Р Е Ш Е Н И Е
№
260113 07.04.2021г. *** В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на тридесети март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно гражданско дело № 1154 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по
реда на чл.258 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на настъпила въззивна жалба от ответника Община- ***против негативно
за нея първоинстанционно Решение № 260480/29.12.2020г. по гр.д. №1041/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е уважен
предявеният срещу нея от ищците М.М. и М.Н./***/ иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване на
установено,че същите се явяват собственици по силата на наследствено
правоприемство и на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 36899.16.382 по кадастрална карта и кадастрални регистри с адрес:
***, с площ от 761 кв.м. Решението се обжалва с
оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.
Жалбоподателят настоява за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт, с
който да се отхвърли предявеният срещу Общината иск. Във въззивната жалба се
твърди,
че по делото липсвали документи, с който да се удостовери
правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот, който имот
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като фигурирал в картата на
възстановената собственост, като се позовава на разпоредбата на чл.6, ал.2 от
ЗС/в
първоначалната му редакция/, съгласно която държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на
законите, а също така и на имотите, които нямат друг собственик. Твърди, че
ищците не могжели да придобият по давност процесния имот съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, като счита, че тя се явява собственик на имота с оглед
на твърденията си и моли настоящия въззивен състав да й присъди направените в
настоящата съдебна инстанция разноски. В този смисъл е пледоарията процесуалния
й представител- юрисконсулт, че постановеното Решение било неправилно и
необосновано, а изводът на РС, че разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ била
неприложима в настоящия случай, бил неоснователен. Счита, че липсвали
доказателства ищците да са били започнали процедура по възстановяване на
конкретния имот и същите не били заявили реституционните си права, макар че
процесният недвижим имот имал статут на земеделска земя, която Общината
стопанисва и управлява, като нейна собственост.
Въззиваемите не са
упражнили правото си да подадат в законния 2-седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, не се явил техен процесуален
представител и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция. Представили са
предварителна молба- становище, в която са взели отношение по съществото на
спора пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, съобрази
изискванията на закона, намира за установено от фактическа страна следното :
Производството по
първоинстанционното дело е било образувано по иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК пред РС- Ст.Загора, предявен от М.И.М. и М.И.Н./***/ против Община-
***, като с предявения иск било направено искане за признаване за установено по
отношение на ответника, че по сила на наследствено правоприемство от техния
баща И.М.И. Д., който е починал на 07.09.2003г., същите се явяват собственици
по наследство и давност на поземлен имот с идентификатор 36899.16.382 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-397/25.09.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: ***
с площ от 761 кв.м.,с трайно предназначение на
територията: земеделска,
начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия:
5, с
номер по предходен план: 016382, при съседи: 36899.16.380 ;
36899.16.379; 36899.15.287; 36899.16.383 ; 36899.888.9901. Считат, че притежаваният имот не попадал в приложното
поле на ЗСПЗЗ и ако същият е бил включен във фонда на земеделските земи по реда
на чл.19 от ЗСПЗЗ, то това е станало без да е налице каквото и да било правно
основание. С исковата молба ищците са обосновали правния си интерес от
предявения иск с това, че имотът никога не е бил отчуждаван, одържавяван и
никога не е бил внасян или отнеман в полза на ТКЗС или други негови образования,
като имотът се е владеел от баща им до неговата смърт, а след това и от тях. Ответникът
(сега въззиваем)
е оспорил предявения иск, като неоснователен, възразил е
относно твърдението, че собственици на описания имот са ищците. Приел е, че
съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ,
която е държавна или общинска собственост, като междувременно за описания недвижим
имот е бил съставен акт за частна общинска собственост/ЧОС/ № 10918/26.11.2012г., който бил придобит след влизане в сила на плана за земеразделяне
и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Направил
е искане за постановяване на Решение, с което да се отхвърли като неоснователен
предявения иск и е направил искане за присъждане на разноски. С обжалваното
Решение РС- Ст.Загора е приел, че е
сезиран с установителен иск за признаване на правото на собственост на
ищците върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство на
основание давностно владение. Съдът е уважил предявеният иск като е приел е, че
имотът никога не е бил включван в блоковете и масивите на ТКЗС в ***, нито е
бил отчуждаван или причисляван към държавния поземлен фонд/ДПФ/, което означава,
че не е държавна, респ. общинска собственост и спрямо него не е действала
забраната по чл.86 от общия закон/ЗС/ за придобиване чрез давностно владение.
Приел е, че за да се предприемат действия за възстановяване на права, такива
действия се обуславят от включването на имота в ТКЗС или други селскостопански
организации, поради което липсата на административен акт за възстановяване на
собствеността върху него не обосновава автоматично придобиването му в
собственост от съответната Община. На възстановяване по реда на специалния
закон/ЗСПЗЗ/ подлежат селскостопански имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им, като в конкретния случай е приел, че имотът
е запазил статута на частната собственост на дотогавашния му собственик и
ползувател, и е владян в реални граници. Безспорно е приел, че правото на
собственост принадлежи на двамата ищци и е признал за установено по отношение на ответната Община-
***, че същите се явяват титуляри на вещното право върху имота и е осъдил Общината
да заплати разноските, направени пред първата инстанция.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че въззивната жалба
е процесуално допустима, депозирана е в законоустановения срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и следващите от ГПК, като с нея се атакува обжалваемо Решение
на първоинстанционнен съд по съображение за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт.
Безспорно в съдебната теория и практика, че
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на установителния иск по чл.124 от ГПК, като преценката дали е налице правен
интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се извежда от
фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед характера на
спора и засегнатите от него права. С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав констатира,че
обжалваното Решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за неговата правилност, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Разгледана по същество, в.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като
с предявения положителен установителен иск се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищците право на собственост върху процесния недвижим имот-
за да бъде уважена така заявената искова претенция за установяване на право на
собственост е необходимо в процеса да се проведе успешно пълно и главно
доказване, че ищците са титуляри на правото на собственост върху съответните
части на недвижимия имот, като са ги придобили на посоченото от тях придобивно
основание. От събраните по делото доказателства пред РС следва единствено
възможния фактически и правен извод, че предявеният положителен установителен иск
с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е доказан напълно и е основателен. От
съществено значение в случая е установяване на статута на имота, тъй като видно
от събраните по делото доказателства, основно от приетата като неоспорена от никоя
от страните в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза/СТЕ/
безспорно се установява, че по регулационен план, одобрен със Заповед № 504/07.12.1927г.
този имот е бил в регулация на *** и като собственик на парцели II-205
и VII-205 в кв.46 е било записано лицето М.И.Д.Д., който се
явява дядо на ищците. Със Заповед № 340/15.05.1963г. е одобрен следващият кадастрален
и регулационен план съгласно който една част от имот 382, съответстващ на парцел
VII-205 е
изключен от регулационните граници на населеното място и като собственик отново
фигурира името на М.Д.Д.. С одобрен план за земеразделяне на землището на ***, обявен
в ДВ бр.53/11.06.1999г. част от имот 382 е изключен от регулация, която част е нанесена
с номер 016382. Този имот, за който е издадена скица № К05730/26.10.2012г. е посочено, че се стопанисва от Общината- ***. Видно
от материалите по делото се установява, че правото на собственост върху
процесния имот се отнася до земеделска земя по смисъла на чл.2 от специалния
закон/ЗСПЗЗ/ понятие земеделски земи са тези, които са предназначени за
земеделско производство и: 1.не се намират в границите на урбанизираните територии
; 2. не са включени в горския фонд;
3.не са застроени със сгради на промишлени или други
предприятия; 4.не са заети от мини и кариери,енергийни,напоителни,транспортни или
други съоръжения. Доразвитие на същото понятие е направено и в чл.1 от ППЗСПЗЗ,
като е допълнено, че земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън
урбанизираните територии, ако не са застроени, както и земите, заети от
бракувани съоръжения или инсталации или с малоценни постройки. Тези разпоредби
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изключват като земеделски земи имотите застроени с
постройки на физически лица. Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че
процесният имот не може да бъде придобит по давност и, че същият подлежи на
възстановяване от страна на ищците по реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно този
специален закон/ЗСПЗЗ/ на възстановяване подлежат имотите, ако реално са били
отнети фактически или юридически от собствениците им/наследодателя на ищците-
въззиваеми/. В настоящия конкретен случай такова отнемане очевидно не е налице,
тъй като имотът е владян в реални граници от тогавашните му собственици през
времето, той е запазил статута си на частната недвижима собственост, и следователно
не подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ, тъй като възстановяването
на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти,
където всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета
(както е било при одържавяването)
или без да бъде отнета не е упражнена в реални граници/както
е при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации/, без
значение дали реално са били обработвани от тях или не. В подкрепа на това
твърдение е и практиката на ВКС в Решение № 427/21.07.2019г. по гр.д.№ 3255/2008г. Следователно несъстоятелни са доводите на ответника,
че процесният недвижим имот, като такъв със статут на “земеделски” е следвало да бъде заявен за възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ.
Видно от
представеното удостоверение за наследници от 25.09.2019г. на праводателя М.И. Д.Д.,
издадено от кметството на ***, общ.*** фигурират законните наследници –ищците
по делото, което от своя страна е предпоставка да се приеме, че същите имат
правен интерес от предявяването на положителния установителен иск относно
процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС, ако е доказано
установяване на фактическа власт върху недвижим имот и упражняване на
фактическа власт в продължение на 10 години, по силата на презумпцията се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Изложеното обосновава извод, че владението е фактическо
състояние на упражняване на фактическа власт, с намерение за своя, а не е
право. Едва след осъществяване на фактическия състав на владението- упражняване
на фактическата власт с намерение за своено в продължение на 10 години, ще възникне
правото- ще се придобие право на собственост. По делото се събраха
доказателства, установяващи конкретни действия на упражняване на фактическа
власт върху процесната земеделска земя. От показанията на разпитаните свидетели
по делото се установява, че ищците са стопанисвали процесния имот след смъртта
на баща им, както и са полагали грижи за съхранението му. Освен това същите се
явяват наследници по закон на своя баща, който е владеел необезпокоявано
съответния имот.
Наред с това независимо
от правния статут на имота през различните периоди от време/в регулация или
извън регулация, земеделска земя или земя в чертите на населеното място/, той
не бил отнеман от собственика му, не е бил отчуждаван за обществена нужда, не е
бил внасян в ТКЗС, не е бил ползван от публично- правни субекти/община,
кметство, държава, ТКЗС, ДЗС или други такива/, не е бил претендиран от друг
правен субект до началото на това съдебно производство и самото му формално
актуване, като общински с Акт за общинска собственост от ответната- въззивна
Община- *** не го прави нейна частна или публична общинска собственост. Предвид
което не е било необходимо той да бъде заявяван за възстановяване по реда на
специалния ЗСПЗЗ, не е бил включен в плана за земеразделяне и не е бил
реституиран на тогавашния му собственик и неговите наследници по закон-
ищците/въззиваеми/ по делото.
Поради което фактическите и правните изводи на
настоящата съдебна инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд,
ето защо обжалваното Решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, със законните последици от това по реда на чл.272 от ГПК.
С оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК това въззивно съдебно Решение
може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на страните, с касационна
жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо воден от
гореизложените мотиви и на осн. чл.271 във вр. с чл.258 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260480/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 1041/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от
връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред
ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :