№ 4089
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100504993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на П. Д. Ш. (ищец в първоинстанционното
производство), В. С. С.-Д.а и „М.“ ЕООД (ответници в първоинстанционното
производство) срещу решение № 20057168/12.09.2022 г. по гр.д. № 57502/2019 г. по
описа на СРС, 30 състав, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е прогласен за
нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г.,
обективиран в нотариален акт № 98, том I, рег. № 2997, дело № 88/2012 г. по описа на
нотариус К. К., с който „М.“ ЕООД е продало на В. С. С.-Д.а следните недвижими
имоти: самостоятелен обект в сграда – жилище, заемащо втория (тавански етаж) от
жилищна сграда, намираща се в гр. София, ул. ****, заедно със северозападния таван,
застроен на 8,48 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, заедно с
100/371,50 идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VI-97, в квартал 8, по
плана на гр. София, местността „Крива река“, СО, район „Красно село“, ул. ****,
целият с площ по графични данни по скица от 371,50 кв.м., при граници на УПИ по
актуална скица: ул. „****“, УПИ – V-100, 99, 98, УПИ VII-96 и УПИ XX-81, 82, за цена
в размер на 9600 лв., и са отхвърлени искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС,
1
предявен от П. Д. Ш. срещу В. С. С.-Д.а и „М.“ ЕООД, за допускане на изкупуване на
100/371,50 ид.ч. от УПИ VI – 97 в кв. 8 по плана на гр. София, местността „Крива
река“, СО, район „Красно село“, ул. ****, целият с площ по графични данни по скица
от 371,50 кв.м., при граници на УПИ по актуална скица: ул. „****“, УПИ – V-100, 99,
98, УПИ VII-96 и УПИ XX-81, 82, по договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г.,
обективиран в нотариален акт № 98, том I, рег. № 2997, дело № 88/2012 г. по описа на
нотариус К. К..
Въззивникът - П. Д. Ш., обжалва решението на СРС изцяло, като счита, че
договорът за покупко-продажба е валиден в частта, касаеща прехвърлянето на УПИ,
поради което и исковете му по чл. 33, ал. 2 ЗС са основателни. Ето защо, моли
решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС да
бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Въззивниците - В. С. С.-Д.а и „М.“ ЕООД, обжалват решението в частта, с която
са уважени исковете по чл. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е прогласен за нищожен поради
невъзможен предмет договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г., обективиран в
нотариален акт № 98, том I, рег. № 2997, дело № 88/2012 г. по описа на нотариус К. К..
Молят същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират
разноските по производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по жалбите са подали отговори на
същите, в които са ги оспорили.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Д. Ш. с конститутивни искове с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съединени с искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД, предявени срещу „М.“ ЕООД и В. С. С.-Д.а, за прогласяване на
недействителността на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда –
жилище, заемащо втория (тавански етаж) от жилищна сграда, намираща се в гр. София,
ул. ****, със застроена площ от 124 кв.м., заедно със северозападния таван, застроен на
8,48 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху терена, заедно с 100/371,50
идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VI-97, в квартал 8, по плана на
гр. София, местността „Крива река“, СО, район „Красно село“, ул. ****, целият с площ
по графични данни по скица от 371,50 кв.м., при граници на УПИ по актуална скица:
ул. „****“, УПИ – V-100, 99, 98, УПИ VII-96 и УПИ XX-81, 82, обективиран в
нотариален акт № 98, том I, рег. № 2997, дело № 88/2012 г. по описа на нотариус К. К.,
поради невъзможен предмет, както и за изкупуване на 100/371,50 ид.ч. от УПИ VI – 97
в кв. 8 по плана на гр. София, местността „Крива река“, СО, район „Красно село“, ул.
2
****, целият с площ по графични данни по скица от 371,50 кв.м., при граници на УПИ
по актуална скица: ул. „****“, УПИ – V-100, 99, 98, УПИ VII-96 и УПИ XX-81, 82, по
договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г., обективиран в нотариален акт № 98, том
I, рег. № 2997, дело № 88/2012 г. по описа на нотариус К. К..
С обжалваното решение № 20057168/12.09.2022 г. по гр.д. № 57502/2019 г. по
описа на СРС, 30 състав, установителните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
1 ЗЗД за нищожност са уважени, като са отхвърлени конститутивните искове за
изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, но намира същото за недопустимо по следните съображения:
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
граждански дела с цена на иска над 25000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е
паричната оценка на предмета на делото. На основание чл. 69, ал. 1, т. 2 и 4 ГПК по
искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване
на окончателен договор, когато предмет на договора е вещно право върху недвижим
имот, размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимите
имоти, предмет на договора. В случая е предявен и разгледан иск за
недействителността (т.е. за съществуване) на договор за покупко-продажба на
самостоятелен обект в сграда – жилище, заемащо втория (тавански етаж) от жилищна
сграда, намираща се в гр. София, ул. ****, със застроена площ от 124 кв.м., заедно със
северозападния таван, застроен на 8,48 кв.м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, заедно с 100/371,50 идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VI-
97, в квартал 8, по плана на гр. София, местността „Крива река“, СО, район „Красно
село“, ул. ****, целият с площ по графични данни по скица от 371,50 кв.м., при
граници на УПИ по актуална скица: ул. „****“, УПИ – V-100, 99, 98, УПИ VII-96 и
УПИ XX-81, 82, обективиран в нотариален акт № 98, том I, рег. № 2997, дело №
88/2012 г. по описа на нотариус К. К., като се иска прогласяване нищожността на
същия поради невъзможен предмет.
Следователно, на основание чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК цената на посочените
искове е в размер на данъчната оценка на имота, предмет на договора. Съгласно
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 22.04.2013 г., т.е. след
предявява на исковата молба, която е подадена на 18.02.2013 г., данъчната оценка на
жилищната сграда, ведно с тавана, ведно с идеалните части от общите части на
сградата, е 62623,20 лв., данъчната оценка на 100 кв.м. от земята е 7490 лв., от което
следва, че данъчната оценка на имота, предмет на договора за покупко-продажба, е
70113,20 лв. Посочената данъчна оценка следва да се вземе предвид при определяне на
цената на исковете – както на цената на исковете за изкупуване (доколкото касаят само
3
100 кв.м. от земята, същата следва да бъде определена в размер на данъчната оценка на
земята), така и на всички съединени с него исковете, включително и предявените
инцидентни установителни искове за нищожност на договора, имащ за предмет както
жилищната сграда, така и 100/371,50 идеални части от дворното място.
Ето защо, изобщо не е било необходимо да се изследва допълнително въпросът
относно цената на исковете, доколкото е било представено актуално удостоверение за
данъчна оценка на имотите. Това обаче е направено от първостепенния съд с
определение № 20153388/07.07.2021 г., поставено по делото, с което е допусната
съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната цена на вещното право на
собственост на имота, предмет на процесния договор за покупко-продажба. Съгласно
заключението на вещото лице Д.Н.М., пазарната цена на вещното право на собственост
на имота, предмет на процесния договор за покупко-продажба, е 261780 лв., а съгласно
заключението на вещото лице В.И.К. по повторната съдебно-оценителна експертиза –
271391 лв.
Във връзка с изложеното и на основание съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 и 4 ГПК
цената на предявените субективно съединени искове за недействителност на договора
за покупко-продажба във всички случаи е над 25000 лв. Няма как да се приеме, че
исковете са неоценяеми, доколкото и по силата на чл. 69, ал. 1, т. 2 и 4 ГПК иск за
недействителност на възмезден договор винаги е оценяем, като законът ясно сочи
начина на определяне на цената на иска, в случай че се касае за разпореждане с
недвижим имот – или данъчната оценка на имота, или пазарната му оценка (ако няма
данъчна оценка). В конкретния случай и двете стойности са над 25000 лв., от което
следва, че исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяването на недействителността
на процесния договор са родово подсъдни на окръжия съд, а с оглед местоположението
на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба – на Софийски
градски съд.
Без значение е обстоятелството, че в последното съдебно заседание по делото
пред първата инстанция страните са се съгласили, че компетентен да разгледа исковете
е районният съд, а исковете са неоценяеми, тъй като въпросът за цената на иска и за
родовата подсъдност се решава служебно от съда, който разглеждане делото, съгласно
чл. 70, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 104, т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск,
подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото
производство. Следователно, в случая по изричната разпоредба на чл. 104, т. 6 ГПК и
другите разгледани субективно съединени искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС
за изкупуване са родово подсъдни на окръжен съд, тъй като са съединени с искове с
цена, която е над 25000 лв.
4
Ето защо, районният съд не е бил родово компетентен да разгледа исковете,
поради което обжалваното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20057168/12.09.2022 г. по гр.д. № 57502/2019 г. по
описа на СРС, 30 състав.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ по родова подсъдност на Софийски градски съд след
влизане в сила на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5