№ 9735
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160804 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Л. Б. Б. и С. Б. Н. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата в размер на по 803,90 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 28, аб. № 140479,
ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по
107,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.11.2020 г., сумата
в размер на по 11,31 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на по 2,32 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 03.03.2018 г. до 25.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 61207/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на купувача на
съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения им особен представител, с който оспорват предявените искове. Оспорват
размера и стойността на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, потребено в
процесния имот. В условията на евентуалност правят възражение за погасяване на
вземанията по давност, като оспорват и претенцията за обезщетение за забава. По така
изложените доводи молят за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение
за наследници се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху
процесния имот преди исковия период. Следователно същите съобразно действащата
нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период. Така
придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди
ответниците да са отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което се налага
извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за
процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия,
съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове
– Наредба № 16-334/06.04.2007 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е
начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ,
като топлинна енергия за отопление на имот не е начислявана, тъй като в процесния имот
няма отоплителни тела. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Топлинната енергия за БГВ е определяна
въз основа на показанията 1 бр. водомер за топла вода. Съгласно заключението стойността
на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1900,67 лева, изчислена при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки.
2
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания,
а доколкото претенцията на ищеца е за сумата в общ размер на 1607,80 лева, което е в по-
малък размер от установения дължим такъв, то предявеният иск се явява изцяло
основателен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 22,63 лева. Доколкото в посочената по-
горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява
основателна до претендирания спрямо всеки от ответниците размер от по ½ част от общия
дължим размер, а именно по 11,31 лева.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
04.12.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.12.2017
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2017 г., започва
да тече от 16.07.2017 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2020 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., тъй като давността за задължението за месец август 2017 г.
изтича на 24.12.2020 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 04.12.2020 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за
главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. възлизат на сумата в общ размер на
3
106,62 лева, а задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за непогасения
по давност период от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата в общ размер на
1794,05 лева или съобразно квотата от съсобствеността дължимата от всеки от тях сума за
главница е в размер на по 897,03 лева. Предявените спрямо всеки един от тях искове са в по-
малък размер – по 803,90 лева, поради което същите се явяват изцяло основателни и следва
да бъдат уважени в пълен размер и за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. и отхвърлени
единствено за периода 01.05.2017 – 31.07.2017 г.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в
цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че Т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2018 г. до 25.11.2020 г. върху дължимата сума за топлинна енергия в общ
размер на 1607,80 лева възлиза на сумата в общ размер на 246,14 лева. Ищецът претендира
сума в по-малък общ размер – от 214,57 лева, поради което и предявените акцесорни искове
следва да бъдат уважени в пълните предявени размери от по 107,28 лева спрямо всеки от
двамата ответници.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорните
претенции в размер на по 2,32 лева за периода от 03.03.2018 г. до 25.11.2020 г. се явяват
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 766,99 лева, от
които 36,99 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен
представител, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в
общ размер на 765,06 лева, съответно всеки от ответниците дължи разноски за настоящото
производство в размер на по 382,53 лева
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 36,99 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 86,76
4
лева. Следователно дължимите от всеки от ответниците разноски в заповедното
производство възлизат на сумата в размер на по 43,38 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, с ЕИК ,, срещу Л. Б. Б., с ЕГН
********** и С. Б. Н., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Б. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.
София, ул. „Плиска“ № 1, вх. А, ет. 5, ап. 14 и С. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 28, дължат на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, всеки от тях сумата в размер на по 803,90
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г.
до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 23, вх.
Б, ет. 2, ап. 28, аб. № 140479, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на по 107,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 25.11.2020 г., както и сумата в размер на по 11,31 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 61207/2020 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за стойност на незаплатена топлинна
енергия в частта за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., както и исковете за сумата в
размер на по 2,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 25.11.2020
г.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Плиска“ № 1, вх. А, ет.
5, ап. 14 и С. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 23, вх. Б,
ет. 2, ап. 28, да заплатят на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на по 382,53
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на по 43,38 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– „Нелбо“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5