагаемия му се
платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя
писмен отговор. Не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по иска.
След преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.128, чл.224 и чл.245, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Въведените от ищеца фактически твърдения по делото не са оспорени
от ответника и се установяват от приетите писмени доказателства. Съгласно
подадените от работодателя до НАП уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
страните са били в трудово правоотношение в периода 18.03.2019г. –
15.07.2021г., като ищецът е работил в ответното дружество на длъжността
„***“ - техническо обслужване и ремонт на ***. Съгласно подадената от
работодателя декларация образец № 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019г.
начисления по това правоотношение месечен облагаем доход на ищеца е в
следните размери, съответно :
- за месец март 2019г. - 153 лв.;
- за месец април – юли 2019г. – по 340 лв.;
- за месеците август – октомври 2019г. – по 680 лв. /при предявен
размер на претенцията за месец октомври 2019г. 1200 лв./;
- за месеците ноември 2019г. – март 2020г. – по 1200 лв.;
- за месеците април – юли 2020г. – по 1297,20 лв.;
- за месеците август 2020г. – февруари – по 668,99 лв.;
- за месец март 2021г. – 669 лв.;
- за месец април 2021г. – 672,98 лв.;
- за месец май 2021г. – 593,80 лв. /при предявен размер на претенцията
2
649,80 лв./;
- за месец юни 2021г. – 291,04 лв. при предявен размер на претенцията
312,68 лв./.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за
установено трудовото правоотношение на страните и размерите на дължимото
на работника трудово възнаграждение съобразно представената от НАП
справка. На основание чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Тъй като по делото носещият доказателствената
тежест работодател не установи да е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца договореното и начисленото от него трудово възнаграждение, съдът
приема исковете за основателни до размерите, установени от посочената
справка. За разликите над тези суми до претендираните размери са частично
неоснователни претенциите за месец октомври 2019г. , май-юни 2021г.
При така приетото за установеното неизпълнение на ответника
основателни са исковете за заплащане на обезщетения за забава върху
дължимите трудови възнаграждения. На основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.1
от ЗЗД и чл.245 ал.2 от КТ тези обезщетения се дължат начиная от деня на
забавата – в случая 1-о число на месеца, следващ падежа на задължението за
плащане /последния ден на месеца, следващ полагането на труда/. На
основание чл.162 от ГПК при ползване на информационен продукт – онлайн-
калкулатор за изчисляване на законна лихва съдът определя дължимите
обезщетения за забава за предявените периоди до предявяването на иска на
26.04.2024г. в предявените размери с изключение на тези за трудовите
възнаграждения са месеците октомври 2019г., май и юни 2021г., които са
съответно в размер на 328,02 лв., 191,07 лв. и 91,15 лв. За последните три
месеца исковете за обезщетение за забава са неоснователни за разликата над
посочените суми до предявените размери от съответно 578,80 лв., 209,09 лв. и
97,92 лв.
Ищецът претендира и заплащане на основание чл.224 от КТ на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В настоящото
производство, обаче, не бе проведено доказване на основанието на този иск –
не се установи размера на полагаемия платен годишен отпуск и наличието на
неизползван такъв отпуск към момента на прекратяване на трудовото
3
правоотношение. Поради това искът по чл.224 от КТ и претенцията за
обезщетение за забава върху това вземане са неоснователни и ще бъдат
отхвърлени.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавни такси за
уважените искове в размер на 1212,85 лв. – 851,66 лв. за уважения размер на
исковете за трудово възнаграждение и 361,19 лв. по исковете за обезщетения
за забава в размер на законната лихва.
На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на
ищеца в настоящото производство са в размер на 1200 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие. За тези разноски съразмерно с уважената част от исковете
ответникът дължи на ищеца сумата от 1080 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АУТО РЕФРЕШ 7“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ****, представлявано от управителя П.Д. Х.в, да
заплати на Х. Е. Я. с ЕГН *** от гр. Бургас, със съдебен адрес гр. **** -
адвокат Ж. Б., следните парични вземания : 21 291,55 лв. – неплатени трудови
възнаграждения за периода март 2019г. – юни 2021г.; 9029,73 лв. –
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно
трудово възнаграждения, начиная от 01.05.2019г. до 26.04.2024г.; ведно със
законната лихва върху главницата от 21 291,55 лв., начиная от 27.04.2024г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от 1080 лв. – за направените по
делото съдсебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните искове на Х. Е. Я. с ЕГН *** против „Ауто
Рефреш 7“ ООД с ЕИК **** : 1. за неизплатени трудови възнаграждения за
разликата над уважения общ размер от 21 291,55 лв. до предявения общ
размер от 21 889,19 лв.; 2. за обезщетения за забава в размер на законната
лихва върху неизплатените трудови възнаграждения – за разликата над
4
уважения общ размер от 9029,73 лв. до предявения общ размер от 9305,30 лв.;
3. за сумата от 1911 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 50 дни, ведно със законната лихва от след 27.04.2024г. ; 4. за
сумата от 598,49 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума за периода 01.08.2021г. - 26.04.2024г.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „АУТО РЕФРЕШ 7“ ООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ****, представлявано от управителя П.Д. Х.в,
да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите за производството
държавни такси от 1212,85 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5