РЕШЕНИЕ
№ 12930
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110163392 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу Н.
Т. И., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата
от 675,38 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, за
периода от м.05.2020 г. до .04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 75,45 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.10.2022 г., сумата от 22,64 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
22.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,90 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, като ответника има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира отговорност на ответника както в негово
лично качество, така и като единствен наследник на съсобственика на процесния
топлоснабден недвижим имот С. Т. И.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
1
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Т. И.,
чрез назначения от съда особен представител, с която оспорва предявените искове по
основание и по размер. Счита исковата молба за нередовна. Посочва, че не е установен
точния брой наследници, техния брой и наследствени квоти, а също така по делото не е
установено дали имотът е съсобствен между наследниците или е прехвърлен на трето лице.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както
и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
2
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавен жилищен фонд от 15.11.1971 г., се установява, че наследодателите на ответника –
В. Б. Ст. и Тр.И. Р. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***.
Видно от удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено от „*** информационна система
– С.“ ЕАД, стар адрес – ж.к. „Хр. М.“, ул. „***“ №***, бл. ***, съответства на настоящия
административен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***.
От представено удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***,
район „***“, се установява, че В. Б. Ст. е починала на 10.12.2012 г., като е оставила за
наследници свой наследници по закон синовете си - С. Т. И. и Н. Т. И.. Видно от
отбелязването в посочения документ, към момента на настъпване на смъртта й, семейното
положение на В. Б. Ст. е било „вдовица“.
Със смъртта на В. Б. Ст., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН законните й наследили
придобили поравно процесния недвижим имот.
От удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се
установява още, че С. Т. И. е починал на 25.09.2017 г. и оставил за наследник по закон
ответника Н. Т. И.. Следователно на основание наследствено правоприемство ответникът е
станал носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент №
***, находящ се гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***.
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което
обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответникът да е
упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период. Ето защо, съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е възникнало по силата
на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота за процесния период, и
именно той е задължен да заплати стойността на доставената до имота топлинна енергия,
при доказана реална доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 30.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„фирма“ ЕООД, и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор №
***/***г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „фирма“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост, както и договор № ***/***г. при общи условия за извършване на
3
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД, чрез подизпълнителя „фирма“ ЕООД.
В допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от
4
„фирма“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение,
че в имота има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. водомер за отчитане на
БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е извършвано дялово разпределение от
трите броя ИРРО, като за същия период потреблението на топла вода е извършвана на база
реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 101 куб. м. Технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и
средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г. възлиза на 821,81 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (516,60 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (305,21 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 821,81 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По отношение на релевираното възражение за погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
5
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая исковата молба е подадена в съда на 22.11.2022 г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след
и на 22.11.2019 г. От страна на ищеца обаче се претендират вземания за цена на топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. Следователно процесните вземания не са
обхванати от института на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на
ответника се явява неоснователно.
Ето защо, ответникът Н. Т. И. се явява задължен за сумата от 821,81 лв., т.е. за повече
от претендирания от ищеца размер, като с оглед принципа на диспозитивното начално в
гражданския процес, предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в размер на 675,38 лв. се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м. 10.2029 г. до м.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 22,64 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответника. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 10. 2019 г. се счита за възникнало на 30.10.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.11.2019 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.11.2022 г. до окончателното им заплащане.
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „фирма“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за отчетния
период, считано от 15.09.2021 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 675,38 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2022 г. възлиза
на сумата от 75,45 лв. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато главното вземане е погА.о по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД.
В случая, вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2021 г. до
120.10.2022 г. не е обхваната от погасителната давност.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 22.11.2022 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 4,90 лв., начислена за периода от 01.12.2019 г. до
20.10.2022 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
750 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК).Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“
ЕАД има право на разноски в размер на 745,28 лв.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 675,38 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 75,45 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.10.2022 г., и сумата от 22,64 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,90 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 745,28 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8