Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 21.07.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова
гр. дело №525 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.И. А., действащ лично и със съгласието на И.Х.А. срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 90000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сума в размер на 2431,00лв.-обезщетение за имуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 22,11,2015год., ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на посочената дата 22,11,2015год., около 10,20часа, на път ІІ-19, км 56, в посока с.Места-гр.Добринище да е реализирано ПТП, с участието на лек автомобил, с марка БМВ 330Д, с рег.№ ******, управляван от К.И.В., който в нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП с лек автомобил, с марка Опел, модел Корса, с рег.№ ******, управляван от А.А.И.. В резултат на произшествието С.А. като пътник в първия лек автомобил е получил травматични увреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач-К.В. да е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното събитие на ищеца са причинени и имуществени вреди-разходи за лечение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответното дружество – З. „Л.И.“ АД, в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската
отговорност на деликвента към датата на
застрахователното събитие. Оспорва механизма
на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, вида, характера
и интензитета на твърдените увреждания, както и наличието на причинна връзка между тях и
ПТП. Оспорва претенцията за
имуществени вреди. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил -чл.137а, ал.1 от ЗДВП,
като е пътувал без предпазен обезопасителен колан. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като изключително завишен и
несъобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД. Излага доводи за недължимост
претендираната лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Трето лице помагач на ответника - К.И.В.-излага
становище за неоснователност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 22,11,2015год., около 15,20часа,
на път ІІ-19, при 56км. В посока с.Места-гр.Добринище между лек автомобил, с марка “БМВ 330Д“, с рег.№ ******,
управляван от К.И.В. и лек автомобил,
с марка Опел, модел Корса, с рег.№ ******, управляван
от А.А.И., при
което на пътуващия в лек автомобил БМВ 330Д пътник- С.И.А. са причинени травматични увреждания.
Постановена е влязла в сила на 09,12,2019год.
присъда от 14,01,2019год., по НОХД №20171200200545/2017год.
по описа на Окръжен съд Благоевград, с която К.И. В. е признат за
виновен в това, че на 22,11,2015год. при управление на МПС лак автомобил
БМВ 330Д, с рег.№******нарушил правилата за движение-чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДВП като се е движил със скорост от 89км.ч. при
разрешена от 70км.ч., въведена с пътен знак
В-26 и чл.6, т.1, пр.3 при въведена забрана с пътен знак В-24, е
предприел маневра изпреварване на МПС и
по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица, сред които
и С. И.А. -престъпление по чл.343, ал.3,
б.Б, вр.ал.4, вр.чл.342,
ал.1 от НК.
Не е спорно между страните, а и видно от
констатацията по КП №11/14,12,2015год. на МВР, относно удостовереното от
длъжностно лице, имащо обвързваща доказателствена сила, се установява наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния
водач, с ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е
получил следното травматично увреждане:
-счупване на тялото/диафизата/ на дясна бедрена кост-закрито, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, с общ възстановителен период от 3,5-4 месеца;
-счупване на таза/горното рамо на срамната кост
двустранно/, причинило трайно
затруднение на движенията на двата
долни крайника за срок по-дълъг от 30
дни при спазване на постелен режим от
месец и възстановителен период от 2-3 месеца;
-счупване на ключицата-1 месец имобилизация и
възстановителен период от 2-3 месеца;
-охлузване на
дясната буза на лицето- причинило
болка.
По отношение на
ищеца е проведено комплексно болнично лечение в
болнични и домашно-амбулаторни условия, включващо постелен режим, медикаменти и оперативни интервенции. Първоначално
е бил приет в МБАЛ Благоевград, след извършено диагностициране, консултации с
неврохирург, педиатър, анестизиолог, детски хирург и травматолог на 24.11.15г. е опериран –извършено е кръвно наместване с 3 еластични титаниеви пирона на
счупването на бедрената кост, поставен е бандаж по отношение на счупването на дясна ключица , назначен е
постелен режим и медикаментозна терапия. Получените травматични увреждания отговарят да са получени при установения
механизъм на ПТП. Изложено е становище пострадалото лице да е било без поставен предпазен колан, в който
случай травматичните увреди би следвало да са по-малки.
Най-интензивни болки ищецът е търпял непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция и в началото на
раздвижването. Към момента на изготвяне на заключението
на съдебно- медицинската експертиза
се констатира консолидация по отношение на бедрената кост/ в рамките на
2-3 месеца/, за ключицата 1 месец имобилизация, за срамната кост -1 месец. Не
са налице данни за премахване на остеосинтезния материал. Извършените
разходи са в причинно -следствена връзка с ПТП-необходими за лечебния и
възстановителен период.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.И.Х.А., от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед приложената
влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК, съдът приема за установено
извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил БМВ 330Д -К.В., който нарушил чл.21, ал.2 от ЗДВП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 50000,00лв. При
определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените
физически увреждания- счупване на дясна бедрена кост, с възстановителен срок до 6 месеца /съдът приема с оглед свидетелските
показания за ползване на помощни средства до месец май 2016год.,
възстановителния период да е около 6 месеца/, фрактура на ключица, с имобилизация от 1месец
и фрактура на таза- горно рамо на срамна кост
двустранно, да са с възстановителен период за около 3 месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на фрактурата на дясна бедрена кост,
необходимостта от провеждане на операция по изваждане на имплантите, обстоятелството, че пострадалия
е бил на постелен режим минимум 1 месец, ограничен в придвижването и
ежедневието си относно битово обслужване, предвид което е имал необходимост от чужда помощ,
ползването на помощни средства за общ
период от около 6 месеца, възрастта на пострадалия
- 16г. към датата на ПТП/ активна възраст, при която всяко ограничение,
включително физическо се преживява като стресов фактор/, както и последиците в
психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни
последици в психо-емоционален план, установени и от
събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социалните контакти,
нервност /. При определяне на
заключението съдът съобрази, че след ПТП ищецът значително е бил
ограничен в придвижването поради ограничение в движенията едновременно на два
долни крайника и имобилизация и на десен горен крайник, като според
свидетелските показания се наблюдава и промяна в походката/ без да е уточнено,
но с оглед данните за нормална такава от преди ПТП, се обосновава извод да е налице
отклонение от обичайната походка/ като
ограничението следва да бъде разгледано и в контекста на невъзможност на
пострадалия да посещава училище от ПТП до края на първи учебен срок / до
м.02,2016/. Същевременно се съобрази, че няма данни съгласно заключението на
СМЕ за инвалидизация, нарушение във функциите на крайниците и настъпили усложнения.
Съобразявайки горното и икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, поради
непоставянето на обезопасителен колан. Становището на вещото лице в съдебно
заседание от 15,06,2020год. сочи лицето да е било без поставен предпазен колан,
в който случай не биха настъпили
фрактури на тазовата кост и бедрена кост или биха били в по-ниска степен. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 20%, доколкото същото касае
настъпване на вредите, но не и
причиняване на противоправното деяние,
поради което дължимото обезщетение е 40000,00лв.
Като законна
последица от уважаване на
иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на
исковата молба до изплащане
на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
Приложени
са доказателства за извършени имуществени разходи, както следва: фактура
№13829/26,11,2015год.-44,00лв. фактура №**********/30,11,2015год.-8,00лв., фактура
№**********/09,12,2015год. за сума 1527,00лв./ няма данни за извършения разход,
но доколкото не е спорно описания
медицински материал –еластичен титаниев пирон да е
вложен при операцията на ищеца, съдът намира този разход за установен/.
Настоящият състав не приема разход за сумата от 852,00лв.- по фактура
№*********/09,12,2015год.-с основание „избор на екип“, доколкото този разход не
е необходим за лечение на ищеца. Същият
би получил медицинска помощ в нужния обем и без избор на екип.
Ето защо
исковата претенция за имуществени вреди
е основателна за сума в размер на 1579,00лв. С отчитане на процента на
съпричиняване дължимата сума е 1263,20лв.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -22,11,2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта,
както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Върху
обезщетението за причинени имуществени вреди с оглед практика на ВКС се дължи
законна лихва също от датата на деликта. / в този смисъл Решение № 11
от 03.05.2018г. по т.д.№ 643/2017г. І ТО, съгласно което изискуемостта
на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното
увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането/.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 1782,52лв., от които 1650,52лв.-
държавна такса и 132,00лв.-в.л. от общо 300,00лв.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 222,75лв.,
от общо 405,00лв., от които 100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение,
300,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ /50,00лв.-депозит свидетел подлежат на възстановяване поради неусвояването им/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К.А. Д.
се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в
размер на 1453,28лв. от общо 3302,93лв. / Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК,
заявено в отговора е неоснователно, тъй като адв. възнаграждение се определя по
чл.38 от Задв. и съобразно НМРАВ, с оглед цената на
иска. /
Неоснователно е искането за присъждане на разноски
на третото лице помагач К.И.В., с оглед нормата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на С.И.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 40000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 22,11,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 22,11,2015год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 40000лв. до пълния предявен размер от 90000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на С.И.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1263,20лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
22,11,2015год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 22,11,2015год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
1263,20лв. до 2431,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1782,52лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА С.И.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Д на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 222,75лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адв. К.А. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от
1453,28лв. – адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП К.И.В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: